№ 2091
гр. София, 09.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110125121 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът *** твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и ответницата М. П. М., в качеството на наследник на Л. А. М., въз основа на договор
за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия до
топлоснабден имот, находящ се на адрес: ******, като тя не е изпълнила насрещното си
задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че
съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за
доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.
Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок от изтичане на периода, за
който се отнасят, което ответницата не е сторила, поради което претендира от нея сумите,
както следва: 1 148,57 лв., представляваща неплатена цена на топлинна енергия за периода
от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.; 189,82 лв., представляваща лихва за забава върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 26.03.2024 г.; 54,95
лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., както и 11,45 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена
на услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 26.03.2024 г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба –
30.04.2024 г. до окончателното им заплащане. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата М. П. М. е подала отговор на исковата
молба, с излага доводи за извършено от нейна страна плащане на процесните вземания в
общ размер на 1 404,79 лв., позовавайки се на платежно нареждане от 26.09.2024 г. С
допълнително становище от 03.01.2025 г. заявява, че е извършила допълнително плащане в
размер на 169,32 лв., позовавайки се на фискален бон от 18.10.2024 г. Счита, че с
1
поведението си не е дала повод за завеждане на делото срещу нея. Претендира и разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „*** изразява становище, че в рамките
на исковия период услугата дялово разпределение е била законосъобразно извършвана.
С молба от 13.01.2025 г., както и в открито съдебно заседание на 06.02.2025 г., чрез
юрк. Кънева, ищецът заявява, че извършеното от ответницата плащане в общ размер на
1 574,11 лв. е послужило за цялостно погасяване на процесните вземания в т. ч. и законната
лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 30.04.2024 г. до
окончателното плащане, както и сторените съдебни разноски за държавна такса в размер на
100,00 лв., като непогасено е останало единствено юрисконсултско юрисконсултското
възнаграждение, което претендира в минимален размер от 100,00 лв.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца
е да установи наличието на облигационно правоотношение с предмет продажба (доставка)
на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и
потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си
да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за
купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и,
че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е
извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е
възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
По искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
наличието на главен дълг; изпадане на ответницата в забава и размера на обезщетението за
забава.
В случая, с оглед плащането на процесните задължения (което представлява
конклудентно признание относно наличието на дълг на посоченото основание, доколкото
ответницата не би сторила това в случай, че е считала исковите суми за недължими) съдът
счита за безспорно установени всички елементи от фактическите състави на процесните
вземания за главница и лихва (включително и качеството на наследодателката на
ответницата – Л. А. М. за периода от началото на исковия период - 01.05.2021 г. до смъртта й
на 26.11.2022 г., респ. на самата ответница М. П. М. за периода след 26.11.2022 г. до края на
исковия период - 30.04.2023 г. на потребител на топлинна енергия за битови нужди в
рамките на същия по отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: ******, както
и основанието именно последната да отговаря за тях).
По делото е безспорно, че ответницата е заплатила процесните вземания в общ размер
на на 1 404,79 лв. след подаване на исковата молба – на 30.04.2024 г. и след връчване на
препис от нея и приложенията – на 27.08.2024 г., а освен това изрично се признава от ищеца
в открито съдебно заседание на 06.02.2025 г., в което процесуалният му представител – юрк.
Кънева е заявила, че всички задължения са били погасени в т. ч. и сторените съдебни
разноски за държавна такса в размер на 100,00 лв., като неплатено е останало единствено
юрисконсултското възнаграждение, което претендира в минимален размер. Нещо повече,
при сборуване на отделните претенции за главница и лихва за забава става ясно, че те се
равняват именно на сумата от 1 404,79 лв., поради което следва да се приеме, че
последващото плащане от 18.10.2024 г. в размер на 169,32 лв. е било достатъчно за цялостно
погасяване именно на останалите неплатени към този момент такива, а именно: 68,74 лв. –
главница, ведно със законна лихва върху нея до плащането и разноските за платена държавна
такса от 100,00 лв. В тази връзка следва да се отбележи, че в отделните платежни документи
не са посочени конкретните вземания по пера, които се погасяват, поради което не става
ясно каква е била точната воля на платеца, а това означава, че приложение в този случай
2
следва да намери именно правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, както се поддържа от ищеца, като
прави впечатление, че този ред на погасяване е възприет и от ответницата, в какъвто смисъл
е изявлението на адв. П. в хода на устните състезания по делото.
Предвид изложеното, съдът намира, че исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло
поради погасяването им чрез плащане в хода на процеса.
По отговорността за разноските.
Към момента на завеждане на делото – 30.04.2024 г. ответницата е била в забава на
плащането, доколкото не оспорва по основание и размер вземанията на ищеца, включително
и тези за обезщетение за забава. Следва да се отбележи, че от значение за въпроса дала ли е
ответницата повод за завеждане на делото срещу нея се явява фактът на плащане в хода на
процеса, като без значение за дължимостта на исковите суми е отправянето на изрична
извънсъдебна покана. Установява се, че окончателно те са били погасени в хода на процеса –
посредством по-късното плащане от 18.10.2024 г., поради което с поведението си тя са
станала повод за завеждане на делото срещу нея и на ищеца се дължи своевременно
поисканото от него юрисконсултско възнаграждение, което единствено е останало
незаплатено, а именно: сумата от 100,00 лв., определена в минимален размер, на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобрази вида и обема на
извършената дейност от процесуалния му представител, процесуалното поведение на
ответницата, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ***, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
*****, срещу М. П. М., ЕГН ********** и адрес: ****, осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите,
както следва: 1 148,57 лв., представляваща неплатена цена на топлинна енергия за периода
от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.; 189,82 лв., представляваща лихва за забава върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 26.03.2024 г.; 54,95
лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., както и 11,45 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена
на услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 26.03.2024 г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба –
30.04.2024 г. до окончателното им заплащане, поради погасяването им чрез плащане в хода
на процеса.
ОСЪЖДА М. П. М., ЕГН ********** и адрес: **** да заплати на ***, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: *****, сумата от 100,00 лв., представляваща разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца *** – „***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3