РЕШЕНИЕ
№ 125
гр. Силистра, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Людмил П. Хърватев
Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20213400500185 по описа за 2021 година
Делото е образувано по въззивна жалба, предявена от Д. Х. Р., с ЕГН ********** и М.
Х. А., с ЕГН **********, против Решение № 51/21.11.2019г., постановено по гр.д. №
448/2018г. на Тутраканския районен съд, с което съдът е ОТХВЪРЛИЛ като неоснователни
предявените от тях искове срещу ответниците Й. Х. К., ЕГН **********, с посочен по
делото адрес: общ. Тутракан, с. Шуменци, ул. „Тутракан” № 38; И. Т. Т., с ЕГН **********
и С. Х. Т., с ЕГН **********, и двамата с посочен по делото адрес: гр. Русе, ул. „Гео
Милев” № 16, вх. 1, ет. 2; Д. С. А. ЕГН ********** и М. П. А., ЕГН **********, и двамата с
посочен по делото адрес: гр. Русе, бул. „Фердинанд” № 17, вх. 3, ет. 1, ап. 2; за допускането
на изкупуването на осн чл. 33, ал. 2 от ЗС, при условията, уговорени между ответниците по
прикрита сделка - договор за покупко - продажба, съпровождаща привидна сделка - Договор
за замяна на идеални части от недвижими имоти, обективиран в Нотариален акт №
20/06.07.2018 г., том 2, рег. № 6065, нот. дело № 165/2018 г. на Нотариус № 632 - Стефан
Варамезов, вписан под. вх. № 1775/17.07.2018 г., акт № 54, том 6, дело № 1019/2018 г., на СВ
- гр. Тутракан, като условията по прикритата сделка са: Д. С. А. и М. П. А. да заплатят на Й.
Х. К. сумата от 2 919 лв., а И. Т. Т. и С. Х. Т. да заплатят на Й. Х. К. сумата от 2 921 лв., на
1/3 ид. ч. от следните имоти:
1. Нива с площ от 3 002 кв. м., трета категория, в местност „Кулак чешма”,
съставляваща имот с идентификатор № 83524.9.13 (осемдесет и три хиляди петстотин
двадесет и четири, точка, девет, точка, тринадесет) по кадастралната карта на с. Шуменци,
общ. Тутракан, при съседни имоти с идентификатори: № 83524.9.133, № 83524.9.15, №
83524.9.14 и № 83524.9.12;
2. Нива с площ от 12 505 кв. м., втора категория, в местност „Айвалък”, съставляваща
имот с идентификатор № 83524.17.7 (осемдесет и три хиляди петстотин двадесет и четири,
точка, седемнадесет, точка, седем) по кадастралната карта на с. Шуменци, общ. Тутракан,
при съседни имоти с идентификатори: № 83524.17.8, № 83524.17.85, № 83524.17.63 и №
83524.24.247;
3. Нива с площ от 3 502 кв. м., четвърта категория, в местност „До селото”,
съставляваща имот с идентификатор № 83524.14.123 (осемдесет и три хиляди петстотин
1
двадесет и четири, точка, четиринадесет, точка, сто двадесет и три) по кадастралната карта
на с. Шуменци, общ. Тутракан, при съседни имоти с идентификатори: № 83524.14.116, №
83524.14.115, № 83524.14.122, № 83524.14.141 и № 83524.14.124;
4. Нива с площ от 3 001 кв. м., пета категория, в местност „Везир Йолу”, съставляваща
имот с идентификатор № 83524.9.91 (осемдесет и три хиляди петстотин двадесет и четири,
точка, девет, точка, деветдесет и едно) по кадастралната карта на с. Шуменци, общ.
Тутракан, при съседни имоти с идентификатори: № 83524.9.127, № 83524.9.87, №
83524.9.90, № 83524.9.74 и № 83524.9.73. Присъдил е съответни разноски и е определил на
страните шестмесечен срок за отбелязването на решението в Служба по вписванията – гр.
Тутракан на основание чл. 115, ал. 2 ЗС.
Това решение е било атакувано пред ОС – Силистра с въззивна жалба подадена от Д. Х.
Р., с ЕГН ********** и М. Х. А., с ЕГН **********, по която било образувано в.гр.д. №
71/2020г. Така сезиран въззивният съд се произнесъл с Решение № 66 от 22.06.2020г., с
което отменил първоинстанционното Решение № 51/21.11.2019г., постановено по гр.д.№
448/2018г. на Тутраканския районен съд и постановил акт по същество.
Постановеното решение било атакувано пред ВКС, от И. Т. Т., С. Х. Т., Д. С. А. и М.
П. А., по чиято жалба било образувано к.гр.д. № 300/2020г. на ВКС, II г.о. Така сезиран
състав на ВКС се произнесъл с Решение № 48 от 10.06.2021г., с което въззивното Решение
№ 66 от 22.06.2020г. постановено по в.гр.д. № 71/2020г. било обезсилено, поради допуснато
нарушение на материалния закон. ВКС е изложил подробни мотиви за обезсилването и е
разпоредил делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, като дал
указания за допълнително уточняване на заявените искове.
Така било образувано настоящото в.гр.д. № 185/2021г. по което съдът съобразно
указанията на ВКС и обективираните от ищците уточнения прие, че наред с изрично
заявения петитум в исковата молба, по която е образувано делото и са изявени претенции от
М Х. А. и Д. Х. Р., при равни права за всяка от тях, последните допълнително желаят съда да
се произнесе с отделен изричен диспозитив, че действителната воля на договарящите страни
по договора за замяна, обективиран в НА за замяна на ид. части от недвижим имот - № 20 ,
том II,per. № 6065, дело № 165 от 06,07.2018 г. по регистъра на нотариус Стефан Варамезов ,
с peг. № 632 от Нотариалната камара, вписан в Служба по вписваният -Тутракан на
17.07.2018г. вх. peг № 1775, вписан под № 54, том VI, дв. вх регистър дело 1019/18, е била
да сключат прикрит договор за покупко - продажба, след като се обяви за симулативен
договора за замяна. Желаят още след като съда се убеди в основателността на твърденията
им да им признае правото на изкупуване по чл. 33 ал. 2 от ЗС, и допусне изкупуване, като
заинтересовани съсобственици на продадената от съсобственика им Й. Х. К. чрез продажба
обективирана в НА за замяна на ид. части от недвижим имот - № 20 „том II,рег. № 6065,
дело № 165 от 06.07.2018г., по регистъра на нотариус Стефан Варамезов, с peг. № 632 от
Нотариалната камара, вписан в Служба по вписваният -Тутракан на 17.07.2018г. вх. рег. №
1775, вписан под № 54 , том VI, дв. вх регистър дело 1019/18 на 1/3 ид. части общо или no
1/6 за всяка от тях двете, от следните имоти:
Нива с площ от 3002 кв.м. трета категория в местността „Кулак Чешма“ , съставляваща
имот с идентификатор № 83524.9.13 по кадастралната карта на с.Шуменци, при съответните
съседи;
Нива с площ от 12505 кв.м. ,втора категория в местността „Айвалък“ , съставляваща
имот с идентификатор 83524.17.7 по кадастралната карта на с. Шуменци , Обшина Тутракан,
при съответните съседи;
Нива с площ от 3501 кв.м четвърта категория, в местността „До селото „ , съставляваща
имот с идентификатор № 83524.14..123 , по кадастралната карта на с. Шуменци, община
2
Тутракан;
Нива с площ от 3001 кв.м. , пета категория, в местността „Везир Йолу“ , съставляваща
имот с идентификатор 83524.9.91 , по кадастралната карта на . Шуменци , при съответните
съседи, за действително уговорената цена от 5840.00 лева общо или по 2920.00 лева всяка от
нас;
Въззиваемите - И. Т. Т., с ЕГН ********** и С. Х. Т., с ЕГН **********, Д. С. А. ЕГН
********** М. П. А., ЕГН **********,, намират въззивната жалба и така формулираните
искания на въззивниците М Х. А. и Д. Х. Р. за неоснователни и молят въззивния съд да ги
отхвърли, като потвърди атакуваното първоинстанционно решение. Излагат аргументи в
подкрепа на становището си.
Въззиваемата - Й. Х. К. с ЕГН **********, не изразява становище по уточненията на
петитума и по въззивната жалба при новото разглеждане на делото.
ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е предявена от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и при спазени процесуални изисквания на чл. 258 и сл. ГПК, поради което е
допустима.
За да установят и докажат претенциите си ищците са представили пред районния съд
Договор за доброволна делба с нот. заверка на подписите с рег. № 1332/2001г. на Нотариус
№ 315 от РНК - Анелия Николова - Раева (л. 13), съгласно който в дял на Х С И, баща на
въззивниците и въззиваемата Й. К., са поставени нива в землището на с. Шуменци, общ.
Тутракан, съставляваща имот № 017007 и лозе в землището на с. Шуменци, общ. Тутракан,
съставляващо имот № 024229. С договор за доброволна делба, с нот. заверка на подписите с
рег. № 1336/2001г. на Нотариус № 315 от РНК - Анелия Николова – Раева, в дял на Х С И са
поставени нива в землището на с. Шуменци, общ. Тутракан, съставляваща имот № 009013 и
нива в землището на с. Шуменци, общ. Тутракан, съставляваща имот № 014123. След
смъртта на общия наследодател, въззивниците и въззиваемата К. са придобили при равни
права собствеността върху гореописаните имоти, съгласно Удостоверение за наследници №
АО-47/18.07.2018 г., изд. от Кметство с. Шуменци. Видно от влязло в сила Решение №
45/02.07.2014 г. по гр. д. № 7/2012 г. на Районен съд – гр. Тутракан, в общ дял на
въззивниците и отв. Й. К. е поставена нива в землището на с. Шуменци, общ. Тутракан,
съставляваща имот № 009091, при равни права на всяка от съсобствениците. Съгласно
одобрената през 2018г. кадастралната карта на землището на с. Шуменци, на имотите,
предмет на настоящото производство, са отредени идентификатори, съгласно приложените
пред районния съд скици: на имот № 017007 - идентификатор № 83524.17.7 ; на имот №
009013 - идентификатор 83524.9.13 ; на имот № 014123 - идентификатор № 83524.14.123 и
на имот № 009091 - идентификатор № 83524.9.91 .
Въз основа на пълномощно, издадено от ответницата К. на 22.06.2018 г. на С Х за
разпореждане с имотите на 06.07.2018г. е сключен договор за замяна, видно от Нотариален
акт № 20/06.07.2018г. на Нотариус № 632 от РНК – Стефан Варамезов, съгласно който отв.
Й. К., чрез пълномощника си С Х е прехвърлила на отв. Д. и М. А.и - общо 1/6 ид. ч. и на
отв. И. Т - 1/6 ид. ч. от собствеността върху ниви в землището на с. Шуменци с
идентификатори № 83524.17.7, № 83524.14.123, № 83524.9.13 и № 83524.9.91. В замяна на
отв. Й. К. е прехвърлена собствеността върху 1/24 ид. ч. от нива в землището на с. Кошов,
общ. Иваново, съставляваща имот № 073449 с площ от 107 кв.м. отв. И. Т. се е задължил да
заплати на отв. Й. К. за уравнение паричната сума от 2 921 лв., а отв. Д. и М. А.и -
паричната сума от 2 919 лв.
От материалите по делото може се установи, че исковата молба е заведена на
05.09.2018г., а процесната сделка е изповядана на 06.07.2018г., поради което двумесечният
3
срок по чл. 33, ал. 2, изр. 2 от ЗС, е спазен. В хода на първоинстанционното производство
своевременно е била конституирана като ответник С. Т., съпруга на въззиваемия И. Т., като
необходим задължителен другар, която не е посочена в исковата молба. Съдът е приел, че
когато закупената идеална част е общо съпружеско имущество на купувачите, достатъчно е
искът за изкупуване да бъде предявен в двумесечния срок само срещу единия съпруг, като
се е позовал на съдебна практика в този смисъл.
Ищците твърдят, че обективираното в процесния договор за замяна съгласие е
привидно, като всъщност страните са целели като краен резултат продажба на процесните
земеделски земи, а прехвърлянето на собствеността на имота в с. Кошов, с който е
извършена замяната цели преодоляване на изискването на чл. 33 от ЗС, при продажба на
съсобствен имот първо да се предлага на съсобствениците.
Въззивниците са се позовали на нищожност на договора за замяна като привидна
сделка, съгласно чл. 26, ал.2 от ЗЗД, и на валидност на прикритата такава за продажба,
съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, и съгласно изричните указания на ВКС и направеното от
ищците уточнение на претенциите тези два правоизключващи факта са заявени като
основания на исковата претенция по чл. 33 от ЗС, и настоящият съд следва да се произнесе
по искането с изричен диспозитив.
В хипотезата на привидна сделка следва се установи едновременно с факта, че волята
на страните не е такава , каквато е отразена в договора, но и каква е била действителната
воля на страните. В случая са възможни два способа за доказване - обратно писмо и начало на
писмено доказателство, изхождащо от другата страна, чрез което да се преодолее забраната
по чл. 165, ал.2 от ГПК. Липсата на обратно писмо по настоящото дело обуславя
необходимостта да се възприеме, като годно писмено доказателство приложеното пред
районния съд Постановление за отказ от образуване на досъдебно производство от
27.09.2018г. по преписка № 4943/2018 г. на РП Русе. Съгласно чл. 179 от ГПК, същото
съставлява доказателство за изявленията пред длъжностното лице, което го е съставило и за
извършените от него и пред него действия. Преписката е била образувана по повод жалба на
ответницата К. за извършено престъпление от общ характер от лицето А Д, състоящо се в
измама. От постановлението става ясно, че измамата се състои в това, че на
жалбоподателката по преписката не са и дадени пари срещу продажбата на земите й, а
въпросът за замяната не е предмет на прокурорската проверка. Следва да се отбележи, че
обяснения са били снети както от ответника А., въззиваем по настоящото дело, така и от
лицата Д и пълномощника Х, които не са разпитани пред районния съд, нито има искания за
това но, които съгласно твърденията на ответницата К., неоспорени от останалите
ответници, са изиграли важна роля при осъществяване на сделката, като посредник и
пълномощник на последната. В хода на разследването на РП гр. Русе, въз основа на
обясненията на всички лица, от които са поискани такива, става ясно, че в прокурорската
проверка категорично се говори от всички разпитани лица за сделката като за продажба, а за
сумата от 3000 лв., за която е била представена разписка, като продажна цена. Тъй като от
направената експертиза се установило, че положените подписи на разписката са на К., РП
постановила и въпросния отказ от образуване на досъдебно производство.
В настоящото производство, изхождайки от доказателствената сила на
Постановлението за отказ на РП гр. Русе, съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК, съдът акцентира на
констатацията, която прокурорът е направил на страница втора от постановлението, като е
приел за установено, че тъй като предлаганите от Д земи били в съсобственост, то А. и Т.
предложили да направят замяна с имот на първия в с. Кошов и да доплатят парична сума от
5 800 лв. От това става ясно, че въззиваемият Д е целял да избегне изискванията на чл. 33 от
ЗС, като се сключи договор за замяна.
Следва да се отбележи, че не се касае за показания, съдържащи неизгоден за страната
факт, направени в друг процес, което нарушава принципа на устност и непосредственост, а
за позоваване от страна на настоящата инстанция на писмено доказателство –
Постановление за отказ от образуване на досъдебно производство, представляващо
официален документ издаден от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения,
4
съдържащо доказателства за изявления пред него и за извършени пред него и от него
процесуални действия, по смисъла на чл. 179 от ГПК, което обуславя неговата материална
доказателствена сила. В това си качество коментираното доказателство не е оспорено от
страните в настоящото производство, въпреки, че са имали възможност да го сторят. В тази
връзка вж. решение № 403/05.08.2010г., постановено по г0р. дело № 684/2009 г. на ВКС, III
ГО, а също и решение № 358/17.01.2014 г., постановено по гр. дело 0 1381/2012 г. на ВКС,
IV ГО.
Възприетия от съда извод за привидност на коментирания договор за замяна се
основава освен на това начало на писмено доказателство изхождащо от другата страна,
която отрича в настоящия процес привидността на договора за замяна, но и на показанията на
разпитания пред първата инстанция св. К, който макар и съпруг на ответницата К., е във
фактическа раздяла с нея повече от 20 г. и е в качеството на свидетел, поради факта, че е бил
арендатор на цялата земеделска земя, собственост на въззивниците и ответницата К., а не
като неин съпруг. Същият удостоверява, че ответницата е целяла да получи пари, а не да
прави замяна, която информация той има от нея. Привидността на договора за замяна се
установява и от факта, че само по данъчна оценка, имотите, които предлага ответницата К.
са на стойност 1114,03 лв., а имотът, с който са заменени е с данъчна оценка 0,75 лв.
Не се представиха доказателства, че имотът в с. Кошов е оглеждан от ответницата нито
пък, че същата е проявила някаква друга форма на интерес към него. Съдът не кредитира
довода в отговора на жалбата, че с. Кошов е атрактивно място за вилно строителство и там
цените на имотите са високи. Становището на съда е обусловено от съждението, че няма как
да е атрактивна 1/24 от 107 кв.м. имот с данъчна оценка 0,75 ст. което е още един довод, че
размяната е неравностойна и цели продажба на идеалната част от имотите, принадлежаща
на ответницата К., като се избегне разпоредбата на чл. 33 от ЗС.
По този начин е останала неизяснена причината за извършване на замяна между имоти
с несъпоставима разлика в стойността и качествата, независимо от направеното доплащане,
защото именно замяната е водещия белег на сделката, който я прави да се счита такава, а не
доплащането.
В случая, няма как да бъдат ценени показанията на св. Б, който в ка чеството си на
длъжностно лице - пом. - нотариус по заместване, изповядал процесната сделка. Това е така
защото проверката, която се прави за нуждите на нотариалното удостоверяване няма как да
установи действителната воля на страните при сключване на привидна сделка, а само
заявената по повод удостоверяването на фиктивното съглашение.
Показателен е изводът на районния съд, че „волеизявлението на упълномощителя е от
значение единствено за самото упълномощаване, т. е. - за учредяването на представителната
власт и очертаването на нейния обем, а пълномощникът, макар да действа от името на
представлявания в рамките на представителната власт, изразява своя собствена воля при
извършването на съответната правна сделка или действие, като именно волеизявлението на
представителя е от значение за пораждането на целените правни последици, които настъпват
направо в правната сфера на упълномощителя“. В пълномощното е записано, че
пълномощникът може да замени процесните имоти, но ако такава е била действителната му
воля, то, съгласно чл. 39 от ЗЗД, следва да се приеме, че същият е превишил обемът на
правомощията си, тъй като изначално упълномощителят не е имал намерение да заменя
земите си и вземайки аргумент от заявеното от районния съд, че волеизявлението на
упълномощителя е от значение единствено за самото упълномощаване, следва да се приеме
за установено, че волеизявлението на упъмномощителя е включвало единствено продажба
на процесните имоти.
При това положение, съгласно чл. 40 от ЗЗД, упълномощеният по отношение на
осъществената замяна, очевидно е договарял във вреда на упълномощителя, поради което и
договорът не произвежда действие за представлявания в тази част.
Съобразявайки хипотезата на чл. 176 от ГПК, според която обясненията на страните
също са доказателства ОС приема, че всички гореизброени доказателства, подкрепящи
5
привидността на договора за замяна са в съответствие с обясненията на ответницата К. по
делото. Тежестта на това доказателства следва да се прецени спрямо липсата на обяснения от
останалите ответници, които са се явили само в първото с.з. пред районния съд, където нито
са поискали, нито им е била дадена дума по инициатива на други участници в процеса. Няма
и доказателства, извън компрометирания откъм действителност договор за замяна, които да
подкрепят възраженията на ответниците по иска, за разлика от доводите на ищците за
нищожност на привидната сделка за замяна.
Няма как да се сподели становището на районния съд, широко застъпено и в съдебната
практика, че привидните сделки винаги имат за цел заобикаляне на закона и тъй като в
случая не е налице такова, това е довод, че няма привидност. С привидните договори
страните целят да скрият действителната си воля. Когато волята на страните по сключеното
съглашение е само да създадат привидни правни последици на обвързаност, които те не
желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по
начин различен от посочения по сключеното съглашение симулацията е относителна. И в
двата случая явната сделка е нищожна. Не е необходимо да се цели заобикаляне на закона. В
случая е налице привиден договора за замяна, за да се преодолеят правата на
съсобствениците по чл. 33 от ЗС, като дори и при сключване на договор за продажба с
несъсобственик, то сделката не е незаконна и би породила последиците си напълно сред
изтичане на двумесечния срок по чл. 33 от ЗС.
Предвид гореизложеното съдът счита, че привидността на договора за замяна е
безспорно доказана, поради което същият е нищожен. Същевременно, всички елементи на
договора за продажба са налице, поради което и прикритата сделка е такава, което води и до
приложимост на хипотезата на чл. 33 от ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗС, съсобственикът може да продаде своята
част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени
доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите
условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение. При
неизпълнение на тези задължения, в алинея втора на цитирания текст е предвидена
възможността за заинтересования съсобственик да изкупи тази част при действително
уговорените условия. Законодателят е предвидил преклузивен двумесечен срок от
продажбата за предявяване на иск за изкупуване. Тоест, дадено е право на съсобственик да
бъде предпочетен при продажба на идеална част от друг съсобственик на трето лице, чуждо
на съсобствеността. Искът е конститутивен и с уважаването му се реализира потестативно
право, тъй като се упражнява с изявление от непоканения непродаващ съсобственик и има за
последица настъпването на правна промяна. За да бъде уважен искът за изкупуване, ищецът
следва да установи, че е налице съсобственост, валидно сключен договор за продажба от
друг съсобственик и липса на отправено предложение от продавача до съсобственика,
предявил претенцията.
Относно задължението на съда да индивидуализира вещта, която е предмет на
изкупуване, както и да посочи цената, при която следва да стане то въззиваемите считат, че
това е невъзможно, тъй като насрещната престация не е парична, а индивидуално
определена вещ, а посочените суми са само за уравнение на дела. При установената
нищожност на договора за замяна, логично е, че валидния договор за продажба не включва
като елемент престация на имот от страна на въззиваемите, защото той е част от замяната,
която е нищожна и даденото по този договор се връща в патримониума на страните по
силата на тази нищожност. По валидната сделка за продажба ответницата К. е престирала по
1/6 ид. част от гореописаните имоти на всяко едно семейство от ответниците, а като
продажна цена е получила 2921 лв. от И. Т. и 2919 лв. от Д. А. и М. А чрез пълномощника
по сделката. Доколко тази цена отговаря на пазарната и доколко е действителна не е
предмет на обсъждане по настоящото дело, тъй като съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗС,
съсобственикът може да изкупи дела по действително уговорените условия. Затова и в
случая съдът не се занимава с обстоятелствата около това дали ответницата К. е получила от
пълномощника сумата, тъй като това е въпрос на отчетна сделка между тях и доколкото
6
такова отбелязване, че е получила сумата без да и се уточнява размера е посочено още в
пълномощното, независимо, че то се разминава с посоченото в нотариалния акт.
По тези съображения ОС приема исковата претенция за основателна, поради което
обжалваното решение следва да бъде отменено и постановено ново, с което съдът да се
произнесе с отделен изричен диспозитив, че действителната воля на договарящите страни по
договора за замяна, обективиран в НА за замяна на ид. части от недвижим имот - № 20 , том
II,peг. № 6065, дело № 165 от 06,07.2018г. по регистъра на нотариус Стефан Варамезов, с
peг. № 632 от Нотариалната камара, вписан в Служба по вписваният -Тутракан на
17.07.2018г. вх. Peг. № 1775, вписан под № 54, том VI, дв. вх регистър дело 1019/18г., е била
да сключат прикрит договор за покупко - продажба, след като се обяви за симулативен
договора за замяна, както и съдът да допусне от страна на ищците изкупуване на 1/3 ид. част
от гореописаните имоти, продадени от съсобственичката Й. К. на третите лица –
въззиваемите с прикрит договор за продажба, сключен с горепосочения НА за действително
уговорената продажна цена от 5840 лв. на осн. чл. 33, ал. 3 от ЗС, ако въззивниците не
платят дължимата поради изкупуването сума в месечен срок от влизането на решението в
сила, това решение се счита обезсилено по право в тази му част.
За производствата по двете инстанции по първоинстанционното производство и по
въззивното производство решението, по което е обезсилено /не по вина на въззивниците/
въззивниците са заплатили общо 1275 лв. за такси и адв. възнаграждение, а за настоящото
второ въззивно производство са заплатили общо още 480 лв., което означава, че всяка една
от тях е направила разноски в размер на 877.50 лв. Следователно всеки един от петимата
ответници по жалбата следва да заплати на всяка една от въззивниците по 175,50 лв.
разноски по делото пред двете инстанции.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 51/21.11.2019 г., постановено по гр.д.№ 448/2018г. на
Тутраканския районен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА, че действителната воля на договарящите страни по договора за замяна,
обективиран в НА за замяна на ид. части от недвижим имот - № 20 , том II, peг. № 6065,
дело № 165 от 06,07.2018г. по регистъра на нотариус Стефан Варамезов, с peг. № 632 от
Нотариалната камара, вписан в Служба по вписваният -Тутракан на 17.07.2018г. вх. Peг. №
1775, вписан под № 54, том VI, дв. вх регистър дело 1019/18г., е била да сключат прикрит
договор за покупко - продажба, след като се обяви за симулативен договора за замяна.
ДОПУСКА заинтересованите съсобственици Д. Х. Р., с ЕГН ********** и М. Х. А., с
ЕГН **********, ДА ИЗКУПЯТ, на основание чл. 33, ал. 2 от Закона за собствеността,
продадената от съсобственика Й. Х. К., ЕГН **********, с посочен по делото адрес: общ.
Тутракан, с. Шуменци, ул. „Тутракан” № 38, на третите лица И. Т. Т., с ЕГН ********** и
С. Х. Т., с ЕГН **********, и двамата с посочен по делото адрес: гр. Русе, ул. „Гео Милев”
№ 16, вх. 1, ет. 2; Д. С. А. ЕГН ********** и М. П. А., ЕГН **********, и двамата с
посочен по делото адрес: гр. Русе, бул. „Фердинанд” № 17, вх. 3, ет. 1, ап. 2, с прикрит
договор за продажба, извършен с нот. акт № 20/06.07.2018 г., том 2, рег. № 6065, нот. дело
№ 165/2018 г. на Нотариус № 632 - Стефан Варамезов, вписан под. вх. № 1775/17.07.2018 г.,
акт № 54, том 6, дело № 1019/2018 г., на СВ - гр. Тутракан, на 1/3 ид. ч. от следните имоти:
7
1. Нива с площ от 3 002 кв. м., трета категория, в местност „Кулак чешма”,
съставляваща имот с идентификатор № 83524.9.13 (осемдесет и три хиляди петстотин
двадесет и четири, точка, девет, точка, тринадесет) по кадастралната карта на с. Шуменци,
общ. Тутракан, при съседни имоти с идентификатори: № 83524.9.133, № 83524.9.15, №
83524.9.14 и № 83524.9.12;
2. Нива с площ от 12 505 кв. м., втора категория, в местност „Айвалък”, съставляваща
имот с идентификатор № 83524.17.7 (осемдесет и три хиляди петстотин двадесет и четири,
точка, седемнадесет, точка, седем) по кадастралната карта на с. Шуменци, общ. Тутракан,
при съседни имоти с идентификатори: № 83524.17.8, № 83524.17.85, № 83524.17.63 и №
83524.24.247;
3. Нива с площ от 3 502 кв. м., четвърта категория, в местност „До селото”,
съставляваща имот с идентификатор № 83524.14.123 (осемдесет и три хиляди петстотин
двадесет и четири, точка, четиринадесет, точка, сто двадесет и три) по кадастралната карта
на с. Шуменци, общ. Тутракан, при съседни имоти с идентификатори: № 83524.14.116, №
83524.14.115, № 83524.14.122, № 83524.14.141 и № 83524.14.124;
4. Нива с площ от 3 001 кв. м., пета категория, в местност „Везир Йолу”, съставляваща
имот с идентификатор № 83524.9.91 (осемдесет и три хиляди петстотин двадесет и четири,
точка, девет, точка, деветдесет и едно) по кадастралната карта на с. Шуменци, общ.
Тутракан, при съседни имоти с идентификатори: № 83524.9.127, № 83524.9.87, №
83524.9.90, № 83524.9.74 и № 83524.9.73. , за действително уговорената продажна цена от
5840 /пет хиляди осемстотин и четиридесет/ лева.
На осн. чл. 33, ал. 3 от ЗС, ако съсобствениците Д. Х. Р., с ЕГН ********** и М. Х. А.,
с ЕГН **********, не платят дължимата поради изкупуването сума в месечен срок от
влизането на настоящото решение в сила, това решение се счита обезсилено по право в тази
му част.
ОСЪЖДА Й. Х. К., ЕГН **********, И. Т. Т., с ЕГН **********, С. Х. Т., с ЕГН
**********, Д. С. А. ЕГН ********** и М. П. А., ЕГН ********** да заплатят на Д. Х. Р., с
ЕГН **********, по 175,50лв. /сто седемдесет и пет лева и петдесет стотинки/ всеки един от
тях, или общо 877,50лв. /осемстотин седемдесет и седем лева и петдесет стотинки/.
ОСЪЖДА Й. Х. К., ЕГН **********, И. Т. Т., с ЕГН **********, С. Х. Т., с ЕГН
**********, Д. С. А. ЕГН ********** и М. П. А., ЕГН **********, да заплатят на М. Х. А.,
с ЕГН **********, по 175,50лв. /сто седемдесет и пет лева и петдесет стотинки/ всеки един
от тях, или общо 877,50лв. /осемстотин седемдесет и седем лева и петдесет стотинки/.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд на Р.България в
едномесечен срок от получаване на същото от страните по делото по реда на чл.280 и сл.
ГПК.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9