№ 1282
гр. Бургас, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:СТАНИМИРА АНГ. И.А
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. И.А Административно
наказателно дело № 20232120204125 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на постъпила жалба от „Ю“ ООД с ЕИК *****, представлявано
заедно от управителите Г.А. и И.С., депозирана чрез адв.А. И. от САК, против Електронен
фиш за налагане на имуществена санкция (ЕФ) № **********, издаден от Агенция „Пътна
Инфраструктура“, с който за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП на дружеството-
жалбоподател е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на електронния фиш,
поради което се моли за неговата отмяна и присъждане на разноски.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно уведомено, не се
представлява. Процесуалният му представител е депозирал преди последното съдебно
заседание становище, към което е приложил договор за правна защита и съдйствие.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от
юрисконсулт К., която оспорва жалбата, поддържа електронния фиш и моли да бъде
потвърден като правилен и законосъобразен. Прави искане за присъждане на разноски.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.
189, ал. 8 ЗДвП вр. чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения:
1
На 30.03.2021г. в 14:22 часа е установено нарушение с устройство № 10031 (елемент
от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП) при управление
на ППС автобус Унви Компа с регистрационен номер ****, с технически допустима
максимална маса 7200, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6С, без ремарке, в община
Бургас, по път А-1 км 357+949, посока нарастващ километър, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не била заплатена дължимата пътна
такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС нямало валидна
маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
За констатираното нарушение бил издаден обжалваният ЕФ №**********, с който за
нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от
ЗДвП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева
на дружеството собственик – „Ю“ ЕООД с ЕИК *****.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от писмените доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. По делото не се събра
доказателствен материал, който да оборва така възприетите фактически положения.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът
прие следното:
В конкретния случай съдът счита, че при издаване на електронния фиш са допуснати
съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване правото на защита на
санкционираното дружество.
Разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП гласи, че собственикът е длъжен да не допуска
движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според
категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан
ползвател, задължението се изпълнява от него.
Съгласно чл. 179, ал.3 от ЗДвП, собственик на пътно превозно средство от категорията
по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена
дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на
невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с
глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното
средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се
налага имуществена санкция в размер 2500 лв. От друга страна посочената разпоредба се
допълва от текста на чл. 187а, според която при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3
– 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от
собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно
средство е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното
превозно средство е управлявано от трето лице. В ал. 2 е посочено, че когато собственик на
2
ППС е юридическо лице, за допуснатото движение на ППС без да са изпълнени
задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от
ЗП, на него се налага имуществена санкция по т. 3 от същата алинея.
Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени
и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител,
когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в
размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш. За да бъде
издаден електронен фиш за процесното нарушение на нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП,
това трябва да е предвидено в закон.
При нарушение на чл. 179, ал.3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система
по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за
съответното нарушение – чл. 189ж, ал.1 от ЗДвП. Видно от състава на нормата не е
предвидена възможност да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение, като
липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което
в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се
съставя електронен фиш.
До извод различен от изложения не би могло да се достигне и въз основа на нормата
на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение
по чл. 179, ал. 3 – 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, тъй като това би
означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш,
което е недопустимо при ангажиране на административнонаказателната отговорност на
едно лице.
Изложеното се отнася и до нормите на чл. 167а, ал. 2, т. 8, чл. 167а, ал. 4 и чл. 187а, ал.
4 от ЗДвП, в които не е изрично предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по
чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и е конкретизирано електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията
се отнасят.
В тази насока е и актуалната съдебна практика на Административен съд-Бургас -
Решение № 827/03.08.2023 г. по КНАД № 773/2023 г., и Решение № 906/12.10.2023 г. по
КНАД № 1491/2023 г., и двете по описа на Административен съд - Бургас.
С оглед на изложеното е налице допуснато процесуално нарушение при ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което издадения
електронен фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното
3
следва, че в полза на дружеството жалбоподател действително следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат
правилата на ГПК.
В случая е представен договор за правна защита и съдействие (л. 56), в който е
отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 660 лв. Бе направено
възражение за прекомерност, а съгласно чл. 63д от ЗАНН, предвижда, че ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди
понисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения
размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съдът намира, че следва да се присъди
цялото поискано възнаграждение, тъй като същото не се явява прекомерно.
Доколкото преди изменението ЗАНН, исканията за разноски са се разглеждали по реда
на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, съдът намира, че следва да осъди Агенция
„Пътна инфраструктура“ да заплати сторените в настоящото производство разноски.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция (ЕФ) № **********,
издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура“, с който за нарушение на чл. 102, ал. 2 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал.
3б ЗДвП на „Ю“ ООД с ЕИК ***** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500
лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр. София ДА ЗАПЛАТИ на „Ю“ ООД
с ЕИК ***** сумата от 660 лв., представляваща разноски за платено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4