МОТИВИ към
Присъда № 212/04.09.2019г., постановена по НОХД № 4422/2019г. по описа на Пловдивски
районен съд, VІ н. с.
Районна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение
срещу подсъдимия И.С.И. – роден на *** ***, живущ ***, Б., български гражданин,
основно образование, работещ, неженен, неосъждан, ЕГН ********** за това, че на
20.02.2019 год. в гр. Пловдив, като извършител, в съучастие с А.И. ***
/извършител/ е отнел чужди движими вещи, както следва: 1 бр. мъжка чанта
бурсета – на стойност 15 лв., калъф за документи – на стойност 10 лв., пари в
размер на 150 лв., 1 бр. ключ с дистанционно за лек автомобил марка „Деу“,
модел „Ланос“ с чип – на стойност 90 лв., 3 бр. секретни ключове – на стойност
21 лв. /при цена от 7 лв. за 1 бр./, 2 бр. чип – на стойност 10 лв. /при цена
от 5 лв. за 1 бр./, 1 бр. малък ключ за катинар – на стойност 4 лв., 1 бр.
черно калъфче с цип – на стойност 5 лв., 1 бр. златен мъжки пръстен с монограм
ИД /14 карата, 13 грама/ - на стойност 585 лв., 1 бр. преносима памет марка
„Адата“ – на стойност 15 лв., 1 бр. преносима памет марка „Вербатим“ – на
стойност 15 лв. и 1 бр. преносима памет неустановена марка – на стойност 15
лв., 1 бр. мултифункционално сгъваемо ножче – на стойност 14 лв. и 1 бр.
нокторезачка – на стойност 3 лв., всичко на обща стойност 952 лв. от владението
на И.Д.И. ЕГН ********** ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като е
употребил за това сила – престъпление по чл. 198 ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 вр. с
ал. 1 от НК.
Със същия обвинителен акт Районна прокуратура –
Пловдив е повдигнала обвинение и срещу А.И.М. – роден на ***г***, Б., български
гражданин, без образование - неграмотен, неженен, неосъждан, ЕГН ********** за
това, че на 20.02.2019 год. в гр.Пловдив, като непълнолетен, но като е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си,
като извършител, в съучастие с И.С.И. ЕГН ********** *** като извършител е
отнел чужди движими вещи, както следва: 1 бр. мъжка чанта бурсета – на стойност
15 лв., калъф за документи – на стойност 10 лв., пари в размер на 150 лв., 1
бр. ключ с дистанционно за лек автомобил марка „Деу“, модел „Ланос“ с чип – на
стойност 90 лв., 3 бр. секретни ключове – на стойност 21 лв. /при цена от 7 лв.
за 1 бр./, 2 бр. чип – на стойност 10 лв. /при цена от 5 лв. за 1 бр./, 1 бр.
малък ключ за катинар – на стойност 4 лв., 1 бр. черно калъфче с цип – на
стойност 5 лв., 1 бр. златен мъжки пръстен с монограм ИД /14 карата, 13 грама/
- на стойност 585 лв., 1 бр. преносима памет марка „Адата“ – на стойност 15
лв., 1 бр. преносима памет марка „Вербатим“ – на стойност 15 лв. и 1 бр. преносима
памет неустановена марка – на стойност 15 лв., 1 бр. мултифункционално сгъваемо
ножче – на стойност 14 лв. и 1 бр. нокторезачка – на стойност 3 лв., всичко на
обща стойност 952 лв. от владението на И.Д.И. ЕГН ********** ***, с намерение
противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила – престъпление по чл.
198 ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК.
Съдебното производство е
проведено по реда на Глава XXVII от НПК в хипотезата
на чл. 371 т.2 от НПК.
Представителят на Районна
прокуратура – Пловдив поддържа изцяло така повдигнатите срещу подсъдимите обвинения,
като счита последните за доказани по несъмнен и категоричен начин. Тъй като
производството е протекло по реда на Глава XXVII от
НПК и направените от подсъдимите самопризнания се подкрепят със събраните в
хода на досъдебното производство доказателства предлага на Съда да признае всеки
един от тях за виновен по повдигнатото им обвинение. По отношение на подс.И. предлага да се наложи наказание лишаване от
свобода, което след редукцията, да бъде в размер на две години и да бъде
изтърпяно реално. За подс.М. предлага наказанието
лишаване от свобода, след редукцията, да бъде в размер на една година, което
също да бъде изтърпяно реално. Предлага на Съда на подсъдимите да бъдат
възложени разноските по делото.
Защитникът на подс.М. – адв.В. счита, че обвинението е доказано по несъмнен и
категоричен начин, като не се спира на последното. Прави анализ на
доказателствата, като навежда твърдения, че подзащитният му има само и
единствено смекчаващи отговорността обстоятелства и това деяние е инцидентна
проява в живота му. Ето защо моли Съда да определи наказанието при условията на
чл.55 от НК, което да бъде „пробация“ в минимален размер. Навежда твърдения, че
подсъдимите са съдействали на разследващите органи и именно техните действия са
довели до разкриване на престъплението.
Подс.А.М. се признава за виновен, съжалява за
стореното и заявява, че повече няма да прави така. Моли Съда да му определи
по-леко наказание.
Защитникът на подс.И. – адв.К. също счита, че обвинението е доказано, като се спира
единствено само по отношение на наказанието и неговия размер. Също навежда
твърдения за наличие единствено на смекчаващи отговорността обстоятелства и
моли Съда да приложи разпоредбата на чл.58а от НК и да определи наказание в
размер на две години лишаване от свобода, чието изтърпяване се отложи с
изпитателен срок по реда на чл.66 от НК. Защитникът също навежда твърдения, че подс.И. е съдействал на разследващите и че това е
инцидентно събитие в живота му.
Подс.И.И. също съжалява
за стореното, признава вината си и заявява, че повече няма да се повтори.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Подсъдимият И.С.И. е роден на *** ***, живущ ***, Б.,
български гражданин, основно образование, работещ, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият А.И.М. е роден на ***г***, Б., български
гражданин, без образование - неграмотен, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
Подс.И. се познавал с подс.М.,
като двамата живеели в един и същи квартал. На дата 20.02.2019г. двамата се
разхождали около 19,00ч. в квартала в
близост до ул.“Зенит“ в гр.Пловдив. Там забелязали възрастен човек, който се
движил бавно и решили да го проследят и да го оберат, а именно: свид. И.И.,***
и на горепосочената дата около 19.00
часа се прибирал към своя дом от покупки в магазин „Триумф“. В себе си той
носел 1 бр. торба с покупки и 1 бр. мъжка бурсета, в която държал калъф за документи
/портмоне/, ключ с дистанционно за лек автомобил марка „Деу Ланос“ с чип,
връзка със секретни ключове, чип, малък ключ за катинар, черно калъфче с цип,
златен пръстен - 14 карата с гравюра с букви „ИД“, карти флаш памет „Адата“,
„Вербатим“, бяла по 8 ГБ, мултифункционално сгъваемо ножче с вилица и
отварачка, нокторезачка, пари в размер на 150 лв., както и документи без
стойност – СУМПС, контролен талон към СУМПС, листове за извършени транзакции,
както и за отстъпки в бензиностанции, листове с телефонни номера, визитка с
надпис ЕТ „Хари“, 1 бр. снимка. След
като го проследили двамата подсъдими в изпълнение на така взетото решение да се
облагодетелстват материално чрез извършването на престъпление и да вземат от
владението на горепосоченото лице негови вещи, които да присвоят, предприели
действия спрямо св.И., като в момента в който той достигнал до своя вход и
имал намерение да бръкне в предния джоб
на бурсетата, за да извади своите ключове за входната врата, подс. И.И. го хванал през ръцете, като св. И. усетил силно стискане
с ръце през гърба си – в областта малко над лактите, като този начин му били
ограничени движенията с ръце. Докато подс. И.И.
държал ръцете на пострадалия И. и му възпрепятствал възможността за съпротива, през това време подс. А.М. започнал да му
дърпа бурсетата. Той не успял от първия път, което наложило да я дръпне още
веднъж. На втория път чрез упражнената сила подс.А.М.
успял да я вземе от владението на св.И.,
поради обстоятелството, че презрамката се скъсала. Именно в този момент
свид. И. успял да види извършителят на деянието „очи в очи“, въпреки че било
слабо осветено. Свидетелят успял да забележи, че същият е от ромски произход,
на видима възраст около 15-16 години с леко закръглено телосложение, с къса
коса, кестенява на цвят, сресана настрани, облечен в светло яке /платнено/, без
качулка и с тъмен на цвят панталон. Веднага след като успял да вземе чантата,
другият подсъдим – подс.И. го пуснал и двамата
побягнали по посока на пътека зад блока на ул. „Глог“, като тогава пострадалият
успял да види и вторият извършител, този, който го държал и забелязал, че той е
със слабо телосложение, облечен в сиво на цвят горнище. Свид. И. се развикал с
цел някой да чуе и да успее да ги подгони, но никой нямало на улицата. По своя
мобилен апарат, който се намирал в джоба на якето му, той успял да се свърже
със сина си и съответно го помолил да му отключи входната врата.
Във връзка с извършеното инкриминирано деяние свид. И.
подал сигнал до съответното районно управление, а именно VІ РУ на МВР гр.
Пловдив, като извършването на оперативно издирвателни мероприятия били
възложени на свид. В.Н.– ********** в сектор „КП" при посоченото
управление. В резултат на извършените оперативно издирвателни мероприятия били
установени две лица, съпричастни с извършеното престъпление, едно от които бил И.И.. Свид. Н. провел събеседване с посоченото лице, като по
време на дадените обяснения, подс. И. *** и на инкриминираната дата се
разхождал в квартала с негов познат – подс. А.И.М., който бил на 14 години.
Двамата забелязали възрастен човек – свид. И., който бавно вървял по улицата и
решили да го проследят. Последвали го, като малко преди „човека“ да се прибере
във входа си, подс. И.И. го хванал в гръб през
ръцете, за да не мърда, а неговия приятел А.М. дръпнал чантата му. Подс М., според обясненията на И. не успял да я вземе от
първия път, затова я дръпнал няколко пъти, в резултат на което дръжката се
скъсала. След като успели да вземат чантата, двамата избягали и се спрели в
двора на у-ще „Димчо Дебелянов“, където проверили съдържанието й и взели
парите, а другите вещи оставили в училището. Пред служителят подс.И. посочил, че парите си разделили двамата с А.М..
Освен това И. пояснил, че може да покаже мястото, където са оставили вещите и
именно поради тази причина, заедно със свид. Н. отишли на посоченото от И. място,
където установили мъжко портмоне с ключове и визитни картички. Пред свид. Н., подс. И. посочил, че това са част от вещите, които
откраднали от възрастния мъж. След дадените обяснения от страна на подс. И.,
били извършени оперативно издирвателни мероприятия, като бил установен и
непълнолетният А.М.,***. Обяснения от него били снети от свид. К.П. – служител
ИДПС към VІ РУ на МВР гр. Пловдив, като именно пред него той посочил механизма
и начина на извършване на инкриминираното деяние, а именно, че се разхождал
заедно с негов приятел – И.И., видели възрастен
човек, последвали го, след което решили да го ограбят и за целта И. го хванал
откъм гърба и му държал ръцете, а М. му взел чантата. Подс. М. посочил пред
служителя, че не успял да вземе чантата от първия път, а това станало след
второто дърпане и като се скъсала нейната дръжка. След като я взели двамата с
неговия приятел отишли в у-ще „Димчо Дебелянов“ и парите, които открили в нея
си ги разделили, а другите вещи оставили в двора.
Описаната фактическа обстановка се установява по
несъмнен и категоричен начин от самопризнанията на подс.И.С.И.
и подс.А.И.М., направени по реда на чл. 371 т.2 от НПК. Последните се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, а именно показанията на
свидетелите И.Д.И., С.А.А., В. К. Н. и К.П.П.. Съдът кредитира показанията на свидетелите като
непротиворечиви, последователни, незаинтересовани и кореспондиращи с останалите
доказателства по делото. Показанията на свидетелите кореспондират и с
приобщените по делото писмени доказателства, а именно протокол за разпознаване
на лица и други.
В хода на досъдебното производство е била
назначена стоково – оценъчна експертиза, като от заключението на вещото лице се
установява, че стойността на вещите, предмет на обвинението е както следва: бурсета
от изкуствена кожа от 2-3 години – 15 лв., калъф за документи – 10 лв.,
банкноти по 50 лв. 2 бр., по 20 лв. 2 бр., 10 лв. 1 бр. - общо 150 лв., ключ с
дистанционно за лек автомобил марка „Деу Ланос“ с чип – 90 лв., връзка със
секретни ключове – 3 бр. по 7 лв. – 21 лв., чип 2 бр. по 5 лв. – 10 лв. малък
ключ за катинар – 4 лв., черно калъфче с цип – 5 лв., златен пръстен - 14
карата сгравюра с букви „ИД“ - 13 грама по 55 лв. - 585 лв., карти флаш памет
„Адата“, „Вербатим“ , бяла по 8 ГБ - общо 3 бр. по 15 лв. – 45 лв.,
мултифункционално сгъваемо ножче с вилица и отварачка – 14 лв., нокторезачка –
3 лв., всичко на обща стойност 952 лв.
От заключението на изготвената комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, касаеща
непълнолетният А.И.М., се установява, че М. не страда от психично заболяване и
не се води на психиатрично диспансерно наблюдение в Център за психично здраве
гр. Пловдив. Психичното състояние на А.И.М. към инкриминирания период е било
добро, същият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. А.И.М. може да възприема и възпроизвежда фактите от
значение по делото и да дава достоверни показания, както и може да участва в
наказателния процес.
Съдът кредитира изцяло заключенията на вещите
лица като пълни, обективни и съобразени със специалните знания на вещото лице и
поставените задачи.
При така установената по несъмнен и категоричен начин
фактическа обстановка Съдът намира, че подсъдимият И.С.И. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 198 ал. 1 вр. с
чл. 20 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, за това, че на 20.02.2019 год. в гр. Пловдив,
като извършител, в съучастие с А.И. *** /извършител/ е отнел чужди движими
вещи, както следва: 1 бр. мъжка чанта бурсета – на стойност 15 лв., калъф за
документи – на стойност 10 лв., пари в размер на 150 лв., 1 бр. ключ с
дистанционно за лек автомобил марка „Деу“, модел „Ланос“ с чип – на стойност 90
лв., 3 бр. секретни ключове – на стойност 21 лв. /при цена от 7 лв. за 1 бр./,
2 бр. чип – на стойност 10 лв. /при цена от 5 лв. за 1 бр./, 1 бр. малък ключ
за катинар – на стойност 4 лв., 1 бр. черно калъфче с цип – на стойност 5 лв.,
1 бр. златен мъжки пръстен с монограм ИД /14 карата, 13 грама/ - на стойност
585 лв., 1 бр. преносима памет марка „Адата“ – на стойност 15 лв., 1 бр.
преносима памет марка „Вербатим“ – на стойност 15 лв. и 1 бр. преносима памет
неустановена марка – на стойност 15 лв., 1 бр. мултифункционално сгъваемо ножче
– на стойност 14 лв. и 1 бр. нокторезачка – на стойност 3 лв., всичко на обща
стойност 952 лв. от владението на И.Д.И. ЕГН ********** ***, с намерение
противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила.
От обективна страна се събраха
достатъчно категорични доказателства, от които се установява, че подс.И.И. е отнел вещите, предмет на обвинението от владението на
пострадалия И.И., чрез използването на сила, след
което е установил трайна фактическа власт върху тях – чл. 198 ал.1 от НК. Действал е в съучастие с другия подсъдим, като двамата
са извършители на изпълнителното деяние – чл. 20 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК.
От субективна страна формата на вината на
подсъдимия И.И. е пряк умисъл с целени и настъпили
общественоопасни последици. Същият е действал в съучастие с другия подсъдим А.М.,
който е бил непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на извършеното от
него. Подс.И.И. е съзнавал,
че с поведението си нанася вреди. Действал е с намерение противозаконно да
присвои вещите, предмет на престъплението, целейки набавянето за себе си и за
други го на имотна облага.
За извършване на престъпление по чл. 198 ал. 1 вр. с
чл. 20 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от
три до десет години. Тъй като съдебното производство е протекло по реда на
Глава XXVII в хипотезата на чл. 371 т.2 от НПК, подс.И.И. признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и в тази насока
прави самопризнания. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. чл.373 ал.2
вр. с чл. 372 ал.4 от НПК Съдът е длъжен да определи наказание при условията на
чл. 58а от НК. При определяне на наказанието, съобразно разпоредбата на чл.54
от НК следва да се отчетат смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства. Съдът отчита единствено наличие на смекчаващи отговорността
обстоятелства – чисто съдебно минало, млада възраст, изказано съжаление за
стореното, оказано пълно съдействие на разследващите органи за изясняване на
случая, както и проявена критичност от дееца за извършеното противоправно
деяние. С оглед на това Съдът счита, че следва да определи и наложи наказание
при условията на чл. 54 от НК при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, което да бъде малко над предвидения в закона минимален размер и
да бъде ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА. Съдът счита, че по този начин целите на
наказанието, за поправяне на дееца, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК ще
бъдат постигнати, като последното ще има превантивно-превъзпитателен ефект
върху подсъдимия и обществото.
С оглед факта, че производството е протекло по реда на
Глава XXVII в хипотезата на чл. 371 т.2 от НПК и предвид
разпоредбата на чл. 58а ал.1 от НК, то Съдът следва да намали така определеното
наказание лишаване от свобода с една трета, като това наказание да се счита
лишаване от свобода в размер на ТРИ ГОДИНИ.
Налице са всички обстоятелства за приложение на чл.66
ал.1 от НК, тъй като подс. И. е с чисто съдебно минало, а и за поправянето му
не е необходимо наложеното наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяно
ефективно. Предвид на това и на осн., чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на така
наложеното наказание в размер на ТРИ
ГОДИНИ лишаване от свобода следва да бъде отложено с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ,
считано от влизане в сила на присъдата.
При така установената по
несъмнен и категоричен начин фактическа обстановка Съдът намира, че подсъдимият
А.И.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл. 198 ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК, за
това, че на 20.02.2019 год. в гр. Пловдив, като непълнолетен, но като е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си, като извършител, в съучастие с И.С.И. *** /извършител/ е отнел
чужди движими вещи, както следва: 1 бр. мъжка чанта бурсета – на стойност 15
лв., калъф за документи – на стойност 10 лв., пари в размер на 150 лв., 1 бр.
ключ с дистанционно за лек автомобил марка „Деу“, модел „Ланос“ с чип – на
стойност 90 лв., 3 бр. секретни ключове – на стойност 21 лв. /при цена от 7 лв.
за 1 бр./, 2 бр. чип – на стойност 10 лв. /при цена от 5 лв. за 1 бр./, 1 бр.
малък ключ за катинар – на стойност 4 лв., 1 бр. черно калъфче с цип – на
стойност 5 лв., 1 бр. златен мъжки пръстен с монограм ИД /14 карата, 13 грама/
- на стойност 585 лв., 1 бр. преносима памет марка „Адата“ – на стойност 15
лв., 1 бр. преносима памет марка „Вербатим“ – на стойност 15 лв. и 1 бр.
преносима памет неустановена марка – на стойност 15 лв., 1 бр.
мултифункционално сгъваемо ножче – на стойност 14 лв. и 1 бр. нокторезачка – на
стойност 3 лв., всичко на обща стойност 952 лв. от владението на И.Д.И. ЕГН **********
***, с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила.
От обективна страна се събраха
достатъчно категорични доказателства, от които се установява, че подс.М. е отнел вещите, предмет на обвинението от
владението на пострадалия И.И., чрез използването на
сила, след което е установил трайна фактическа власт върху тях – чл. 198 ал.1
от НК. Действал е в съучастие с другия подсъдим, като двамата са извършители на
изпълнителното деяние – чл. 20 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК.
От субективна страна формата на вината на подсъдимия М.
е пряк умисъл с целени и настъпили общественоопасни последици. Същият е
извършил деянието като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението
на извършеното от него, съзнавал е, че с поведението си нанася вреди. Действал
е с намерение противозаконно да присвои вещите, предмет на престъплението,
целейки набавянето за себе си и за други го на имотна облага.
За извършване на престъпление по чл.198 ал.1 вр с чл.
20 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК и след редукция на наказанието по реда на чл.63 ал.1
т.3 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до три години. Тъй
като съдебното производство е протекло по реда на Глава XXVII в хипотезата на чл.
371 т.2 от НПК, подс.М. признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и в тази насока прави
самопризнания. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. чл.373 ал.2 вр. с
чл. 372 ал.4 от НПК Съдът е длъжен да определи наказание при условията на чл.
58а от НК. При определяне на наказанието, съобразно разпоредбата на чл.54 от НК
следва да се отчетат смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Съдът отчита единствено наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства –
чисто съдебно минало, млада възраст, изказано съжаление за стореното, оказано
пълно съдействие на разследващите органи за изясняване на случая, както и
проявена критичност от дееца за извършеното противоправно деяние. С оглед на
това Съдът счита, че следва да определи и наложи наказание при условията на чл.
54 от НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, което да бъде
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ЕДНА ГОДИНА.
Съдът счита, че по този начин целите на наказанието, за поправяне на
дееца, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК ще бъдат постигнати, като
последното ще има превантивно-превъзпитателен ефект върху подсъдимия и
обществото.
С оглед факта, че производството е протекло по реда на
Глава XXVII в хипотезата на чл. 371 т.2 от НПК и предвид разпоредбата на чл.
58а ал.1 от НК, то Съдът следва да намали така определеното наказание лишаване
от свобода с една трета, като това наказание да се счита лишаване от свобода в
размер на ОСЕМ МЕСЕЦА.
Налице са всички обстоятелства за приложение на чл.69
ал.1 вр. с чл.66 ал.1 от НК, тъй като подс.М. е
непълнолетен и с чисто съдебно минало, а и за поправянето му не е необходимо
наложеното наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяно ефективно. Предвид
на това и на осн.чл.69 ал.1 вр. с чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на така
наложеното наказание в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода следва да бъде
отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на
присъдата.
Подсъдимият А.И.М., чрез законният му представител С.А.А. следва, на основание чл.189 ал.3 от НПК да бъде осъден
да заплати по сметка на ОД на МВР – Пловдив сумата от 440 лв. представляваща
направените по делото разноски от същия.
Подсъдимият И.С.И. следва, на основание чл.189 ал.3 от НПК, да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – Пловдив сумата от 35
лева, представляваща направените по делото разноски от същия.
Причини за извършване
на деянията – желание за лично облагодетелстване и ниска правна култура.
По изложените мотиви Съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.Г.