№ 5007
гр. София, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М.Ш
при участието на секретаря Г.Х
като разгледа докладваното от М.Ш Гражданско дело № 20221110115101 по
описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от ............................ ЕООД
против Е. А. И., както следва:
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца, както следва:
главница в размер на 1 242,31 лева по договор за кредит №
............................./17.01.2018 г., ведно със законна лихва от 28.10.2021 г. до
изплащане на вземането, законна лихва от 04.08.2021 г. до 27.10.2021 г. в размер
на 54,55 лева, мораторна лихва от 13.05.2018 г. до 04.08.2021 г. в размер на 284,20
лева, договорно възнаграждение от 12.07.2020 г. до 04.08.2021 г. в размер на
485,95 лева, за които е издадена заповед за изпълнение от 11.11.2021 г. по гр. д. №
61669/2021 г. по описа на СРС, 66 състав;
осъдителен иск с пр. осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 609,64 лв. – цена на пакет за допълнителни услуги по
договор за кредит № ............................./17.01.2018 г., ведно със законна лихва от
23.03.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума заявлението е
отхвърлено. Претендира разноски.
В исковата молба се сочи, че по силата на договор за потребителски кредит №
............................./17.01.2018 между ответника и ищеца на ответника е предоставен
кредит в размер на 2 200 лв., който той се задължил да върне до 12.11.2021 г.- падеж на
последната вноска. Ищецът сочи, че ответникът не е изпълнил задълженията си по
договора и на осн. чл. 12,3,1 ОУ с покана вземанията са обявени за предсрочно
изискуеми на 04.08.2021 г.
Също така, на ответника и длъжник по договора за кредит са предоставени
допълнителни услуги – приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит,
възможност за отлагане и разсрочване на вноски, като за пакет допълнителни услуги.
Сумите по пакета допълнителни услуги се претендират с осъдителен иск поради
1
отхвърляне на заявлението. Искът е предявен извън срока по чл. 415, ал. 4 вр. чл. 415,
ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на исковата молба,
с който признава да е сключил договора. Оспорва обаче иска. Позовава се на
неравноправни и нищожни клаузи. Твърди, че е уговорен Годишният процент на
разходите по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения
в левове и във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република
България. Оспорва исковете по размер. Оспорва размера на възнаградителната лихва
от 41,17 процента годишно като прекомерен. Сочи, че не дължи суми по на пакет за
допълнителни услуги, поради наличие на неравноправни клаузи.
С молба от 27.10.2022 г. ищецът сочи, че е предоставил необходимата
преддоговорна информация на длъжника вкл. относно пакета допълнителни услуги.
Сочи, че договорът е валиден и не съдържа неравноправни клаузи. Поддържа, че е
налице индивидуално договаряне. Сочи, че ГПР не надвишава 50 процента; в договора
е посочено на ясен и разбираем език по какъв начин се формира възнаградителната
лихва, като нейният размер от 41,17 процента годишно не е твърде висок.
В първо с.з. ответницата сочи, че е извършвала плащания по кредита, като
неправилно част от тях са отнесени към вземанията, почиващи на невалидни клаузи.
Моли съдът да отнесе тези плащания към валидновъзникналите вземания.
Ищецът прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира следното.
С доклада по делото, приет при липса на възражения от страните и допълнен в
първото заседание, е отделено като безспорно, че между ответника и ищеца е сключен
договор за потребителски кредит № ............................./17.01.2018 г., като на ответника е
предоставен кредит в размер на 2 200 лв., който той се задължил да върне до
12.11.2021 г. - падеж на последната вноска.
В тежест на ищеца е възложено да докаже размера на вземанията си, че е обявил
вземанията за предсрочно изискуеми с покана, получена от ответника. В тежест на
ищеца е да докаже размера на вземанията си ; че клаузите са индивидуално уговорени
и равноправни, че са предоставени услугите по допълнителния пакет, размерът на ГПР;
че възнаградителната лихва се определя по методика, разписана в договора или
приложения към него, като почива на обективни пазарни фактори, които не зависят от
волята на кредитодателя. В тежест на ответника е да докаже, че извършвал погашения
по кредита, както и всичките си твърдения за невалидност на клаузите.
Не е спорно, а и се установява от двустранно подписания договор за кредит №
............................./17.01.2018 г. и ОУ към него, че на ответника е отпусната сумата от
2 200 лева от ищеца. Според договора се дължи възнаградителна лихва в размер на
41,17 процента на годишна база. Стойността на ГПР според договора е 49,89 процента.
В чл. 12,1 ОУ е уговорено, че се дължи лихва за забава в размер на ОЛП на БНБ плюс
10 процента на осн. ПМС № 100/29.05.2012 г. Според договора кредитополучателят
издължава кредита на 36 равни анюитетни вноски, последната от които с падеж
12.02.2021 г. С пет анекса от 29.08.2018 г., 17.07.2019 г., 18.12.2019 г., 17.02.2020 г. и
24.04.2020 г. е извършено предоговаряне относно броя и падежа на вноските, като
падежът на последната вноска съгласно последния погасителен план е 12.11.2021 г.
Видно от анексите и договора размерът на възнаградителната лихва е фиксиран,
непроменлив и непроменян през време на изпълнение на договора - 41,17 процента
2
годишно. В този смисъл е и заключението на ССчЕ, която съдът напълно кредитира –
договорната лихва е останала непроменена през целия период на изпълнение на
договора и е в предварително установен, непроменлив размер.
Съгласно чл. 12,3,1 ОУ кредиторът може да обяви вземанията по договора за
кредит за изцяло предсрочно изискуеми с писмено уведомление, ако длъжникът
допусне просрочие на две или повече последователни месечни вноски в пълен размер.
На следващо място, според договора се дължат суми и за предоставени
допълнителни услуги – приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит,
възможност за отлагане и разсрочване на вноски – чл. 15 ОУ.
Ищецът твърди вземанията по договора да са станали изцяло предсрочно
изискуеми на осн. чл. 12,3,1 ОУ от договора на 04.08.2021 г. поради неплащане на
падежа на две последователни вноски. Според последния анекс падежът на последната
вноска съгласно последния погасителен план е 12.11.2021 г. Заявлението е входирано
на 28.10.2021 г. и ЗИ е издадена на 11.11.2021 г. Следователно падежът на последната
вноска съгласно последния погасителен план е настъпил в хода на процеса – един ден
след издаване на ЗИ. Следователно твърденията на ищеца относно настъпила
предсрочна изискуемост имат решаващо значение единствено относно последната
дата, до която се претендира възнаградителна лихва, а тя е именно 04.08.2021 г.
Установи се да са настъпили условията по чл. 12,3,1 ОУ за обявяване на
вземанията за изцяло предсрочно изискуеми през м. 08.2021 г. Според ССчЕ
последното плащане на длъжника по кредита е 02.09.2020 г., т.е. вноски с падеж
12.10.2020 г. – 12.08.2021 г. /много повече от две последователни вноски/ са напълно
незаплатени. Изпратено е писмо за обявяване на предсрочната изискуемост от
05.08.2021 г., получено лично от длъжника на 25.08.2021 г. Следователно настъпил е
падежът на всички вноски – като предсрочно изискуеми, а и поради изтичане на срока
на договора в хода на процеса /един ден след издаване на ЗИ/. С протоколно
определение е даден ход на устните състезания на 13.02.2023 г.
Договорът е сключен през 2018 г., т.е. при действието на ЗПК /ред. ДВ бр. 58 от
30.07.2010 г., в сила от 31.08.2010 г./. Ответникът има качеството на потребител съгл.
чл. 9, ал. 3 ЗПК, а кредитодателят е юридическо лице, което предоставя или обещава
да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска
дейност.
Договорът за потребителски кредит е сключен в изискуемата писмена форма, на
хартиен при шрифт не по-малък от 12. В него са посочени общия размер на кредита и
условията за усвояването му, лихвения процент по кредита, условията за прилагането
му, годишния процент на разходите по кредита – 49,89 процента, условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, лихвения
процент, който се прилага при просрочени плащания, изчислен към момента на
сключване на договора за кредит.
Относно иска за възнаградителна лихва. Ответникът е направил възражение за
нищожност на клаузата от договора на осн. чл. 26 ЗЗД поради накърняване на добрите
нрави. Твърди, че размерът на лихвата е твърде обременителен за потребителя. Според
чл. 19, ал. 4 ЗПК /ред. ДВ бр. 35 от 2014 г. в сила от 23.07.2014 г./, който е бил в сила
към момента на сключване на договора, годишният процент на разходите, който
включва и законната лихва, не може да бъде по - висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в съответната валута на кредита, опредЕ. с
ПМС. Според чл. 19 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по
3
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи като лихви, други преки или косвени
разходи, комисионни и възнаграждения, изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. В ГПР не се включват разходите, които потребителят
заплаща при неизпълнение на задълженията по кредита. Стойността на ГПР
съответства и онагледява разходите, които потребителят следва да заплати при
нормално развитие на правоотношението и точно изпълнение на задълженията от
негова страна. В случая в ГПР се включва уговорената възнаградителна лихва.
В случая ГПР не надвишава предвидения в закона максимален размер.
Уговореният размер на възнаградителната лихва обаче противоречи на добрите
нрави. Според Решение № 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2003 г., II г.
о. и Решение № 1270 от 9.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5093/2007 г., II г. о., ГК
максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е
действително, е, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната такава. Поради
това уговорената възнаградителна лихва е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД
поради противоречие с добрите нрави в частта над размера от три пъти размера на
законната лихва.
Относно иска за лихва за забава. Според чл. 33, ал. 2 ЗПК когато потребителят
забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва. Така уговорената в договора клауза относно лихвата за
забава напълно съответства на тази законово разпоредба.
Според заключението на ССчЕ, което съдът напълно кредитира, ответникът е
усвоил отпусната сума – преведена е по негова сметка. Общо по кредита ответникът е
издължил сумата от 3 069,27 лв.
С нея са погасени лихви, главници, както и пакет допълнителни услуги.
Заявителят претендира с осъдителен иск и сумата от 609,64 лв. –
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по договор от 17.01.2018 г.
Съдът намира, че този пакет допълнителни услуги е бил предмет на договаряне, но е и
индивидуално такова / ищецът не доказа пълно и главно да налице индивидуално
договаряне при подписване на договор за кредит с предварително предоставено
съдържание/.
Също така, клаузите на нарочно споразумение за пакет допълнителни услуги и
чл. 15 ОУ съдът намира, че са неравноправни. Претендира се възнаграждение за
услуги, свързани с разглеждането на искането за кредит, възможността за отлагане
плащането на вноски, промяна на размера и падежа им. Разпоредбата на чл. 10а ЗПК
предвижда, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита (ал. 2) и не може да събира
повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие (ал. 3).
Следователно, законът не допуска в полза на кредитора присъждане на
допълнителните такси за разглеждане на искането за кредит или за управлението му,
какъвто характер има претендираното вземане.
Следователно, неправилно ищецът – кредитор е погасявал с постъпилите от
длъжника суми вземания по пакет допълнителни услуги и вземания за възнаградителна
лихва в размер над размера от три пъти размера на законната лихва. Длъжникът
изрично е направил възражение в тази връзка.
При отчитане на възнаградителна лихва в размер на 30 процента със заплатената
сума от общо 3 069,27 лв. са погасени /според заключението на ССчЕ във втория му
вариант/ главница, възнаградителна лихва, лихви за забава. В този случай дължими и
4
незаплатени са останали, както следва:
Сумата от 433,88 лв. – главница;
Сумата от 18,46 лв. - договорна лихва за периода от 12.07.2020 г. до 04.08.2021 г.;
Сумата от 45,92 лв. - законна лихва от 12.10.2020 г. до 27.10.2021 г.
За тези суми исковете са основателни.
По разноските. На ищеца се дължат разноски. Представя списък. В исковото
производство претендира разноски за дт в размер на общо 108,67 лв., 350 лв. – депозит
за експертиза, дължи се и 150 лв. юрк възнаграждение. В хода на заповедното
производство ищецът е сторил разноски в размер на 41,33 лв. дт. и 38,61 лв. юрк
възнаграждение. Според уважената част от исковете на ищеца се дължат исковото пр-
во 113,30 лв. разноски, а в заповедното – 14,88 лв. разноски.
Ответникът претнидира разноски за адв. възнаграждение в размер на 600 лв.,
заплатени в брой съгласно договор – разписка от 20.11.2022 г. представя списък. Така
уговореното възнаграждение не е прекомерно предвид новата редакция на НМРАВ и
броя на исковете. Според отхвърлената част от исковете се дължат на ответника
488,30 лв. разноски в исковото пр-во.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ............................ ЕООД ЕИК
.........................., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„..............................., против Е. А. И. ЕГН ********** гр. София, жк „..............................,
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца, както следва: сумата от 433,88 лв. – главница по
договор за кредит № ............................./17.01.2018 г., ведно със законна лихва от
28.10.2021 г. до изплащане на вземането, законна лихва от 12.10.2020 г. до 27.10.2021 г.
в размер на 45,92 лева и договорно възнаграждение от 12.07.2020 г. до 04.08.2021 г. в
размер на 18,46 лева, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни иска за главница за
горницата над 433,88 лв. до пълния предявен размер от 1 242,31 лв., иска за договорно
възнаграждение за горницата над 18,46 лева до пълния предявен размер от 485,95 лева,
иска за мораторна лихва от 13.05.2018 г. до 04.08.2021 г. в размер на 284,20 лева –
изцяло, а иска за законна лихва – за горницата над 45,92 лева до пълния предявен
размер от 54,55 лева и също така за периода 04.08.2021 г. – 11.10.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от ............................ ЕООД ЕИК
.........................., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„..............................., против Е. А. И. ЕГН ********** гр. София, жк „..............................,
иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 609,64 лв. – цена на пакет за допълнителни услуги по договор за
кредит № ............................./17.01.2018 г., ведно със законна лихва от 23.03.2022 г. до
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Е. А. И. ЕГН ********** гр. София, жк „.............................., да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ............................ ЕООД ЕИК .........................., със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „..............................., сумата от 113,30
лв. – разноски в настоящото производство, както и сумата от 14,88 лв. – разноски по
гр. д. № 61669/2021 г. по описа на СРС, 66 състав.
5
ОСЪЖДА ............................ ЕООД ЕИК .........................., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „..............................., да заплати на основание чл. 78, ал.
3 ГПК на Е. А. И. ЕГН ********** гр. София, жк „.............................., сумата от 488,30
лв.– разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6