№ 1118
гр. Пловдив, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Николай К. Стоянов
Иван Г. Йорданов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Иван Г. Йорданов Въззивно гражданско дело
№ 20255300501873 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК и следващите, във вр. с чл.
17 ЗЗДН.
Образувано по въззивна жалба, подадена от В. Л. Х., с ЕГН **********
чрез пълномощниците по делото адвокат В. К. и адвокат Л. К. против Решение
№290 от 29.05.2025 г., постановено по гр. д. №210/2025 г. по описа на Районен
съд – А., IV гр. с., с което се отказва да се издаде заповед за защита по молбата
на В. Л. Х., ЕГН **********, с адрес с. Б. м. Л., с посочен съдебен адрес: гр.
А., ул. „*** против В. А. В., ЕГН **********, с посочен адрес за призоваване
гр. Пловдив ул. *** за извършени актове на насилие на 18.12.2024 г. и
14.01.2025 г.
В жалбата са релевирани доводи за неправилност и необоснованост на
първоинстнационното решение, постановено в противоречие с материалния
закон, като се отправя искане до въззивния съд за неговата отмяна и
постановяване на ново, с което молбата за защита от домашно насилие да бъде
уважена и да се издаде исканата заповед за защита.
В срока по чл.17, ал.4 ЗЗДН не е подаден отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна В. А. В..
Преди откритото съдебно заседание на 16.09.2025 г. е постъпила молба,
с вх.№31910 от 16.09.2025 г. от въззиваемия В. чрез адв. А. П., в която се сочи,
че страните са в съсобственост на два поземлени имота в м. Л., в землището на
с. Б., като общите имоти се ползвали само от молителката Х. и дъщеря й.
Двете ограничавали правото на ползване на другите съсобственици върху
имотите, което влошило отношенията. Счита, че желанието и постъпките на В.
В. да упражнява правото си на собственост не означавало, че е осъществил акт
на домашно насилие спрямо леля си, като защитата по ЗЗДН не следвало да се
1
използва за ограничаване на достъпа на собственик до общ имот. Моли да се
остави без уважение възззивната жалба и да се потвърди
първоинстанционното решение.
Пловдивският окръжен съд, след като провери
законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.12 от ГПК и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и
е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба за защита по ЗЗДН,
подадена от В. Л. Х., с ЕГН **********, с която е поискана защита по реда на
ЗЗДН срещу В. А. В. – племенник на молителката. Поради това, че на
18.12.2024 г. следобед около 14 ч. ответникът В. В. за пореден път нахълтал в
дома на молителката и крещейки на висок глас, започнал да отправя заплахи
към нея и дъщеря й, като отказвал да напусне жилището, отправял закани, че
ще ги изхвърли от дома им, че ще ги унищожи, че няма да ги остави да дишат,
че няма да имат нито миг спокойствие, няма да ги чака с години и не знаят с
кого си имат работа. Искал да му предадат ключа за къщата веднага и да
освободят дома им, в който той никога не бил живял. На 14.01.2025г. към
13:50 ч. В. В. отново нахлул в жилището на молителката и отново крещейки на
висок глас започнал да отправя същите заплахи към молителката и дъщеря й,
че ще ги изхвърли от дома им, че ще ги унищожи, че няма да ги остави да
дишат, че няма да имат нито миг спокойствие, че няма да ги чака с години и не
знаят с кого си имат работа. Искал да му предадат ключа за къщата веднага и
да освободят дома им, в който той не бил живял. След като го поканили да
напусне, той отказал да напусне жилището им, след което в изблик на ярост
хванал молителката и започнал силно да я раздрусва. В момента, в който
дъщеря й Л.З. се е опитала да помогне на майка си, ответникът насочил
агресията си и към нея, ударил я няколко пъти и е започнал да я души и
заплашва. Дъщерята на молителката успяла да се отскубне от него, да изтича
навън и да се обадила на тел. 112 с молба за помощ. И двете жени изпитвали
страх и ужас от случващото се. Молителката била силно уплашена и
стресирана. Когато полицаите си тръгнали, установили, че липсват ключовете
от външната и вътрешната врата на дома им, които преди това били оставени
на самата врата. Докато те са били избягали да се обадят на тел. 112
ответникът явно ги взел, което обстоятелство породило още по-голям страх у
молителката. Към молбата е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН /л.
10/ от молителката Х., в която се пресъздават твърденията, изложени в
молбата за защита от домашно насилие.
Ответникът В. А. В. чрез пълномощника си адв. П. в откритото съдебно
заседание пред районния съд оспорва твърденията изложени в молбата, в т. ч.
по отношение на осъществените актове на домашно насилие. Посочва, че
никога не се е държал агресивно спрямо молителката, както и че не
молителката влизала в пререкания с В., а дъщеря й. Поддържа, че до 14-ти
януари 2025 г. В. Х. никога не се е противопоставяла на ползването на имота
от страна на ответника. Имотът бил засят с прасковени дръвчета. През 2024 г.
той е обработил дръвчетата – рязане, варосване и всичко, което е необходима
за грижите на дърветата. Реално проблемът на 14.01.2025 г. бил възникнал
между него и дъщерята на В. Х.. Оспорва се фактът, че на 18.12.2024 г. В. В. е
2
нахлул в имота на В. Х., отправяйки закани и заплахи към нея. Твърди се, че
до 14.01.2025 г. В. е нямал проблем да влиза в сградата, в имота, за да се
налага да им отнема ключове. По отношение на 14.01.2025 г. заявява, че е
възникнал конфликт и е извършен акт на насилие в имот с № 2.3 в с. Б.. Сочи
обаче, че този акт на насилие е осъществен от молителката и дъщеря й Л.З.
спрямо ответника, за което същият бил депозирал жалба по ЗЗДН в Районен
съд - А., образувано било гр. д. №90/2025 г., по което имало издадени
заповеди за незабавна защита спрямо двете лица - молителката и дъщеря й. Не
се оспорва фактът, че на 14.01.2025 г. ответникът е отишъл до собствените си
имоти - не само с номер 2.2 и 2.3, но и за имот 2.60, който се намирал по
средата между тези два имота, който бил негова индивидуална собственост.
Твърди се, че когато отива първоначално е бил посрещнат от В. Х., която не го
е отразила, че отива, след което срещу него се е нахвърлила Л.З.. Причинила
му била леки телесни повреди. Избутала го е от вратата на имота като при
избутването той също я е отблъснал. Моли съда да отхвърли молбата.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил подадената молба за защита,
като е приел, че не се установява с категоричност акт на домашно насилие,
извършен на 18.12.2024 г. и 14.01.2025 г. от ответника спрямо молителката.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото
производство по препращащата разпоредба на § 1а от Заключителните
разпоредби на ЗЗДН, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При извършената служебна
проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. 1 ГПК
съдът намери, че същото е валидно и допустимо. Не е постановено в
нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на
решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в
законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание, както и
са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за
предявяване на молбата за защита, а съдът се е произнесъл именно по молбата
с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.
Поради което на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде проверена
неговата правилност съобразно посоченото в подадената от страната жалба,
като се следи служебно и за спазването на императивните материалноправни
норми.
По делото не е спорно, че молителката В. Х. е леля на ответника В. В.,
който е неин племенник. Не е спорно и се установява от представения на л. 46-
47 нотариален акт за дарение на недвижим имот от 20.11.2023 г., че
молителката и ответника са съсобственици на поземлен имот с идентификатор
№02974.2.3, с адрес на имота – с. Б., м. Л.. Образувано е гр.д. №120/2024 г. по
описа на АРС със страни В. В., В. Х. и Д.Д. с предмет разпределение на
начина на ползане на поземлен имот с идентификатор №02974.2.3, ведно с
построените сгради 02974.2.3.1 и 02974.2.3.2 и поземлен имот с
идентификатор №02974.2.2 /видно от представеното на л. 81 съдебно
удостоверение, с изх. №1277/17.03.2025 г., издадено от АРС/.
Представена е по делото на л. 12 жалба от В. Х., с вх. № ТОА
1869/24/20.12.2024г. до Районна прокуратура – Пловдив, ТО-А., в която
молителката е описала случилото се на 18.12.2024г., като твърденията й
напълно кореспондират с изложеното от молителката в декларацията по чл. 9
ЗЗДН.
От свидетелските показания на разпитаните свидетели Л.З. /дъщеря на
3
молителката и първа братовчедка на ответника/, А.Д. /племенница на
молителката и първа братовчедка на ответника/ и Р. Х. /сестра на молителката
и майка на ответника/ се установява, че страните са във влошени отношения
поради спор относно ползването на недвижимите имоти, посочени по-горе.
В свидетелските показания на Л.З., очевидец, присъстващ на мястото,
подробно се разказва са случилите се на 18.12.2024 г. и 14.01.2025 г.
конфликтни ситуaции между молителката и З., от една страна, и ответника от
друга страна. По същество свидетелката З. подробно разказва и излага
фактическата обстановка така, както е описана в молбата за защита и
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. От показанията й се установява, че
18.12.2024 г. ответникът В. В. нахлул в дома на майка й, започнал да я
заплашва и да иска ключовете от стаите и от кухнята, като заявил: „Аз няма да
се разправям с теб толкова време. Дай ми ключовете. Вие не знаете с кой си
имате работа. Ще ви изкарам на палатка да живеете.“. Като молителката
много се стресирала и депресирала. След като двете жени го помолили да
напусне, той продължил да стои и да им вика и да се държи арогантно с тях,
като по едно време си тръгнал. Предвид създалата се ситуация майката и
дъщерята се обърнали към полицията и на 18.12.2024 г. подали жалба срещу
В. В. да не идва в имота и да не ги притеснява психически и физически. От
показанията на свидетелката З. се установява, че на 14.01.2025 г. били
извикани с молителката в полицията във връзка с жалбата за случилото се на
18.12.2024 г. След като се прибрали вкъщи, към 14:00 часа В. В. дошъл, като
свидетелката била в стаята си, а майка й била отвън на двора. Като чула
писъци и викове, свидетелката излезнала отвън и видяла В. В. как е хванал
майка й за якето и я бутал, и я друсал. Свидетелката съобщава, че В. В. заявил
на молителката: „Ти ли ще подаваш срещу мен жалба? Коя си ти? Ще те
смачкам, ще те унищожа. На палатка ще ви изкарам вас.“. Свидетелката З.
се намесила и казала да остави майка й и че ще извика полиция, като същата
се обадила и подала сигнал на тел. 112 за случилото се, като по делото са
приобщени записите от подадения от З. сигнал, както и запис от обаждане от
ответника В. на тел. 112 във връзка със случилото.
От показанията на свидетелката А.Д. се установява, че същата не е
присъствала на конфликта между страните на 18.12.2024 г. По отношение на
случилото се на 14.01.2025 г. свидетелката заявява, че е чула викове и
караници от дома на молителката, като видяла ответника В. и Л.З. да излизат
от къщата. Съобщава, че молителката В. Х. изглеждала добре и тръгнали двете
надолу по пътя към полицаите. Свидетелката заявява, че в нейно присъствие
не е видяла физическо насилие нито от едната, нито от другата страна.
Посочва, че е чула някоя от жените на мястото да казва „Какво правиш тука?
Махай се оттук? Това е мое.“
Разпитаната по делото свидетелка Р. Х. не се е намирала на мястото на
конфликта на нито една от двете дати. По същество същата не възпроизвежда
лични възприятия за случилото се, а съобщава това, което синът й е казал, че е
станало. Свидетелката заявява, че когато синът й отиде да си види там
градината, молителката и дъщеря й винаги го гонят и съответно и
свидетелката е под стрес, защото той веднага й се обажда и казвал каква е
ситуацията. От показанията й се установяват обаче влошените отношения
между страните за ползването на процесните имоти, в което именно се корени
причината за инцидентите.
Съдът кредитира при условията на чл. 172 ГПК показанията на
свидетелките З., Д. и Х., тъй като същите са логични, последователни и
4
вътрешно непротиворечиви.
Съгласно чл. 2 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство или в интимна връзка.
За доказване на факта на извършване на посоченото в молбата домашно
насилие е представена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която съгласно
разпоредбата на чл.13, ал.2, т.3 от ЗЗДН съставлява доказателствено средство в
производството по издаване на заповед за защита, а съгласно чл.13, ал.3 от
ЗЗДН, когато няма други доказателства съдът издава заповед за защита само
на основание приложената декларация. В случая твърденията изложени в
молбата за защита и в декларацията, се потвърждават от събраните по делото
доказателства, в т. ч. свидетелските показания на очевидеца З., които съдът
напълно кредитира, като последователни, непосредствени и логични касаещи
предмета на доказване, при приложение разпоредбата на чл. 172 от ГПК.
Свидетелите Д. и Х. имат също впечатления за влошените отношения между
страни. Насрещното доказване не е проведено успешно от ответника, нито е
разколебана доказателствената стойност на декларацията на пострадалото
лице по ЗЗДН.
След анализ и оценка на така събраните по делото доказателства се
налага еднозначен и категоричен извод за осъществено от ответника спрямо
молителката психическо и емоционално домашно насилие на 18.12.2024 г. и
14.01.2025 г. На посочените дати ответникът е крещял на висок глас и е
отправял заплахи и закани към молителката, като отказвал да напусне
жилището, а на 14.01.2025 г. същият е хванал молителката и е започнал силно
да я раздрусва.
Така установеното по делото грубо и непристойно отношение на
ответника спрямо молителката е не само израз на липса на уважение спрямо
нея, но същевременно накърнява достойнството й, съставлява и укоримо
поведение, което надхвърлят границите на житейско допустимото и
обосновава необходимостта от съдебна намеса по реда на ЗЗДН.
Смисълът на посочения закон е именно охраняване на личната свобода,
живот и неприкосновеност във взаимоотношенията между лица в родствена
или фактическа връзка, а конкретният казус несъмнено обосновава
необходимостта от предприемането на такива мерки, поради което молбата за
защита следва да бъде уважена, но не за всички поискани в нея мерки по чл. 5
ЗЗДН.
Въззивният съд приема за подходяща в случая и адекватна само първата
поискана мярка за защита спрямо ответника В. В. /да се въздържа от
извършване на домашно насилие/ и счита, че липсва основание за приложение
на останалите поискани мерки /по т. 3 и т. 4 на чл. 5, ал. 1 ЗЗДН/. Мярката по т.
1 на чл. 5, ал. 1 ЗЗДН - задължаване на извършителя да се въздържа от
извършване на домашно насилие ще осигури защита в пълна степен на
молителката и същевременно ще даде възможност на ответника да
преосмисли поведението си, последиците от него, а и да формира
самосъзнание да се придържа в бъдеще към поведение, зачитащо личната
неприкосновеност и психическото и физическото здраве не само на
молителката, а и на всеки отделен индивид.
Не са налице основанията за налагане други мерки по ЗЗДН, в т. ч. и
5
останалите поискани мерки. Най-напред видът и интензитетът на актовете на
домашно насилие не дават основание да се забрани на ответника да
приближава пострадалото лице и жилището, както и да се забрани на
извършителя да осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и да е
форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и
факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация. В
случая се касае за упражнено психическо и емоционално насилие, като
мярката по т. 1 на чл. 5, ал. 1 ЗЗДН е най-подходяща. На следващо място,
съдът взе предвид и обстоятелството, че страните са в сериозно влошени
отношения поради имуществен спор, като същите взаимно имат различни
претенции помежду си заради ползването на недвижимите имоти. Тъй като
страните не живеят заедно, не е необходимо да се налагат други мерки за
защита от домашно насилие. Освен това настоящото производство не следва
да се използва от страните като средство за разрешаване на своите
имуществени спорове, каквито данни по делото се събраха. Тези имуществени
спорове следва да бъдат решение от компетентния съд по реда на друго
производство, а не по реда на ЗЗДН.
С оглед на така изложените съображения въззивната жалба се намери за
основателна. Въз основа на изложеното съдът намира, че молбата за
предприемане на мерки за защита срещу домашно насилие е основателна в
посочената по-горе част, като следва да се издаде заповед за защита за
наложената мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.
Поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде отменено като
неправилно.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор на осн. чл. 11, ал. 2 ЗЗДН въззиваемата
страна В. А. В. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОС-Пловдив
държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт в размер на 12,50 лв. за
въззивното производство, както и да заплати по сметка на РС-А. държавна
такса в полза на бюджета на съдебната власт в размер на 25 лв. за
първоинстанционното производство. Въззиваемата страна В. А. В. следва да
бъде осъден да заплати на жалбоподателката-молителка направените във
въззивното и първоинстанционното производство разноски, които надлежно
се претендират съгласно списъка по чл. 80 ГПК. Жалбоподателката-молителка
Х. претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 600 лева за въззивното производство и в размер на 1000 лв. за
първоинстанционното производство. Представени са два договора за правна
помощ, сключени от В. Х. и адв. В. К., с които са договорени съответно
адвокатски възнаграждения за процесуално представителство по делото от
1000 лв. за първа инстанция и 600 лв. за втора инстанция, като същите са
заплатени в брой, като вписването в договора за извършеното плащане е
достатъчно и има характера на разписка /т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по
тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.
По изложените съображения, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение №290 от 29.05.2025 г., постановено по гр. д.
№210/2025 г. по описа на Районен съд – А., IV гр. с. и вместо това
6
постановява:
ЗАДЪЛЖАВА В. А. В., с ЕГН **********, с адрес: гр. Пловдив, ул. ***
да се въздържа от извършване на всякакъв акт на физическо и/или психическо,
емоционално, икономическо и друга форма на насилие по отношение на В. Л.
Х., с ЕГН **********, с адрес с. Б., м. Л., с посочен съдебен адрес: гр. А., ул.
„***.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита за наложената мярка по чл. 5, ал. 1,
т. 1 ЗЗДН въз основа на настоящото решение, в която да се впише
предупреждението по чл. 21, ал. 4 ЗЗДН.
Препис от новата заповед да се връчи на страните и да се изпрати
служебно на РУ А. към ОДМВР-Пловдив.
ОСЪЖДА В. А. В., с ЕГН **********, с адрес: гр. Пловдив, ул. *** да
заплати по сметка на Окръжен съд-Пловдив в полза на бюджета на съдебната
власт сумата от 12,50 - държавна такса за въззивното производство и да
заплати по сметка на РС-А. държавна такса в полза на бюджета на съдебната
власт в размер на 25 лв. за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА В. А. В., с ЕГН **********, с адрес: гр. Пловдив, ул. *** да
заплати В. Л. Х., с ЕГН **********, с адрес с. Б., м. Л., с посочен съдебен
адрес: гр. А., ул. „*** сумата от 1600 лева - разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивната и първата инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7