РЕШЕНИЕ
№ 1397
гр. Пловдив, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Емилия Бл. Лалева
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело
№ 20255300502557 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Ти Би Ай банк“ЕАД
против решение № 188/23.12.2024г. по гр.д.№ 433/2024г. на Районен съд- гр.Първомай, с
което жалбоподателят е осъден да заплати на М. Т. А. сумата от 6198,47 лева, подлежаща на
връщане като получена без основание в изпълнение на сключен помежду им недействителен
договор за потребителски кредит № 720031238519/20.02.2023г., ведно със законната лихва
върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда. Във
въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно.
Оспорват се всички доводи на първоинстанционния съд относно неспазване на изискванията
за точно посочване на ГПР в договора за потребителски кредит. Изложени са подробни
доводи в тази насока. Твърди се, че изискването за посочване на взетите предвид
допускания, при формиране на ГПР, било неотносимо към въпросния договор за
потребителски кредит. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска по чл.
55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
От въззиваемия М. А. не е подаден отговор на въззивната жалба. В о.з. на 12.11.2025г.
пълномощникът му адв.Г. М. заяви, че оспорват въззивната въззивна жалба като
неоснователна.
ПОС, XIV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 433/2024г. на Районен съд- гр.Първомай е образувано по
искова молба от М. Т. А. против „Ти Би Ай банк“ЕАД, с която е предявен иск по чл.55, ал.1,
предл.1 от ЗЗД за това ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 6198,47
лева, подлежаща на връщане като получена без основание в изпълнение на сключен
помежду им недействителен договор за потребителски кредит № 720031238519/20.02.2023г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.07.2024г.- датата на подаване на
исковата молба в съда, до окончателното й издължаване. В исковата молба се твърди, че по
1
силата на сключения между страните договор за потребителски кредит ответникът
предоставил на ищеца в заем сумата от 8600 лева, при годишен лихвен процент от 18,37 %.
Освен посочената сума, която реално била предоставена на ищеца, в размера на отпуснатия
кредит била включена и застрахователна премия от 4366,20 лева за застраховка „Живот
AGENT“. Заемателят погасил предсрочно задълженията си с превод на сумата от 12139, 96
лева, 6198, 47 лева от която счита за платена без основание предвид недействителността на
договора на основание чл. 22 от ЗПК. Нищожността на договора се обосновава с довода, че
съдържанието му не отговаря на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и по- конкретно,
тъй като годишният процент на разходите по кредита от 19,88% бил посочен само
формално, без да ставало ясно как е формиран. Твърди се също така, че този размер на ГПР
не е реалният, тъй като при изчисляването му не била включена застрахователната премия.
С подадения от „Ти Би Ай банк“ЕАД отговор на исковата молба иска е оспорен като
неоснователен. Твърди се, че годишният процент на разходите не надхвърля максимума по
чл.19, ал. 4 от ЗПК, а също така, че застрахователната премия като цена на незадължителна
допълнителна услуга не подлежи на включване при изчисляването му.
От приетото по първоинстанционното дело заверено копие от сключения между
страните договор за потребителски кредит № 720031238519/20.02.2023г. се установява, че по
силата на същия банката е предоставила на кредитополучателя паричен заем в размер от
12966,20 лева, като банковата му сметка е преведена сумата от 8600 лева, а остатъкът от
4366,20 лева е предназначен за заплащане на застрахователна премия по застраховка „живот
Bank ЖИВОТ Агент“ по застрахователна програма, към която е пожелал да се присъедини
при условията на чл. 19. Годишният лихвен процент е в размер от 18,37 %, а годишният
процент на разходите- 19,88 %. Кредитът е следвало да бъде върнат на 60 месечни вноски, с
падежи на 5- то число на месеца, за времето от 05.04.2023г. до 05.03.2028г., първите 59 от
които от по 331,89 лева, а последната в размер от 332,03 лева.
По първоинстанционното дело е прието заключение по ССЕ, изготвено от вещо лице
М. П., видно от което през периода от 05.04.2023г. до 20.11.2023г. кредитополучателят е
извършил плащания по договора за кредит в общ размер от 14798,47 лева, като е погасил
изцяло и предсрочно задълженията си, както следва: главница в размер от 12966,20 лева,
възнаградителна лихва в размер от 1710,48 лева, 3,39 лева- наказателна лихва, и 118,40 лева-
такса за предсрочно погасяване. От заключението се установява също така, че при отчитане
само на възнаградителна лихва годишният процент на разходите по кредита възлиза на 20
%, а при прибавяне на застрахователната премия, която не е включена при изчисляване на
посочения в договора годишен процент на разходите- 47, 87%.
Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В чл.19 от сключения
между страните договор за потребителски кредит е записано, че при сключването му
кредитополучателят не е длъжен да сключва застраховка и сключването на застраховка не е
задължително условие за сключването на договора за кредит. Застрахователната премия
обаче е изначално включена в размера на кредита, което обстоятелство поставя под
съмнение доброволния характер на застраховката. Аргумент за това, че сключването на
застраховка в действителност е задължително условие за сключването на договора за
потребителски кредит е фактът, че кредитополучателят няма никакъв интерес от тази
застраховка. От същия е подписана декларация за определяне на изискванията и
потребностите и за присъединяване на застрахованото лице към застрахователна програма
„Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски
кредити, предоставени от „Ти Би Ай банк“ЕАД и допълнителна медицинска услуга „Второ
2
медицинско мнение“, предоставена от Mediguide International, с която е заявил съгласието си,
при настъпване на застрахователното събитие, застрахователното обезщетение да бъде
изплатено в полза на банката / по средата на стр.1 от декларацията в отделен абзац е
записано следното: „С настоящето давам съгласие при настъпване на застрахователното
събитие, застрахователното плащане да бъде извършено в полза на „Ти Би Ай банк“ЕАД/.
Кредитополучателят реално не получава нищо срещу сумата от 4366,20 лева, която при това
се равнява на малко повече от 50% от преведената по банковата му сметка сума в размер от
8600 лева, а освен това дължи и възнаградителна лихва върху тази сума. Медицинската
услуга очевидно е безпредметна, защото включва предоставяне на медицинско мнение
относно здравословното състояние на кредитополучателя, след извършен преглед от лекар в
Р.България, като „услугата се предоставя от водещи медицински центрове, намиращи се
извън територията на Р.България“, без да е уточнено кои са те. За да се ползва от услугата
ВММ, кредитополучателят трябва да има диагностициран здравословен проблем и да
направи значителни разходи за превод на документи на английски език, за изпращането им в
САЩ и за допълнителна кореспонденция, срещу които ще получи писмена консултация с
неопределени обем и съдържание, без да са му проведени преглед и изследвания ВММ се
дава само въз основа на съставени от лекар в Р.България медицински документи/.
Абсолютно нелогично е кредитополучателят по собствено желание да приеме кредитът му
да се оскъпи двойно, да връща с лихвите пари, които не е получил, срещу безполезни за него
застраховки. Ето защо, настоящият състав на ПОС намира, че застрахователната премия
следва да се разглежда като част от общия разход по кредита“ и съответно- следва да участва
при изчисляване на ГПР.
Некоректното посочване на ГПР в договора за потребителски кредит в размер от
19,88 %, вместо в действителния размер от 47,87%, на практика съставлява пълно
неизпълнение на изискването по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК на ГПР, поради което и на
основание чл.22 от ЗПК сключеният между страните се явява недействителен. Съгласно
чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят дължи само чистата стойност на кредита, която в случая се равнява на реално
получената от въззиваемия М. А. сума в размер от 8600 лева. Разликата между платената от
него сума от общо 14798,47 лева и чистата стойност на кредита е в размер от 6198,47 лева,
колкото са присъдени и от първоинстанционния съд. Ето защо, обжалваното решение ще
следва да бъде потвърдено изцяло, като в полза на пълномощника на въззиваемия, адв.Г. М.,
бъде присъдено адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА, определено от съда, съобразно с
обема на реализирана правна защита, в размер от 400 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 188/23.12.2024г. по гр.д.№ 433/2024г. на Районен съд-
гр.Първомай, с което жалбоподателят „Ти Би Ай банк“ЕАД е осъден да заплати на М. Т. А.
сумата от 6198,47 лева, подлежаща на връщане като получена без основание в изпълнение
на сключен помежду им недействителен договор за потребителски кредит №
720031238519/20.02.2023г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда.
ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:
гр. *****, да заплати на адв. Г. Г. М. от Адвокатска колегия- гр. ***, с адрес на кантора: гр.
*****, сумата от 400 лева- адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА за процесуално
представителство на М. А. във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4