Решение по дело №224/2025 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е въз основа на депозирана в законния срок касационна жалба от „Ай Ти Еф Груп“ АД гр. София, чрез надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, против Решение №48 от 03.04.2025 година по АНД № 923/2024 година на Районен съд Габрово.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил Наказателно постановление № Р-006137 от 27.11.2024 година, издадено от Председател на Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с което на „Ай Ти Еф Груп“ АД - гр. София са наложени следните имуществени санкции: за нарушение на 34, ал. 5 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ - имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл. 45, ал. 1 от ЗПК, и за нарушение на чл. 11, т. 12 от ЗПК - имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл. 45, ал. 1 от ЗПК. Със същото решение санкционираното дружество е осъдено за заплати на КЗП юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

В жалбата се излага, че обжалваното Решение било незаконосъобразно и необосновано. Според жалбоподателя не било налице извършено нарушение по чл. 34, ал. 5 от ЗПК тъй като предвидената уговорка визирала случаи, при които кредита продължавал да се изплаща в лева, но стойността на лева към евро трябвала да се изчислява при курса, на който първоначално бил предоставен и усвоен кредите, а именно 1, 95583 лева за едно евро.. В този случай не била налице промяна на валутата, а единствено се уговарял начина на изчисляване на компонентите на кредита при промяна на курса лев към евро. С подписването на погасителния план кредитополучателят давал своето съгласие при определени случаи, а именно промяна на курса между лев и евро да се заплаща при първоначалния курс. Следователно, ако това можело да се определи това като промяна на валутата по кредите, това се извършвало със съгласието на кредитополучателя. Тази клауза била включена в погасителния план, чието съдържание не можело да бъде повлияно и коригирано от кредитополучателя.

Следвало да се има предвид, че еврото било прието като резервна валута в Република България съгласно чл. 29 от ЗБНБ и не следвало да се третира като чуждестранна, тъй като страната ни се намирала в паричен съвет и следвало да се поддържа определен фиксиран курс на лева към еврото. При приемане на еврото като официална валута и влизане на България в Еврозоната всички депозити и кредити следвало да се превалутират в евро.

Според жалбоподателя, дори и да се приемело че било налице извършено нарушение, то били налице основания да се приложи чл. 28 от ЗАНН, тъй като случая бил маловажен.

Претендира се отмяна на обжалваното Решение на ГРС в обжалваната му част като неправилно и да бъде отменено издаденото НП като неправилно и незаконосъобразно. Алтернативно е заявено искане, при условие че бъдат установени процесуални нарушения, оспореното съдебно решение на РС Габрово да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на ГРС. Претендират се присъждане на разноски- възнаграждение за адвокат..

За жалбоподателя, редовно призован не се явява надлежно упълномощен по делото процесуален представител, който да вземе становище по жалбата и изложените в нея доводи. В представено по делото Писмено становище се поддържа подадената жалба, претендират се разноски, като се заявява възражение за прекомерност на претендирано възнаграждение за юрисконсулт.

Представителят на ОП Габрово изразява становище за неоснователност на жалбата тъй като Решението на РС Габрово било правилно. Установено и доказано било извършено нарушение, поради което Решението на ГРС следвало да бъде потвърдено.

За Председател на КЗП, редовно призовани не се явява надлежно упълномощен процесуален представител.

Пред настоящата съдебна инстанция не са представени и приемани по надлежния ред нови доказателства по делото.

Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство

Административният съд като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт и прецени изложените в съдебно заседание пред касационната инстанция доводи намира жалбата за основателна.

Съгласно посочената в НП като нарушена разпоредба на чл. 34, ал. 5 от ЗПК кредиторът няма право да променя служебно валутата, в която е уговорен първоначално кредитът, съответно остатъкът от кредита. Използваният термин „служебно“ няма легална дефиниция, а в общоупотребим смисъл има няколко значения, поради което едва ли е най-подходящият за използване в нормативен акт, но вложеният в конкретния случай смисъл е едностранна промяна от кредитодателя на валутата, в която е уговорен първоначално кредитът, за която промяна кредитополучателят само се уведомява.

В процесния случай, съгласно точка 3 от на приложения погасителен план по процесния договор за потребителски кредит „Предоставената сума по заема по настоящия транш се предава на кредитополучателя в български лева при фиксиран курс на Българската народна банка на лева спрямо еврото, съгласно който 1 евро се обменя за 1.95583 лева. Страните се съгласяват, че при евентуална промяна на официалния курс лев/евро, Кредитополучателят ще дължи на Кредитодателя всички дължими суми по кредита в евро. В този случай дължимите суми се изчисляват като равностойността на толкова евро, колкото е съставлявал дългът му непосредствено преди промяна на курса.“., като погасителният план е подписан от кредитодателя и от кредитополучателя, което налага извода, че промяната на валутата не е извършена едностранно от кредитодателя, поради което не налице и нарушение на разпоредбата на чл. 34, ал. 5 от ЗПК, респ. не е налице основание за налагане на имуществена санкция.

Налице е произнасяне по друго дело на АдС Габрово от друг състав, включващ съдията докладчик по настоящото дело и съдия Цветомил Горчев, по сходен казус със същите страни и същото посочено в НП нарушение, като в този случай съдебния състав е приел, че е налице осъществен състав на административно нарушение. Преценявайки посочената като нарушена правна норма на ЗПК, след анализ на текста й, който не е твърде прецизен по отношение на това, какво означава израза „…кредиторът няма право да променя служебно валутата…“, настоящия съдебен състав намира, че следва да измени постановената си до момента позиция по отношение на твърдяното нарушение. В случая вероятно под „служебно“ законодателят е имал предвид едностранно, а в текста на договора страните са се съгласили на тази предвидена промяна в договорните отношения „..Страните се съгласяват, че при евентуална промяна на официалния курс лев/евро, Кредитополучателят ще дължи на Кредитодателя всички дължими суми по кредита в евро..“. По този начин е налице промяна на валутата при определени обстоятелства, но с тази промяна страните са се съгласили доброволно, подписвайки процесния договор, без тя да се извършва служебно /едностранно/. От така изложените аргументи следва извод, че договаряйки се за промяна на валутата на договора, страните/дружеството- кредитор не нарушават забранителната разпоредба на чл. 34, ал. 5 от ЗПК. От една страна е налице промяна в предвидената валута на договора, което е нарушение на посочената разпоредба на чл. 34, ал. 5 от ЗПК, но от друга страна за да е осъществен състава на това нарушение следва да е извършена „служебно“ /едностранно/, което в случая не е осъществено, а е налице споразумение между страните по договора.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит.

В процесния случай договорът за потребителски кредит „Гет Кеш“ и приложените към него Общи условия съдържат клауза /чл. 9. 1. от Общите условия/ с исканото съдържание. По силата на чл. 11, ал. 2 от ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит, т.е. законовото изискване е изпълнено. Макар и формално оформени като отделен документ, то по силата на цитираната норма те са част от всеки договор, сключен при общи условия, а и видно от приложенията по делото, са надлежно връчени и подписани от потребителя, т. е. задължителни за страните.

Според възприетото в доктрината и съдебната практика, общите условия за договаряне са предварително и едностранно формулирани клаузи, които се предлагат от техния автор при сключването на множество еднотипни договори с различни лица и стават задължителни само ако бъдат писмено приети – така чл. 16 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/. Писмената форма е въведена за защита на интересите на лицата, които са ограничени във възможността да влияят на изменения в съдържанието им. Това именно е и причината, както е сторено и в настоящия случай, в практиката си търговците да изискват полагане на подпис на всяка от страниците на общите условия като доказателство, че насрещната страна по договора се е запознала с тях и ги е приела без възражения. В тая насока са и правилата на чл. 147а и чл. 147б ЗЗП. С чл. 5, ал. 4 от ЗПК съответните търговци са задължени да предоставят общите условия еднакви по вид, формат и размер шрифт със самия договор, при това изискването за шрифта е да не е по-малък от 12 по стандартите. Аналогична норма се открива и в чл. 23, ал. 5 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители - при договори за кредит с общи условия общите условия са неразделна част от договора. Общите условия се предоставят на потребителя безвъзмездно, на хартиен или друг траен носител, или чрез средствата за комуникация от разстояние в случаите по ал. 2, по ясен и разбираем начин с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12. Веднъж приети, общите условия стават неразделна част от договора. Законът не предвижда разпоредба за отказ само от част от договора, т. е. само от тях. Единствената възможност е потребителят да се откаже от целия договор, с което субективно право той обаче не разполага във всеки случай. То възниква при договори, сключени от разстояние и е ограничено с 14-дневен срок от получаване на стоката. Съгласно чл. 29 от ЗПК в същия срок потребител може да се откаже от договор за потребителски кредит, като чл. 12 от ЗПФУР е аналогичен по отношение на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Комисията за защита на потребителите има правомощие да регулира отношенията с потребителите на всички видове доставчици на стоки и услуги – мобилни оператори, доставчици на ток, вода и топлинна енергия, застрахователни дружества, банки и кредитни институции, като съгласно чл. 148, ал. 2 от ЗЗП , като одобрява общите условия, след като прецени, че те не съдържат неравноправни клаузи. Ако констатира обратното, тя е длъжна да предостави на търговеца 14-дневен срок да ги отстрани. Страните могат, с оглед свободата на договаряне, да договарят при общи условия или да постигнат индивидуални такива, които имат предимство пред уговорките от общите условия, доколкото се предполага, че особените условия, за разлика от общите, се изготвят взаимно и изразяват волята и на двете страни. В процесния случай не се установява да са изменени общите условия по разглеждания въпрос – било от дружеството-кредитодател едностранно, било в хода на преговори между страните, т.е. част от съдържанието на процесния договор е уреденото в чл. 9. 1. от Общите условия право на потребителя и законово предвиденото съдържание е налице, при което положение не е осъществено нарушение по чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, респ. не е налице основание за налагане на имуществена санкция.

Изложените по- горе мотиви обуславят основателността на касационната жалба, което налага отмяна на въззивното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и постановяване на друго по същество, с което процесното НП да бъде отменено.

При този изход на спора, а именно отмяна на оспореното Решение и на обжалваното НП искането, заявено от страна касационния жалбоподател, за присъждане на адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции, е своевременно направено и частично основателно с оглед разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН. Следва да бъде присъдено възнаграждение за адвокат пред РС Габрово, тъй като са налице данни за договорен и заплатен хонорар в размер на 1200 лева поради което следва да бъде уважено, като насрещната страна в лицето на КЗП следва да бъде осъдена да заплати в полза на „Ай Ти Еф Груп“ АД – гр. София сумата от 1200 /хиляда и двеста/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната съдебна инстанция, определена по реда на чл. 18, ал. 2 връзка чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за възнаграждения за адвокатска работа. Претенцията за присъждане на разноски представляваща възнаграждение за адвокат пред настоящата касационна инстанция е неоснователна, тъй като няма данни да е договорено и заплатено възнаграждение за представляващия дружеството жалбоподател пр. представител- адвокат. В тази част претенцията за присъждане на разноски следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 22 от 21.02.2025 година по АНД № 925/2024 година на Районен съд – Габрово и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Р-006137 от 27.11.2024 година, издадено от Председателя на Комисията за защита на потребителите, с което на „Ай Ти Еф Груп“ АД - гр. София са наложени следните имуществени санкции: за нарушение на 34, ал. 5 от Закона за потребителския кредит - имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл. 45, ал. 1 от ЗПК и за нарушение на чл. 11, т. 12 от ЗПК - имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл. 45, ал. 1 от ЗПК.

ОСЪЖДА Комисията за защита на потребителите да заплати на „Ай Ти Еф Груп“ АД - гр. София сумата от 1200 /хиляда и двеста/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за съдебното производство пред РС Габрово, като отхвърля претенцията за присъждане на разноски пред касационната съдебна инстанция, като неоснователно.

Решението е окончателно.