РЕШЕНИЕ
№ 169
гр. Брезник, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК в публично заседание на двадесет и седми
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря МАРИЯНА Р. ГИГОВА
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Гражданско дело №
20221710100170 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, вр. чл. 415, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник” АД с адрес гр. Перник,
ж.к. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, Булстат: BG113012360, представлявано от
юрисконсулт А. С. срещу М. Т. Б., с ЕГН: ********** и К. Е. Б., с ЕГН: **********, с
адрес на призоваване: гр. ***********, с искане да бъде признато за установено, че
ответниците М. Т. Б. и К. Е. Б. дължат на ищцовото дружество сумата от 376,99 лв.
(триста седемдесет и шест лева и деветдесет и девет стотинки), която следва да
заплатят РАЗДЕЛНО всеки съответната си идеалната част, представляваща стойността
за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в
гр. *************, от които главница в размер на 332,84 лв. за периода от 01.05.2019 г.
до 30.04.2021 г. включително, законна лихва за забава на месечните плащания в размер
на 44,15 лв. за периода от 09.07.2019 г. до 11.01.2022 г, както и законната лихва върху
главницата от 332,84 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата, а именно: М. Т. В. следва да заплати
сумата в размер на 251,33 лв., представляваща 4/6 ид. част от общият дълг, от които
главница в размер на 221,89 лв. за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., законна лихва
за забава на месечните плащания в размер на 29,43 лв. за периода 09.07.2019 г. до
11.01.2022 г, както и законната лихва върху главницата от 221,89 лв. считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на
сумата. К. Е. Б. следва да заплати сумата в размер на 62,83 лв., представляваща 1/6 ид.
част от общият дълг, от които главница в размер на 55,47 лв. за периода 01.05.2019 г.
до 30.04.2021 г, законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 7,36 лв. за
периода 09.07.2019 г. до 11.01.2022 г, както и законната лихва върху главницата от
55,47 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ, до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените по делото
разноски.
1
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР)
общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които
ответниците не са изразили несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо
сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е
доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост
(СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответниците не са
изпълнили задължението си за заплащане на дължимите суми.
С исковата молба са представени: копие от извлечение от сметка, копие от
вестник „Съперник“ от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, копие от нотариален акт за собственост, удостоверение за
наследници на Е.Н. Б..
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника К. Б..
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от ответницата М. Б., чрез
процесуалният й представител – адв. Б. В. е подаден отговор. С него предявените
искове се оспорват като недопустими евентуално като неоснователни. По отношение
на допустимостта се твърди, че исковата молба била нередовна, доколкото не ставало
ясно как са формирани исковите претенции като в този смисъл същите не били
достатъчно индивидуализирани. Поддържа се, че в исковата молба не е уточнено какви
суми се претендират за топлинна енергия, БГВ и общи части, нито на какво основание
са начислени.
По отношение на основателността на първо място се оспорва качеството
потребител на топлинна енергия на ответниците. Възразява се срещу възникването на
облигационни отношения по силата на закона и общите условия на дружеството.
Поддържа се, че именно последното следва да докаже наличието на облигационна
връзка, която от своя страна можела да възникне само въз основа на договор. Обръща
се внимание и че липсват доказателства ответниците да са собственици на
топлоснабдения имот. Оспорват се представените с исковата молба документи – като
се твърди, че същите не доказват качеството потребител на ответниците за процесния
период. По тези съображения се твърди, че страните не са били в облигационни
отношения през процесния период.
Изрично се заявява, че не се оспорва размерът на претендираните суми, нито
обстоятелството, че същите не са заплатени. Изразява се несъгласие с назначаването на
съдебно техническа и съдебно счетоводна експертиза. Иска се дружеството да бъде
задължено да представи намиращи се у него документи – договор между ищеца и
фирма за дялово разпределение и договор между фирма за дялово разпределение и
етажната собственост в сградата, където се намира процесният имот, както и искане за
откриване на партида от ответниците. Претендират се разноски.
В хода на производството по делото са представени: писмо от Община Перник,
дирекция „Местни данъци и такси“, ведно с декларация по чл. 14 от ЗМДТ, Договор за
продажба на апартамент по НДИ и писмо от Община Перник.
Предвид заявлението на ответниците, че не оспорват обстоятелствата, че за
процесния период до процесния имот реално е била доставяна топлинна енергия и че
същата е отчитана правилно, както и не оспорват размера на претендираните вземания
в доклада по делото, приет за окончателен, съдът е посочил тези обстоятелства като
безспорни и ненуждаещи се от доказване, срещу което страните не са възразили.
2
В открито съдебно заседание, проведено на 27.10.2022 г., процесуалният
представител на ответниците поддържа, че исковете са неоснователни и иска същите
да бъдат отхвърлени.
Районен съд Брезник, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответниците за
вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 32 от 21.03.2022 г. по ч. гр. д.
№ 71 по описа на РС Брезник за 2022 г. Срещу посочената заповед длъжниците са
депозирали възражения в срока по чл. 414 от ГПК.
По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“ от 29.04.2008 г., от което
е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008
г. на „Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.
Страните не спорят, а и от представеното по делото извлечение от сметка е
видно, че за процесния имот са начислени следните суми, дължими за доставка на
топлинна енергия – главница в размер на 332,84 лв. за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г. вкл. и 44,15 лв. – обезщетение за забава за периода от 09.07.2019 г. до
11.01.2022 г., като същите не са заплатени.
От представено по делото копие на копие от Договор за продажба по реда на
НДИ от 1990 г. се установява, че лицето Е.Н. Б. и ответницата М. Т. Б. са придобили
собствеността върху имот – апартамент **, находящ се в бл. *************.
От представено по делото удостоверение за наследници на Е.Н. Б. се установява,
че същият е починал на 06.06.2015 г. като е оставил за свои наследници: М. Т. Б.
(съпруг), К. Е. Б. (син) и О. Е. Б. (син).
От представена по делото декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 08.09.2015 г. се
установява, че М. Т. Б. е декларирала имот като собствен – гр. ***********. Наред със
себе си като собственик М. Б. е посочила, че собствеността върху имота се притежава
от още две лица: К. Е. Б. и О. Е. Б..
Видно от писмо от Община Перник с изх. № **/СПУ4237-1 от 09.07.2020 г.
недвижим имот, находящ се в ***********, е идентичен по сега действащия
административен адрес с гр. ***********.
От процесуалния представител на ответниците не са наведени твърдения, нито са
ангажирани доказателства, за настъпили промени в собствеността върху имота или
въобще във вещно правния му статут в периода от 1990 г. (сключване на договора за
покупко продажба) до настоящия момент, вкл. такива касаещи процесния период, с
изключение възражението за разминаване в адресите.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за
установяване вземането на ищеца към ответниците за доставена топлинна енергия, за
посочения по-горе имот, за което е издадена заповед № 32 от 21.03.2022 г. по ч. гр. д.
№ 71 по описа на РС Брезник за 2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжниците лично като
3
същите са депозирали възражение, което е наложило даване на указания за
предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка
предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след
установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил
задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната
стойност. В настоящия случай единственият спорен по делото въпрос е относно
наличието на облигационна връзка между страните предвид направеното възражение,
че ответниците не са собственици на процесния имот.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна
енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите
етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени
от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В
това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и
потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството
потребител. Последното е определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази
разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно
право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция
или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и
топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за
определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. В тази връзка не
е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да отговарят за сумите за
потребена топлинна енергия само в случай, че имотът се ползва от трето лице на
договорно основание и между последното и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
процесния период.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото писмени
доказателства посочени по-горе следва извод, че ответниците имат качеството на
потребители на топлинна енергия, доколкото са собственици на процесния имот през
целия процесен период.
Предвид събраните по делото доказателства съдът приема, че в случая имотът,
описан в Договор за продажба по реда на НДИ от 1990 г., е идентичен с процесния
топлоснабден имот, независимо от разминаването в адресното описание. Това е така,
доколкото М. Т. Б. е декларирала същия пред Община Перник за целите на данъчното
облагане. В декларацията по чл. 14 от ЗМДТ имотът е описан с актуалния си адрес: гр.
***********. С този адрес е посочен топлоснабденият имот и в исковата молба.
Поради това съдът намира, че се касае за едно и също топлоснабдено жилище. В
допълнение следва да се отбележи и че в подкрепа на този извод е и писмо от Община
Перник с изх. № **/СПУ4237-1 от 09.07.2020 г.
В тази връзка между ответниците и „Топлофикация-Перник“ АД е налице
валидно облигационно отношение. Последното е възникнало по изричните разпоредби
на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети от дружеството и
одобрени от КЕВР.
4
По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в облигационни
отношения с дружеството следва да се приемат за неоснователни, доколкото по делото
се установи, че ответниците са собственици на топлоснабдения имот през процесния
период, като срещу ангажираните от топлопреносното дружество доказателства в тази
връзка не бяха въведени конкретни възражения. Не бяха въведени и конкретни
възражения за промени във вещно правния статут на имота.
В тази връзка и с оглед гореизложеното ответникът М. Т. Б. следва да отговаря за
4/6 части от задълженията за процесния имот, а ответникът К. Е. Б. за 1/6 част от
същите, в които смисъл са и формулираните в исковата молба твърдения и искания.
Извън наличието на облигационна връзка между страните по делото, както се
отбеляза и по-горе, от страна на ответника не са въведени други конкретни възражения
срещу исковата претенция. Въпреки това и за пълнота следва да се отбележи и че с
Решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С 708/17 и С 725/17 във връзка с отправени
преюдициални запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която
предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост,
присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите
за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че
индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя
апартамент, не противоречи на общностното право.
На следващо място съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща
месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30 дневен срок, след
изтичане на периода, за който се отнасят. В тази връзка, както се отбеляза и по-горе,
дружеството следва да установи и размера на претендираната сума. Същата относно
процесния период възлиза на 332,84 лв. лева съгласно извлечение по сметка и не се
оспорва като стойност. Предвид участието на ответниците в съсобствеността М. Т. Б.
следва да отговаря за 4/6 от сумата или за 221,89 лв., а К. Е. Б. за 1/6 от сумата или за
55,47 лв.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от
деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става
изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като
съобрази падежните дати на съответните месечни вземания от процесния период,
размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият
състав намира, че обезщетението за забава е в размер на 44.15 лева, считано от
09.07.2019 г. до 11.01.2022 г., като М. Т. Б. следва да отговаря за 4/6 от сумата или за
29,43 лв. лв., а К. Е. Б. за 1/6 от сумата или за 7,36 лв.
По така изложените доводи настоящият състав намира исковите претенция за
основателни и доказани, поради което същите следва да бъдат уважени в пълен размер.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноски,
както в исковото, така и в заповедното производство.
5
Искане за разноски са направили и двете страни:
По разноските в производството по ч. гр. д. № 71 по описа на РС Брезник за 2022
г.:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо
75 лева, от които 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. С
оглед изхода на делото тези разноски следва да бъдат присъдени на ищеца заявител
изцяло.
По разноските в производството по гр. д. № 170 по описа на РС Брезник за 2022
г.:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо
125 лева, от които 25 лева държавна такса и 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Видно от
представените по делото платежни документи претендираните разноски са
действително извършени. С оглед изхода на делото сумата от 125 лева следва да бъде
присъдена изцяло.
Ответната страна претендира разноски в размер на по 200 лева – адвокатски
хонорар, които са действително извършени видно от договори за правна защита и
съдействие. Съобразно изхода на делото обаче претенциите за разноски на ответницата
са неоснователни.
Водим от горното, Районен съд Брезник
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Т. Б., с ЕГН: ********** и К. Е. Б., с ЕГН:
**********, с адрес на призоваване: гр. *********** ДЪЛЖАТ разделно на
„Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: ************, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“ в лично качество като
потребители всеки съответната си идеалната част, представляваща стойността за
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр.
*************, от които главница в размер на 332,84 лв. за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г. включително, законна лихва за забава на месечните плащания в размер на
44,15 лв. за периода от 09.07.2019 г. до 11.01.2022 г, както и законната лихва върху
главницата от 332,84 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата, а именно: М. Т. В. следва да заплати
сумата в размер на 251,33 лв., представляваща 4/6 ид. част от общият дълг, от които
главница в размер на 221,89 лв. за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., законна лихва
за забава на месечните плащания в размер на 29,43 лв. за периода 09.07.2019 г. до
11.01.2022 г, както и законната лихва върху главницата от 221,89 лв. считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на
сумата. К. Е. Б. следва да заплати сумата в размер на 62,83 лв., представляваща 1/6 ид.
част от общият дълг, от които главница в размер на 55,47 лв. за периода 01.05.2019 г.
до 30.04.2021 г, законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 7,36 лв. за
периода 09.07.2019 г. до 11.01.2022 г., както и законната лихва върху главницата от
55,47 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ, до
окончателното изплащане на сумата за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 71 по описа на РС
Брезник за 2022 г.
6
ОСЪЖДА М. Т. Б., с ЕГН: ********** и К. Е. Б., с ЕГН: **********, с адрес на
призоваване: гр. ***********, ДА ЗАПЛАТЯТ разделно на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: ************ сумата от общо 75 лева,
представляваща разноски в производството по ч. гр. д. № 71 по описа на РС Брезник за
2022 г. и сумата от общо 125 лева, представляваща разноски в настоящото исково
производство предвид изхода на делото – като първият ответник М. Т. Б. да заплати 4/6
части от посочените суми, а вторият ответник К. Е. Б. да заплати 1/6 част от
посочените суми.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Перник в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 71 по
описа на РС Брезник за 2022 г. да бъде върнато на съответния състав, като към него се
приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Съдия при Районен съд – Брезник: _______________________
7