Решение по дело №54/2020 на Административен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ ………………

..........................., гр. Варна

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

                                                                                              ТАНЯ ДИМ.А

При участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ и при секретаря Мая Вълева, разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ДИМ.А кас. адм. нак. д. № 54/2020 г. по описа на АдмС-Варна и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „АГРО ОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: ж.к. „Вл. Варненчик“ бл. 401, вх. 3, ет. 7, ап. 52, представлявано от И.С.Н., подадена чрез юриск. П. М. Д., срещу Решение № 2047 от 13.11.2019 г. по АНД № 3609/2019 г. на Районен съд Варна (ВРС), с което е потвърдено Наказателно постановление № КГ-2232 от 08.07.2019 г., издадено от Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН).

С жалбата се поддържа, че решението на районния съд е неправилно, като с оглед данните по делото неправилно ВРС е стигнал до извод за законосъобразност на наказателното постановление. Твърди се, че с липсата на произнасяне по доводите на наказаното лице е нарушен принципът по чл. 12 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, което представлява съществено нарушение, допуснато от съда. Конкретно се настоява, че не е обсъден въпросът с изпитването на пробите по един метод и възпроизвеждането на получените резултати по друг метод. Сочи се, че не са приложени нормите на чл. 2, чл. 4, чл. 5 и чл. 28 от Закона за измерванията. Според касатора не е обсъдено твърдението, че към издадения от лабораторията по ГСМП- София протокол липсва приложена разпечатка, удостоверяваща метода, по който е извършено изпитването и от която да е видно дали процесът е автоматичен или данните се нанасят от лице, работещо в лабораторията. Изтъква се, че ВРС не е съобразил, че при арбитражното изпитване са използвани определен стандарт и метод, а в представените две изпитвания преди арбитражното е посочено, че е използван същият метод, но не са представени доказателства дали е използван същият стандарт. Настоява се, че получените резултати от арбитражната проба и тази, анализирана в подвижната лаборатория, са с голяма разлика, несъвместима с допустимите отклонения, ако изпитванията са направени по един и същ стандарт. Настоява се и че получените резултати от изпитването на контролната и арбитражната проби са несъпоставими, ако е използван един и същ метод на изпитване, като се сочи, че и двете лаборатории са посочили, че са използвали един и същ стандарт, но само едната представила информация за използвания стандарт, от който е видно, че той е различен от описания. На следващо място се твърди, че дестилационните характеристики при двете лаборатории са определени по метод за изпитване, посочен в американски стандарт, а не по действащия български такъв, но протоколите са издадени по БДС, като следва да се отчете, че не са изследвани стойностите на другите подпоказатели и остатък след дестилация. Сочи се, че разликата между температурата за край на кипене, получена при изпитване в трите лаборатории не е в нормите за възпроизводимост на даденото от закона определение. На последно място касаторът изтъква, че служителят на контролния орган, който е присъствал при вземане на пробите, не е присъствал при съставяне на акта за установяване на административното нарушение (АУАН). Искането е да се отмени решението на ВРС като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила и да се отмени наказателното постановление. В хода по същество процесуалният представил на касатора поддържа доводите и исканията, обективирани в жалбата, като претендира и присъждане на направените разноски по делото.

Ответникът в касационното производство – Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), редовно уведомен, не ангажира писмено отговор или писмено становище по жалбата и не изпраща представител в съдебно заседание, за което е редовно призован.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата, като сочи, че преценявайки установените по делото факти, ВРС е приложил правилно закона. Пледира се за оставяне в сила на обжалваното решение.

Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Административният съд, като прецени доводите на страните, фактите, които са изведени от ВРС от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Производството пред районния съд е образувано по жалба на „АГРО ОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, подадена чрез ю.к. Пл. Д., против Наказателно постановление № КГ-2232/08.07.2019 г., издадено от председателя на ДАМТН, с което на основание чл. 34, ал. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева, за нарушение на чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ.

За да потвърди обжалваното пред него наказателно постановление ВРС приема, че АУАН и наказателното постановление (НП) са издадени от компетентни органи в кръга на предоставените им правомощия, а във фазата на производството пред административнонаказващия орган не са допуснати съществени процесуални нарушения - АУАН и НП са формално редовни актове, съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН, връчени са преписи на нарушителя, като му е дадена възможност да организира адекватна защита. ВРС, позовавайки се на функцията на свидетелите в административнонаказателното производство, а именно да удостоверят истинността на акта, приема, че не се изисква същите да са присъствали и при установяване на нарушението, поради което е прието за неоснователен доводът в жалбата, във връзка с неучастието на свидетеля, присъствал при проверката, и при съставяне на АУАН.

От фактическа страна, ВРС приема за безспорно установено, че въззивното дружество е съхранявало в един от резервоарите на стопанисваната от него бензиностанция процесното  течно гориво „Бензин А95Н“ с цел зареждане на горивните резервоари на МПС на потребители, т.е. има качеството на „краен разпространител“ по смисъла на § 1, т. 20 от ДР на ЗЧАВ.

Въззивният съд прави извод, че правилно административнонаказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на дружеството, доколкото установеното, включително и с арбитражно изследване на взетите проби от „Бензин А95Н“, превишение на максимално допустимата стойност за „край на кипене °С“ по показател „Дестилационни характеристики“, съгл. Приложение № 1 на НИКТГУРНТК, недвусмислено сочи, че разпространяваното от „Агро ойл България“ ЕООД течно гориво не отговаря на изискванията за качество, предвид и въведената с чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ забрана за разпространението на течни горива, които не отговарят на някое от изискванията за качество. В този смисъл ВРС посочва, че не споделя изложеното в жалбата, че при проверката не са изследвани и останалите 20 показателя, визирани в Приложение № 1 на НИКТГУРНТК.

За неоснователни приема ВРС твърденията за допуснати нарушения още при вземане на пробата от разпространяваното гориво и оплакванията за разлика между тях от установеното в лабораторията към ГД ККТГ, ДАМТН и при проведената арбитражна процедура, инициирана от жалбоподателя и проведена в присъствие на негов представител, като е съобразил наличието на акредитация на лабораториите, извършили изпитванията на контролната проба и резултатите от тях, показващи и в двата случая превишение по конкретен показател за качество.

Въззивният съд обосновава извод и за законосъобразност на определеното наказание като вид и размер, както и за неприложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото процесното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от други нарушения от същия вид.

Настоящата касационна инстанция намира решението на районния съд за правилно като постановено при липса на касационните основания по чл. 348 от НПК, респ. не са налице основания за отмяната му.

Въззивният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на касатора факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правилен правен извод. Касационната инстанция напълно споделя направените от ВРС изводи и изложените съображения, като препраща към тях.

Не е налице липса на произнасяне по доводите на наказаното лице.

Изрично в мотивите на обжалваното решение ВРС се позовава на наличието на акредитация на лабораториите, извършили изпитванията на взетите проби, както и на резултатите от тях, показващи превишение по конкретен показател за качество. С възраженията си касатора всъщност оспорва правилността на извършените от лабораториите изпитвания. В Закона за измерванията е регламентиран редът за акредитацията на лабораториите и редът за работата им, като в рамките на настоящото производство е недопустимо да се извършва от съда преценка на правилността на проведените изследвания и резултатите от тях, доколкото законът предвижда при несъгласие с резултатите извършването на контролно и арбитражно изследване. Възраженията за използваните от лабораториите методи и стандарти, както и за понесени евентуално вреди от касатора, вследствие на неточни резултати от изпитванията, могат да бъдат направени в рамките на друго производство, но не и в настоящото.

Неоснователно е и възражението на касатора по отношение неприсъствието при съставяне на АУАН на служителя на контролния орган, който е присъствал при вземане на пробите. Правилно ВРС приема за неоснователно това възражение, позовавайки се на функцията на свидетелите в административнонаказателното производство, а именно да удостоверят истинността на акта, поради което не се изисква същите да са присъствали и при установяване на нарушението.

По изложените съображения доводите в касационната жалбата са неоснователни, а обжалваното решение на ВРС, с което е потвърденото процесното наказателно постановление, е правилно постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожност.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административният съд

Р  Е  Ш  И:

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2047 от 13.11.2019 г. по АНД № 3609/2019 г. на Районен съд Варна.

Решението не подлежи на обжалване.

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                       2.