№ 648
гр. Благоевград, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Крум Динев
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело №
20231200500904 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от
„П.К.Б.“, ЕООД против решение № 206/16.06.2023 г., постановено по гр.д. №
40/2023 г. по описа на РС-П., в частта с която предявените по реда на чл. 422
от ГПК искове за главница над присъдения размер от 1284,36 лв. до
претендирания от 3 589, 47 лв. и за договорно възнаграждение в размер на
1353,21 лв. са отхвърлени.
В жалбата се навеждат съображения за несъстоятелност на
изводите на РС за нарушение на чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПКр. и несъобразяване
на чл. 19, ал. 4 и ал. 6 от същия закон. Иска решението в атакуваната част да
се отмени и се постанови уважаване на предявените искове за главница и
договорно възнаграждение.
Въззиваемите оспорват жалбата като неоснователна, считайки
решението на РС за правилно и законосъобразно.
БлОС счита жалбата за допустима. Подадена е от надлежна
страна, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения в закона
срок.
1
С решението в атакуваните части са отхвърлени предявените искове за
признаване за установено, че Р. Б. П., с ЕГН ********** и М. К. П., с ЕГН
********** дължат солидарно на „П.К.Б.“ ЕООД, с ЕИК ** сума за главница
над уважения размер от 1284,36 лв. до претендирания от 3 589, 47 лв. и за
сумата от 1 353,21 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за
периода 25.3.2021 г. -02.02.2022 г., претендирани въз основа на договор за
потребителски кредит № 30041381171 от 17.12.2019 г., сключен между
„П.К.Б.“, ЕООД като кредитодател, Р. Б. П. като кредитополучател и М. К. П.
като солидарен длъжник, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК с № 904/31.10.22 г., по ч.гр.д. 1520 по описа за 2022 г. на РС-П.
В останалата част решението не се атакува.
Атакуваното решение е изцяло валидно и в атакуваните части -
допустимо. За допустимостта му БлОС съобрази, че е постановено по
допустим иск, отговорящ на чл. 129 ГПК и предявен по реда на чл. 422 от
ГПК, при предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК - след подадено
възражение от длъжниците срещу издадената заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. 1520/2022 г. на РС-П. - и при спазване от заявителя на
едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК за предявяване на иска, след
съответно дадено му за това указание от съда. Указанието е връчено на
„П.К.Б.“, ЕООД на 07.12.2022 г., а исковата молба до РС е подадена на
05.01.2023 г.
За да се произнесе по доводите в жалбата, в съответствие с
правомощията си по чл. 269 ГПК, въз основа на тезите на страните, закона и
събраните доказателства, БлОС счита за установено следното от фактическа и
правна страна:
Страните пред въззивната инстанция не оспорват, приетото от
РС, че между тях на 17.12.2019 г. е сключен договор за потребителски кредит
№ 30041381171, при следните параметри: сума по кредита 5000 лв.; размер на
вноската по кредита: 308,65 лв.; годишен процент на разходите 48,30 % ;
годишен лихвен процент – 41 %; лихвен процент на ден 0.11%; общо
дължима сума по кредита 7 40-7,41 лв.; възнаграждение за закупена услуга
Фаст в размер на 1500 лв., а за закупената услуга Флекси възнаграждението е
в размер на 2250 лв. Вноската за възнагражденията по двете закупени
допълнителни услуги е в размер на 156, 25 лв.
2
Или общото задължение по кредита, с включването и на
възнагражденията за закупените услуги е 11 157,41 лв., размера на отделната
вноска е 464,90 лв.; а деня на погасяването й - 25-ти ден от месеца.
Не се спори, че договорът е подписан от Р. Б. П. като
кредитополучател и от М. К. П. като солидарен длъжник, от което следва, че
са солидарни длъжници.
Установява се, че на 9.4.2020 г. между „П.К.Б.“, ЕООД и Р. Б.
П. е сключен анекс № 1 към договора, с който се договаря размера на вноски
3, 4, 5 и 6 да се намалят на 116,90 лв., вследствие на който погасителният план
е корегиран като погасителните вноски се променят от 24 на 27. Впоследствие
на 21.8.20 г. е сключен и анекс № 2, с който се отлага плащането на вноски
8, 9 и 10, вследствие на който погасителният план е корегиран като
погасителните вноски се променят от 17 на 30.
Видно от погасителните планове в тях е посочен размера на
всяка погасителна вноска, вкл. размера на компонентите, от които се формира
– главница, лихва, възнаграждение по закупения пакет от допълнителни
услуги - като вноската е дължима на 25-то число от месеца. Според
последния погасителен план последната вноска е дължима на 25.6.2022 г.
Страните са подписали и Общи условия към договора за
потребителски кредит, като са се споразумяли за предоставяне на двата
пакета от допълнителни услуги – Фаст и Флекси.
Сумата по кредита от 5000 лв. е преведена на
кредитополучателката.
От заключението на вещото лице, изслушано от РС се
установява, че годишният процент на разходите /ГПР/ посочен в
параметрите на договора от 48,30%, е изчислен при включване на
възнаградителната лихва, като ГПР надвишава 4,83 пъти законната лихва по
просрочените задължения в левове. При включване и на възнагражденията за
закупените допълнителни пакети услуги, то ГПР се увеличава на 144,82 %,
като размерът му надвишава 14,48 пъти законната лихва по просрочените
задължения в левове
От заключението на вещото лице се установява, че общо
платената сума по договора е 5 255, 20 лв., от която П.К.Б. е отнесла 1 410,53
лв. за погасяване на главницата по кредита, 1054,20 лв. за погасяване на
3
договорна лихва; 1250,91 лв. - за погасяване на възнаграждение за
допълнителните услуги; 1020,12 лв.- за лихва за забава на основание чл. 12.1
от ОУ поради просрочие на плащания, 100 лв. за такси по Тарифата за
извънсъдебно събиране на вземането, съгл. чл. 17 от ОУ към договора и
419,44 лв. за законната лихва за периода от датата 2.2.22 г. /на която според
ищеца кредитът е станал предсрочно изискуем/ до 27.10.22 г. /датата преди
датата, на която е подадено заявлението по чл. 410 ГПК/.
Вещото лице е посочило, че неплатения размер на
договорените задължения възлизат общо на 7 608,78 лв., от тях 3 589,47 лв. -
за главница; 1353,21 лв. – за договорна лихва; 2 499,09 лв.- за запупен пакет
за допълнителни услуги и 167,01 лв. за законна лихва за периода от 02.02.22
г. до 27.10.22 г.
РС за да отхвърли исковете за предявените размери на
основание чл. 22 от ЗПКр. е счел процесния договор за потребителски
кредит за недействителен и съобразно чл. 23 от ЗПКр. е присъдил само
неплатения размер главница, като в жалбата се оспорва приетото от РС
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПКр. при сключването на процесния
договор.
Според чл. 22 от ЗПКр., когато не се спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и чл. 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 договорът
за потребителски кредит е недействителен. Доводите в жалбата,
срещу приетото от РС нарушение на чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПКр., което влече
след себе си по изричната разпоредбата на чл. 22 от ЗПКр. недействителност
на договора, БлОС не споделя.
Според чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПКр. договорът се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите /ГПР/по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин.
Размерът на посочения в договора ГПР не съответства на
действителния такъв съобразно поетите от потребителя задължения.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПКр. годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
4
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПКр.
"общ разход по кредита за потребителя "са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит и по- специално застрахователните премии в случаите,
когато скл. на договора за услуга е задължително условие за полумане на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредит е в резултат на
прилаженате на търговски клаузи и условия. Общият разход не включва
нотариалните такси.
Видно от представения по делото договор за кредит,
кредитополучателят се е задължил със сключването на договора да заплати и
възнаграждение за два пакета за допълнителни услуги /пакет Фаст - за
приоритетно разглеждане на искането му за отпускане на кредит и пакет
Флекси - възможност да променя погасителния план с отлагане или
намаляване размера на определен брой погасителни вноски /, което
възнаграждение е начислено за заплащане заедно с месечните вноски по
кредита. Очевидно е, че възнаграждението е начислено за изплащане, поради
възможност да се ползват съответните услуги, а не заради реалното им
ползване. От съдържанието на договора се установява, а и по това няма спор
между страните, че размерът на посоченото възнаграждение не е включен в
посочения в договора ГПР, въпреки че според съда става въпрос за разход,
които е пряко свързан с договора за кредит, който е известен на кредитора и
потребителят трябва да го плати, поради което съобразно цитираните
императивни разпоредби - чл. 19, ал. 1 от ЗПКр. и § 1, т. 1 от ДР на ЗПКр. -
е следвало да бъде включен при изчисляването му. Нещо повече
уговорените като допълнителни услуги по същността си представляват
действия по обслужване и управление на кредита и на практика с уговореното
възнаграждение за предоставянето им се стига до прикрит разход по кредита,
който следва да се включи при изчисляване на ГПР. Затова БлОС счита, че с
неточно посочения в процесния договор ГПР потребителят е въведен в
5
заблуждение за действителната цена на договора, което следва да се оцени
като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, § 1 от
Директива 2005/29/ЕО. Затова е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т.10 от
ЗПКр., което съгласно чл. 22 ЗПКр. води до недействителност на договора.
Не могат да бъдат споделени съображенията в жалбата, според
които неправилното посочване на размера на ГПР в договора не води до
неговата цялостна недействителност предвид разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от
ЗПКр., която предвижда, че годишният процент на разходите по кредита не
може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения, а съгласно ал. 5 от същата разпоредба клаузи в
договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.
Според БлОС посочените разпоредби не могат да бъдат
тълкувани по посочения от жалбоподателя начин, тъй като подобно
тълкуване противоречи на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредит
и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008
г.) относно договорите за потребителски кредити, която е транспонирана в
българското право посредством ЗПКр. Съгласно съображение 19 от същата
"За да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при
пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация
относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения,
преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе
си и да обмислят. С оглед осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и
сравнимост на предложенията за сключване на договор, тази информация
следва да включва по-специално годишния процент на разходите, приложим
за кредита и определян по еднакъв начин навсякъде в Общността. ". От
изложеното е видно, че целта на директивата е посредством посочване на
ГПР на потребителите да бъде предоставена ясна и точна информация за
цената на кредита, за да могат да сравнят отделните предложения и да
направят информиран избор.
Посочената цел очевидно не може да бъде постигната в случаите, в които в
договора за кредит е посочен ГПР, по-малък от действителния, с което
потребителят е въведен в заблуждение относно реалната цена на кредита. В
тази ситуация и доколкото ГПР е част от същественото съдържание на
6
договора неправилното му посочване съставлява основание за
недействителност на целия договор съгласно чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПКр., тъй като на практика на потребителя не е била предоставена
необходимата му информация. Разпоредбите на чл. 19, ал. 5 и ал. 6 от ЗПКр.,
регламентират правните последици на клаузи от договори за кредит, в които е
налице коректно посочен годишен процент на разходите, който надвишава
петкратния размер на законната лихва, предвиден като максимален размер на
ГПР в чл. 19, ал. 4 от ЗПКр. като предвиждат нищожност на посочените
клаузи. Настоящият случай обаче не е такъв, тъй като посоченият в договора
ГПР не съответства на действителния, което следва да води до
недействителност на целия договор.
По изложените мотиви за несъстоятелност на доводите в
жалбата по отношение нарушението на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПКр. съдът
счита,че решението с което на основание чл. 23 ЗПКр. е приет процесния
договор за недействителен е правилно и законосъобразно, поради което
следва да се потвърди. Обсъждането на останалите доводи в жалбата е
безпредметно, с оглед становището на БлОС, тъй като те няма да повлияят
върху решаващия извод за неоснователност на исковете в отхвърлените от
РС части.
Правилно и законосъобразно РС при отхвърляне на исковете е
отчел чл. 23 от ЗПК, че при недействителност на договора се дължи връщане
на чистата стойност на кредита.
С оглед изхода на делото жалбоподателят дължи на
пълномощника на въззиваемия разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 965,83 лв. без ДДС, а с ДДС 1 159 лв. определено по т. 2 на чл. 7 ал.
2 от Наредба № 1/9.7.2004 г. въз основа на интереса по двете отделни
претенции. Общият материален интерес, обусловен от търсената и призната
от съда солидарна отговорност на ответниците, както и осъществената пред
въззивната инстанция съвместна защита на ответниците от един и същ
адвокат, предполагат заплащане само на едно адвокатско възнаграждение, а
не на отделните уговорени от всеки един въззиваем възнаграждения.
Обстоятелството, че адвоката на двамата въззиваеми е сключил с всеки от тях
отделен договор за представителство пред въззивната инстанция с договорено
възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., не е основание
7
да се присъдят като се възложат в тежест на жалбоподателя под формата на
разноски две адв. възнаграждения. Становището е застъпено от ВКС в
Определение № 50007 от 1.02.2023 г. по ч. т. д. № 262/2022 г., което се
споделя и от настоящия състав на БлОС.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
БлОС
РЕШИ:
Потвърждава решение № 206/16.06.2023 г., постановено по
гр.д. № 40/2023 г. по описа на РС-П., в атакуваната част, с която са
отхвърлени предявените искове за признаване за установено, че Р. Б. П., с
ЕГН ********** и М. К. П., с ЕГН ********** дължат солидарно на „П.К.Б.“
ЕООД, с ЕИК ** сума за главница в размер над уважения от РС от 1284,36 лв.
до претендирания от 3 589, 47 лв. и сума от 1 353,21 лв., представляваща
договорна възнаградителна лихва за периода 25.3.2021 г. -02.02.2022 г.,
претендирани въз основа на договор за потребителски кредит №
30041381171 от 17.12.2019 г., сключен между „П.К.Б.“, ЕООД като
кредитодател, Р. Б. П. като кредитополучател и М. К. П. като солидарен
длъжник, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с
№ 904/31.10.22 г., по ч.гр.д. 1520 по описа за 2022 г. на РС-П..
Осъжда „П.К.Б.“ ЕООД, с ЕИК ** да заплати на адв. Д. В. М.
сумата от 1159 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за настоящата
инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8