РЕШЕНИЕ
№ 816
гр. Благоевград, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Миглена Кавалова
при участието на секретаря Мария Сп. М.а
като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Гражданско дело № 20241210103169 по
описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Р. А. С., ЕГН
**********, адрес: с. Це, съдебен адрес: адвокат Р. Б., АК- Бредставлявана от Кмета М
Ищецът твърди, че е собственик на ПИ с идентификатор 78464.501.228, ЕКАТТЕ
78464, адрес: с. Це площ 623 кв.м. и построената в него сграда с идентификатор
78464.501.228.1, ЕКАТТЕ 78464, адрес: с. Цзастроена площ 100 кв.м., брой етажи - 2.
Твърди, че няма документ за собственост за посочените по-горе имоти и предприел действия
по снабдяване с нотариален акт и на 22.04.2024г. подал до община Благоевград молба -
декларация за извършване на обстоятелствена проверка за тези имоти. В издаденото му
удостоверение от община Благоевград е посочено, че ПИ с идентификатор 78464.501.228 е
общинска собственост, съгласно АДС № 16/05.01.1986г. и че липсват данни за наличие на
акт за общинска собственост за сграда с идентификатор 78464.501.228.1. Твърди, че сграда с
идентификатор 78464.501.228.1 е построена от баща му Аов С., ЕГН ********** в периода
1985г. - 1988г., а от 2004г. той е във владение на ПИ с идентификатор 78464.501.228 и
построената в него сграда с идентификатор 78464.501.228.1, като владее поземления имот и
сградата спокойно, явно и без каквито и да било спорове с някого. Твърди присъединяване
на владението на баща му от 1985г. и владението, което осъществява от 2004г. го легитимира
като собственик на имота на основание давностно владение.
Предвид изложеното моли съда на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да признае за
установено по отношение на Община Благоевград, че е собственик на основание давностно
владение по чл. 79, ал. 1 от ЗС на Поземлен имот с идентификатор 78464.501.228, по
кадастралната карта и кадастрални регистри одобрени със Заповед № РД-18-77/26.11.2021г.
на изпълнителния директор на АГКК, с. Ц площ 623 кв.м. трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при съседи на
недвижимия имот: 78464.501.307, 78464.501.245; 78464.501.315; 78464.501.226; 78464.5.22.
Излага подробни правни съображения във връзка с твърдението си за основателност на
1
предявения иск. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника, в който
отговор се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че е
собственик на процесния имот с идентификатор 78464.501.228 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Ц общ. основание чл. 2, ал. 1, т. 7 от Закона за общинската
собственост във връзка с § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС. Излага подробни правни съображения. За
имот с идентификатор 78464.501.228 има съставен акт за държавна собственост № 16 от
05.01.1986 г. на Общински народен съвет - Благоевград, който е изготвен на основание ПМС
№ 1/1981 г. и чл. 77 от Наредбата за държавни имоти /чл. 77, ал. 2 от Наредбата за
държавните имоти, като видно от акта, процесният имот представлява незастроен жилищен
парцел № VII, кв. 5, с площ от 600 кв.м., при съседи: парцели VI и VIII по плана на с.
Церово, одобрен със Заповед № 325/06.04.1982 г. Целият имот е представлявал държавна
собственост, предоставен за оперативно управление на Общински народен съвет - гр.
Благоевград. В акта като бивш собственик на имота е посочен АПК „Д. Благоев“, което
означава, че държавният имот е бил предоставен за стопанисване и управление на АПК,
като сочи, че в настоящия случай през 1985 г. бащата на ищеца Альоша Р.ов С. е получил
фактическа власт върху процесния парцел VII, в кв. 5 по плана на с. Церово, след постигнато
съгласие със собственика - държавата, чрез ОбНС, въз основа на отстъпено в негова полза
право на строеж за жилищна сграда върху държавна земя - суперфиция. Въз основа на
отстъпеното право на строеж на 05.05.1986 г. са одобрени архитектурни проекти за строеж
па жилищна сграда в парцел VII, в кв. 5 на с. Церово и е издадено разрешение за строеж №
65/05.05.1986 г. В резултат на отстъпеното право на строеж и одобрени строителни книжа,
наследодателят на ищеца - Альоша Р.ов С. е построил жилищната сграда в процесния имот,
като той станал собственик на сградата, не и на недвижимия имот. Предвид горното и
изложените в отговора подробни фактически и правни съображения моли искът да бъде
отхвърлен и да му се присъдят сторените по делото разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
С акт за държавна собственост № 16 от 05.01.1986 г. на Общински народен съвет -
Благоевград, който е изготвен на основание ПМС № 1/1981 г. и чл. 77 от Наредбата за
държавни имоти, процесният имот, представлявал незастроен жилищен парцел № VII, кв. 5,
с площ от 600 кв.м., при съседи: парцели VI и VIII по плана на с. Ц, одобрен със Заповед №
325/06.04.1982 г. е актуван като държавна собственост, като в АДС за бивш собственик на
имота е посочен А
Въз основа на отстъпеното право на строеж в полза на наследодателя на ищеца, на
05.05.1986 г. са одобрени архитектурни проекти за строеж па жилищна сграда в парцел VII,
в кв. 5 на с. Церово и е издадено разрешение за строеж № 65/05.05.1986 г., а за построената
жилищна сграда е издаден Нотариален акт за удостоверяване на право на собственост върху
недвижим имот на основание давностно владение № 73, том IV, рег. № 5931, дело № 632 от
2024 година на нотариус И с район на действие района на РС – Благоевград, с който за
собственик е признат ищецът в производството.
Видно от Удостоверение за наследници изх. № 4/28.02.2024 година издадено от
Община Благоевград, ищецът е наследник на Альоша Р.ов С.. Във връзка с доказване на
отстъпеното право на строеж върху процесния имот са приети като доказателства по делото
Заповед № 325/06.04.1982 година на ОкПротокол от 05.01.1982 година на комисията
назначена със Заповед № 198/16.10.1981 година на председателя на ИК на Общинския
народен съвет – Благоевград; Протокол № 1, ведно с Решение № 7 от дата 07.01.1982 година
на Съвет за архитектура и благоустройство при Общински народен съвет – Благоевград;
Заповед № 36/20.03.1984 година на Общински народен съвет – Благоевград; Предложение №
01-2729/17.11.1983 година от АДоговор от 17.11.1983 година между АПК „Д. С.; Договор за
2
отстъпено производство на строеж върху държавна земя от 20.03.1985 година; Одобрени на
05.05.1986 година архитектурни проекти за строеж на ЧЖС в парцел VII, в кв. 5 на с. Ц
/извадка/; Скица № 485/07.04.1986 година за строеж; Молба от наследодателя на ищеца до
Председателя на ОбНС за отстъпване право на строеж в с. Церово; Заповед №
36/20.03.1984г. на Председателя на ОбНС и приложените в преписката по издаването й
документи.
Събрани са гласни доказателства по делото чрез разпита на свидетелите Т, от които се
установява, че в имота има овощни дръвчета всякакъв вид - ябълки, круши, сливи, праскови,
лози /асма/. В предната част на имота има зеленчукова градина – чушки, домати, праз,
имотът е ограден с тЕ. мрежа и се използва целогодишно, ищецът живее там и поддържа
имота от 20 години, до преди това баща му се е грижил. Имотът, в който е къщата на Р. е
ограден общо с друг имот, стопанисван от Р. с обща ограда, поставена преди 2000 – ната
година. В имота, където е къщата на Р. има външна тоалетна, която е на 5-6 метра от къщата,
а другото е за зеленчукова и овощна градина. При предявяване на скицата, приложена по
делото към исковата молба, свидетелят скицата имот с идентификатор 78464.501.228, като
сочи, че това имотът на Р., а имот с идентификатор 78464.501.226 е имотът на свидетелката.
Като имот на РПК посочва имота с идентификатор 78464.501.245. Съответно при
предявяване на скицата на св. С, сочи сграда 1 в имот 228, че е къщата на Р.. Оградата на
имота, който твърди, че към момента е ограден общо - посочва имотите с идентификатор 228
и 245 и сочи, че сградата находяща се в имот 245 е магазинчето на РПК. Къщата на Р. е
построена преди 1993г. от баща му, родителите му поддържали имота, неговият баща
засадил дръвчетата, грижил се за тях до смъртта си, а след това – Р., като има доста овощни
дръвчета - над 30, отдавна засадени, а скоро Р. садил круши и праскова. В имота, където е
къщата няма други сгради, освен външна тоалетна в долния край на имота, която е тухлена.
Прието е заключение на назначената по делото съдебно – агрономическа експертиза,
от която се установява, че при огледа на място, в имота - предмет по делото са установени
изградени съоръжения и поддържани трайни насаждения - метални и мрежести огради за
опазването му и трайни метални конструкции за поддържане на лозови насаждения, които са
разположени по границата на парцела и във вътрешността му около къщата, изградени
тераси на нива, върху които са засадени отделните дървета и лози, така че да им се осигурят
добри почвени условия, като се окопават и поливат, както и телени конструкции, които
осигуряват равномерното разпределение на стеблата на лозите по цялата площ. В имота са
засадени около 45 броя овощни дървета (предимно кайсии, череши, ябълки, круши и сливи),
като част от тях са на възраст над 20 години, които са поддържани; около 60 броя лози,
разположени върху специално изградени конструкции за привързване, изградени преди
повече от 15 - 20 години, междуредията се обработват редовно, видими са подпорни
конструкции за лозята, както метални колове, варосват се стъблата на дърветата за
предпазването им от вредители. Насажденията са в добро плододаващо състояние, ежегодно
дават продукция. По границата на имота със съседните имоти също са насадени дървета,
както и по границата с пътя, който минава покрай него, в имота има изградена и къща, най-
старите кайсии, праскови и ябълки са на възраст 20-30 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК.
В тежест на ищеца е да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че е
придобил собствеността върху процесния поземлен имот, подробно посочен в исковата
молба на соченото в исковата молба основание в резултат на упражнявано давностно
владение с намерение за своене, което е било явно, необезпокоявано и непрекъснато за
посочения в исковата молба период
3
Ответникът следва да докаже възраженията си, наведени в исковата молба, от които
черпи изгодни за себе си правни последици.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 04.02.2025г. съдът е допълнил
обявения доклад на страните по делото за посочване неоспорените обстоятелства от ищеца,
а именно - в т. 3 от същия - ищецът не оспорва посочените от ответника обстоятелства, че
имот с идентификатор 78464.501.228 по КККР на с. Церово е идентичен с парцел VII, пл. №
2, в кв. 5 по плана на с. Церово и че сградата с идентификатор 78464.501.228.1 по КККР на
с. Церово, с предназначение жилищна сграда -многофамилна - 100 кв. м е изградена въз
основа на отстъпено право на строеж.
Правото на собственост на дворно място се претендира от ищеца на основание
наследствено правоприемство от баща му и на основание осъществявано давностно
владение от ищеца, към което е присъединено владението на неговия наследодател.
Ответната Община Благоевград претендира, че имотът е общинска собственост на
основание чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС във вр. с пар. 42 от ПЗР на ЗИДЗОС, в сила от 01.06.2006г.,
като имотът бил актуван като държавен с Акт за държавна собственост № 16 от 05.01.1986г.
Съгласно пар. 42 от ПЗР на ЗИДЗОС застроените и незастроените парцели и имоти
държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени
благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите
към датата на влизане в сила на този закон подробни устройствени планове, преминават в
собственост на общините. В съдебната практика се приема, че актовете за държавна и
общинска собственост нямат правопораждащо действие, а само констатират правото на
собственост, придобито по някой от предвидените в чл. 77 от ЗС способи. По делото от
съществено значение е да се установи статута на имота към датата и периода, през който
ищецът твърди започнато и осъществявано владение и присъединяване на такова от
праводателите й, за да се прецени дали и доколко през този период статута на имота и респ.
изменението в него е допускало възможността за придобиването му по давност. Затова от
съществено значение са въпросите дали процесният имот е бил включен в ТКЗС, ДЗС или
друго такова образувание, има ли данни за предишен собственик или собственици на имота
преди кооперирането му, дали преди или след обобществяването е включен в
регулационните граници на населеното място, бил ли е застроен, предявени ли са
реституционни претенции и в този смисъл подлежал ли е на реституиране по ЗСПЗЗ, налице
ли са последващи регулационни планове, какво е отреждането по тях на имота, както и дали
плановете са приложени и какво е значението на приложението на плана относно статута на
имота и възможността му да се придобива по давност, ако към този момент няма данни за
собственик на имота. В исковата молба ищецът претендира да бъде установено правото на
собственост върху процесния имот като придобит по давност за период, следващ
учредяването на правото на строеж. Ответната община е направила възражение в отговора
на исковата молба, че имотът е държавна собственост на основание Разпореждане №
404/28.10.1968г., изм. с ПМС №1 от 07.01.1981г. За разрешаването на спора са от значение
правните въпроси дали държавата е могла да придобие имота по силата на Разпореждане №
404 /28.10.1968г., с изменената т. 5 с ПМС № 1 от 07.01.1981г. и дали е имало законова
забрана за придобиване на собствеността по давност в срока на владението. По силата на
Разпореждане № 404 от 28.10.1968г. на Бюрото на Министерския съвет, точка 5 и по-точно с
§1 от заключителните разпоредби на ПМС № 1 от 1981г., с който се изменя точка 5 от
Разпореждане №404 от 1968г. държавните селскостопански предприятия се задължават да
предадат безвъзмездно на общинските народни съвети държавните дворни места, които
стопанисват, освен парцелите в стопанските дворове и необходимите им парцели за
производствени нужди, като общинските народни съвети, по предложение на държавните
селскостопански предприятия, предоставят безвъзмездно право на строеж върху държавна
земя на нуждаещи се работници и служители, които се задължават да работят не по-малко от
5 години в държавно селскостопанско предприятие, като при неизпълнение на това
4
задължение те заплащат правото на строеж, а ако парцелът не е застроен, се отнема.
Разпореждането има предвид „държавни дворни места“, които се предават безвъзмездно на
общинските народни съвети. Предаването на тези държавни дворни места на общинските
народни съвети става при определени условия и с опредЕ. цел. С §1 от заключителните
разпоредби на ПМС №1 от 1981г. точка 5 от Разпореждане №404 от 1968г. на Бюрото на
Министерския съвет се изменя и остава единствена в разпореждането, като по силата на
това изменение се предават безвъзмездно на общинските народни съвети не държавни земи,
а всички земи на АПК и другите селскостопански организации, които са включени в
строителните граници на населените места от блоковете им, с изключение на парцелите в
стопанските им дворове и необходимите им парцели за производствени нужди. Върху
предадените безвъзмездно парцели общинските народни съвети, по писмено предложение
на управителните съвети на съответните селскостопански организации, са могли да
учредяват право на строеж на работници и служители, които се задължават писмено да
работят не по-малко от 5 години в тези селскостопански организации.
Разпореждане № 404 от 1968г. е отменено с ПМС №122 от 3.12.1990г., точка 23. В
мотивите на Решение № 12 от 8 юли 1993г. по конституционно дело №12 от 1993г., Обн. ДВ.
бр. 64 от 27 юли 1993г. Конституционния съд на РБ е постановил, че общинските народни
съвети не са имали правно основание да учредяват право на строеж или други ограничени
вещни права върху земите, предмет на изменената с §1 от заключителните разпоредби на
ПМС №1 от 1981г. точка 5 от Разпореждане № 404 от 1968г. на Бюрото на Министерския
съвет. Само собственикът на земята може да учредява такива права. „Безвъзмездното
предоставяне“ не прехвърля собствеността. Министерският съвет не може с
административен акт да отчуждава или да се разпорежда с внесена от кооператорите земя в
блоковете на селскостопанските организации. Тя е останала в собственост на лицата, които
са я внесли, макар и не в реални граници. Съгласно чл. 28 от тогава действащата
Конституция на НРБ от 1971г. отчуждаване на имоти на граждани и начинът на
обезщетяване се определят със закон, като отчуждаването може да стане само след
предварително предоставяне на равностойно обезщетение. Действащите към 1981г.
нормативни актове, регулиращи отчуждаването на недвижими имоти на граждани,
кооперации и други обществени организации не са предвиждали такъв ред за отчуждаване и
като нормативни актове от по-висока степен дерогират действието на ПМС 1/1981г., за
изменение на т.5 от Разпореждане № 404/1968г. на основание чл. 15 от ЗНА. /Решение
№60082 от 02.08.2021г. по к.гр.д.№3642/2020г. на ВКС/. В тази връзка Постановлението на
МС, на което се позовава ответникът, не се установява да прехвърля права на държавата по
отношение на спорния имот. Собствеността на кооперациите, както и на всички други
обществени организации и на държавните предприятия, по аргумент от чл. 2 от ЗС в
редакция ДВ бр. 92/1951г. до изменението ДВ бр.31/1990г. е социалистическа. При
действието на чл. 86 от ЗС в редакция от ДВ бр. 92/1951г. е имало забрана да се придобива
по давност социалистическа собственост, включваща и кооперативната собственост /чл.1 от
Закона за кооперациите от 1951г. /отм./. Тази забрана е отпаднала с изменението на чл. 86 от
ЗС ДВ бр.31/90 г., според което не може да се придобива по давност само вещ, която е
държавна и общинска собственост, а с изменението на разпоредбата ДВ бр. 33/1996г.
изключението за придобиването по давност е предвидено само за публичната държавна или
общинска собственост. Съобразно чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ /ДВ,бр.107/1997г./ изтеклата
придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се
зачита и започва да тече от деня на влизане в сила на този закон.
В случая давността в полза на ищеца може да започне да тече най-рано с влизане в
сила на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ - 22.11.1997г., но по силата на мораториума, въведен с §1 на
ЗД ЗС (ДВ бр.46/2006г.), давността е спряла да тече на 31.05.2006г. Със следващи
удължавания на мораториума давността за придобиване на имоти - частна държавна или
общинска собственост спира да тече до 31.12.2022г.
5
С Решение №3 от 24.02.2022г. по к.д.№16/2021г. Конституционният съд е обявил за
противоконституционни разпоредбите на §1, ал.1 от Закона за допълнение на Закона за
собствеността обн., ДВ, бр.46 от 2006г.; посл. доп., бр.18 от 2020г. и на §2 от
Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността ДВ, бр.7 от
2018г. В мотивите на конституционното решение изрично е посочено, че с атакувания § 2 ЗР
на ЗИЗС е придадено обратно действие на последното по време удължаване на срока на
спиране на давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска
собственост, прието с § 1 ЗИЗС ДВ, бр.7 от 2018г. Разпоредбата на § 1 ЗИЗС е обнародвана в
ДВ, бр. 7 от 19 януари 2018г., но влизането й в сила е от 31 декември 2017г. - § 2 ЗР на ЗИЗС.
По този начин с обратна сила се отнема вещноправният ефект на давностното владение,
осъществявано в периода от 31 декември 2017г. до 19 януари 2018г. От тези мотиви на
Конституционния съд следва извода, че по отношение на давностните срокове, които са
започнали да текат от 01.06.1996г. до 31.05.2006г., както и за тези, за които давността е
изтекла в периода от 01.01.2018г. до 18.01.2018г. вкл. след обявяването на §2 ЗР на ЗИЗС за
противоконституционен, следва да се зачетат придобитите права при позоваване на
придобивна давност поради обявяване за противоконституционно обратното действие на
изменението на ЗС от 19.01.2018г. за периода от 01.01.2018г. до 18.01.2018г. вкл. След
обнародването на поредното изменение на §1, ал.1 ЗД ЗС в ДВ, бр. 7 от 19.01.2018г.
давността отново е спряна до влизането в сила на решението на КС, с което разпоредбата е
обявена за противоконституционна - три дни след обнародването му в ДВ, бр.18 от 4 март
2022г. – чл.151, ал.2, изр.2 от КРБ. /Определение № 2613 от 29.05.2024г. по гр.д.
№3645/2023г. на ВКС; Определение № 180 от 24.04.2017г. по к.гр.д.№ 4057/2016г. на ВКС/.
Предвид изложеното се налага извод, че по отношение на процесния имот давност може да
тече в периода от 22.11.1997г. до 31.05.2006г. /период от 8 години, 6 месеца и 9 дни/, от
01.01.2018г. до 18.01.2018г. вкл. /18 дни/, и след 08.03.2022г. /влизане в сила на решението на
КС/, като за периода от 08.03.2022г. до дата 20.11.2024г. /подаване на исковата молба/, както
и до приключване на устните състезания е изтекъл срок по-дълъг от две години, поради
което общият период на давностното владение е над 10 години /Определение № 326 от
11.07.2017г. по к.гр.д.№ 5216/2016г. на ВКС/. Ищецът изрично се е позовал на
осъществявано от него владение и присъединяване на такова от праводателя му, основано на
наследяване.
Отделно от това в Решение № 50141 от 25.04.2023 г. по гр. д. № 3194/2021 г. по описа
на Първо гражданско отделение на ВКС е разяснено, че действително с приемането на
Закона за собствеността през 1951 г. е въведена забрана за придобиване по давност на вещи,
които са социалистическа собственост, която разпоредба е изменена с ДВ., бр. 31 от 1990 г. и
придобива следната редакция: не може да се придобие по давност вещ, която е държавна или
общинска собственост. Тази забрана за придобиване по давност на всички вещи държавна и
общинска собственост е стеснена с изменението на чл. 86 ЗС в ДВ бр. 33 1996 г., в сила от
01.06.1996г., според което само вещи, които са публична държавна или общинска
собственост не могат да се придобиват по давност. За вещите частна държавна или
общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила на изменението на чл. 86 ЗС
ДВ, бр. 33 от 1996 г., давностният срок започва да тече от 01.06.1996 г. Десетгодишният срок
на недобросъвестното владение изтича на 31.05.2006 г. На тази дата обаче давностният срок
е спрян с § 1 ДР ЗС за срок от седем месеца, като с последващите изменения на правната
норма спирането на давностния срок е продължено до 31.12.2022 г. С Решение № 3 от
24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. Конституционният съд е обявил за противоконституционни
разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността обн., ДВ, бр.
46 от 2006 г.; посл. доп., бр. 18 от 2020 г. и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за
изменение на Закона за собствеността ДВ, бр. 7 от 2018 г. В мотивите на конституционното
решение изрично се сочи, че с атакувания § 2 ЗР на ЗИЗС е придадено обратно действие на
последното по време удължаване на срока на спиране на давността за придобиване на имоти
6
- частна държавна или общинска собственост, прието с § 1 ЗИЗС ДВ, бр. 7 от 2018 г.
Разпоредбата на § 1 ЗИЗС е обнародвана в ДВ, бр. 7 от 19 януари 2018 г., но влизането й в
сила е от 31 декември 2017 г. - § 2 ЗР на ЗИЗС . По този начин с обратна сила се отнема
вещноправният ефект на давностното владение, осъществявано в периода от 31 декември
2017 г. до 19 януари 2018 г. От тези мотиви на Конституционния съд следва, че по
отношение на давностните срокове, които са започнали да текат от 01.06.1996 г., както и за
тези, за които давността е текла в периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. след обявяването
на §2 ЗР на ЗИЗС за противоконституционен, следва да се зачетат придобитите права при
позоваване на придобивна давност поради обявяване за противоконституционно обратното
действие на изменението на ЗС от 19.01.2018 г. Ето защо дори да бъде прието, че в случая
имотът до 05.11.1999 г., когато е обнародвана разпоредбата на параграф 42 от ПЗР към ЗИД
на ЗОД е бил държавна собственост, а след последната дата общинска такава, то давност в
периода от 01.06.1996 г. до 31.05.2006 г. е текла, защото с нормата на чл. 7 ЗОбС, в сила от
01.06.1996 г., е въведена законова забрана за придобиване по давност, но на имоти общинска
собственост, като до този момент спорният имот по твърдения на ответника е държавна
собственост и с изменението на чл. 7, ал. 1 ЗОС / ДВ бр. 96/05.11.1999 г./ е установена
забрана за придобиване по давност само на имоти - публична общинска собственост, като
именно на тази дата - 05.11.1999 г., е обнародван и § 42, регулиращ преминаването на
имотите държавна в общинска собственост. Ето защо в тази хипотеза, съобразяваща
възражението на ответника, давността би изтекла на 01.01.2018 г. По отношение
възражението на ответника за приложимост на чл. 6 ЗС, ред. от 1951 г., следва да се посочи,
че то е неоснователно, тъй като само по себе си посочването в АДС от 1985 г., че имотът е
бивша собственост на АПК опровергава тази теза, като в тази връзка са и свидетелските
показания. Освен това, в Решение № 52 от 02.07.2020 г. по гр. д. № 2446 / 2019 г. на
Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение е даден принципен отговор на поставения по
делото правен въпрос, който е в смисъл, че съдът не може служебно да се позове на чл. 6, ал.
2 ЗС, ако преди това държавата не се е позовала на него и не е съставила акт на това
основание и ако въведеното от общината придобивно основание не е свързано с чл. 6, предл.
2 ЗС в посочената редакция, какъвто е и процесният случай. След като е установена
самостоятелна фактическа власт върху недвижим имот при липса на правно основание за
това – за ищеца, на когото не е отстъпено правото на строеж върху жилищната сграда в
процесния имот, то по отношение на намерението, с което тази фактическа власт е била
упражнявана, приложение следва да намери презумпцията по чл. 69 ЗС, според която се
предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за
другиго - Решение № 559 от 02.10.2024 г. по гр. д. № 608 по описа за 2024 г. на ВКС. В
Решение № 88 от 27.07.2016 г. по гр. д. № 661 по описа за 2016 г. на ВКС е уточнено, че за да
е основание за придобиване на имот по давност, владението следва да бъде постоянно,
непрекъснато, явно /не по скрит начин, така че да може да бъде узнато от собственика/ и
спокойно /според теорията означава то да не е установено с насилие, както и да не е
поддържано с насилие/ и по въпроса за елементите на фактическия състав на придобивната
давност по чл. 79, ал. 1 ЗС, по-конкретно дали се включва в тях и изискването невладеещият
собственик да е уведомен за намерението за своене на владелеца, т. е. същото да му е
противопоставено, е прието, че такова изискване съществува, но само в хипотезата на
съсобственост – когато съсобственикът твърди да е придобил по давност идеалните части на
останалите съсобственици, то е необходимо да демонстрира това свое намерение по
отношение на тях, за да бъдат отблъснати претенциите му. Когато се касае за владение върху
чужд имот, при липса на заявени претенции от трети лица, упражняващият фактическата
власт върху имота като свой няма по отношение на кой да демонстрира това свое намерение
да свои имота за себе.
По делото се установи, че по имотът представлява дворно място, като към
горепосочените периоди спорният по делото имот е бил застроен с двуетажна масивна
7
жилищна сграда. Тоест спорният имот представлява застроено дворно място. Събраните
гласни доказателства установяват, че единствено наследодателят на ищеца, ищецът и
семейството му са владели процесния имот спокойно, явно, продължително,
необезпокоявано и непрекъснато в периода най-късно от 1993г. до датата на предявяване на
иска. Дворното място с тази площ и граници е заснето и в КККР като ПИ с процесния
идентификатор. Събраните доказателства са безпротиворечиви, че от 1985г. до предявяване
на настоящия иск наследодателят на ищеца и неговите наследници са ползвали спокойно и
необезпокоявано спорния по делото имот като дворно място към къщата си, ползвайки го
като зеленчукова и овощна градина, изграждали са в него различни постройки. В подкрепа
на този извод е и експертното заключение, от което се установява фактическото ползване на
имота и което напълно кореспондира с показанията на разпитаните свидетели, както и
приложените снимки. Заграждането на имота чрез отделянето му и разграничаването му от
останалата част от земната повърхност с обособяване на конкретни пространствени предели
на осъществяваното владение, застрояването му, ограничаването на достъпа на трети лица и
обективирането на тези действия, явно, открито, спрямо неограничен кръг лица, следва да се
счете за обективиране на собственически намерения. След смъртта на АС. владението е
продължено от неговите наследници – в частност ищецът, който се легитимира като
собственик на имота, при посоченото в исковата молба основание и квота.
Възраженията на ответника за липсата на animus possidendi у наследодателя на ищеца
с оглед депозираната от него данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ съдът намира за
неоснователно – към датата на депозирането й наследодателят на ищеца не е разполагал с
документ за собственост по отношение процесния имот, за да го декларира като свой, а
общинската данъчна администрация не е орган, който да може да зачете позоваване на
изтекла придобивна давност за имот по чл. 79 ЗС.
Предвид гореизложеното, предявеният иск следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора, на ищеца следва да се присъдят сторените разноски: – за
адвокатско възнагражение – 1200 лева, държавна такса – 50, 00 и възнаграждение за вещо
лице – 1 190 лева. Направено е възражение от ответника за прекомерност на размера на
адвокатското възнаграждение на ищеца, което съдът намира за неоснователно на основание
чл. 7, ал. 2, т. 2 (съобразно данъчната оценка на процесния имот) и чл. 7, ал. 9 от Наредбата
за възнагражденията за адвокатска работа.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Община Б представлявана от Кмета Мче
Р. А. С., ЕГН **********, адрес: с. Ц... собственик на Поземлен имот с идентификатор
78464.501.228 по кадастралната карта и кадастрални регистри одобрени със Заповед № РД-
18-77/26.11.2021г. на изпълнителния директор на АГКК за с. Ц площ 623 кв.м. трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване, при съседи на недвижимия имот: 78464.501.307, 78464.501.245; 78464.501.315;
78464.501.226; 78464.5.22.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК О представлявана от Кмета М да заплати
на Р. А. С., ЕГН **********, адрес: с. Ц сторените по делото разноски в общ размер на
2 440 лева, от които за адвокатско възнагражение – 1200 лева, за държавна такса – 50, 00 и за
възнаграждение за вещо лице – 1 190 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Благоевград
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9