Р Е Ш Е Н И Е
Номер 05.08.2019г.
Град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На петнадесети юли Година
2019
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: П. Боснешки
Секретар: Даниела Благоева
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №2793 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.124 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от П.В.С., с ЕГН:********** и съдебен адрес:г***, партер офис 1, срещу “Водоснабдяване и канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.Перник, кв.“Варош“, ул.“Средец“ 11, с която са предявени обективно съединени искове както следва:
-главни искове с правно основание чл.124 ГПК, с които ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата от 156,49лв., представляваща главница за доставена и ползвана питейна вода, както и отвеждане и пречистване на отпадни води за имот, находящ се на адрес:с.Рударци, ул.“Черни връх“ 76, сумата от 46,08лв., представляваща лихва за забава за периода 30.04.2013г.- 31.08.2013г.Ищецът твърди, че процесните суми са начислени без правно основание в счетоводството на ищеца, тъй като няма облигационна връзка между страните поради това, че ответникът не е собственик или ползвател на процесния имот.
-при условията на евентуалност в случай на неоснователност на главните искове са предявени искове с правно основание чл.439 ГПК, с които ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата от 156,49лв., представляваща главница за доставена и ползвана питейна вода, както и отвеждане и пречистване на отпадни води за имот, находящ се на адрес:с.Рударци, ул.“Черни връх“ 76, сумата от 46,08лв., представляваща лихва за забава за периода 30.04.2013г.- 31.08.2013г. поради изтекла погасителна давност.
В законоустановения срок ответникът “Водоснабдяване и канализация”ООД е подал отговор, с който е изразил становище, че исковете са процесуално допустими, но следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.Ответникът признава, че между страните е имало образувано заповедно, а впоследствие и исково производство по отношение на същите вземания, но е направил оттегляне на иска поради направено от ответника възражение за давност. Ответникът твърди, че е налице облигационна връзка между страните поради това, че ищецът собственик на процесния имот и има сключен договор с ищеца.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими, поради което и следва да се произнесе по съществото на спора.
По основателността:
Ответникът “Водоснабдяване и канализация”ООД-гр.Перник е оператор по смисъла на Закона за водите, предоставящ услуга - водоснабдяване и канализация на крайни потребители. Понятието потребител е легално дефинирано в $1 ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, съгласно който потребител е всяко физическо или юридическо лице, собственик или ползвател на недвижимия имот, за който се предоставят съответните услуги. Съгласно разпоредбата на чл.8 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, получаването на услугите водоснабдяване и канализация се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от регулатора /ДКЕВР/. В Общите условия на “Водоснабдяване и канализация”ООД-гр.Перник дефиницията на понятието потребител преповтаря законовата такава.
Видно от Договор 2420/02.11.2012г., сключен между страните по настоящето дело, страните са уговорили ответното дружество да доставя питейна вода и отвежда отпадни води. Към същия договор ищецът е представил и Нотариален акт от 21.06.2012г. на нотариус М. Маркова, от който е видно, че ответникът е собственик на процесния имот.
Предвид гореизложеното съдът намира, че облигационната връзка между страните по делото е възникнала по силата на закона, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от оператора и одобрени от ДКЕВР. Съдът намира, че като основание за недължимост на процесните суми по главните искове е въведено единствено липсата на облигационно правоотношение между страните по делото. По този иск няма оспорване на извършените услуги от страна на ответното дружество, включително и техния размер. Поради това и предвид разпоредбата на чл.153 ГПК в предмета на тези искове не са въведени други спорни обстоятелства от страните. Поради това и доколкото е налице облигационна връзка между страните, то и главните искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Доколкото съдът отхвърля като неоснователни главните искове то и същият следва да се произнесе по основателността на евентуално съединените искове.
Съгласно константната съдебна практика когато потребителите на услуга заплащат цената и на месечни вноски се касае за трайно, периодично изпълнение на парично задължение, по смисъла на чл.111 б.”в ЗЗД, поради което се погасяват с тригодишна давност. В настоящия случай ответникът е признал погасяването на процесните вземания по давност още с молба- становище от 17.07.2018г., подадена по г.д.№86933/2017г. на СРС, поради което и производството по същото дело е било прекратено. Това му становище е препотвърдено и в настоящето производство.
Съгласно Определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г., ВКС, ІV г. о., и Определение № 338 от 18.07.2018 г. по ч. гр. д. № 209/2018 г., ВКС, ІV г. о., длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на иска. При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска. Съдебната практика приема, че защитата на длъжника срещу претендираното от кредитора право може да се осъществи не само чрез възражение за изтекла погасителна давност по предявен от кредитора иск, но и чрез предявяване на самостоятелен иск, чието основание е юридически факт- изтекла погасителна давност, представляваща основание на отрицателния установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК. В този смисъл е и Решение №304/31.10.2017г. по г.д.№439/2017г. на ПОС.
Предвид гореизложеното съдът намира, че евентуално съединените искове следва да бъдат уважени като основателни.
По разноските:
И двете страни претендират заплащане на направените по делото разноски.
Ищецът претендира да му бъдат заплатени и направените по делото разноски в размер на 650,00лв., от които сумата от 50,00лв. за държавна такса и сумата от 600,00лв. за адвокатско възнаграждение.
Ответникът обаче е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съгласно чл.78, ал.5 ГПК по искане на страна съдът може да намали присъдените разноски за адвокатско възнаграждение съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, но присъденият размер не може да е под минималния предвиден такъв в чл.36 ЗА.
В настоящия случай съдът намира, че е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл124 ГПК, съответно евентуално съединени искове с правно основание чл.439. Следва да бъде отбелязано, че съгласно възприетото от въззивната инстанция становище, намерило израз в Определение № 617/19.09.2018г. постановено по в.ч.гр.д. № 484/2018г. по описа на Окръжен съд – гр. Перник и Определение № 643/02.10.2018г. по в.ч.гр.д. № 532/2018г. по описа на Окръжен съд – гр. Перник, разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредбата не намира приложение когато предявените с една искова молба искове са в защита „на един интерес“ какъвто е разглеждания случай, тъй като претендираните парични вземания се основават на идентични факти, изразяващи се в несъществуване правото на принудително изпълнение на вземанията, обективирани в изпълнителен лист по ч.г.д.№2255/2011г. на ПРС.
Съгласно т.3 от Тълкувателно решение №6/2013г. ОСГКТ основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. При намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Съгласно т.3 от Тълкувателно решение №6/2013г. ОСГКТ основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. При намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.Предвид фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че възражението за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е основателно, като следва да присъди на ищеца сумата от 300,00лв. за направени от същия разноски за адвокатско възнаграждение.
При разпределяне отговорността за разноски съдът намира, че ищецът е направил разноски в общ размер на 350,00лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение, като с оглед изхода на делото съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 175,00лв.
Ответникът претендира направените по делото разноски, като ищецът е бил представляван от юрисконсулт в настоящето производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00лв. Съдът намира, че следва да осъди ищеца да заплати на ответника сумата от 100,00лв., представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в съответствие с отхвърлената част от исковете.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, предявени от П.В.С., с ЕГН:********** и съдебен адрес:г***, партер офис 1, срещу “Водоснабдяване и канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.Перник, кв.“Варош“, ул.“Средец“ 11, с правно основание чл.124 ГПК, с които ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата от 156,49лв., представляваща главница за доставена и ползвана питейна вода, както и отвеждане и пречистване на отпадни води за имот, находящ се на адрес:с.Рударци, ул.“Черни връх“ 76, сумата от 46,08лв., представляваща лихва за забава за периода 30.04.2013г.- 31.08.2013г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от П.В.С., с ЕГН:********** и съдебен адрес:г***, партер офис 1, срещу “Водоснабдяване и канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.Перник, кв.“Варош“, ул.“Средец“ 11, с правно основание чл.439 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумата от 156,49лв., представляваща главница за доставена и ползвана питейна вода, както и отвеждане и пречистване на отпадни води за имот, находящ се на адрес:с.Рударци, ул.“Черни връх“ 76, и сумата от 46,08лв., представляваща лихва за забава за периода 30.04.2013г.- 31.08.2013г., поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.Перник, кв.“Варош“, ул.“Средец“ 11, да заплати на П.В.С., с ЕГН:********** и съдебен адрес:г***, партер офис 1, сумата от 175,00лв., представляваща направени по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в съответствие с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА П.В.С., с ЕГН:********** и съдебен адрес:г***, партер офис 1, да заплати на “Водоснабдяване и канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.Перник, кв.“Варош“, ул.“Средец“ 11, сумата от 100,00лв., представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в съответствие с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: