Решение по адм. дело №697/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Делото е образувано по жалба от В. М. В. от гр.Плевен, чрез адв.Д. от АК-Плевен, против Заповед №23/11.03.1985г., издадена от П.В. - гл.инженер при Управление „Архитектура и благоустройство“ към Направление „Кадастър, регулация и вертикално планиране“ при Окръжен народен съвет-Плевен, с която е одобрено изменението на дворищната регулация между парцели Х-772 и ХI-772 от кв.4а по плана на с.Горна Митрополия.

В жалбата са наведени доводи, че заповедта е нищожна, алтернативно незаконосъобразна. Счита се, че същата е издадена при съществени нарушения на процедурата, неспазване на материалния закон /отм.ЗТСУ/ и несъобразяване с целта на закона. Твърди се, че в заповедта липсват мотиви за нейното издаване, както и не е направено уведомяване за започнатото производство и връчване на заповедта на всички заинтересовани лица. Посочва се, че оспорващият е собственик на имот с идент.16345.501.772 /парц.[Наименование]от кв.4а по плана на с.Горна Митрополия/, както и на построените в имота сгради, като 5/6 идеални части от имота са придобити на основание разпоредителна сделка – дарение на недвижим имот и 1/6 идеална част е придобита на основание наследство. Твърди се, че съгласно нотариалния акт за дарение, оспорващият притежава УПИ с площ 1000кв.м., заедно с построените в имота жилищна сграда, лятна кухня, гараж и стопански сгради, като гаражът и лятната кухня са строени преди издаване на процесната заповед. Твърди се, че изменението на дворищната регулация между парцели Х-772 и ХI-772 от кв.4а по плана на с.Горна Митрополия засягат две от сградите – лятна кухня и гараж, като границите между собствения имот и съседния Х-772 минават през две сгради и се намалява тяхната площ. Счита се, че по този начин заповедта засяга правата му на собственик в техния пълен обем. Посочва се, че за да не се засяга собствеността, дворищната регулация между парцели Х-772 и ХI-772 от кв.4а по плана на с.Горна Митрополия следва да минава по границите на сградите. Твърди се също, че заповедта е издадена от некомпетентен орган – главен инженер, а не от ръководителя на административния орган /председател на ОНС/. В заключение се моли оспорената заповед да бъде обявена за нищожна, алтернативно да бъде отменена като незаконосъобразна.

От конституирания, на основание чл.153 ал.2 от АПК, чл.129 ал.2 от ЗУТ и §6 от ПР на ЗУТ, ответник – Кмета на О. Д. М. е подаден отговор по жалбата, като същата се счита за недопустима, предвид че собственикът на парцели Х-772 и ХI-772 В. Х. Д. се е съгласил с червено разделителната линия.

От заинтересованата страна М. Д. Х., чрез адв.Х. Т., е подаден отговор по жалбата, като са изложени твърдения, че е недопустима. Сочи се, че към датата на издаване на заповедта оспорващият В. не е бил собственик на парцел ХI-772 от кв.4а по плана на с.Горна Митрополия и поради тази причина същият не е бил уведомяван за административната процедура по издаване на заповедта и тя не му е била връчвана. Твърди се, че от приложения от оспорващия нотариален акт е видно, че същият се легитимира като собственик с документ за собственост от 21.11.1985г., а от разписен лист, неразделна част от регулационния план, е видно, че парцели Х-772 и ХI-772 са записани на името на В. Х. Д.. Алтернативно по съществото на спора се счита, че оспорващият още в един предходен момент е бил запознат с актуалните гранични регулационни линии на притежавания от него имот и не е предприел никакво действие, свързано с тяхното оспорване. Твърди се, че повод за процесният спор е издадена от СГКК-Плевен, във връзка с молба от М. Х., заповед от 09.07.2024г., с която е одобрено изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти на с.Горна Митрополия за ПИ с идент.16345.501.772 и 16345.501.1118, както и за сградите в двата имота, находящи се по граничната линия. В заключение се моли жалбата да бъде отхвърлена и се претендират разноски.

В съдебно заседание оспорващият се явява лично и с адв Д., която поддържа жалбата на заявените в нея основания и моли оспорената заповед да бъде обявена за нищожна, алтернативно за незаконосъобразна. Претендира присъждане на разноски. В указания срок представя писмена защита с доводи за нищожност алтернативно незаконосъобразност на заповедта.

Ответникът в съдебно заседание не се явява, не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.

Заинтересованата страна в съдебно заседание се явява лично и се представлява от адв. Х. Т., която счита жалбата за неоснователна. Претендира разноски, съобразно представен списък. В указания срок представя писмена защита, в която са наведени подробни съображения за неоснователност на жалбата, като се счита, че заповедта е издадена от компетентен орган и при съобразяване с материалния закон, и е създала, и установила целените с нея правни последици.

Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

Предвид наведените твърдения в жалбата за нищожност на процесната Заповед №23/11.03.1985г. и с оглед разпоредбата на чл.149 ал.5 от АПК, според която административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожност без ограничение във времето, съдът намира жалбата за допустима за разглеждане.

По отношение възражението на ответника и заинтересованата страна за недопустимост на жалбата, предвид съгласието на собственика на парцели Х-772 и ХI-772 от кв.4а по плана на с.Горна Митрополия – В. Х. Д., към датата на издаване на заповедта, с червено разделителната линия, изразено в скица №4, която е неразделна част от процесната заповед, съдът намира същото за неоснователно. Към момента на издаване на заповедта оспорващият В. не е бил собственик на парцел ХI-772 от кв.4а по плана на с.Горна Митрополия, видно от НА за собственост върху недвижим [имот номер], том V, дело №К-1191/1985г., с който неговия наследодател М. В. Д. е признат за собственик на имот ХI-772 от кв.4а по плана на с.Горна Митрополия, и НА за дарение на недвижим [имот номер], том II, рег.№3972, дело №277/2022г., видно от който неговата майка и неговата сестра даряват своите 5/6 идеални части от УПИ ХI-772 на В. М. В.. Т.е. към датата на издаване на процесната заповед не е било налице задължение за връчване на същата на оспорващия В., който към онзи момент не е бил заинтересовано лице. Видно от приложената справка на л.146 от делото е, че адм.дело №671/2024г. на АС-Плевен е образувано на 07.08.2024г. и негов предмет е Заповед №РД-18-7418/09.07.2024г. на Началника на СГКК-Плевен, с която е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Горна Митрополия, състоящо се в коригиране на грешно отразена граница между имоти с идент. 16345.501.772 и 16345.501.1118; коригиране контура на сгради с идент.16345.501.772.2, 16345.501.772.3 и 16345.501.1118.2 и вписване в КРНИ на М. Д. Х. като собственик в имот с идент.16345.501.1118 и в сграда с идент.16345.501.1118.2. Производството по адм.дело №671/2024г. е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на настоящето адм.дело №697/2024г. поради факта, че за да допусне процесното изменение в КККР на с.Горна Митрополия, административният орган се е позовал на отразяването на границите между имоти с идент. 16345.501.1118 и 16345.501.772 в Заповед №23/11.03.1985г. на ОНС-Плевен, с която е одобрено изменението на дворищната регулация между парцели Х-772 и ХI-772 от кв.4а по плана на с.Горна Митрополия. Заповед №23/11.03.1985г., предмет на настоящето производство, е представена като част от административната преписка по адм.дело №671/2024г. и именно тогава оспорващият В. се е запознал с нея. Жалбата, станала основание за образуване на адм.дело №697/2024г. е подадена на 14.08.2024г., т.е. в 14-дневния срок от узнаване на заповедта, съгласно чл.149 ал.1 от АПК. Ето защо жалбата на В. М. В. срещу Заповед №23/11.03.1985г. не е просрочена и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От доказателствата по делото съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно е, от Нотариален акт за собственост върху недвижим [имот номер], том V, дело №К-1191/1985г., Нотариален акт за дарение на недвижим [имот номер], том II, рег.№3972, дело №277/2022г. и Удостоверение за наследници на М. В. Д. /л.9-12/, че оспорващият В. М. В. е собственик на имот с идент.16345.501.772 /парцел ХI-772 от кв.4а по плана на с.Горна Митрополия/ с площ 1000кв.м., както и на построените в имота сгради, като 5/6 идеални части от имота са придобити на основание разпоредителна сделка – дарение, и 1/6 идеални части са придобити по наследство –наследник на М. В. Д..

Видно от Нотариален акт за дарение на недвижим [имот номер], том I, н.д.№188/1989г. /л.95/ М. Д. Х. е собственик на имот с идент.16345.501.1118 /парцел Х-772 от кв.4а по плана на с.Горна Митрополия/ с площ 1115кв.м.

По горните факти не се спори между страните. Същите се потвърждават и от Извадка от кадастралния регистър на недвижими имоти на с.Горна Митрополия /л.60/ и разписен лист/л.74/

Със Заповед №23/11.03.1985г., издадена от П.В. - гл.инженер при Управление „Архитектура и благоустройство“ към Направление „Кадастър, регулация и вертикално планиране“ при Окръжен народен съвет-Плевен, на основание чл.93 ал.1 и чл.98 ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство /изв. бр.29 от 10 април 1973г./ е одобрено изменението на дворищната регулация между парцели Х-772 и ХI-772 от кв.4а по плана на с.Горна Митрополия по червените черти на същия квартал. /л.47/.

Тази заповед е предмет на настоящето съдебно производство.

С писмо изх.№АБ-0804-4/11.03.1985г., подписано от Началник управление „Архитектура и благоустройство“ при Окръжен народен съвет-Плевен, до началник отдел „Архитектура и благоустройство“ при Общински народен съвет-Долна Митрополия е върнат Планът на изменение регулацията на парцел Х-772 и ХI-772 от кв.4а по плана на с.Горна Митрополия, надлежно одобрен със Заповед №23/11.03.1985г., за съобщаване на заинтересованите собственици по предвидения в закона ред. В писмото е посочено, че съгласно чл.93 ал.2 и сл. от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд по реда на чл.138 и чл.145 от закона. Като приложение към писмото е посочена Заповед №23/11.03.1985г. /л.48/.

На л.49 от делото е приложена Скица №4, която обективира Плана на изменение дворищната регулацията между парцел Х-772 и ХI-772 от кв.4а по плана на с.Горна Митрополия, утвърден със Заповед №23/11.03.1985г. Върху скицата е отразено, че изменението е нанесено на 21.03.1985г., както и е направено отбелязване, „Съгласен с червено разделителната линия“, под което е положен подпис.

На л.72 и л.73 от делото са приложени заверено копие от Извадка от регулационен план на с.Горна Митрополия и Заповед №2001/25.07.1983г., с която плана е одобрен.

От доказателствата на л.102-118 е видно, че по искане на М. Д. от Началника на СГКК-Плевен е издадена Заповед №РД-18-7418/09.07.2024г., с която е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Горна Митрополия, състоящо се в коригиране на грешно отразена граница между имоти с идент. 16345.501.772 и 16345.501.1118; коригиране контура на сгради с идент.16345.501.772.2, 16345.501.772.3 и 16345.501.1118.2 и вписване в КРНИ на М. Д. Х. като собственик в имот с идент.16345.501.1118 и в сграда с идент.16345.501.1118.2. По жалба на В. М. В. срещу Заповед №РД-18-7418/09.07.2024г. е образувано адм.дело №671/2024г. на АС-Плевен, което е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на настоящето адм.дело №697/2024г. по описа на АС-Плевен /л.146/.

От писмо вх.№6092/20.10.2024г. на Областен управител на Област Плевен /л.140/ се установява, че в архивите на Областна администрация Плевен не се съхранява екземпляр от Заповед №23/11.03.1985г. на Окръжен народен съвет Плевен, както и досие по издаването на този индивидуален административен акт. Посочено е още в писмото, че в информационната система и архивите на Областна администрация Плевен няма данни за компетентността на главните инженери на окръжните народни съвети за издаване на актове, свързани с изменения в дворищната регулация, каквато представлява Заповед №23/11.03.1985г.

От писмо вх.№6804/05.12.2024г. на Кмета на Община Плевен /л.155/ е видно, че лично трудово досие на бившия служител на Окръжен народен съвет Плевен инж.В., вкл. заповед за назначаване, заповеди за упълномощаване за подписване на документи по ТСУ и длъжностна характеристика, действащи към 11.03.1985г., не са установени. Видно е още, че не се съхранява и Устройствен правилник на бившия Окръжен народен съвет-Плевен, действащ към дата 11.03.1985г.

От писмо вх.№6929/11.12.2024г. на Началник отдел „Държавен архив“ –Плевен /л.167/ се установява, че в отдел „Държавен архив“-Плевен не са описани и предадени за съхранение документи като Устройствен правилник на Градски народен съвет-Плевен, действащ към 11.03.1985г. и заповеди на Окръжен народен съвет-Плевен с данни за компетентността на длъжностни лица.

От писмо вх.№5392/27.09.2024г. на ответника, приложено на л.81 се установява, че в администрацията на О. Д. М. не са налични данни и доказателства за това кое е лицето положило подпис за съгласен с червено разделителната линия на Скица №4, в какво качество и на коя дата е положен подписа, както и доказателства на какво основание и въз основа на какъв документ гл.инженер В. е подписал процесната заповед.

Допълнително в писмо вх.№769/28.01.2025г. на ответника /л.176/ е посочено, че инж.В. е подписал Заповед №23/11.03.1985г. в качеството си на главен инженер при Окръжен народен съвет-Плевен на основание чл.98 ал.1 от Правилника за прилагане на ЗТСУ, действащ към датата на издаване на заповедта. Уточнява се, че същото длъжностно лице е подписал стотици заповеди за изменение на регулационните планове на територията на Община Долна Митрополия, като част от Плевенски окръг.

По делото е назначена съдебно-графическа експертиза, чието заключение съдът възприема като компетентно и безпристрастно изготвено. Според заключението на вещото лице графолог, подписът за „Продавач“ в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот срещу гледане и издръжка на родител №180, том III, дело №580/1985г. и подписа за „Съгласен с червено разделителна линия“ в Скица №4 са положени от едно и също лице. Вещото лице посочва, че поради това, че не е намерен и представен сравнителен материал, образци от подписа на В. Х. Д., не може да се отговори на въпроса дали подписите за „Продавач“ в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот срещу гледане и издръжка на родител №180, том III, дело №580/1985г. и подписа за „Съгласен с червено разделителна линия“ в Скица №4 са положени от това лице.

Във връзка с горното и предвид отразеното в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот срещу гледане и издръжка на родител №180, том III, дело №580/1985г. /л.189/, че пред нотариус Р. И. в канцеларията й в гр.Плевен се е явило лично лицето В. Х. Д., съдът приема, че подписът за „Съгласен с червено разделителна линия“ в Скица №4 е положен от лицето В. Х. Д., който към момента на издаване на процесната заповед е бил собственик на парцели Х-772 и ХI-772 от кв.4а по плана на с.Горна Митрополия.

По искане на оспорващия, чрез неговия пълномощник, по делото е назначена съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно изготвено. Съгласно заключението, към момента на издаване на процесната заповед в УПИ ХI-772 са били одобрени проекти за лятна кухня и гараж на 14.04.1982г., които не са съобразени и нанесени в застроителния и регулационен план на с.Горна Митрополия, за УПИ Х-772 има одобрен проект за гараж на 08.07.1987г. Вещото лице посочва, че при огледа на място е установено, че в УПИ ХI-772 на общата регулационна линия с УПИ Х-772 са построени гараж и лятна кухня, съгласно одобрените проекти, а в УПИ Х-772 е построен гараж, съгласно одобрения през 1987г. проект. Според вещото лице, общата площ на двата имота по кадастрална карта е 2319кв.м. / УПИ Х-772 – 1034кв.м. и УПИ ХI-772 – 1285кв.м./, което не съответства на площта по документ за собственост – 2115кв.м. Вещото лице прави заключение, че няма пречка да се процедира изменение на кадастралната карта и регулационния план, като се съобразят законно построените сгради на общата регулационна линия и площта по документ за собственост на двете УПИ-та. Като заключение вещото лице сочи, че регулационната линия спрямо действащия регулационен план минава през лятната кухня и гаража в УПИ ХI-772. Сочи още, че към настоящия момент има разминаване в площите на двата имота по кадастрална карта и по регулационен план т.е. за да се постави регулационната линия, съобразно правата на страните трябва да се изработи ПУП-ПР. Според вещото лице и в двата съседни имота има построени сгради на общата регулационна линия. Посочва още, че съгласно одобрения на 14.04.1982г. проект за гараж и лятна кухня в УПИ ХI-772 по страничната фасада са предвидени отвори за врата и прозорци. Вещото лице счита, че сградите са били нанесени правилно на Скица №4, съобразно одобрения проект при издаване на Заповед №23/11.03.1985г. на гл.инженер на Окръжен народен съвет, но не е ясно защо поставената регулационна линия минава през западната част на лятната кухня.

В открито съдебно заседание вещото лице сочи, че най-вероятно е технически пропуск на администрацията да не бъдат нанесени лятната кухня и гаража преди да бъде извършено изменението на регулацията.

От писмо вх.№5902/16.10.2025г. на ответника, приложено на л.275 е видно, че при внасяне на проект за лятна кухня и гараж за УПИ ХI-772, кв.4а /парцел V, кв.4а по предходен план от 1914г./ е представена декларация, с която В. Х. Д. дава съгласие на синът си М. В. Д. да построи гараж и лятна кухня на граничната регулационна линия. На л.276 е приложена декларацията, а на л.277 е приобщена издадената виза за проектиране на лятна кухня и гаражна клетка.

При така установената фактическа обстановка съдът формира следните изводи:

Посочените правни основания за издаване на процесната заповед са разпоредбите на чл.93 ал.1 и чл.98 ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство /отм./, но действащ към момента на издаване на административния акт.

Съгласно първото правно основания - чл.93 ал.1 от ППЗТСУ /в редакцията към датата на издаване на заповедта – ДВ бр.62 от 1973г./, очертанията и размерите на парцелите по влезли в сила дворищнорегулационни планове могат да се изменят по искане на пряко заинтересуваните собственици, ако изменението не противоречи на правилата за регулацията, като при същите условия от парцели, отредени за определен имот, могат да се образуват повече или по-малко парцели за същия имот. В ал.2 е регламентирано, че дворищнорегулационните планове, одобрени до 1 юни 1973г., могат да се изменят по едностранно искане на пряко заинтересуваните собственици, основано на съдебни актове, нотариални и други актове за собственост, които могат да се противопоставят на пряко засегнатите от искането, ако изменението не противоречи на правилата за регулацията. Според ал.3, исканията за такива изменения се правят: за София – чрез съответния районен народен съвет до дирекция „Архитектура и градоустройство“ при Софийски градски народен съвет; за градовете със съвет за архитектура и благоустройство – до отдел „Архитектура и благоустройство“ при градския народен съвет; за другите населени места – до отдел „Архитектура и благоустройство“ при окръжния народен съвет чрез техническата служба при общинския народен съвет. Съгласно ал.5, когато искането е основателно, изменението се одобрява със заповед на председателя на изпълнителния комитет на градския народен съвет или натоварено от него длъжностно лице – за градове със съвет за архитектура и благоустройство, и със заповед на председателя на изпълнителния комитет на окръжния народен съвети или натоварено от него длъжностно лице – за другите населени места. А според ал.6, заповедта за изменение на дворищнорегулационния план се съобщава по реда на ГПК на заинтересованите собственици, които могат да я обжалват съгласно чл.138 ал.1 т.3 и чл.145 и сл. от закона.

Съгласно второто правно основание - чл.98 ал.1 от ППЗТСУ /в редакцията към датата на издаване на заповедта - ДВ, бр.62 от 1973г./, в процеса на създаване на общи и подробни градоустройствени планове нови строежи в урегулирани дотогава части на населеното място се разрешават въз основа на частни застроителни решения, които не противоречат на проектоплана и са съобразени с действуващия застроителен и регулационен план, а в неурегулирани дотогава части – въз основа на частични застроителни решения, които не противоречат на проектоплана, като проучванията за това се правят от проектантските институти и проектантите, съответно от техническите служби на общините, които изработват проектите. Застроителните решения се одобряват: за София - от управление "Архитектура и градоустройство" при Столичната община, а за другите населени места - от главния архитект (инженер) при общината.

От своя страна разпоредбата на чл.184 ал.1 от ЗТСУ /в редакцията към датата на издаване на заповедта - ДВ, бр.45 от 1984 г.), изпълнителните комитети на окръжните и градските народни съвети със съгласие на министъра на строителството и селищното устройство могат да решават функции на председателя на изпълнителния комитет по одобряване и изменение на подробни градоустройствени планове, по съгласуване и одобряване на проекти за строежи и по други текущи технически въпроси да се предоставят на съответния заместник-председател на изпълнителния комитет и на главния архитект (инженер) при народния съвет.

Съгласно Закона за народните съвети / обн.Дв бр.95 от 1951г., отм.ДВ бр.77 от 1991г. с §5 т.1 от ПЗР на ЗМСМА/, на територията на общината се избира общински народен съвет със седалище в населеното място, което е център на селищната система, а на територията на окръга се избира окръжен народен съвет със седалище в окръжния град.

В процесният случай Заповед №23/11.03.1985г. е издадена от П.В. - гл.инженер при Управление „Архитектура и благоустройство“ към Направление „Кадастър, регулация и вертикално планиране“ при Окръжен народен съвет-Плевен, а не от Председателя на Изпълнителния комитет на Окръжния народен съвет –Плевен, каквото е изискването на чл.93 ал.5 от ППЗТСУ /отм., но действащ към датата на издаване на заповедта/. Въпреки положените усилия, с оглед служебното начало, по делото не се събраха доказателства за делегиране на тези права на издателя на акта, каквато възможност е предвидена в чл.93 ал.5 от ППЗТСУ и чл.184 ал.1 от ЗТСУ. Ето защо съдът намира, че Заповед №23/11.03.1985г. е издадена от некомпетентен орган, като възражението в тази насока на оспорващия е основателно. В този смисъл Решение №5219/28.05.2003г. по адм.дело №2838/2003г. на ВАС и Решение №2259/11.03.2002г. по адм.дело №10084/2001г. на ВАС.

За пълнота и предвид посочването в заповедта на чл.98 ал.1 от ППЗТСУ, следва да се посочи, че административният орган е смесил основанията и процедурите по ППЗТСУ при издаване на акта. Процедурата по чл.93 от ППЗТСУ регламентира измененията на влезли в сила дворищнорегулационни планове по отношение на очертанията и размерите на парцелите, а процедурата по чл.98 от ППЗТСУ регламентира процеса по разрешаване на нови строежи в урегулирани части на населено място при създаване на общи и подробни градоустройствени планове. В конкретният случай с атакуваната заповед се изменя дворищната регулация между парцели Х-772 и ХI-772 от кв.4а по плана на с.Горна Митрополия, което се процедира по чл.93 от ППЗТСУ, което е първото посочено основание в акта. В подкрепа на изложеното е и факта, че в писмото, с което актът се изпраща за съобщаване на заинтересованите собственици /л.48/ изрично е отразено, че съгласно чл.93 ал.2 и сл. от ППЗТСУ заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд по реда на чл.138 и чл.145 от закона.

Нищожността като вид недействителност на индивидуалния административен акт е налице когато актът е издаден при основни, радикални нарушения на изискванията на закона, поради което не поражда предвидените в закона правни последици, а създава само привидност, като представлява „правно нищо“ и съдът е длъжен да я обяви. При нищожният административен акт е налице радикално нарушение на законността. То е изключително силно и засяга основите на действаща нормативна уредба. При унищожаемите административни актове също е налице засягане на правния ред, но с по-малък интензитет. Разграничителният критерий, ако такъв може да се изведе и унифицира по емпиричен път, е степента на накърняване на установения правен ред.

За да е налице нищожност на оспорения административен акт следва същият да е издаден при липса на материална компетентност , т.е. от ненадлежен орган или да страда от толкова тежък и нетърпим от закона порок, че да не може да породи правни последици. При установеното по-горе, че процесната заповед е издадена от гл.инженер при Управление „Архитектура и благоустройство“ към Направление „Кадастър, регулация и вертикално планиране“ при Окръжен народен съвет-Плевен, при липса на изискуемата компетентност, то следва извод, че Заповед №23/11.03.1985г. представлява нищожен административен акт.

Ето защо, жалбата като основателна следва да бъде уважена и оспорената Заповед №23/11.03.1985г., издадена от некомпетентен орган - инж. П.В. - гл.инженер при Управление „Архитектура и благоустройство“ към Направление „Кадастър, регулация и вертикално планиране“ при Окръжен народен съвет-Плевен, следва да бъде обявена за нищожна. Предвид установения порок, не е необходимо съдът да се произнася по другите наведени доводи в жалбата, касаещи незаконосъобразността на обжалвания акт.

При този изход на делото и своевременно направено искане за присъждане на разноски, следва в полза на оспорващия да бъдат присъдени разноски в размер на 1221,50лв., от които 10лв. внесена държавна такса /л.15/, 600лв. договорено и заплатено в брой възнаграждение за един адвокат /л.13/, 100лв. внесен депозит за съдебнографическа експертиза /л.212/ и 511,50лв внесен депозит за съдебно-техническа експертиза /л.228 и л.274/.

Воден от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК Административен съд-Плевен, IV-ти състав

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА Заповед №23/11.03.1985г., издадена от П.В. - гл.инженер при Управление „Архитектура и благоустройство“ към Направление „Кадастър, регулация и вертикално планиране“ при Окръжен народен съвет-Плевен, с която е одобрено изменението на дворищната регулация между парцели Х-772 и ХI-772 от кв.4а по плана на с.Горна Митрополия.

ОСЪЖДА О. Д. М. да заплати на В. М. В. от гр.Плевен, [улица], вх.Б, ет.2, ап.2, [ЕГН], направените по делото разноски в размер на 1221,50лв. /хиляда двеста двадесет и един лева и 0,50ст./.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, чрез Административен съд Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.