Решение по дело №592/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.

Образувано е по повод касационна жалба, подадена от С. П. Ж. с [ЕГН] от [населено място], заявена чрез пълномощника адв.И.Н. от АК-Бургас против решение № 99/14.02.2024г. по АНД № 4940/2023 г. по описа на Районен съд- Бургас.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение материалния закон и на процесуалните правила и съставляващо касационно основание по чл. 348, ал. 1, т.1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че обжалваното наказателно постановление не съдържа реквизитите по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. По-конкретно посочва, че липсва правилна [жк], тъй като съставът на чл.174, ал.3 от ЗДвП съдържа две хипотези на изпълнителното деяние – отказ за изследване с техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско изследване, а в НП кумулативно са изписани и двата състава на нарушението, с което съществено е ограничено правото на защита на жалбоподателя, тъй като е в невъзможност да разбере за какво точно нарушение е наказан. Отделно от това в НП не е посочена датата на нарушението, а в талона за медицинско изследване не е посочено времето на явяване в болничното заведение за даване на кръвна проба. Счита, че с обжалваното съдебно решение неправилно е прието, че посочените нарушения не са от категорията на съществените, тъй като посочените норми са императивни и спазването им е условие за законосъобразност на издадения акт. По същество се иска отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендират се сторените съдебни разноски за въззивна и касационна инстанция.

В съдебното заседание касаторът, редовно уведомен не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не заявява становище по жалбата.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно и дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

А. съд - Бургас, ХІІІ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна, а обжалваният съдебен акт е правилен и следва да бъде оставен в сила по следните съображения:

С решението, предмет на касационната проверка, е потвърдено наказателно постановление № 23-0769-002488/01.11.2023г., издадено от Н. група към ОДМВР-Бургас, сектор Пътна полиция, с което за нарушение по на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на касатора е наложена „Глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, като са отнети и 12 контролни точки.

За да постанови оспореното съдебно решение съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при спазването на нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и в сроковете на чл. 34 от ЗАНН. Съдът е намерил, че както в АУАН, така и в описателната част на наказателното постановление, нарушението е индивидуализирано в степен позволяваща на водача да разбере срещу какво се защитава, като поведението му обективно покрива признаците на вмененото му нарушение, поради което и административнонаказателната отговорност е ангажирана правилно. Съдът е обсъдил както размера на наложеното наказание, който е фиксиран от закона, като е изложил и мотиви досежно приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Прието е от съда, че нарушението е установено по несъмнен начин с допустимите доказателствени средства и не са допуснати в административнонаказателното производство процесуални нарушения от категорията на съществените.

Съдебното решение изцяло съобразено с указанията на материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия съдебен състав.

Настоящата инстанция приема, че с оглед събраните по делото доказателства Районен съд–Бургас е установил в пълнота фактическата обстановка, въз основа на която е формулиран обоснования извод за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на АНП, като в тази връзка препраща към мотивите на първоинстанционното решение, на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро от АПК.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съдът намира за неоснователни наведените с касационната жалба доводи за допуснати в административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуални правила. Актът за установяване на административното нарушение е съставен съобразно изискванията на закона и е предявен на нарушителя, за да се запознае със съдържанието му. Както в акта, така и в наказателното постановление нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, са описани пълно и ясно, в съответствие с изискванията на чл. 42, т. 4, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, с което е осигурено правото му на защита.

Неоснователно е възражението, че в НП липсва посочване на датата на нарушението. Видно от НП ясно е отразено, че „на 24.07.2023г. около 23,30ч.“, касатора е управлявал на посоченото место в [населено място] л.а.С. К. П. с рег.№ [рег. номер], като в 0,06ч. е отказал проверка с описаното техническо средство за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози, като му е връчен талон за медицинско изследване, но не е изпълнил и предписанието за химикотоксикологично лабораторно изследване.

Действително в сложеното за разглеждане наказателно постановление е посочена санкциониращата норма на чл.174, ал.3 ЗДвП, както и че е нарушена нормата на чл.174, ал.3 ЗДвП, без посочване на разпоредбата чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Настоящият състав намира, че в случая това не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като посочената в НП като нарушена разпоредба на чл.174, ал.3 ЗДвП съдържа всички елементи от състава на извършеното нарушение.

Неоснователно е възражението в жалбата, че санкционираното лице е в затруднение да разбере за кое от визираните при алтернативност в разпоредбата на чл.174, ал.3 ЗДвП хипотези е наказано. Това е така защото в НП/както и в АУАН/ ясно е посочено, че нарушителят е отказал, както да му бъде извършена проверка с тест за установяване на наркотични вещества и техните аналози, така и не е изпълнил предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества и техните аналози, за което му е издаден и връчен талон за изследване № 138092 в 00,45ч. на 25.07.2023г.. От съдържанието на приложените към административната преписка доказателства се установява, че водачът е бил задържан и отведен в медицинско заведение от органите на полицията. В приложения протокол за медицинско изследване/л.35 по АНД № 4940/23г. на БРС/ се установява, че на место касаторът е отказал да даде кръвна проба за химичен анализ.

Настоящият съдебен състав намира, че фактическата обстановка е правилно установена от районния съд в съответствие с приобщените писмени и събраните гласни доказателства, като по делото не са налични каквито и да е доказателства, опровергаващи така установеното от въззивния съд. Обстоятелството, че касаторът е отказал да бъде тестван с техническо средство за употреба на наркотици, а впоследствие не е изпълнил и предписание за изследване като не е дал и кръвна проба за химико-токсикологично лабораторно изследване се доказва по несъмнен начин, както от свидетелските показания, така и от приложения по делото талон за изследване, на който касатора собственоръчно е положил подписа си. В случая правилно съдът е кредитирал показанията на полицейските служители като напълно безпристрастни и коректно е посочил, че същите кореспондират напълно със събраните по делото писмени доказателства.

В разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е предвидено административно наказание- лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 2 години и глоба в размер на 2000 лева, при отказ на водач на МПС да бъде проверен с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или отказ да изпълни предписанието за медицинско изследване за установяване на употреба на наркотични вещества. От събраните в хода на съдебното производство доказателства се установява по несъмнен начин, че в случая е заявен изричен отказ за извършване на проверка с техническо средство. Не е изпълнено и предписанието за медицинско изследване за установяване употребата на наркотични вещества. Нарушителят е запознат със съдържанието на талона още при връчването му, с което е осигурено правото му на защита. При осигуряването му в медицински център в определения с талона срок водачът е отказал да даде кръвна проба и това е удостоверено по надлежния ред. Следователно, налице са съставомерните елементи на нарушението и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност за това нарушение. Деянието правилно е квалифицирано по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. С оглед горните съображения, не са налице и сочените в жалбата основания за отмяна на решението, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. решение № 99/14.02.2024г. по АНД № 4940/2023г. по описа на Районен съд- Бургас.

Решението е окончателно.