№ 6557
гр. София, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Г.
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско
дело № 20251100500349 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. Д. П., малолетен, действащ чрез своя
баща и законен представител Д. П. П., срещу Решение № 14659/26.07.2024 г.,
постановено по гр. дело № 60878/2023 г. по описа на СРС, ГО, 92 състав, с
което е изменен, на основание чл.150, пр.1 и 3 вр. чл.143, ал.2 СК и чл.146 СК,
размерът на дължимата месечна издръжка от М. Г. П., определена с влязло в
законна сила на 29.07.2020 г. Решение № 534586/14.11.2018 г. по гр. дело №
13183/2018 г. на СРС, 149 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният
против М. Г. П. иск по чл.150, пр. 1 и 3 вр. чл.143, ал.2 СК и чл.146 СК, за
увеличаване на месечната издръжка на детето А. Д. П. за разликата над 250
/двеста и петдесет/ лева до размер от 350/триста и петдесет/ лева, както и в
частта за разноските.
Моли се, да се отмени решението в обжалваната част като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, като се постанови друго, с което да се
уважи искът за увеличение на месечната издръжка на детето А. Д. П. за сума в
размер от 350 /триста и петдесет/ лв. Моли се и да бъдат присъдени сторените
по делото разноските и пред двете съдебни инстанции, съобразно уважения
размер на издръжката.
Въззиваемата страна М. Г. П. счита жалбата за неоснователна и моли
1
същата да бъде оставена без уважение.
Претендира разноски.
Подадена е и частна жалба от А. Д. П., малолетен, действащ чрез своя
баща и законен представител Д. П. П., срещу Определение №
49179/03.12.2024г., постановено по гр. дело № 60878/2023 г. по описа на СРС,
92 състав, с което е отхвърлена молбата на ищеца по чл. 248 ГПК,
обективирана във въззивна жалба с вх. № 227454 от 30.07.2024 г. за изменение
на постановеното по делото решение № 14659 от 26.07.2024 г. в частта за
разноските, като неоснователна. Излагат се съображения, че не следва да се
присъждат разноски на М. П. за производството пред СРС за оказана
безплатна адвокатска защита, тъй като по делото липсва декларация за
гражданско, материално и имотно състояние на ответницата М. П. с оглед
преценка от съда за това дали същата е материално затруднено лице, като се
излагат и други съображения. Моли се да бъде отменено изцяло обжалваното
определение, като неправилно, незаконосъобразно, постановено при
нарушение на материалния и процесуални закон, и необосновано, и да се
постанови друго, с което да се уважи молбата по чл. 248, обективирана във
въззивната жалба.
Отговор на частната жалба не е депозиран, но в открито съдебно
заседание, проведено на 20.10.2025 г. пред въззивната инстанция,
процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва частната жалба и
пледира за оставянето й без уважение.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК
от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на
въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваните
му части.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и
доводи на страните, приема за установено следното:
С Решение № 14659/26.07.2024 г., постановено по гр. дело № 60878/2023
год. по описа на СРС, ГО, 92 състав, е изменен, на основание чл. 150, пр. 1 и 3,
вр. чл. 143, ал. 2 СК и чл. 146 СК, размерът на дължимата месечна издръжка
от М. Г. П., определена по силата на Решение № 534586 от 14.11.2018 г.,
постановено по гр.д. № 13183/2018 г. по описа на СРС, 149 състав, влязло в
сила в частта за издръжката на 29.07.2020 г., в полза на А. Д. П., действащ чрез
неговия баща и законен представител Д. П. П., като е осъдена, на основание
чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК и чл. 146 СК, М. Г. П., да заплаща на А.
Д. П., чрез неговия баща и законен представител Д. П. П., месечна издръжка в
размер на 250,00 (двеста и петдесет) лева, считано от 07.11.2023 г., до
настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й
изплащане, платима по банкова сметка в банка „ОББ“ АД, титуляр Д. П. П.,
като е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл.
143, ал. 2 СК, за разликата над 250,00 лева до пълния предявен размер от
2
500,00 лева, като неоснователен. С решението е допуснато, на основание чл.
242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената в полза на А. Д. П., издръжка. С решението е осъдена, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М. Г. П. да заплати на А. Д. П., действащ чрез
своя баща и законен представител Д. П. П., сумата в размер на 1000,00
(хиляда) лева, представляваща сторени разноски за адвокатско
възнаграждение, а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати по сметка на
Софийския районен съд държавна такса в размер на 72,00 (седемдесет и два)
лева. Също така с решението е осъден, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗА, А. Д. П., ЕГН **********, действащ чрез своя баща и
законен представител Д. П. П. да заплати на адв. М. К. М., САК, сумата в
размер на 250,00 (двеста и петдесет) лева, представляваща адвокатско
възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска.
Първоинстанционният съд се е произнесъл с решението си и по
отговорността за разноските.
С Определение № 49179/03.12.2024 г., постановено по гр. дело №
60878/2023 г., Софийският районен съд, 92-ри състав, е отхвърлил молбата на
ищеца А. Д. П., действащ чрез своя баща и законен представител Д. П. П., по
чл. 248 ГПК, обективирана във въззивна жалба с вх. № 227454 от 30.07.2024 г.
за изменение на постановеното по делото Решение № 14659 от 26.07.2024 г. в
частта за разноските, като неоснователна.
Доводите на въззивника касаят неправилна преценка на събраните
доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз
основа на доказателствата по делото.
Наведените доводи за неправилност на решението в обжалваната част са
основателни.
При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът се
съобразява с увеличените нужди на детето и възможностите на задължения
родител да покрие тези нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на
детето, когато е присъдена досегашната му издръжка, и увеличените
възможности на задължения родител да покрие тези неудовлетворени нужди.
Също така, искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може да се
основава на едновременното увеличение на нуждите на детето и на
възможностите на родителя му.
В настоящия случай първоинстанционният съд правилно е преценил, че е
налице увеличение на нуждите на детето от средства за съществуване от
времето, когато е определена месечната му издръжка. През изминалия период
ищецът е пораснал, с което дефинитивно са се увеличили и неговите
потребности, които не могат да бъдат задоволявани с издръжката в
досегашния размер. Увеличеният размер на издръжката обаче, преценен от
първоинстанционния съд в размер на 50 лв., настоящият съд намира за
недостатъчен да покрие нарасналите нужди на порасналото вече дете. От
събраните доказателства се установява, че от определяне на предходния
3
размер на издръжката са изминали над пет години. Съгласно социалния
доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ - Възраждане,
представен пред въззивната инстанция, се установява, че А. е ученик в VII
клас в 92-ро ОУ „Д. Талев“ – гр. София. В доклада се сочи, че детето и
неговият баща споделят, че А. посещава извънкласни занимания по английски
език, математика и български език. Самият А. е заявил пред социалния
работник, че посещава уроци по математика, както и тренировки по тенис и
плуване. Отразено е също, че детето кара ски, като разходите за екипировка и
уроци по ски, както и за всички екскурзии и зелени училища, които посещава,
се поемат изцяло от бащата, т.е. и от социалното проучване се установява, че
по отношение на детето са налице нараснали обичайни разходи за храна,
облекло, учебни помагала, транспорт, извънкласни занимания и участие в
социалния живот. Това представлява трайно и съществено изменение на
нуждите по смисъла на чл. 150 СК, респ. чл. 143, ал. 2 СК и т. 2 от ППВС №
5/1970 г.
По отношение възможностите на задължената майка: липсват данни за тР.
нетрудоспособност, като видно от материалите по първоинстанционното дело,
за ответницата не са налице данни за подадени декларации за регистрация на
самоосигуряващо се лице и деклариран осигурителен доход (Писмо от НАП,
ТД Пловдив, офис Пазарджик, от 24.04.2024 г., подредено на л. 57 от делото на
СРС). Същевременно същата е в трудоспособна възраст и не са ангажирани
доказателства за обективна невъзможност да реализира доходи поне около
средните за страната. Фактът, че няма данни за декларирана заетост, не я
освобождава от законовото задължение за участие в издръжката на детето и не
елиминира критерия на чл. 142, ал. 1 СК.
При това положение майката следва да мобилизира своята трудова и
житейска деятелност с оглед изпълнение на родителското си задължение за
осигуряване на необходимите средства за издръжка на детето.
Родителството предполага не само морален, но и материален
ангажимент за активно участие в задоволяване на ежедневните и
образователни потребности на детето. Липсата на текуща трудова заетост не
освобождава майката от дълга й да полага усилия за осигуряване на доходи,
съразмерни с нейните възраст, здравословно състояние, образование и
професионална квалификация. Съдът приема, че майката е в трудоспособна
възраст, не страда от заболявания, които да й пречат да упражнява трудова
дейност, и следователно има реална възможност да реализира доходи поне
около средните за страната. От нея се очаква да предприеме активни действия
по намиране на подходяща работа, да използва придобитите си знания и
умения и да преодолее евентуалните временни затруднения, за да изпълнява
последователно и добросъвестно своето родителско задължение за
материално подпомагане на детето.
В съдебно заседание процесуалният представител на майката излага
довод, че същата почти не вижда детето, което следвало да се отчете при
4
определяне на размера на издръжката. Този довод е несъстоятелен.
Законът не поставя дължимостта и размера на издръжката в зависимост
от личните отношения между родителя и детето. Издръжката е дължима
безусловно, по силата на чл. 143, ал. 2 СК, доколкото детето е ненавършило
пълнолетие и има нужда от такава. Дори и да са налице затруднения във
взаимоотношенията между родителите, това не освобождава никого от
законовото задължение да участва равностойно в осигуряването на
необходимите средства за нормалното развитие на детето, като такова участие
е израз на отговорното упражняване на родителските права и задължения.
С оглед възрастта на детето, доказаните му нужди и изискването за
справедливо разпределение на тежестта между двамата родители
(включително издръжката в натура от страна на бащата, при когото детето
живее), въззивният съд намира, че месечна издръжка в размер на 350 (триста и
петдесет) лева е необходима и съразмерна на възможностите на майката.
Поради това въззивната жалба е основателна и следва да бъде уважена изцяло
в рамките на обжалването – за разликата над 250 до 350 лв.
Частната жалба срещу Определение № 49179/03.12.2024 г., постановено
по гр. дело № 60878/2023 г., е процесуално допустима, но е неоснователна.
Софийският районен съд правилно е отхвърлил молбата по чл. 248 ГПК, тъй
като видно от молба, вх. № 174503/29.05.2024 г., процесуалният представител
на ответницата е поискал присъждане на разноски по чл. 38 от Закона за
адвокатурата, а видно от представен Договор за правна защита и съдействие
№ 238/10.01.2024 г., по същия е посочено нула лева договорено
възнаграждение, като в договора изрично е записано оказване на безплатна
правна помощ на материално затруднено лице. Съдът намира за
неоснователни доводите в частната жалба, че при оказване на безплатна
правна помощ на материално затруднено лице, следва да бъде представена
декларация (по арг. при освобождаване от заплащане на държавна такса по
сметка на съдилищата и при назначаване на особен представител на
материално затруднено лице), както и че по делото няма такава декларация.
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Определение № 319/ 09.07.2019
г. по ч. гр. дело № 2186/2019 г. по описа на ВКС, IV ГО, за присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв пред съответната
инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и
съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва
безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1
ЗАдв, като не е необходимо страната предварително да установява и да
доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ.
Подобно становище е застъпено и в Определение № 135 от 17.09.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 1235/2016 г., II г. о., ГК, в което е посочено, че за да възникне
правото на адвоката на възнаграждение в хипотезата на чл. 38 от ЗАдв,
предпоставките са две: да е оказана безплатна адвокатска помощ на лица,
5
посочени в т. 1 до т. 3 на ал. 1 и в съответното производство насрещната
страна да е била осъдена за разноски. В цитираната практиката на ВКС е
посочено, че нито адвокатът, оказващ правната помощ, нито страната, на
която тя е предоставена, следва да доказват наличието на основанието, а
именно, че лицето на което се оказва помощта попада в една от изброените в
чл. 38, ал. 1 ЗАдв. категории лица, както и че е достатъчно да се представи
договорът за правна помощ, и в него да е отбелязано, че помощта се оказва
безплатно при условията на чл. 38 ЗАдв, какъвто е и настоящият случай.
Съобразно изложеното, определението следва да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
Разноски: С оглед окончателния изход по иска за увеличение –
уважаване на 150 лв. от претендирани 300 лв. (т.е. 50% успех за ищеца и 50%
за ответницата) – присъдените от първата инстанция разноски на ищеца в
размер на 1000 лв. съответстват на крайния резултат и не подлежат на
изменение. Възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗАдв за процесуалния
представител на майката в размер на 250 лв. също е съразмерно на
отхвърлената част (150/300 = 1/2) от минималния размер по Наредба № 1/2004
г. по иск за издръжка.
По разноските пред въззивната инстанция: Въззивникът е представил
списък по чл. 80 ГПК, с който претендира разноски за настоящото
производство. Доказателства за действително сторени разноски по делото
пред въззивната инстанция обаче не са представени, поради което съдът не
присъжда такива в негова полза.
Пред въззивната инстанция разноски на въззиваемата страна по
отношение на въззивната жалба не се следват, тъй като въззивната жалба е
уважена. По частната жалба, която е неоснователна, на въззиваемата страна
следва да се присъдят 50 (петдесет) лв. разноски. Съдът съобразява, че не е
представен отделен отговор на частната жалба, а в съдебно заседание
процесуалният представител на въззиваемата страна единствено е пледирал за
оставянето й без уважение. От представения договор за правна защита и
съдействие не се установява разграничение на възнаграждението за отделните
процесуални действия, поради което присъждането в размер на 50 лв. се явява
справедливо и съразмерно на положената адвокатска дейност, при
съобразяване и на постановките на Решение на Съда на Европейския съюз от
25 януари 2024 г. по дело C-438/22.
Върху присъдената от въззивната инстанция издръжка въззиваемата
дължи държавна такса 144 лв. по сметка на СГС.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ Решение № 14659/26.07.2024 г., постановено по гр. дело №
60878/2023 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 92 състав, в частта, в
която е отхвърлен искът за увеличение на месечната издръжка на детето А. Д.
П., ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен представител Д. П.
П., ЕГН **********, над 250 (двеста и петдесет) лева до 350 (триста и
петдесет) лева, и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК и чл. 146
СК, размера на дължимата месечна издръжка от М. Г. П., ЕГН **********,
определена по силата на решение № 534586 от 14.11.2018 г. постановено по
гр.д. № 13183/2018 г. по описа на СРС, 149 състав, влязло в сила в частта за
издръжката на 29.07.2020 г., в полза на А. Д. П., ЕГН **********, действащ
чрез неговия баща и законен представител Д. П. П., ЕГН **********, като:
ОСЪЖДА М. Г. П., ЕГН **********, да заплаща на малолетното си
дете А. Д. П., ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен
представител Д. П. П., ЕГН **********, още 100 (сто) лева месечна издръжка,
(или общо 350 /триста и петдесет/ лева) месечно, считано от 07.11.2023 г., до
настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й
изплащане, платима по банкова сметка с IBAN ********, банка „ОББ“ АД,
титуляр Д. П. П..
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 49179/03.12.2024 г., постановено по
гр. дело № 60878/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 92 състав.
ОСЪЖДА М. Г. П., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски
градски съд сумата от 144 (сто четиридесет и четири) лева – държавна такса,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА А. Д. П., ЕГН **********, действащ чрез своя баща и
законен представител Д. П. П., ЕГН **********, да заплати на М. Г. П., ЕГН
**********, сумата от 50 (петдесет) лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение, дължимо за осъществената защита на
въззиваемата страна по производството по частната жалба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. Д. П., ЕГН **********,
действащ чрез своя баща и законен представител Д. П. П., ЕГН **********, за
присъждане на разноски по делото пред въззивната инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата страна М. Г. П.,
ЕГН **********, за присъждане на разноски по производството по
въззивната жалба.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8