Р Е Ш Е Н И Е №260914
16.10.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и девети юли хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 2143/2020 г. по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исков спор .
Искова молба на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София ,
бул. д-р Петър Дертлиев № 25 офис -
сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, предявена
против Х.Н.Х., ЕГН **********,***,
с искове с правно основание в чл.
422 от ГПК във връзка с чл. 79 във връзка с
чл. 86 и чл. 99 от ЗЗД и чл. 240 от Закона за задълженията и договорите
и чл. 9 от Закона за потребителския кредит.
За да обоснове съществуването на вземането
си, ищцовото дружество черпи права от два договора.
Първият от тях е за заем, и е сключен на
дата 28.07.2017 год. между ответника и „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, като
договора е с номер ***********. С него „Сити кеш“ ООД предоставил
на Х. кредит в размер на 500 лв., усвоен изцяло на датата на сключване
на договора, а от своя страна кредитополучателя се задължил да върне ползвания кредит заедно с лихва като
възнаграждение на кредитора, на общо 43 броя равни седмични вноски от по 13.70
лева, с падеж на първата вноска – 04.08.2017г и падеж на последната –
25.05.2018г.Така общия размер на дължимите от Х. плащания станал 589.10 лева,
тоест, договорения размер на кредиторовото възнаграждание бил 89.10 лева. Договорено
било между страните и задължение на ответника да предостави обезпечение на
кредитора ; при неизпълнение на това задължения се дължала неустойка в размер
от 473.07 лева , или по 11 лева към
всяка от вноските.Общия размер на вноските станал по този начин 24.70 лева.
Задълженията на Х. били изпълнени частично ,
а срокът на договора изтекъл на 25.05.2018 година.
Останали незаплатени 470.20 лв. от главницата,
77.73 лв. от възнаградителната лихва, 210.87 лева от неустойката за
непредставено обезпечение , и 188.46 лева обезщетение за забава в плащането на
вноските, начислено за период от 25.08.2017г до датата на подаването на
заявлението в съда.
Вторият договор, от който ищецът черпи
права, е за цесия и е сключен на дата 25.03.2019г между него и „Сити кеш“ ООД, за която цесия се
твърди ответникът да е уведомен редовно, алтернативно уведомление за цесията е
приложено към исковата молба. Ищцовото дружество се снабдило със заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 20105/2019 год., срещу която
ответникът възразил в срок. Затова се иска от съда да постанови решение , с
което да установи съществуването на вземането за неплатената част от
договорните задължения и да се присъдят
сторените по делото разноски.
Ответникът оспорва иска като неоснователен;
отговорът му е депозиран в срока по чл.
131 от ГПК. Прави се възражение, че договорът е недействителен съобразно чл. 22
от ЗПК, тъй като не съдържа никой от предвидените там реквизити. Правено е
и възражение , че договорът съдържа и нищожни клаузи, в
частност такива, които противоречат на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, такива, които го заобикалят и такива, които са в
противоречие с добрите нрави ( визира се договорения размер на
възнаградителната лихва). Възразено е също така , че част от клаузите в договора са нищожни поради противоречие с правилата на
потребителската защита по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Прави се и алтернативно възражение на прекомерност на
договорената неустойка и за прекомерност
на договорените възнаградителни лихви. Оспорва се да е настъпила предсрочна
изскуемост на цялото вземане. Прави се възражение за нищожност на договора за
цесия, с мотива, че вземането, доколкото
е такова по потребителски спор, не подлежи на прехвърляне, тъй като такава
възможност не била договорена в самия договор за кредит. Моли се искът да бъде
отхвърлен и да се присъдят сторените на ответника разноски.
Вещото лице по проведената експертиза
дава заключение, че остатъчното
задължение на Х. по договора, изчислено към датата на депозиране на исковата
молба в съда , 10.02.2020г. , е следното : 470.20 лв. главница, 77.73 лв. възнаградителна лихва,
210.87 лева от неустойката за непредставено обезпечение, и 128.90 лева
обезщетение за забава в плащането на вноските, начислено за период от
25.08.2017г до 10.02.2020 г.
Допустим като установителен иск с правно
основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, вр. с чл. 99 от Закона за
задълженията и договорите и чл. 240 от ЗЗД. Искът е допустим като установителен при изричната разпоредба на чл. 422 от ГПК, тъй като ищецът разполага със заповед за изпълнение на същото задължение ,
издадена по частното гражданско дело 20105 по описа на ПРС за 2019г. Спазени са
сроковете както по чл. 414 от ГПК, така и този по чл. 422 от същия кодекс.
Съдът, възоснова ангажираните доказателства
, съобрази :
Договора за паричен заем под № ******** и
предложението за сключването му са представени на л. 5 от делото , в заверено
от страната и неоспорено от ответника копие, при което съдът приема сключването
му за
доказано. В самия договор има изявление на ответника ( чл. 4 ) с
характер на разписка за получаването на сумата от 500 лева , и съдът приема ,
че престацията на кредитора по договора е изпълнена. Следователно, на Х. е
платена сумата от 500 лева , и доколкото договора за заем е реален , съдът не
може да отрече съществането му .
Тъй като договорът попада под дефиницията на
чл. 9 от Закона за потребителския кредит , той следва да се подчинява на
закрепените там правила за потребителска защита на кредитополучателите.
Приложима е редакцията на ЗПК , обн. ДВ изм. и доп., бр. 59 от 29.07.2016г.
Съобразно чл. 19 ал. 4 от ЗПК в тази му и
следващите редакции, годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Има се предвид Постановление № 426 от 18
декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения, (Обн., ДВ, бр. 106 от 23. 12. 2014
г.), в сила от 1 януари 2015 г. според едниствения член на
което, „годишния
размер на законната лихва за просрочени парични задължения се определя в размер на основния лихвен
процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на
текущата година плюс 10 процентни пункта“.
Доколкото обаче основния лихвен процент на БНБ към периода е 0.01 % , то ГПР по
договора не надхвърля повече от 5 пъти размера на законната лихва, тъй като е
под стойност от 50.05 %. В закона няма задължение на кредитодателя да обясни в
самия договор как точно се формира годишния процент на разходите, доколкото
методиката на формирането му е законоустановена ( приложение № 1 към
закона).
Под страх от недействителност ( чл. 22 ) ,
договора следва да е написан на „разбираем език“ в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора, както и да
съдържа поне реквизитите , посочени в
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 – 9 от ЗПК. В случая договорът е писмен, съдържа посочване на общия размер на кредита и условията за
усвояването му, лихвения процент по кредита, и условията за прилагането му. Тъй като
лихвения процент е фиксиран за целия срок на договора, неприложими към същия са
изискванията за: посочване на индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, методиката за изчисляване на референтния лихвен
процент съгласно чл. 33а. Има информация ( чл. 5 от специалните условия
към договора ) за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно,
във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, както и
за наличието или липсата на право на
отказ на потребителя от договора, и
срока, в който това право може да бъде упражнено. Има, в съответствие с чл. 11
ал. 1 т. 11 от ЗПК, погасителен план, като
са посочени датите на падеж на всички отделни погасителни вноски, на ответника
е бил предоставен и стандратен европейски формуляр с необходимото съдържание.
Не се намериха основания за общата
недействителност на договора според чл. 22 от ЗПК.
Съдът обаче споделя правоизключващото
възражение на ответника за недействителност
- нищожност – на клаузата на чл. 8 от договора,
която
предвижда неустойка в размер от 473 лева
при непредставяне на обезпечение на вземанията на кредитора по договора. Тази клауза противоречи на добрите нрави; липсата на
представени обезпечения е безспорен факт.
С оглед дадените от ВКС в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г.
на ОСТК критерий, следва да се каже , че тази неустойка не разполага с
присъщите си функции. Тя не обезпечава вземане на кредитора за вреди, каквито
не биха могли да настъпят само заради неизпълнението на задължението на
ответника да представи обезпечение. Пак по същата причина, неустойката няма
възстановителна функция, а прилагането й като санкция не може да обоснове
законосъобразност, доколкото паричния й еквивалент е значителен, почти три
четвърти части от главницата. Изводът на съда е , че плащането на сумата по
тази неустойка е самоцелно, а оттам – тази клауза противоречи на добрите нрави.
Тази клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите – тя води до значително неравновесие между
договорените права на страните, като облагодетелства недобросъвестно и
нееквивалентно кредитора по договора. Няма данни тази клауза да е индивидуално
договорена, ищецът не доказва такива преговори, следователно тази клауза е
нищожна и на основанието по чл. 146 от ЗЗП. Искът да се плати произтичащото от
тази клауза задължение поради това не е основателен и следва да се
отхвърли.
Вярно е,
че съдебната практика е приела константно , че противоречи на добрите
нрави уговорка за размера на кредиторовото възнаграждание при необезпечени кредити, който надвишава трикратния размер на
законната лихва (а за обезпечени кредити – двукратния размер на законната
лихва) (решение № 378/18.05.2006 г.
по гр. д. 315/2005 г. на ВКС, 2 г. о. и мн. др. подобни). Критерия обаче е
ориентировъчен, а с оглед особеностите на конкретния случай , съдът не може да
приеме, че противоречи на добрите нрави клауза , която предвижда възнаграждение
за кредитора в размер от 89 лева върху главница от 500 лева за период от почти
11 месеца, тоест, по – малко от една
шеста от абсолютната стойност на главницата. Тук следва да се има предвид, че
се касае за кредит със висок риск от неизпълнение, а възнаграждението е
единственото основание/мотив, поради което кредиторът е сключил договора.
Искането за установяване на вземането за кредиторово възнаграждение е
основателно.
Възражението за прихващане:
Каза се , недействителна е клаузата,
предвиждаща плащане на неустойка в
размер от 473 лева при непредставяне на
обезпечение на вземанията на кредитора
по договора; съответно , платеното по нея от страна на ответника е дадено без
основание и затова подлежи на връщане. Според заключението на вещото лице,
платени от неустойката са 262.13 лева , и остават за плащане още 210.87 лева,
колкото е исковото претенция. Тоест, възражението за прихващане е основателно
до размер от 262.13 лева , до който размер следва да се уважи, а иска за
установяване на вземането за главница – да се отхвърли в тази част поради
погасяване на вземането поради прихващане.
На л. 13 от делото фигурира и копие,
заверено от страната , от рамков договор
за цесия от дата 25.03.2019Г. между
ищеца и първоначалния кредитор, като се установява от приложението под № 1 към
същия , че вземането на цедента против ответника е предмет на договора, тоест,
ищеца се явява между страните по договора, действителен носител на материалното
право. Цесията е породила действие и в отношенията между длъжника и цесионера , доколкото представено е
уведомление по смисъла на чл. 99 от
Закона за задълженията и договорите до Х. . Това уведомление не е получено,
като обратната разписка , с която е изпратено , е върната с отбелязване, че пратката
не е била потърсена. Независимо от това , уведомление за извършената цесия от
името на цесионера като пълномощник на цедента , фигурира като приложение към
исковата молба ( л. 21 от делото ), при което следва да се приеме за редовно
връчено на длъжника; в това отношение, съдебната практика последователно приема
връчването на уведомлението да е редовно.
Тук трябва да се каже , че възражението за несъобщаване на договора за
цесия би могло да бъде правопогасяващо само в хипотеза на плащане на
първоначалния кредитор, цедента, след сключването на договора за цесия , но
преди длъжника да бъде уведомен за нея. Такива факти обаче отсъстват в исковата
молба, а на свой ред, вещото лице отрича извършването на плащания на първоначалния кредитор след датата на
цесията. Ищецът е легимиран като
кредитор, включително и поради факта ,че в договора за потребителски кредит е изрично предвидена възможност на
кредитора да цедира вземането си .
По размера на претенциите:
Съдът
кредитира заключението на вещото лице по проведената счетоводна експертиза, но
само в частта му относно платеното и остатъка за плащане на главницата,
възнаградителната лихва и неустойката непредставено обезпечение. В частта обаче
, представляваща изчисление на дължимите лихви за забава , съдът не дава вяра
на заключението, тъй като вещото лице е изчислило лихвата не съобразно
процесния период – до датата на подаването на заявлението в съда , 09.12.2019г
, а до датата на подаването на самата искова молба ( като документ) в съда ,
тоест до 10.02.2020г. Законна лихва може да бъде присъдена само върху сумата на
главницата и възнаградителната лихва, като за основа на изчисленията се ползва
пълния размер на неплатената главница , тъй като погасяването му чрез
възражение за прихващане няма обратно действие. Така , изчисления от съда с
помощта на интернет калкулатор размер на законната лиха за забава за процесния
период е 162.71 лева ,до който размер иска по чл. 86 от ЗЗД е основателен . За
разликата той следва да се отхвърли.
Разноските се присъждат пропорционално.
Общия
размер на направените от ищеца разноски , включително тези по частното дело за
издаване на заповед за плащане, е 500 лева ; дължат се от ответника
пропорционално 236.74 лева ( 500/947.26*448.51 лева, колкото са присъдени в
полза на ищеца). На адвоката на ответника ,
стартирал чрез възражение процеса по чл. 422 от ГПК, се дължи един
хонорар на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата, изчислен по чл. 7 ал. 2
от наредбата към чл. 36 от ЗА в размер от 300 лева и редуциран съобразно
отхвърлената част на исковете, или 157.95 лева.
( 300/947.26*498.75 лева , колкото са отхвърлени като претенция). Дължи
се и пропорционалната част от сторените от Х. за експертизата разноски от 60
лева, или 31.59 лева.
Воден от изложеното и на основание чл. 235
от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Приема за основателно възражението на Х.Н.Х.,
ЕГН **********,*** за прихващане на вземането на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София , бул.
д-р Петър Дертлиев № 25 офис - сграда
Лабиринт, ет. 2 офис 4, за главница по договор № *********************г. с
насрещно вземане на Х. за платена без основание неустойка за непредставено
обезпечение по същия договор , до размера на по- малкото вземане от 262.13
лева.
Признава за установено по отношение на Х.Н.Х.,
ЕГН **********,***, че в отношенията между страните, дължи на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София , бул. д-р Петър Дертлиев № 25 офис -
сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, плащането на следните суми по договор № **************.,
за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по частното дело № 20105/2019 год. по описа на Районен съд –
Пловдив, ІІ бр.с:
208.07 лв.
- главница, ведно със законната лихва от датата на подаването на
заявлението в съда – 09.12.2019г до окончателното изплащане на вземането;
77.73 лв. възнаградителна лихва за периода
на договора ,
162.71 лева обезщетение за забава в
плащането на вноските, начислено за период от 25.08.2017г до 09.12.2019г.;
като ОТХВЪРЛЯ ИСКА В ЧАСТТА, представляваща суми от 210.87 лева остатък от
неустойката за непредставено обезпечение – като неоснователен, в частта за
главницата над размер от 208.07 лева до
пълния предявен размер от 470.20 лв. – поради уваженото възражение за
прихващане, и в частта над размер от 162.71 лева обезщетение за забава до пълния предявен
размер от 188.46 лева, като недоказан по размера си.
Осъжда Х.Н.Х., ЕГН **********,*** ,да заплати
на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София , бул. д-р
Петър Дертлиев № 25 офис - сграда
Лабиринт, ет. 2 офис 4, сумата от 236.74
лева разноски по двете дела.
Осъжда „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София , бул. д-р Петър
Дертлиев № 25 офис - сграда Лабиринт,
ет. 2 офис 4, да заплати на Х.Н.Х., ЕГН **********,***, сумата от 31.59 лева разноски по двете дела.
Осъжда „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София , бул. д-р
Петър Дертлиев № 25 офис - сграда
Лабиринт, ет. 2 офис 4, да заплати на ********************** , адрес на дейност
*************************** , личен номер ***********, сумата от 157.95 лева –
хонорар за защита на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала!
Секретар: