№ 16641
гр. С, 10.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:К И Д
при участието на секретаря П Н А
като разгледа докладваното от К И Д Гражданско дело № 20251110126079 по
описа за 2025 година
Производството е по реда на глава тринадесета ГПК (чл. 124, ал. 1 и сл. ГПК).
Образувано е по искова молба на “ЕОС М” ЕООД, ЕИК ... срещу М. Д. Д. и Н.
В. Д., съдържаща субективно пасивно съединени конститутивни искове с
правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, с които се иска обявяване за относително
недействителен спрямо ищеца на договор за покупко-продажба от 09.02.2023
г., обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
...., том I, рег.№ ...., дело № ..../2023г. на нотариус И Д с рег.№ .... в НК, с който
М. Д. Д. е продал на Н. В. Д. собствения си недвижим имот, а именно:
апартамент № 1 с идентификатор ..., находящ се в гр. С, С о, район „Н", ж. к.“
С“, бл. 37, вход А, на 1-ви етаж, вляво, със застроена площ 56,48 кв.м., при
съседи по схема с посочени идентификатори: на същия етаж - ..., под обекта -
няма, над обекта - ...., заедно с избено помещение № ... с площ по данъчна
оценка 4,00 кв.м. и заедно с 1,277% идеални части от общите части на
сградата и идеални части от правото на строеж върху поземления имот,
държавна земя. В исковата молба се посочва, че „У К Ф“ ЕАД, в качеството му
на кредитор, е сключило с М. Д. Д., в качеството му на кредитополучател,
договор за предоставяне на платежна кредитна карта № .... от 26.10.2022 г.,
договор за потребителски паричен кредит № .... от 24.10.2022 г., договор за
стоков кредит № .... от 01.11.2022 г. и договор за стоков кредит № .... от
31.10.2022 г. Сочи се, че вземанията по посочените договори били
1
прехвърлени на ищеца с договори за цесия, сключени с кредитора „У К Ф“
ЕАД съответно: вземането по договор № ..../26.10.2022г. му било прехвърлено
с договор за прехвърляне на парични вземания от 12.02.2024 г.; вземането по
договор № ..../26.10.2022г. му било прехвърлено с договор за прехвърляне на
парични вземания от 11.08.2023 г., а вземанията по договор № ..../01.11.2022 г.
и договор № ..../ 31.10.2022 г. – с договор за прехвърляне на парични вземания
от 11.07.2023 г. Излага още, че „БАНКА ДСК" АД е кредитор по сключен с
ответника М. Д. Д. договор за стоков кредит № .... от 01.11 2022 г., вземанията,
по който са прехвърлени на ЕОС М ЕООД с договор за прехвърляне на
парични вземания от 26.06.2023 г. Сочи, че със сключването на посочените
договори за цесия ищецът придобил качеството кредитор по отношение на
ответника М. Д. Д.. Поради неизпълнение на договорните задължения от
страна на кредитополучателя, изразяващо се в неплащане на дължимите суми
в срок, ищецът образувал заповедни производство при СРС за вземанията си.
Твърди, че след изпадане в забава по отношение на плащанията по
отпуснатите кредити и преди предявяване на вземанията по съдебен ред на
09.02.2023 г., М. Д. Д. е продал на майка си Н. В. Д. процесния имот, с което
намалил имуществото си с цел да увреди кредитора. Изтъква, че предвид
факта, че купувачът е майка на продавача, е приложима законовата
презумпция за знание у приобретателя за увреждането - чл. 135, ал. 2 ЗЗД.
В законоустановения срок са подадени отговори на исковата молба от
ответниците, които са с идентично съдържание и с които исковете се оспорват
като неоснователни. Не се оспорва сключването от страна на ответника М. Д.
Д. на процесните договори за кредит, както и сключването между двамата
ответници на договор за покупко-продажба от 09.02.2023 г., като в тази връзка
се излага, че право на собственика на имота било да може да се разпорежда с
него както намери за добре. Не се оспорва още, че ответницата Н. В. Д. е
майка на ответника М. Д. Д.. Оспорват „ЕОС М“ ЕООД да притежава
качеството кредитор по отношение на М. Д. Д., доколкото, от една страна,
процесните договори за кредит не предвиждали възможност за прехвърляне
на вземанията по тях, а от друга – извършените цесии не били съобщени
надлежно на длъжника от страна на банките – кредитори. При тези
съображения молят за отхвърляне на исковете. Всички страни претендират
присъждане на съдебно-деловодни разноски по реда на чл. 78 ГПК.
2
Софийски районен съд, след като съобрази твърденията и възраженията на
страните, както и приложените писмени доказателства, достига до
следните фактически и правни положения:
По делото, с огледи и приетия окончателен доклад по делото, е безспорно
между страните, че ответникът М. Д. първоначално е бил в договорни
правоотношения с „У К Ф“ ЕАД и “БАНКА ДСК” АД, доколкото между тях са
сключени съответно договори за предоставяне на платежна карта, за заем, за
стокови кредити (респективно .... от 26.10.2022 г. договор за кредитен лимит за
физически лица, който се ползва чрез кредитна карта, ... от 26.10.2022 г. за
потребителски кредит в размер на 35 000 лева; на 31.10.2022 г. под № .... за
стоков кредит в размер на 3 817.96 лева; № .... от 01.11.2022 г. за стоков кредит
в размер на 2 743.98 лева). На 09.02.2023 г. ответниците по делото, които е
безспорно, че са майка и син, сключили договор за покупко-продажба на
недвижим имот с № ...., том I, рег.№ ...., дело № ..../2023 г., като М. Д. Д. е
продал на Н. В. Д. собствения си недвижим имот, - апартамент № 1 с
идентификатор ..., находящ се в гр. С, С о ж.к. “С“, бл. 37. На 11.07.2023 г.
между първоначалния кредитор и ищеца е сключен договор за цесия, по
силата на който цесионерът възмездно придобил паричните вземания срещу
М. Д. по договори № .... от 31.10.2022 г. и № .... от 01.11.2022 г.; на 11.08.2023
г. вземането по договор № .... от 24.10.2022 г. и на 12.02.2024 г. вземането по
договор № 569173 от 20.07.2023 г. На 23.06.2023 г. “БАНКА ДСК” АД
прехвърлило своето вземане към ответника Д. към ищеца по договор за стоков
кредит от .... от 01.11.2022 г. Ищецът твърди, че вземанията, предмет на
описаните договори, са изискуеми и като такива са предмет на съдебна
претенция по описаните частни граждански производства, образувани през
2023 г. и 2024 г. пред СРС. От своя страна длъжникът по тях не твърди да е
погасил чрез плащане тези задължения, но пък изрично възразява да му е било
съобщено за прехвърляне на вземанията.
Предявена е субективно материално преобразуващо право по чл. 135, ал. 1
ЗЗД за обявяване относителна недействителност на конкретно увреждащо, по
твърденията на кредитора, действие на длъжника М. Д., изразено в продажба
на недвижима вещ - апартамент, в полза на негова майка за продажна цена от
9 900 лева. Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 26.03.2021 г. по т. д. № 2
от 2019 г. на ОСГТК на ВКС със сключването на договора за цесия не
3
възниква ново вземане, а вече възникналото се придобива от другиго, сменя
титуляря си. Увреждащите сделка или действие имат този ефект спрямо
„вземането”, независимо от личността на кредитора. Ако са били увреждащи
за първоначалния кредитор, рефлектирайки върху способността на длъжника
да го удовлетвори с притежаваното имущество, сделката или действието ще
бъдат увреждащи и за последващия. Искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е със
санкционен за недобросъвестността на длъжника характер, поради което
обективното знание на същия, че дължи, независимо кому, е достатъчно, след
като и за настъпване на правните последици на цесията, в отношенията цедент
– цесионер / за правоприемството помежду им / знанието на длъжника е
ирелевантно. Цесията на вземането не променя личността на длъжника, не
санира неговата недобросъвестност, нито правните последици на
извършеното от него увреждащо действие или сключена сделка спрямо
патримониума и платежоспособността му. Ето защо е без значение
обстоятелството, че договорите за цесия времево са сключени преди самото
увреждащо действие, като този факт не влияе върху активната
материалноправна легитимация на ищеца да иска обявяване относителна
недействителност по отношение на него на процесната сделка. В случая
същественото е това, че самите договори за кредити, чрез които ищецът
обосновава качеството си на кредитор, са сключени преди сделката от
09.02.2023 г. Безспорно е, че купувач по нея е майката на длъжника и
продавач, поради което приложение намира презумпцията на чл. 135, ал. 2
ЗЗД, която не е оборена в настоящото производство, въпреки указанията в тази
насока в доклада по чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК. В Решение № 50164/29.06.2023
г. по т. д. № 849/2021 г. на ВКС, II т. о. е прието, че в хипотезата на
отменителен иск по чл. 135 ЗЗД увреждащо кредитора действие е всеки правен
и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или
затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника.
Увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество,
намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на
кредитора, като продажбата на недвижим имот, при това с оглед на цената
срещу която е станало това, безспорно се касае за увреждащо интересите на
кредитора действие. И доколкото първият ответник е наясно с качеството си
на длъжник по описаните сделки и че с конкретния договор е трансформирал
свое недвижимо имущество, което на общо основание (чл. 133 ЗЗД) служи
4
като обезпечение за кредитора, в парични средства, то е налице и знание у
тази страна за увреждащия, с оглед интереса на ищеца, характер на
коментираната продажба. По отношение на възражението, че съобщение по
чл. 99, ал. 4 ЗЗД не е достигало до първия ответник и той не бил запознат с
промяна на кредитора, съдът се ръководи от мотивите на вече цитираното
тълкувателно решение, в което ясно се посочва, че увреждащите сделки,
извършени от длъжника, са все такива, без значение кой е титуляр на
вземането, като последното преминава в полза на цесионера с всички негови
обезпечения, каквото е и преобразуващото право на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, поради
което уведомяването за цесията по чл. 99, ал. 4 ЗЗД не е елемент от
фактическия състав на това обезпечително право (така изрично и Решение №
319 от 27.04.2010 г. по гр. д. № 4025/ 2008 г., IV г. о. на ВКС). Относно
релевираното оплакване, че процесният недвижим имот е единствено жилище
на ответниците, в Решение №456 от 25.06.2010г. по гр.д.№1294/2009г. на ВКС,
IV Г.О е разяснено, че сделка, с която длъжникът се е разпоредил с
единственото си несеквестируемо жилище, може да уврежда кредитора, тъй
като вследствие на разпоредителната сделка длъжникът изразява воля, че това
жилище не му е нужно и се лишава от облагите на несеквестируемостта.
Несеквестируемостта на това жилище отпада вследствие на сделката. Ето
защо това обстоятелство е без правно значение за възниквате на правото,
предмет на иска.
На база изложеното дотук първоинстанционният съд се мотивира, че са
налице всички елементи от фактическия състав на нормата на чл. 135, ал. 1
ЗЗД, в това число и качеството кредитор на ищеца, предоставящ
доказателства, от които е видна неговата материална легитимация, като е без
значение дали паричните задължения по процесните задължения са и
изискуеми, както твърди в своята уточнителна молба ищецът.
С оглед този изход на спора, разноски се дължат единствено в полза на
ищцовото дружество, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд на основание чл. 235 ГПК
РЕШИ:
ОБЯВАВА за недействителен на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД по отношение
на ищеца “ЕОС М” ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С,
5
район „В“, ул. „Р П К“ № 4-6, сграда „М Т“, сключения между М. Д. Д., ЕГН
********** и Н. В. Д., ЕГН ********** договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт № ...., том I, рег.№ ....,
дело № ..../2023г. на нотариус И Д с рег.№ .... в НК, с който М. Д. Д. е продал
на Н. В. Д. собствения си недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 1 с
идентификатор ..., находящ се в гр. С, С о, район „Н", ж. к. “С“, бл. 37, вход А,
на 1-ви етаж, вляво, със застроена площ 56,48 кв.м., при съседи по схема с
посочени идентификатори: на същия етаж - ..., под обекта - няма, над обекта -
...., заедно с избено помещение № ... с площ по данъчна оценка 4,00 кв.м. и
заедно с 1,277% идеални части от общите части на сградата и идеални части от
правото на строеж върху поземления имот.
ОСЪЖДА М. Д. Д., ЕГН ********** и Н. В. Д., ЕГН ********** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК да ЗАПЛАТЯТ на “ЕОС М” ЕООД, ЕИК ...
съдебно-деловодни разноски за настоящото производство в общ размер на
264.89 (двеста шестдесет и четири лева и осемдесет и девет стотинки)
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
неговото съобщаване на страните.
Този съдебен акт е подписан с квалифициран електронен подпис - чл. 102а, ал. 1 ГПК, поради което не носи
саморъчен подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6