№ 2825
гр. София, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Таня Б. С.
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20231100504593 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №4593/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Е. П.” ЕАД
гр.София ЕИК ******* срещу решение №2800 от 23.02.2023 г постановено по гр.д.
№69578/2021 г на СРС , 26 състав ; с което са отхвърлени исковете на въззивника с правно
основание чл.422 ГПК във вр.чл.79 ал.1 ЗЗД , чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ и чл.86 ЗЗД да се признае за
установено , че М. В. С. ЕГН ********** от гр.София дължи сумата от 891,05 лева –
продажна цена на потребена и неотчетена ел.енергия за периода 02.06.2017 г – 30.08.2017 г
за имт в с.Соколаре ул.******* , ведно със законната лихва от 02.10.2020 г до окончателното
заплащане на сумата ; и сумата от 262,41 лева лихви за забава върху посочената главница за
периода 22.09.2017 г – 23.09.2020 г ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от 16.02.2021 г по ч.гр.д.№60478/20 г на СРС , 26 състав .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Ответникът е нарушил
чл.13 ал.5 ОУ и не е подал заявление за закриване на партидата му за ел.енергия , нито го е
уведомил , че е продал имота на трето лице. Незаконосъобразно СРС не е допуснал на
въззивника разпит на свидетели за относими обстоятелства.
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .
Процесният имот е продаден още 2005 г и евентуални суми по корекцията се дължат от
новия собственик . Представените ОУ са одобрени 2007 г и не са относими към настоящия
спор . Не е налице фактическия състав за извършване на корекция на доставената ел.енергия
1
.
Възззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 24.02.2023 г
и е обжалвано в срок на 10.03.2023 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за
установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива пороци в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли иска СРС е приел , че ответникът не е потребител на ел.енергия за битови
нужди , защото е продал процесния имот още през 2005 г . Няма данни да е подписан
писмен договор за доставка на ел.енергия .
Решението на СРС е правилно . В доклада на първоинстанционния съд изрично е указано
на ищеца , че е в негова доказателствена тежест да докаже , че са налице договорни
отношения между страните . Доказателства не са представени – ищецът не е представил
заявление за откриване на партида или писмен договор с ответника . Ищецът е приложил
свои ОУ , но такива одобрени на 07.11.2007 г , които са неотносими към настоящия спор и
не следва да се обсъждат . Относими биха били ОУ одобрени и публикувани преди
19.10.2005 г , на която дата ответникът е продал процесния имот на трето лице , но такива
не са представени по делото . Отделно , за да възникне задължение на ответника да уведоми
ищеца за продажбата на имота си , следва партидата да е открита законосъобразно на негово
име /по негово искане/ , за което не са представени доказателства .
При недоказани договорни отношения между страните е безцелно да се събират свидетелски
показания за това как е протекла проверката и защо е бил подписан констативния протокол .
Като е отхвърлил исковете СРС е постановил законосъобразно решение , което трябва да
бъде потвърдено .
С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна – 300
лева адвокатско възнаграждение .
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000
лева настоящото решение не подлежи на обжалване.
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2800 от 23.02.2023 г постановено по гр.д.№69578/2021 г на
2
СРС , 26 състав .
ОСЪЖДА “Е. П.” ЕАД гр.София ЕИК ******* да заплати на М. В. С. ЕГН ********** от
гр.София 300 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3