№ 20550
гр. София, 17.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110137041 по описа за 2023 година
Постъпила е молба по чл. 248, ал.1 ГПК от 20.02.2024 г. от ищеца В. И.
П. чрез адв. А. Д. за изменение на Решение № 2651 от 15.02.2024 г. по гр.д. №
37041/2023 г. , СРС в частта за разноските, като бъде изменено същото и бъде
присъдено претендираното адвокатско възнаграждение , ведно с дължимото
ДДС.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор от *** ООД.
Съдът като взе предвид доводите в подадената молба по чл. 248 ГПК,
намира същите за неоснователни.
С решение № 2651 от 15.02.2024 г. по гр.д. № 37041/2023 г., съдът е
приел, че по претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. нарочно доказване на предпоставките за предоставяне на
безплатна адвокатска помощ в основното производство по делото не е
необходимо да се провежда /виж определение № 515/02.10.2015 г. по ч. т. д.
№ 2340/2015 г. на I т. о. на ВКС/. По делото са предявени обективно
кумулативно съединени искове по чл. 26, ал.1 ЗЗД и иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредбата има значение, когато е уговорено и
заплатено възнаграждение по всеки отделен иск, но не и когато адвокатското
възнаграждение се определя в минимален размер от съда по реда на чл. 38,
ал. 2 Закона за адвокатурата. Разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. и на чл. 72, ал. 1 ГПК използват понятието "интерес". В случая
са предявени кумулативно съединени иска, но те са в защита на един интерес
и възнаграждението следва да се определи по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Ето защо, на оказалия безплатна правна помощ
адвокат е присъдено възнаграждение в размер на 400 лв. по чл. 7, ал. 2, т. 1 от
НМРАВ.
Неоснователни се явяват доводите на молителя в производството по чл.
248, ал. 1 ГПК. Съдът с решението си е определил възнаграждението в размер
на 400 лева, като не е налице основание за увеличаване на размера му. За да
стигне до този извод, съдът съобрази, че след решението на СЕС от
1
25.01.2024 г. по дело С-438/22 съдът не е императивно обвързан с
фиксираните в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските
възнаграждения и може да определи възнаграждение и в по-нисък размер.
Нормите от наредбата могат да служат за известен ориентир, но преценката
на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и
количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна
сложност на делото. / Определение № 1344 от 21.03.2024 г. на ВКС по гр. д.
№ 2933/2023 г., III г. о., ГК, Определение № 683 от 20.03.2024 г. на ВКС по ч.
т. д. № 1345/2023 г., I т. о., ТК, Определение № 350 от 15.02.2024 г. на ВКС по
ч. т. д. № 75/2024 г., II т. о., ТК/ Ето защо, като взе предвид, че се касае за
предявени кумулативно съединени искове в защита на един интерес, които не
се отличават с фактическа и правна сложност, като съобрази броя дела,
заведени в СРС със сходен предмет, както и обстоятелството, че делото е
било разгледано и приключило в едно съдебно заседание, настоящият състав
намира, че не е налице основание за увеличаване на така определеното с
решението адвокатско възнаграждение.
Съдебната практика по въпроса дали съдът дължи да начисли ДДС
върху дължимото за оказаната безплатна правна помощ адвокатско
възнаграждение е противоречива, като е отправено и преюдициално
запитване до Съда на Европейския съюз под № С-744/23, по което няма
произнасяне. Настоящият състав споделя практиката, с която се приема, че
при възнаграждението по чл. 38 ЗА не следва да се присъжда от съда ДДС,
тъй като безвъзмездните доставки на услуги не подлежат на облагане с данък
върху добавената стойност - арг. чл. 2 пар. 1, б. "в" от Директива 2006/112/ЕО
на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка
върху добавената стойност.
Постановяването на съдебен акт, с който насрещната страна е осъдена
да заплати възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, не съставлява
облагаема стока или услуга по смисъла на ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО на
Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка.
Правоотношението, по което безплатната правна помощ е оказана, и това,
създадено със съдебния акт, са между различни страни и с различно
съдържание. По първото за адвоката, оказал правната помощ, не възниква
право да получи възнаграждение, а второто е между адвоката и насрещната
страна, по което адвокатът има само права, но не и задължения.
Съдържанието на създаденото със съдебния акт правоотношение се изчерпва
със задължението на оказалия безплатната помощ адвокат да бъде платена
определена парична сума от насрещната страна. Съдът не е нито
данъчнозадължено лице по смисъла на чл.3 ЗДДС, което да издаде фактура и
да начисли ДДС по нея, нито е страна по правоотношението, възникнало от
постановения от него осъдителен акт. Затова той не може да начислява ДДС
върху дължимото за оказаната безплатна правна помощ адвокатско
възнаграждение без това да е изрично предвидено в закона. Нито ЗДДС обаче,
нито ЗА въвеждат такава изрична нормативна уредба, която да се отклонява
от общите правила за облагане с данък върху добавената стойност. Противен
извод не следва от § 2а ДР НМРАВ. Разпоредбата няма отношение към
2
дължимия данък върху добавената стойност при осъществяване на
безвъзмездна доставка на услуга, каквато е безплатната правна помощ по
чл.38 ал.1 ЗА. Тя урежда начисляването на ДДС върху възнагражденията на
регистрираните по ЗДДС адвокати и го определя като неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, но не установява
задължение за начисляване на ДДС при оказана безплатна правна помощ.
Така Определение № 917 от 10.05.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 1323/2023 г.
Ето защо, доводът на молителя, че се дължи ДДС върху присъденото от съда
възнаграждение за оказана безплатна помощ е неоснователен.
Предвид горното, настоящият състав приема, че не е налице основание
за изменение на решението в частта на разноските.
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 248, ал.1 ГПК от 20.02.2024 г. от
ищеца В. И. П. чрез адв. А. Д. за изменение на Решение № 2651 от 15.02.2024
г. по гр.д. № 37041/2023 г. , СРС в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3