№ 18
гр. Пловдив, 19.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Катя Н. Митева
Сложи за разглеждане докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно
търговско дело № 20215001000839 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:47 часа се явиха:
Жалбоподателят З.К. "Л.И." АД, редовно призован, не изпраща
представител.
От същия на електронната поща на съда е постъпило на днешна дата
писмено становище, в което е заявено, че няма възражения по даване ход на
делото, в случай, че не са налице процесуални пречки за това.
Ответникът по жалбата М. Й. К., редовно призована, не се явява, за
нея се явява адв. Я., с пълномощно по делото.
Третото лице помагач Г. СТ. В., редовно призован, явява се лично.
Адв. Я.: Да се даде ход на делото.
Третото лице помагач Г. СТ. В.: Да се даде ход не делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото.
Делото е образувано по въззивна жалба от З.К. "Л.И." АД срещу
1
решение № 260072 от 28.05.2021 г., постановено по т.д. № 54/2019 г. по описа
на О.С. - Х., с което в полза на ищцата М.К. е присъдено парично
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 49 000 лв., ведно със
законната лихва от 19.04.2020 г. до окончателното изплащане.
Жалбоподателят счита решението по обжалваната част за
неправилно и незаконосъобразно, поради противоречие с материалния и
процесуалния закон и поради необоснованост.
Излага довода, че присъдената с обжалваното решение парична сума
е завишена и недължима, поради недоказаност на нанесените морални вреди,
на самостоятелно основание твърди, че определеното в полза на ищцата
обезщетение е недължимо, като присъдено над лимита, определен
нормативно относно претенциите за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, заявени от лица от разширения родствен кръг на
пострадал при ПТП. Отделно от това счита обезщетението и за прекомерно,
несъответстващо на принципа за справедливост, произтичащ от разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД. Развива подробни доводи и за липсата на материално правна
легитимация на ищцата да получи обезщетение за нанесените й
неимуществени вреди от смъртта на нейния брат, твърдейки, че не са налице
предпоставките съгласно разрешението, дадено в ТР № 1 от 2016 г. на ОС на
НГТК и понеже същото не попада в кръга на лицата, визирани в
Постановление на Върховния съд с № 4 от 1961 г. и № 5 от 1969 г.
На база изложените в жалбата аргументи е поискано решението да
бъде отменено като незаконосъобразно, необосновано и неправилно в
посочената по-горе осъдителна част и вместо това да бъде отхвърлена изцяло
исковата претенция, ведно с претенцията по акцесорния иск, като
неоснователна и недоказана.
Заявено е, че се претендират направените от дружеството
жалбоподател съдебни деловодни разноски, включително и юрисконсултско
възнаграждение за двете инстанции.
В законния срок е подаден писмен отговор на въззивната жалба от
ответника по същата и ищцата в първоинстанционнтото производство, чрез
пълномощника й адв. Я., в който е заявено, че възвивната жалба е
процесуално допустима и подлежаща на разглеждане, но по същество е
неоснователна, по аргументите, които са развити подробно в отговора.
2
Въз основа на същото е поискано въззивната жалба да се остави без
уважение, както и направеното с нея искане за присъждане на разноски и да
бъде потвърдено обжалваното решение на О.С. - Х., като валидно, допустимо
и правилно.
В законния срок от третото лице помагач не е подаден писмен
отговор на въззивната жалба.
Доказателствени искания не са заявени от страните в настоящето
производство.
В постъпилото писмено становище от дружеството жалбоподател с
вх. № 391 от 19.01.2022 г. е заявено, че се поддържа изцяло депозираната
въззивна жалба по съображенията, подробно изложени в нея и че се оспорват
релевираните в отговора на ищцата възражения срещу жалбата.
Заявено е, че няма да се сочат нови доказателства и че нямат
доказателствени искания от страна на жалбоподателя.
Поискано е при даване ход по същество да се постанови решение, с
което да се отмени първоинстанционното такова като неправилно,
незаконосъобразно и да се постави друго, с което изцяло да се отхвърли
исковата претенция като неоснователна и недоказана.
Поискано е също така на основание чл.78 ал.8 от ГПК да се присъди
в полза на дружеството жалбоподател юрисконсултско възнаграждение и
направените по делото съдебни разноски. Заявено е, че се представя списък на
разноските по чл.80 от ГПК, който всъщност се съдържа в самото писмено
становище.
Адв. Я.: Оспорвам възивната жалба. Поддържам подадения отговор.
Нямам нови доказателствени искания. Моля за ход по същество. Моля да се
внесе корекция в доклада относно годината, от която е присъдена законната
лихва, годината е 2014 г. а не 2020 г.
Третото лице помагач Г. СТ. В.: Нямам претенции, че
жалбоподателят не е доволен от парите, които е осъден да заплати.
Съдът констатира, че действително в обжалваното решение датата,
от която е присъдена законната лихва върху присъденото обезщетение е
19.04.2014 г., поради което следва да се коригира доклада по делото, ето защо
О П Р Е Д Е Л И:
3
КОРИГИРА доклада по делото, четен по-горе, като присъдена
законната лихва върху присъдената главница да се счита - 19.04.2014 г. както
е в обжалваното решение.
ПРИЛАГА към делото докладваното по-горе писмено становище,
подадено от дружеството жалбоподател на днешна дата и съдържащо списък
на разноските по чл.80 от ГПК.
Предвид липсата на доказателствени искания от страните, считайки
делото за изяснено от фактическа страна, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. Я.: Моля да се постанови решение, с което да се остави
подадената въззивна жалба без уважение. Не се установиха основания за
въззивна отмяна. Постановеният от О.С. - Х. съдебен акт е правилен,
допустим и валиден. Според нас той е и справедлив. Доверителката ми не е
тръгнала да забогатява и да се бори за максимално претендирания от нея
размер на обезщетение. Считаме, че е справедлив. Съдът е отчел както
размера му съобразно чл.52 от ЗЗД, така и конкретните обстоятелства,
настъпили в процесното ПТП и по-специално съпричиняването, като му е
определил точно и справедлива тежест спрямо вредоносния резултат.
Искам да обърна внимание на един момент - решението е
съобразено със съдебната ни практика, но и с Европейските нормативни
актове, уреждащи тази материя и по-специално Директива 2009/103 ЕО.
Имам предвид като размер, тъй като спорен момент е въобще размера, който
би могъл да бъде присъден. По тази причина, аз поддържам, че съдът макар
да не цитира разпоредбите от директивата, които съм развил подробно в
исковата молба на стр. 2 и 3 и е постановил решение, съобразено с
европейската правна рамка.
Спомена се за разширения родствен кръг като понятие във
въззивната жалба. В настоящия случай ищцата няма родствен кръг, просто
няма, тя е имала брат и вече го няма, така че, за нас случаят е граничен и
съставлява пример в светлината на новата тълкувателна практика на
върховната инстанция за случай, при който може да се присъди дори и по-
голямо обезщетение, но предвид съпричиняването в конкретния случай, в
4
конкретното ПТП, считаме, че съдебното решение на О.С. - Х., следва да бъде
потвърдено.
Третото лице помагач Г. СТ. В.: Съгласен съм с казаното от
пълномощника на ответника по въззивната жалба.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили и, че ще се произнесе
с решение в законоустановения срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 11:05 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5