№ 3242
гр. Варна , 15.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502225 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 278, вр. чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 396, ал. 1 ГПК
Образувано е по частна жалба от Е.И.ова М., ЕГН: ********** срещу определение №
4025/6.08.2021 г., постановено по гр. д. № 11478/2021 г. по описа на РС-Варна, с което е
оставена без уважение молбата й за допускане на обезпечение на бъдещ частичен иск срещу
ЛЮБ. Г. Д., чрез налагане на обезпечителна мярка „ ВЪЗБРАНА“ върху 1/6 ид. ч. върху
следните недвижими имоти:
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 10135.3510.47 /едно нула едно три пет точка
три пет едно точка четири седем/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Варна, находящ се в гр.Варна, община Варна, област Варна, местност „Балъм дере“/
„Планова", целият с площ 2050 /две хиляди и петдесет/ кв.метра по кадастрална скица,
трайно предназначение на територията: горска, начин на трайно ползване: иглолистна гора;
номер по предходен план: 5100047, при граници по кадастрална скица: имоти №№
10135.3510.64; 10135.3524.1; 10135.3510.1;
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл. № 25 /двадесет и пет/, гр. Варна, находящ се в землището
на гр. Варна, община Варна, област Варна, местност „Балъм дере"/ „Планова“, с площ от
1798 /хиляда седемстотин деветдесет и осем/ кв.метра при граници и съседи: западимот №
1150, изток- имот № 9504, юг- имот № 36
Жалбоподателят твърди, че определението на съда е неправилно. Сочи, че в молбата
за допускане на обезпечение не са изложени противоречиви фактически твърдения. Намира,
че от представените документи се установява, че е извършила превод по изп. дело №
20218950401569 на ЧСИ Л. Станев с основание – чуждо задължение, а именно на Л.Д..
Сочи, че не е била длъжник по изп. дело, по което е започнало принудително изпълнение
върху собствения й недвижим имот, находящ се в гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №
1
106, вх. Б, ет. 3. Твърди, че е заплатила чуждото задължение при първоначална липса на
основание. Като основание за бъдещия иск сочи разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Моли за отмяна на определението и допускане на исканата обезпечителна мярка.
Съгласно разпоредбата на чл. 396, ал. 2, изр. второ ГПК препис от жалбата не е
връчван на насрещната страна.
Частната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ
на обжалване акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
За да се произнесе по съществото на спора, съдът следва да прецени твърденията и
възраженията на страната, както и събраните по делото доказателства, въз основа на които
да направи преценката, която дължи по смисъла на чл. 391 ГПК, а именно дали без него за
бъдещия ищец ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по
решението, както и дали искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства. За да бъде
допуснато обезпечението, налице следва да са всички кумулативни предпоставки за това, а
именно искът да е допустим, да е вероятно основателен, да е налице обезпечителна нужда и
приложената обезпечителна мярка да е подходяща.
В случая, в молбата за допускане на обезпечението, както и в частната жалба се
излагат доводи за плащане по изп. дело 20218950401569 на ЧСИ Л. Станев с основание –
чуждо задължение, а именно на Л.Д. от страна на трето лице, което не е страна в изп.
производство – Е.М.. Същите твърдения биха могли да бъдат съотнесени към иск с правна
квалификация на бъдещия иск по чл. 59 ЗЗД или по чл. 74 ЗЗД, след евентуално бъдещо
уточнение дали бъдещата ищца твърди, че се е обеднила с извършения превод по сметка на
ЧСИ, респ. че бъдещият ответник се е обогатил без основание и връзката между тях или че
се е суброгирала в правата на удовлетворения кредитор след извършено плащане от името
на длъжника.
На следващо място, молителката излага и твърдения за начална липса на основание
за плащането, които от своя страна биха могли да се съотнесат към с иск с правна
квалификация по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, по който същата трябва да уточни даването на
претендираната сума по бъдещия частичен иск на бъдещия ответник, респ. получаване на
същата от него при липса на основание за разместването.
Молбата за допускане на обезпечение на бъдещ иск следва да съдържа детайла
индивидуализация на бъдещия иск по правилата на чл. 127 ГПК. В случая подобна отсъства,
като за съда е невъзможно да извърши преценка по първата предпоставка за евентуалната
допустимост на бъдещия иск. В тази насока е и съдебната практика на касационната
инстанция, в която се приема, че нередовността на исковата молба възпрепятства, както
надлежното упражняване правото на иск, така и останалите процесуални действия на ищеца,
сред които и искането за допускането на обезпечение /така определение № 79 от 21.03.2017
2
г. на ВКС по ч. гр. д. № 881/2017 г., III г. о., ГК, определение № 826 от 2.12.2013 г. на ВКС
по ч. т. д. № 3887/2013 г., II т. о., ТК, определение № 47 от 19.01.2012 г. на ВКС по ч. т. д. №
871/2011 г., II т. о., ТК и други/.
В допълнение следва да се посочи, че в настоящото производство съдът не може да
дава указания за отстраняване на нередовност по бъдещата искова молба.
Настоящият съдебен състав, намира, че обжалваното първоинстанционно
определение е правилно като краен резултат, поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 4025 от 6.08.2021 г., постановено по ч. гр. д. №
11478/2021 г. по описа на Районен съд-Варна.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3