№ 149
гр. С.З., 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иванела Ат. Караджова
Членове:Трифон Ив. Минчев
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Въззивно търговско
дело № 20215501001354 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение № 260231/12.03.2021г., постановено по гр.д. №
122/2020г. по описа на Районен съд – С.З., с което е признато за установено по
отношение на „П.“ ООД, че дължи на „К.“ АД /в несъстоятелност/ сумата
459,72лв. – просрочени лихви върху просрочена главница за периода от
22.02.2016г. до 23.03.2016г.; сумата 7639,12лв. – неустойка върху просрочена
главница за периода 12.06.2017г. до 24.07.2019г., ведно със законната лихва
от 24.07.2019г. до изплащане на вземането; сумата 1481,60лв. – дължими
нотариални такси и разноски за събиране на вземанията за периода от
21.08.2015г. до 24.07.2019г., ведно със законната лихва от 24.07.2019г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 02.08.2019г. по ч.гр.д. №
42808/2019г. по описа на РС – С..
Във въззивната жалба са изложени подробни доводи относно
незаконосъобразността на постановеното съдебно решение. Прави се искане
същото да бъде отменено и да се постанови друго по същество на спора, с
което да се отхвърли предявения иск като неоснователен.
В законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемия, в който се
1
излага становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и
моли да се потвърди.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните
по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.
415, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 42808/2019 г. по
описа на Районен съд - С. „К.“ АД /в несъстоятелност/ е подала заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК против „П.“ ООД за
сумата от 459,72 лв., представляваща просрочени лихви върху просрочена
главница за периода от 22.02.2016 г. до 23.03.2016 г.; за сумата от 7 639,12
лв., представляваща неустойка върху просрочена лихва за периода от
12.06.2017 г. до 24.07.2019 г., ведно със законна лихва от 24.07.2019 г. до
изплащане на вземането; сумата от 1 481,60 лв., представляваща дължими
нотариални такси и разноски за събиране на вземанията за периода от
21.08.2015 г. до 24.07.2019 г., ведно със законна лихва от 24.07.2019 г. до
изплащане на вземането, както и разноски по делото - 50 лв. възнаграждение.
Съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК от 02.08.2019 г. В срока по чл. 414, ал. 2 от
ГПК, „П.“ ООД е подало възражение срещу издадената заповед, поради което
в законоустановения срок ищецът е предявил иск за установяване на
вземането си.
Не се спори между страните, а и от представените писмени
доказателства се установява, че на 10.12.2011 г., между „К.“ АД и „П.“ ООД е
сключен договор за банков кредит, с който банката е поела задължение да
предостави на кредитополучателя банкова кредитна линия с кредитен лимит в
размер до 1 000 000 лв., при условия на усвояване, ползване и погасяване
съгласно договора. Договорът за банков кредит е последователно изменян с 5
бр. анекси, като в резултат кредитният лимит е увеличен до 3 100 000 лв., а
крайният срок за погасяване на задълженията по договора е удължен до
10.06.2015 г.
Безспорно е, че паричните средства по кредита, в размер на 2 743798лв.,
2
са усвоени от кредитополучателя „П.“ ООД, като този факт се установява от
представеното с исковата молба извлечение от счетоводните книги на банката
за задълженията на дружеството и от заключението на съдебно –
икономическа експертиза. По делото не са представени доказателства, че „П.“
ООД е погасил задълженията си по договора за банков кредит към крайния
падеж 10.06.2015 г.
От заключение на назначената съдебно- икономическа експертиза се
установява, че съгласно представените документи от „К." АД - в
несъстоятелност гр. С., размера на задълженията на „П." ООД гр. С.З. към
ищеца по Договор за банков кредит от 10.12.2011 г. и анексите към него е:
към 24.07.2019 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, задължението е
общо 9 580, 44 лв., в т.ч.: 459, 72 лв. - просрочени лихви върху просрочена
главница за периода от 22.02.2016 г. до 23.03.2016 г. (общата сума по това
задължение – 38 064,35 лв. е погасено частично на 14.06.2019г. – 37 604, 63
лв. от ЧСИ Гергана Илчева, рег. № 765) 7 639, 12 лв. - неустойка върху
просрочена лихва за периода от 12.06.2017 г. до 24.07.2019 г.; 1 481, 60 лв. -
дължими нотариални такси и разноски за събиране на вземанията за периода
от 21.08.2015 г. до 24.07.2019 г.; към 30.12.2020г. - датата на изготвяне на
заключението задължението е общо 9 645, 33 лв., в т.ч.: 459, 72 лв. -
просрочени лихви върху просрочена главница за периода от 22.02.2016 г. до
23.03.2016 г. (общата сума по това задължение - 38064,35 лв. е погасено
частично на 14.06.2019г. – 37 604,63 лв. от ЧСИ Гергана Илчева с рег. № 765);
7 705, 01 лв. - неустойка върху просрочена лихва за периода от 12.06.2017 г.
до 30.12.2020 г.; 1 481, 60 лв. - дължими нотариални такси и разноски за
събиране на вземанията за периода от 21.08.2015 г. до 24.07.2019 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Въззивният съд намира, че между страните по делото е възникнало
валидно правоотношение по договор за банков кредит от 10.12.2011 г., по
което „К.“ АД /в несъстоятелност/ е изпълнила задължението си като е
превела уговорена сума. Това е породило задължения у кредитополучателя
точно и на уговорените падежи да заплаща дължимите вноски за главница и
3
лихви. Крайният падеж на задълженията за главница е настъпил на 10.06.2015
г., като ответното дружество, чиято е доказателствената тежест не е
представило доказателства, че е изпълнило поетото задължение да заплати
предоставената сума в уговорените срокове.
От заключението на съдебно – икономическата експертиза е видно, че
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение са дължими, като
изложените от ответното дружество твърдения за погасяване на
претендираните суми чрез плащане остават недоказани.
По отношение на заявеното във въззивната жалба възражение, че
клаузата за неустойка е неравноправна.
Терминът "неравноправна клауза" е термин, въведен със Закона за
защита на потребителите и е дефиниран единствено за неговите цели,
оповестени в чл. 1, ал. 2. Съгласно разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП,
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в
негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Съгласно дефиницията на пар. 13, т. 1 от
Допълнителните разпоредби на ЗЗП, потребител е всяко физическо лице,
което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо
лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на
своята търговска или професионална дейност.
Следователно основната предпоставка за това едно лице да има
качеството потребител, е да бъде физическо лице. В случая
кредитополучателят не е физическо лице, а юридическо, и то с качеството
търговец. Поради това защитата, която ЗЗП предвижда за потребителите,
сключили договор с неравноправни клаузи, не е приложима към процесния
договор и следователно направеното възражение е неоснователно.
Въззивният съд намира за неоснователно възражението на ответника, че
задълженията му, предмет на заповедта за изпълнение от 02.08.2019 г.,
издадена по ч.гр.д.№ 42808/ 2020 г. по описа на Софийски районен съд, са
погасени по давност. Към момента на подаване на заявлението по чл. 417
ГПК, не е изтекла предвидената в закона погасителна давност, а и видно от
заключението на вещото лице са събрани и платени суми чрез принудително
4
изпълнение по и.д. № 2369/2016 г. по описа на ЧСИ Г.Илчева с рег.№ 765 с
район на действие ОС Ст.Загора общо в размер на 3 217 729, 22 лв., което
принудително изпълнение, съгласно чл. 116, б. „в“ от ЗЗД е прекъснало
давността.
Ето защо въззивният съд намира, че предявените установителни искове
от „К.“ АД /в несъстоятелност/ против „П.“ ООД са основателни и следва да
бъдат уважени.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
„К.“ АД /в несъстоятелност/ е направила искане за присъждане на
разноски в настоящото производство, но по делото не са представени
доказателства, че такива са направени.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260231/12.03.2021г., постановено по гр.д.
№ 122/2020г. по описа на Районен съд – С.З..
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5