№ 18
гр. А., 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А., IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Й. Дучева
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Административно
наказателно дело № 20222110200020 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба на М. Л.Г., ЕГН: ********** от гр.А., ***, с която се
оспорва законосъобразността на издаденото против него НП № 21-0237-000204/30.11.2021
на Началник група към ОДМВР-Бургас, на РУ- А.. Със същото е ангажирана
административно- наказателната отговорност на жалбоподателя за извършено от него
нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, като му е наложено административно наказание „глоба”, в
размер 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месец на основание
чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП.
Релевирани в жалбата са възражения за незаконосъобразност и неправилност на НП.
Поддържаното в жалбата искане е съдът да отмени изцяло обжалваното НП. В жалбата си
въззивникът счита, че НП следва да бъде отменено, т.к. не е знаел, че автомобилът му е
прекратена регистрация.
В с. з. въззивникът- редовно призован, се явява лично и с адв.К., който поддържа
жалбата и моли да бъде отменено НП като неправилно и незаконосъобразно- на посочените
в жалбата основания.
Въззивамета страна, редовно призована, не се явява в съдебно заседание , не изразява
становище по жалбата и НП.
Районна прокуратура-А., редовно призован по реда на надзора за законност на
адм.актове, не изпраща представител.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
1
На 16.05.2021г.около 18,00ч жалбоподателят Г. управлявал собственото си МПС- т.а.
марка „***“ рег.№ *** по ул.“***“ в близостта до ул.“***“ участвал в ПТП. Пристигналите
на място служители на РУ- А. –свид.И.И. и К.Т., след справка с ОДЧ установили, че
автомобилът няма валидна застраховка „гражданска отговорност“ и на това основание
регистрацията му е прекратена служебно. В хода на разговора жалбоподателят отрекъл да
знае , че автомобилът е с прекратена регистрация.
На нарушителят бил съставен АУАН №316985/16.05.2021г.Деянието било
квалифицирано като такова по чл.140, ал.1 ЗДвП.Свид.И. връчил АУАН лично на
нарушителя. В графата за възражения от въззивника не били вписани такива. Въз основа на
АУАН било образувано издадено атакуваното НП № 21-0237-000204/30.11.2021г, видно от
съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел описаната от
полицейските служители фактическа обстановка. На нарушението била дадена правна
квалификация по чл.140, ал.1 ЗДвП и на основание санкционната норма на чл.175, ал.3, пр.1
ЗДвП, на въззивника било определено административно наказание „глоба”, в размер 200 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месец.
Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на
административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните писмени доказателства- акт за
установяване на административно нарушение, както и от гласните доказателства по делото -
показанията на св. И. /актосъставител/ , Т. /свидетел на нарушението /. Съдебният състав
даде вяра и кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, които дават
сведения, почиващи на формирани непосредствено, лични възприятия, липсват
противоречия между тях и др. доказателствени източници. Същите са пряко относими към
фактическото деяние и откриването на нарушението, поради което и при липсата на
индиции за предубедеността на свидетелите, не се намериха основания те да не бъдат
кредитирани като обективно верни.
От правна страна:
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните
изводи:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл. 59, ал.2 от
ЗАНН. Поради това жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е основателна, по следните съображения:
Настоящото производство е от административно-наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява
административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и
2
НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно -наказващия орган
(по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е
субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин
пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е
извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това
произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14,
ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на
противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и
издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за
необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в
хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените
законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били
съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде
отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено
административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се
произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва
също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните
норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-
наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са
спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в
хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган
не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП
следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени
са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е
извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не
съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие
с нормата на чл. 63 ЗАНН).
АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни органи,
в изпълнение на делегираните им правомощия по закон . НП е редовно връчено лично на
нарушителя на 11.01.2022г съгласно отбелязването направено в текста на НП.
За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна
проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното: По
отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното
постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на
административно нарушение и НП съдържат реквизитите, изискуеми от чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН. В резултат на проверката съдът установи, че са спазени преклузивните срокове на
чл.34 ЗАНН.
Но съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при неправилно
3
приложение на материалния закон, в частност АНО неправилно е определил материалната
норма, по състава на която да подведе нарушението.
Съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП " по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места". Посочената разпоредба визира две хипотези на нарушение- движение с
нерегистрирано МПС или движение с МПС без регистрационни табели, поставени на
определените за това места. Деянията по двете хипотези се характеризират с различни
признаци на фактическия си състав. Така в наказателното постановление фактически са
описани признаците на нарушение по чл. 140, ал. 1 предлож.1 от ЗДвП, а именно управление
на МПС , което не е регистрирано по надлежния ред. От разпитите на двамата полицейски
служители- свидетели по делото става ясно, че МПС, което е управлявал жалбоподателят е
било без валидна застраховка ГО. След разговор с жалбоподателя, свид.И. узнал, че той не е
бил наясно с прекратената регистрация на автомобила. Г. отрича да е бил уведомяван, че
автомобилът е с изтекла застраховка „гражданска отговорност“ или че е с прекратена
регистрация, т.к. от сектор ПП не са се свързвали с него. От приетата като доказана по
делото фактическа обстановка съдът прави извод, че не се доказа осъществен състав на
нарушение по чл. 140, ал. 1 предлож.1 от ЗДвП, т.к.същото предполага знание от страна на
нарушителя, че МПС-то, което управлява е с прекратена регистрация. В случая липсват
доказателства относно субективния елемент на нарушението, което прави деянието
несъставомерно по чл. 140, ал. 1 предлож.1 от ЗДвП и налага отмяната на НП.
По мнение на решаващата съдебна инстанция събраните по делото доказателства
обосновават състав на нарушение по чл.638, ал.3 КЗ, т.к. безспорно жалбоподателят е
управлявал процесното МПС , което е било без сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“. В случая собственикът на автомобила- жалбоподателя , е бил длъжен да следи
изтичането на застраховката и липсата й може да му бъде вменена във вина без значение
дали е получил уведомление от гаранционни фонд (което той отрича). Липсата на
застраховка „гражданска отговорност“ може да бъде вменено във вина на жалбоподателя,
т.к. като собственик той е могъл и е бил длъжен да следи за валидността й, за разлика от
информацията , че автомобила е с прекратена регистрация, за което не е имал от къде да
разбере. Наличието от друга страна на регистрационни табели на МПС и регистрационни
талони от своя страна е достатъчно основание за собственика-водач да приеме, че същото е
надлежно регистрирано ( следва да се има предвид също, че водачите нямат достъп до база
данни на сектор ПП).
Ето защо по мнение на решаващата съдебна инстанция от АНО неправилно е
определена материалната разпоредба ,по която жалбоподателят да бъде подведен под
отговорност.
Изложеното по-горе обуславя липса на осъществено от субективна страна нарушение
на чл. 175 ал.3 ЗДП, поради което наказателното постановление като незаконосъобразно
подлежи на отмяна.
4
Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 21-0237-000204/30.11.2021 на Началник група към ОДМВР-Бургас,
на РУ- А., с което на М. Л.Г., ЕГН: ********** от гр.А., *** за нарушение на чл.140, ал.1
ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба”, в размер 200 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП,
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас
в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – А.: _______________________
5