№ 15059
гр. София, 04.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Г. К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от Г. К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20241110160050 по описа за 2024 година
Предявени са по реда на чл. 422 Граждански процесуален кодекс ГПК/ искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ вр. чл. 153, ал. 1 Закон за
енергетиката /ЗЕ/ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че ответниците са наследници на Г. Н. Г., който от своя
страна е бил собственик в периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. на топлоснабден имот с
адрес: гр. София, ж.к. „О.К., бл. 65, вх. А, ет. 10, ап. 47, до който за периода 01.05.2020 г. –
30.04.2021 г. била доставена топлинна енергия, която останала незаплатена. В посочения
период вещен ползвател на имота бил наследодателят на ответниците - Г. Н. Г.. Твърди, че
съгласно чл.150 ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала
при публично известни общи условия. Излага, че ответникът не бил упражнил правата си по
чл.150 ал.3 ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила ОУ. Поддържа, че за процесния период в сила са
били ОУ, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, в сила от 10.07.2016 г., съгласно които
ответникът бил задължен да заплаща сумите по фактурите в 45-дневен срок, като лихва се
начислявала само върху вземанията по общи фактури. Сочи, че в сградата се извършвала
услугата дялово разпределение от „Техем сървисис“ ЕООД. Твърди, че ответникът бил
използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, както и
дялово разпределение и не бил погасил задълженията си. За непогасените суми – главница
за доставената топлинна енергия, лихва върху нея, както и главница за извършена услуга
дялово разпределение и лихва върху нея било подадено Заявление за издаване на заповед за
изпълнение № 368407/20.12.2023 г. по повод на което било образувано ч. гр. дело №
70686/2023 г. по описа на СРС, 175 състав, по което била издадена заповед за изпълнение.
Срещу нея постъпило възражение.
Въз основа на изложеното ищецът иска да бъде установено спрямо ответниците, че му
дължат следните суми: 102,96 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020г. до 30.04.2021г. в топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж.к. О.К., бл. 65, вх. А, ет. 10, ап. 47, аб. № ******, ведно със
законната лихва за период от 20.12.2023г. до изплащане на вземането, сумата 25,46 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021г. до 13.12.2023г., сумата 26,65
лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.11.2020г. до 30.11.2021г., ведно със законната лихва за период от 20.12.2023г. до
1
изплащане на вземането, сумата 7,20 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на
услугата дялово разпределение за период от 15.01.2021г. до 13.12.2023г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 70686/2023г. по описа на
СРС, 175-ти състав, при следните квоти:
Спрямо ответницата Т. Б. Г. се иска установяване на дължимост на 4/6 части от
задължението или на следните суми: 68, 64 лв. – главница за периода 01.05.2020 г. –
30.04.2021 г.; 16, 98 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 13.12.2023 г.; 17, 77 лв. –
главница за дялово разпределение за периода 01.11.2020 г. – 30.11.2021 г. и мораторна лихва
върху тази сума в размер на 4, 80 лв. за периода 15.01.2021 г. – 13.12.2023 г., заедно със
законна лихва върху двете главници от 20.12.2023 г. до окончателното плащане;
Спрямо ответницата Н. Г. Й. се иска установяване на дължимост на 1/6 част от
задължението или на следните суми: 17, 16 лв. – главница за периода 01.05.2020 г. –
30.04.2021 г.; 4, 24 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 13.12.2023 г.; 4, 44 лв. –
главница за дялово разпределение за периода 01.11.2020 г. – 30.11.2021 г. и мораторна лихва
върху тази сума в размер на 1, 20 лв. за периода 15.01.2021 г. – 13.12.2023 г., заедно със
законна лихва върху двете главници от 20.12.2023 г. до окончателното плащане;
Спрямо ответника Я. Г. Г. се иска установяване на дължимост на 1/6 част от
задължението или на следните суми: 17, 16 лв. – главница за периода 01.05.2020 г. –
30.04.2021 г.; 4, 24 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 13.12.2023 г.; 4, 44 лв. –
главница за дялово разпределение за периода 01.11.2020 г. – 30.11.2021 г. и мораторна лихва
върху тази сума в размер на 1, 20 лв. за периода 15.01.2021 г. – 13.12.2023 г., заедно със
законна лихва върху двете главници от 20.12.2023 г. до окончателното плащане.
Първоначалният ответник Г. Г. е оспорил исковете по основание и размер. Оспорил е
основанието на претенцията, но не и доставката на топлинна енергия до процесния имот.
Направил е позоваване на настъпила погасителна давност за периода 01.05.2020 г. –
31.10.2020 г. Оспорил е качеството си на собственик на недвижимия имот, тъй като титуляр
на това право бил Я. Г., по отношение на когото била открита партидата за недвижимия
имот след негово заявление. Ищцовото дружество не доказало изпадането на длъжника в
забава. Таксата за услугата дялово разпределение се дължала на третото лице, което я е
извършло. Претендират се разноски.
В хода на процеса първоначалният ответник Г. Г. починал и с Определение №
18620/24.04.2025 г. на негово място били конституирани ответниците: Т. Б. Г., Н. Г. Й. и Я. Г.
Г..
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД не оспорва
предявените искове. Счита ги за основателни и доказани.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
С Определение № 47481/21.11.2024 г. съдът е конституирал по делото „Техем
Сървисис“ ЕООД като трето лице помагач на ищеца.
От фактическа страна съдът установява следното:
От Нотариален акт за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти, сключен на 27.12.1996 г. се установява, че на 30.05.1996 г. Г. Н. Г. и Т. Б.
Г. са закупили от „Балканкар 6-ти септември“ АД недвижим имот – апартамент с адрес: гр.
София, ж.к. „О.К. – 1, бл. 65, вх. А, ет. 9, ап. 47. На 29.12.1997 г. собствениците на жилището
Г. Н. Г. и Т. Б. Г. са сключили с Я. Г. Г. Договор за гледане и издръжка, съдържащ се в
Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот № 64, том LLLLLI, нот. дело №
49417/1997 г., в чиято т. II са договорили, че прехвърлителите си запазват пожизнено
правото на ползване върху имота заедно и поотделно. На 06.08.2023 г. Т. Б. Г. е извършила
отказ от правото си на ползване, който е вписан в Службата по вписванията. На 16.12.2021 г.
Емануела Христова Василева е подала Заявление № Т-25241/16.12.2021 г. до изпълнителния
2
директор на „Т.С.“ ЕАД, в което е поискала да бъде прехвърлена партидата за
топлоснабдения имот на нейно име. Искането е направено поради промяна на собствеността
върху имота, която е осъществена на 19.11.2021 г. чрез Договор за покупко-продажба.
По делото е приет Договор № 9/25.07.2000 г. сключен между „Техем сървисис“ ЕООД и
Етажна собственост с адрес: гр. София, ж.к. „О.К., бл. 65 за доставка и монтаж на топломери
и за извършване на услугата дялово разпределение след извършен реален отчет. Този
договор е сключен следствие на решение на ОС на ЕС, взето на 10.09.2000 г.
По делото е приет и Договор № РД-0-67/03.06.2020 г. при Общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в Закон за
енергетиката, сключен на 03.06.2020 г. между „Т.С.“ ЕАД и „Техем сървисис“ ЕООД.
По делото е изслушано заключението на ССчЕ, в което е посочено, че липсват данни за
заплащане на процесната сума. За периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. прогнозно
начислените суми за потребена топлинна енергия са в размер на 104, 08 лв. След извършен
реален отчет, дължимата сума е намалена с 1, 12 лв. и крайният размер на главницата е 102,
96 лв. Мораторната лихва върху тази сума е в размер на 25, 46 лв. за периода 15.09.2021 г. –
13.12.2023 г. За услугата дялово разпределение дължимите суми са в размер на 26, 65 лв. за
периода 01.11.2020 г. – 30.11.2021 г. и мораторна лихва в размер на 7, 20 лв. за периода
01.11.2020 г. – 30.11.2020 г.
По делото е прието представеното от третото лице-помагач дялово разпределение за
периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. и документ за годишен отчет за периода 01.05.2020 г. –
30.04.2021 г.
От Удостоверение за наследници от 27.02.2025 г. се установява, че починалото на
19.01.2025 г. лице Г. Н. Г. е оставило следните лица за свои наследници: Т. Б. Г. /съпруга/, Н.
Г. Й. /дъщеря/ и Я. Г. Г. /син/.
От правна страна съдът установява следното:
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава. С оглед релевираното възражение за изтекла
погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на факти и обстоятелства,
водещи до спиране или прекъсване на давността. В тежест на ответниците е да докажат
погасяване на дълга.
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че за периода
01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. до топлоснабдения имот е доставена топлинна енергия на
посочената в исковата молба стойност.
Спорните по делото въпроси са: съществува ли между страните договорна обвързаност;
настъпила ли е погасителна давност за част от вземанията; поставян ли е наследодателя на
ответницата в забава за главното задължение; дължи ли се на ищеца заплащането на таксата
за услугата дялово разпределение, тъй като тази услуга е предоставена от друго дружество и
отговарят ли ответниците за дълга при липсата на доказателства за приемането на
наследството.
Относно наличието на договорно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
3
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, Ста на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и
трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в
настоящата хипотеза не се установяват.
В случая се установява, че на 29.12.2007 г. собствеността върху топлоснабденото
жилище е преминала върху Я. Г., но от същата дата до смъртта си на 19.01.2025 г.
наследодателят на ответниците е бил вещен ползвател на имота, в който период попада и
исковия, поради което между него и ищцовото дружество е възникнал неформален договор,
чието съдържание се определя от общите условия на дружеството.
Неоснователно е възражението на ответниците, че страна по този договор е
притежателят на голата собственост върху жилището – Я. Г., тъй като той е подал
декларация за откриване на партида на негово име. Единственото представено по делото
Заявление-декларация за откриване на партида е от Емануела Христова Василева и е с дата
16.11.2021 г., т.е. тя е последващия исковия период дата.
На следващо място, както беше посочено, доставката на топлинна енергия за
процесния период и имот на посочената в исковата молба стойност е безспорна между
страните. Освен безспорния й характер, тя се установява и от представените от третото
лице-помагач отчетни документи и индивидуални справки за дялово разпределение, както и
от експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза, съобразно което
стойността на топлинната енергия за периода се равнява на: 102,96 лева – незаплатена
главница за период от 01.05.2020г. до 30.04.2021г.; 25,46 лева, - мораторна лихва за период
от 15.09.2021г. до 13.12.2023г., 26, 65 лева - главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.11.2020 г. до 30.11.2021г. и мораторна лихва в размер на 7, 20
лв. за периода 01.11.2020 г. – 30.11.2020 г. Сумите съвпадат с тези, посочени в исковата
молба.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. По отношение на процесните фактури за периода от 01.05.2020 г. -
30.04.2020 г. са приложими общите условия на ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал.
1 ОУ е предвидено, че за месечната дължима сума по прогнозно потребление се издава
ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се
начислява при неплащане на задължението по общите фактури в определения срок.
Следователно при действието на общите условия от 2016г., лихвата се начислява единствено
върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на изравнителния резултат, а
не върху прогнозно начислените количества. Задължението за плащане на сумата за
топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен срок за плащане/ и вземането за
мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за
плащане, без да е необходима покана. Ето защо ответникът е изпаднал в забава за плащане
на процесните вземания за цена на топлинна енергия, а видно от експертното заключение по
ССчЕ, мораторната лихва за периода 15.09.2021 г. – 13.12.2023 г. върху главницата е в размер
на 25, 46 лв., какъвто е и претендираният размер на лихвата.
На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма
за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово
разпределение се установява, че дяловото разпределение за имота е възложено на „Техем
Сървисис“ ЕООД, като видно от представените от третото лице – помагач индивидуални
справки за дялово разпределение, услугата е предоставена през процесния период. В чл. 36,
ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца е уредено задължение на потребителите да
4
заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие. Видно от
представените общи условия, същите са публикувани. Вземането на ищеца за цена на тази
услуга се основава на възлагането на ищеца, по силата на сключения договор между него и
третото лице като фирма за дялово разпределение на основание чл. 139, ал. 2 ЗЕ. От
заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за периода 01.11.2020 г.
– 30.11.2021 г. стойността на услугата дялово разпределение е в общ размер на 25, 46 лева,
какъвто е и претендираният от ищеца общ размер.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
дялово разпределение се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответника покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявеният срещу ответника иск за сумата
от 7, 20 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
15.01.2021 г. – 13.12.2023 г. следва да бъде отхвърлен изцяло.
По отношение на направеното възражение за настъпила погасителна давност за част от
вземанията, съдът отчита, че при действието на общите условия от 27.06.2016г. давността за
всяко месечно задължение започва да тече с изтичане на 45-дневния срок за плащане
считано от края на месеца, за който се отнася. Както е установено с Тълкувателно решение
№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията за цена на доставена топлинна енергия имат
периодичен характер и се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок съгласно
чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Ето защо се явява частично основателно възражението за настъпила
погасителна давност.
Давността е прекъсната с подаване на Заявление за издаване на Заповед за изпълнение,
което ищцовото дружество е направило на 20.12.2023 г. Погасените по давност задължения
са за периода 01.05.2020 г. – 30.10.2020 г. Вземането за месец 10.2020 г. е станало изискуемо
на 15.12.2020 г. с изтичане на 45-дневния срок считано от 01.11.2020 г. За периода 01.05.2020
г. – 30.09.2020 г. не са начислявани парични суми за топлоснабдения имот. За м. 09.2020 г. е
начислена сума в размер на 2, 27 лв., за м. 10.2020 г. е начислена сума в размер на 19, 72 лв.
Погасена по давност е сума в размер на 21, 99 лв. Тъй като мораторната лихва се явява
акцесорна спрямо главното вземане, то с погасяване на част от него по давност се погасява и
част от мораторната лихва, като в случая предявеният иск на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следва да бъде отхвърлен за сумата над 19, 11 лв. до пълния предявен размер от 25, 46 лв.,
тъй като погасена по давност се явява претенция в размер на 6, 35 лв.
От т. 4 на приетото по делото заключение на изслушаната ССчЕ се установява, че
начисляването на суми за дялово разпределение е започнало от м. 11.2020 г., който месец не
се обхваща от погасителната давност.
По отношение на направеното възражение за недължимост на горните суми предвид
липсата на доказателства за прието от ответниците наследство. В нормата на чл. 48
Закон за наследството /ЗН/ се съдържа презумпция, че законните наследници носят
отговорност по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до
доказване на приемането по опис или отказ от него. Презумпцията е оборима и
доказателствената тежест носи страната, която се позовава на нея /в този смисъл е Решение
№ 437 от 17.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 70/2011 г., III г. о./. В случая това е ответницата Н.
Й.. Останалите двама ответници не са направили това възражение. Възражение в тази
нассока е направил адв. Николов – процесуален представител на ответницата Т. Г., но това е
станало едва след приключване на съдебното дирене. Не следва да се взема предвид и
възражението на ответницата Н. Й., тъй като то е направено след дадения й едноседмичен
срок с Определение № 18620/24.04.2025 г. По делото липсват данни кога й е връчено, но тъй
като с него тя за пръв път е уведомена, че е конституирана по делото, то съдът взема предвид
5
датата на сключения Договор за правна защита и съдействие с адв. Ч. от 08.05.20205 г., т.е.
към тази дата тя е вече е знаела за процесуалното си качество по настоящето дело, чийто
номер е упоменат в него. Тази дата съдът счита за начална за узнаване на постановеното по
делото Определение № 18620/24.04.2025 г. Срокът е изтекъл на 16.05.2025 г. Възражението е
направено на 02.06.2025 г. Ето защо съдът приема, че ответниците носят отговорност за
задължението на своя наследодател.
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищецът „Т.С.“ ЕАД претендира присъждане на 555 лв. – съдебни разноски, от които: 25
лв. – държавна такса за заповедното производство; 75 лв. – държавна такса за исковото
производство; 300 лв. – възнаграждение за вещо лице по ССчЕ; 100 лв. – възнаграждение за
юрисконсулт и 50 лв. – възнаграждение за юрисконсулт в заповедното производство.
Предвид уважената част от исковете ответниците следва да заплатят на ищеца на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 458, 07 лв. – съдебни разноски за заповедното и исковото
производства.
В заповедното производство първоначалният длъжник Г. Н. се е представлявал от адв. С.
К. по Договор за правна защита и съдействие, сключен на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Съдът определя възнаграждение в размер на 50 лв. за изготвяне и подаване на възражение
по делото, като съобразно уважената част от иска същото следва да е в размер на 8, 73 лв.
Адвокат К. е представлявала и конституирания в хода на исковото производство ответник Я.
Г. на същото основание, поради което на нея следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 69, 86 лв., изчислено на база 400 лв. – адвокатско
възнаграждение.
Ответницата Т. Б. Г. е представлявана от адв. Илия Николов на основание чл. 38, ал. 1, т.
2 ЗА. Съобразно уважената част от иска и на база адвокатско възнаграждение в размер на
400 лв. на адв. Николов следва да се присъди възнаграждение в размер на 69, 86 лв.
Ответницата Н. Г. Й. е представлявана от адв. Д. Ч. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Съобразно уважената част от иска и на база адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
на адв. Ч. следва да се присъди възнаграждение в размер на 69, 86 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Т. Б. Г., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „М 2“, бл. 222, вх. 6, ет. 5, ап. 94 дължи на „Т.С.“ ЕАД, с
ЕИК: ******, с адрес на управление: гр. София, ул. Я“ № 23Б, сумата от 53, 98 лева,
представляваща 4/6 части от цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. за имот с адрес: гр. София, ж.к. О.К., бл. 65, вх. А, ет. 10, ап.
47, аб. № ******, ведно със законната лихва за период от 20.12.2023г. до изплащане на
вземането, сумата от 12, 74 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021г.
до 13.12.2023г., сумата от 17, 77 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 01.11.2020г. до 30.11.2021г., ведно със законната лихва за период
от 20.12.2023г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 70686/2023г. по описа на
СРС, 175-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск за цена на топлинна
енергия за разликата над 53, 98 лева до пълния претендиран размер от 68, 64 лева и за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за период от 20.12.2023г.
до изплащане на вземането, предявения установителен иск за мораторна лихва върху тази
главница за разликата над 12, 74 лева до пълния претендиран размер от 16, 98 лева и
предявения установителен иск за сумата от 4, 80 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 15.01.2021г. до 13.12.2023 г. върху главницата за дялово разпределение.
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Н. Г. Й., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Х“, бл. 134а, вх. А, дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:
******, с адрес на управление: гр. София, ул. Я“ № 23Б, сумата от 13, 49 лева,
представляваща 1/6 части от цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. за имот с адрес: гр. София, ж.к. О.К., бл. 65, вх. А, ет. 10, ап.
47, аб. № ******, ведно със законната лихва за период от 20.12.2023г. до изплащане на
вземането, сумата от 3, 18 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021г.
до 13.12.2023г., сумата от 4, 44 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 01.11.2020г. до 30.11.2021г., ведно със законната лихва за период
от 20.12.2023г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 70686/2023г. по описа на
СРС, 175-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск за цена на топлинна
енергия за разликата над 13,49 лева до пълния претендиран размер от 17, 16 лева и за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за период от 20.12.2023г.
до изплащане на вземането, предявения установителен иск за мораторна лихва върху тази
главница за разликата над 3, 18 лева до пълния претендиран размер от 4 ,44 лева и
предявения установителен иск за сумата от 1, 20 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 15.01.2021г. до 13.12.2023 г. върху главницата за дялово разпределение.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Я. Г. Г., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „М 2“, бл. 222, вх. 6, ет. 5, ап. 94, дължи на „Т.С.“ ЕАД,
с ЕИК: ******, с адрес на управление: гр. София, ул. Я“ № 23Б, сумата от 13, 49 лева,
представляваща 1/6 части от цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. за имот с адрес: гр. София, ж.к. О.К., бл. 65, вх. А, ет. 10, ап.
47, аб. № ******, ведно със законната лихва за период от 20.12.2023г. до изплащане на
вземането, сумата от 3, 18 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021г.
до 13.12.2023г., сумата от 4, 44 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 01.11.2020г. до 30.11.2021г., ведно със законната лихва за период
от 20.12.2023г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 70686/2023г. по описа на
СРС, 175-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск за цена на топлинна
енергия за разликата над 13,49 лева до пълния претендиран размер от 17, 16 лева и за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за период от 20.12.2023г.
до изплащане на вземането, предявения установителен иск за мораторна лихва върху тази
главница за разликата над 3, 18 лева до пълния претендиран размер от 4 ,44 лева и
предявения установителен иск за сумата от 1, 20 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 15.01.2021г. до 13.12.2023 г. върху главницата за дялово разпределение.
ОСЪЖДА Т. Б. Г., с ЕГН: **********, Н. Г. Й., с ЕГН: ********** и Я. Г. Г., с ЕГН:
********** да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ****** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в
размер на 458, 07 лв. – съдебни разноски за заповедното и исковото производства.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ****** да заплати на адвокат Д. Й. Ч., ЕГН ********** на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА сума в размер на 69, 86 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ****** да заплати на адвокат С. К. К., САК с адрес на
дейност: гр. София, ул. „В“ № 35, ет. 3, офис 1 на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА сума в
размер на 78 59 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ****** да заплати на адвокат И.А.Н., САК с адрес на
дейност: гр. Ботевград, Софийска област, ул. „С“ 3 В, ет. 1, офис 6 на основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗА сума в размер на 69, 86 лв. – адвокатско възнаграждение.
7
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач „Техем Сървисис“
ЕООД на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препи от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8