Решение по дело №225/2021 на Районен съд - Казанлък

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……….

 

гр. Казанлък, 29.03.2021 год.

 

В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Казанлъшкият Районен Съд, наказателна колегия, трети наказателен състав на двадесет и девети март, две хиляди двадесет и първа година в открито съдебно заседание, в следния състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР ТОДОРОВ

 

при участието на секретаря Елена СТОИЛОВА и прокурора КРЪСТИН КАЦАРОВ, като разгледа докладваното от съдия ТОДОР ТОДОРОВ АНД № 225 по описа за 2021 година

 

Р  Е  Ш  И:

 

         ПРИЗНАВА нарушителя Ю.Т.Ю. – роден на *** ***, бълг. гражд., неженен, неосъждан, със средно образование, работи, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 03.07.2020 г. в гр. П. б. в комплекс „ПРО“ ЕАД, по хулигански подбуди е причинил лека телесна повреда на Л. М. Ч., изразяваща се в прорезна рана по външната повърхност и разкъсно-контузна рана по вътрешната повърхност на горна устна на устата и кръвонасядане и контузия на лявото рамо, причинили временно разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, но го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и на осн. чл. 78а,  ал. 1 от НК му налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ – ГЛОБА в размер от ХИЛЯДА лева.

        

         ОСЪЖДА нарушителя Ю.Т.Ю., със снета по-горе самоличност, да заплати направените по делото разноски в размер на 301,80 лв. по сметка на ОД МВР – Стара Загора.

        

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протестиране в 15-дневен срок от днес пред Окръжен съд – гр. Стара Загора.

 

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                      М     О     Т     И     В     И   към  А Н  Д  № 225/21г.

 

              Производството е по реда на чл.375 и следващите от НПК.

 

С постановление от  26.02.2021г. РП-Казанлък е освободила от наказателна отговорност Ю.Т.Ю.  като е изпратила материалите на РС-Казанлък за налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК затова,че на  03.07.2020г. в гр. П.Б.е причинил лека телесна повреда на Л.М.Ч. изразяваща се в порезна рана на външната повърхност и разкъсно- контузна рана по вътрешната повърхност на горната устна на устата и кръвонасядане и контузия на лявото рамо които са причинили разстройство на здравето извън случаите  на чл.128 и чл.129 от НК- престъпление почл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК.

В съдебното заседание след приключване на съдебното следствие представителя на РП-Казанлък поддържа обвинението и пледира съдът да признае  нар. Ю.Ю.  като му наложи наказание около предвидения в закона минимален размер.

Нар. Ю.Т.Ю. в съдебното заседание  не се признава за виновен и дава обяснения за случилото се..

Защитника на нар. Ю. след приключване на съдебното следствие пледира невиновност, или реторсия или прилагане на принципа „не бис ин идем“.Алтернативно моли ако съдът признае нар. за виновен да му наложени административно наказание по реда на чл.78а от НК във минимален размер.

Съдът като   взе  предвид  фактическите положения изложени в постановлението на РП-Казанлък за  освобождаване на наказателна отговорност с налагане на административно наказание и доказателствата събрани в хода на досъдебното производство установени  със доказателствени средства по реда на НПК - показания на свидетели, писмени ,експертно заключение, обясненията на нар. Ю.   приема за установено следното;

На 03.07.20г. нар. Ю. заедно със баща си св. Т. В., майка си и по-малкия си брат след обяд били на басейна на комплекс“ПРО“ ЕАД в гр. П.Б..

По-малкия брат на нар. взел от витрината на бара сладолед който подал на св. Б. който бил единия от барманите на бара за да го маркира.

Св. Б. се пошегувал със него като го попитал дали го черпи със сладоледа.

Св. В. попитал св. Б. защо се подиграва със детето, но последния заявил,че се е пошегувал.

Нар. Ю. и баща му св.В. останали на бара ,но били обслужени от другия барман св. Ч..

След като платили и изконсумирали поръчаното двамата се върнали на шезлонгите на които са се били настанали.

Малко по-късно нар.Ю. се върнал на бара и попитал св.Ч. защо го гледа. След това нар. Ю. отишъл до св. Ч. като  му казал „искаш ли да пребия“. Св. Ч. го опитал какъв е проблема.

В този момент до бара отишъл и св. В..Тогава нар. Ю. взел една стъклена чаша която стояла на бара и във която имало бъркалки за кафе и я хвърлил във лицето на св. Ч..Чашата ударила св.Ч. в областта на устата по горната му устна  след което започнала да тече  кръв от нея  и на свидетеля   му причерняло от болка.

Нар. хвърлил и купа със захар по св. Ч. но не успял да го удари.Взел от бара бутилка със мента която хвърлил и  ударил св.Ч. в лявото рамо.

Св.Ч. тогава се скрил в задното помещение зад бара но тъй като от устната му течела кръв отишъл на мивката която се намирала под плота на бара да се измие.

В момента в който св.Ч. се навел за да се измие нар. Ю. отишъл до бара и ударил със дланта на лявата си ръка св.Ч. в областта на главата.

Някой  след това издърпал нар.Ю.  а св.Ч. се обадил на тел 112.

Тогава нар. Ю. и баща му св. В. си тръгнали а след тях тръгнали св.Ч. и св. Мирчев който бил спасител на басейна.

Св. В. тогава предложил пари на св.Ч. да не вика полиция.

По подадения сигнал на    место пристигнали   полицейския служител св.И. който   отвел нар. Ю. и св. В.  във Участък „Полиция“ в гр.П.Б..

От експертното заключение на съдебно-медицинската експертиза по писмени данни № 246/20г.  се установява,че св.Л. Ч. е получил порезна рана по външната повърхност и разкъсноконтузна рана по вътрешната повърхност на горната устна на устата. Кръвонасядане и контузия на лявото рамо. Описаните травматични увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и предмет с режещ ръб и са причинили  разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.  

От извлечените и приложени фото кадри от експертното заключение на съдебно-техническата експертиза се вижда как  нар. Ю. да хвърля и да удря със чашата в която са били поставени бъркалките св.Ч., вижда се хвърлянето на купата със захар от нар. по св.Ч., вземането и хвърлянето на бутилката с мента, както и нанасянето на удара със лявата ръка на нар. Ю..

Описаната фактическа обстановка се подкрепя от показанията на св. Л. Ч., Н. Б., К.М., К.М., И. И., И.К.и отчасти от показанията на св. Т. В., от експертното заключение на съдебно-медицинската и съдебно-техническата  експертизи, от писмените доказателства по делото- протокол за полицейско предупреждение ,съдебно-медицинско удостоверение на живо лице, фиш от спешна медицинска помощ и др., както и отчасти от обясненията нар. Ю..

Съдът не дава вяра на обясненията на нар. Ю. в частта им в която твърди,че не е удрял бармана св.Ч. тъй като те се опровергават от показанията на останалите свидетели и от експертните заключение на двете експертизи.

Освен това във обясненията си пред съда  нар. Ю. твърди,че не  помни какво е станало.

Имайки предвид установената фактическа обстановка която съответства на фактическите положения изложени в постановлението на РП-Казанлък за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание съдът счита,че нар. Ю.Т.Ю. от обективна и субективна страна е осъществил състава на чл.131 ал.1 т.1 и т.12 вр. чл.130 ал.1  от НК.

ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ ;

От обективна страна чрез нанасяне на удар с ръка в областта на главата на пострадалия св. Ч., със удрянето му със хвърлената бутилка със мента в областта на рамото и със удрянето на хвърлената чаша която се счупила в горната устна на устатата на св.Ч. са му били причинени телесни повреди.

От експертното заключение на съдебно-медицинската експертиза се установява,че  на св.Ч. му е било причинено  разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

От установената фактическа обстановка и от експертното заключение на съдебно-медицинската експертиза по писмени данни се установява,че съществува пряка причинна връзка  между деянието на нар. Ю. и настъпилите обществено-опасни последици / съставомерния резултат/. Без деяние от страна на нар. Ю.    пострадалия  св. Л. Ч. нямаше да получи телесно увреждане и  да му бъде причинена лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал. 1 от НК.

Деянието извършено от нар. Ю. следва да се квалифицира и по чл.131 ал.1 т.12 от НК като извършено и  по хулигански подбуди тъй като с нанесения удар с ръка и хвърлените бутилка и чаша по св.Ч.  е  извършил непристойни действия с които се е   поставил над обществените норми за поведение  на обществено място и е изразил открито висока степен на явно  неуважение към личността на св.Ч..

От установената фактическа обстановка и от обективираните действия на нар. Ю. следва извода,че е действал умишлено. Нар. е съзнавал обществено-опасния характер на деянието си предвиждал е настъпването на обществено-опасните последици от него и е искал настъпването им.

Съдът не приема доводите на защитника на нар. Ю. в съдебното заседание за приложение на разпоредбата на чл. 130 ал.3 от НК т.нар. реторсия .

От приложените към делото медицински документи   се установява,че нар. Ю. също има телесни увреждания.

Липсват гласни и писмени доказателства тези телесни увреждания да са били причинени от св.Ч..

Представените впоследствие към делото писмени доказателства- медицински документи не сочат пряка връзка със случилото.

В показанията си св. И. и К. полицейски служители които са отработили сигнала за случилото се твърдят,че при осъществяването си на служебните си задължения не са видели никакви наранявания по нар. Ю..

Св. И. е съставил на нар. Ю. акт за установяване на административно нарушение за нарушаване на обществения ред.

Въз основа на този АУАН  зам.Кмет на Община П.Б.е издал наказателно постановление №759/16.07.20г. което е влязло във сила и по което наложената административна санкция е била платена.

Санкцията по това НП е била наложена на нар. Ю. за нарушение на обществения ред тъй като е извършил действия противоречащи на добрите нрави и реда както и изразяващи неуважение към личността т.е. само за хулиганство.

Обвинението за което нар. Ю. е предаден на съд е за причиняване на телесна повреда по хулигански подбуди поради което не следва да намери приложение и принципа „не бис ин идем“.

Поради това независимо от това,че административнонаказателното производство е приключило, предвид на това ,че деянието съставлява престъпление в тази му част не може да бъде прекратено.

Влязлото в сила наказателно постановление подлежи на възобновяване по реда на чл.70 б.д от ЗАНН по предвидения съответен ред.

По изложеното съдът не приема и възраженията на защитника на нар. Ю. направени в съдебното заседание .

Имайки предвид  изложените дотук мотиви и на основание цитираните по-горе законови текстове съдът счита,че нар. Ю.Т.Ю. следва да бъде признат за виновен и наказан.

Като смекчаващи  вината обстоятелства съдът приема- чистото му съдебно минало , добрите му характеристични данни и младата му възраст.

Отегчаващи вината обстоятелства не се събраха.

Наказанието му следва да се определи при превес на смекчаващите вината обстоятелства и със оглед постигане целите на чл.12 от ЗАНН респ. чл.36 от НК- глоба в размер от 1000 /хиляда/ лв..

На основание чл.189 ал.3 от НПК нар. Ю.Т.Ю. следва да заплати направените по делото разноски в размер от 301,80 лв.- възнаграждение на експертите  по сметка на ОДМВР Стара Загора.

Водим от горните мотиви съдът постанови решението си.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ ;