Решение по дело №8216/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260030
Дата: 15 януари 2021 г. (в сила от 23 февруари 2021 г.)
Съдия: Борислава Петрова Борисова-Здравкова
Дело: 20191720108216
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№       

         

гр. Перник, 15.01.2021 г.,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА

 

при участието на секретаря Цветелина Малинова

като разгледа докладваното от съдията

гр.д. № 08216 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез пълномощника юрк. Б., срещу А.Д.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 , чл. 430, ал. 2 ТЗ, чл. 10а ЗПК и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 743,90 лв. - главница по Договор за потребителски кредит № *********, сключен на 01.04.2015 г., сумата 109,07 лв. - договорна лихва за периода от 24.07.2015 г. до 27.05.2016 г., сумата 35.65 лв. - такса оценка на досие за периода от 17.07.2015 г. до 27.05.2016 г., сумата 163.93 лв. - такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за периода от 24.07.2015 г. до 27.05.2016 г., сумата 381.80 лв. - такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за периода от 31.07.2015 г. до 27.05.2016 г., и сумата  128.24 лв. - обезщетение за забава за периода от 25.07.2015 г. до 02.05.2019 г., ведно със  законната лихва върху главницата 743.90 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 02.05.2019 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед № 2050/07.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2925 по описа за 2019 г. на Районен съд - Перник.

В исковата молба се излага, че на 01.07.2017 г. е сключен Договор за цесия между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Файненшъл България“ ЕООД /с предишно наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД/, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № ********* от 01.04.2015 г., сключен между Провидент Файненшъл България“ ООД и А.Д.Х. е прехвърлено в полза на „Изи Асет Мениджмънт” АД с всички привилегии, който го е прехвърлил на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД /пс предишна правно-организационна форма „Агенция за събиране на вземания” ООД/ по силата на Приложение 1 от 01.03.2018 г. към Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. Твърди се, че в договора изрично е уговорено правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Излага се, че по силата на изрично пълномощно от цедента на 07.03.2018 г. ищцовото дружество изпратило до ответника уведомления за извършената цесия чрез „Български пощи“ ЕАД, върнати в цялост с отбелязване „непотърсено”, поради което на 28.11.2019 г. били изпратени нови уведомления, които отново били върнати в цялост с отбелязване, че пратката е получена. С оглед изложеното се навежда довод, че ответникът следва да се счита уведомен за извърпената цесия с връчване на препис от исковата молба. Сочи се, че по силата на сключения договор за кредит кредитодателят се е задължил да предостави на ответника сумата 950,00 лв., която последният се задължил да върне заедно със сумата 52,00 лв. – застрахователна премия и договорна лихва в размер на 187,37 лв. на 60 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 18,96 лв., при първа погасителна вноска – 10.04.2015 г., и последна – 27.05.2016 г. С подписването на договора ответникът се съгласил да заплати и сумата 47,50 лв. – такса за оценка на кредитно досие, разпределена на 60 равни месечни вноски, всяка в размер на 0,79 лв., платими на падежните дати на погасителните вноски. Твърди се, че съгласно договора страните постигнали съгласие за предоставяне на допълнителна услуга – „кредит у дома“, изразяваща се в предоставяне на кредита по местоживеенето на кредитополучателя, срещу заплащане на сумата 223,15 лв., разделена на 60 равни вноски всяка в размер на 3,72 лв., платими на падежните дати на погасителните вноски, както и за заплащане на такса в размер на сумата 520,68 лв. за събиране на седмичните вноски в дома на кредитополучателя, разделена на 60 седмични вноски в размер на 8,68 лв., платими на падежните дати на погасителните вноски. Твърди се, че предвид неплащане на падежа, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за периода от 25.07.2015 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Твърди се, че длъжникът е палтил сума в размер на 494,35 лв., с която са погасени: сумата 59,22 лв. - такса за предоставяне на кредита по местоживеенето на кредитополучателя, сумата 138,88 лв. – такса за услуга събиране на погасителните вноски по местоживеенето на кредитополучателя, сумата 11,85 лв. – такса за оценка на кредитно досие, сумата 78,30 лв. - договорна лихва, и сумата 206,10 лв. - главница, поради което ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за процесните суми. Заповедта била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес от предявяване на настоящите искове. По изложените съображения се моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника чрез назначения от съда особен представител адв. Т. Ш., в който предявените искове се оспорват като неоснователни. Излагат се съображения за недействителност на договора за кредит поради неспазване на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 7-12, т. 20 и ал. 2 от ЗПК, тъй като липсва погасителен план съдържащ разбивка на всяка вноска, размера, периодичността и броя на вноските, липсва яснота как е формиран ГПР, както и приложимите общи условия. Възразява се за нищожност на клаузите на договора, предвиждащи заплащане на такса „кредит у дома“ и „оценка на досие“ поради противоречие с разпоредбата на чл. 10а от ЗПК, забраняваща събиране на такси за действията по усвояване и управление на кредита. С оглед изложеното, начислените на тези основания суми не следва да се считат като задължения по договора.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *******, е издадена Заповед № 2150/07.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 02925/2019 г. по описа на Районен съд - Перник, срещу А.Д.Х., ЕГН **********, за сумата 743,90 лв. - главница по Договор за потребителски кредит № *********, сключен на 01.04.2015 г., сумата 109,07 лв. - договорна лихва за периода от 24.07.2015 г. до 27.05.2016 г., сумата 35,65 лв. - такса оценка на досие за периода от 17.07.2015 г. до 27.05.2016 г., сумата 163,93 лв. - такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за периода от 24.07.2015 г. до 27.05.2016 г., сумата 381,80 лв. - такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за периода от 31.07.2015 г. до 27.05.2016 г., и сумата  128,24 лв. - обезщетение за забава за периода от 25.07.2015 г. до 02.05.2019 г., ведно със  законната лихва върху главницата 743,90 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 02.05.2019 г. до изплащане на вземането, и са присъдени разноски за производството.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

С разпореждане от 04.11.2019 г. на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си, връчено на заявителя на 13.11.2019 г., който е представил доказателства за депозирана искова молба по пощата на 13.12.2019 г.

          От представения по делото договор за потребителски кредит се установява, че на 01.04.2015 г. между „Провидент Файненшъл България” ООД и ответника е сключен договор за кредит, по силата на който заемодателят се е задължил да му предостави сумата 950,00 лв., със задължение за връщането й заедно с възнаграждение за ползването /фиксирана годишна лихва/ в размер на 31,82% на 60 месечни погасителни вноски от по 32,15 лв. и последна вноска в размер на 31,85 лв., като падежът на първото седмично плащане е на 08.04.2015 г. В договора е отразено, че кредитът се предоставя при условие, че заемополучателят заплати такса за оценка на досие в размер на 47,50 лв., заедно с която ГПР е в размер на 48%, както и че заемополучателят е пожелал да му бъде предоставена услугата „Кредит у дома”, изразяваща се в домашна доставка на заетата сума в брой по неговото местоживеене и седмично домашно събиране на вноските по кредита, срещу такса в размер на 743,83 лв.

          По делото е представен формуляр за кандидатстване за кредит и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, подписани от ответника.

          С Договор за цесия и заместване в дълг на 01.07.2017 г. „Провидент Файненшъл България” ООД прехвърля на „Изи Асет Мениджмънт” АД всички главни и акцесорни, настоящи и бъдещи вземания, произтичащи от договори за паричен заем, описани в Приложение № 1 (неразделна част от договора), срещу заплащане на уговорената цена. Прехвърлянето на вземанията по договор № *********/01.04.2015 г., сключен с ответника А. Д. Х., е потвърдена изрично с иявление на цедента „Файненшъл България” ЕООД /с предишно наименование „Провидент Файненшъл България”/, приложено на л. 22 от делото.

          С Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г. „Изи Асет Мениджмънт” АД прехвърля на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ООД вземанията, индивидуализирани в Приложение № 1, което ще бъде неразделна част от договора, считано от датата на неговото съставяне, срещу заплащане на покупна цена. Видно от представеното извлечение 1_Р/01.03.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., че в него са включени взеамнията към ответника по договора от 01.04.2015 г. Представени са потвърждение от „Изи Асет Мениджмънт” АД за сключената цесия и допълнително споразумение към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” ЕАД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, включително с правото да преупъномощава.

          С пълномощно от 04.07.2017 г. цедентът „Файненшъл България” ЕООД е упълномощил цесионера „Изи Асет Мениджмънт” АД да уведоми от негово име длъжниците по всички вземания, възникнали по договори за парични заеми, които дружеството е цедирало съгласно Договор за цесия и заместване в дълг от 01.07.2017 г. между „Файненшъл България” ЕООД кто цедент и „Изи Асет Мениджмънт” АД като цесионер.

          Представено е пълномощно, с което „Изи Асет Мениджмънт” АД преупълномощава „Агенция за събиране на вземания” ЕАД от името на „Файненшъл България” ЕООД да уведоми всички длъжници по всички вземания на „Файненшъл България” ЕООД, възникнали по силата на договори за потребителски кредит, за прехвърлянето им по силата на Договор за цесия от 01.07.2017 г.

          С пълномощно от 09.09.2015 г., цедентът „Изи Асет Мениджмънт” АД е упълномощил „Агенция за събиране на вземания” АД да уведоми от негово име длъжниците по всички вземания, възникнали по договори за парични заеми, които дружеството е цедирало съгласно Договор за цесия проджба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД като цедент и „Агенция за събиране на вземания” ООД като цесионер.

          Представени са уведомителни писма от 07.03.2018 г. и 28.11.2019 г. за извършената цесия, изходящи от ищеца, в качеството на пълномощник на цедента „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Файненшъл България” ЕООД, без данни за получаването им от кредитополучателя.

          По делото е прието заключение на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че на вещото лице не са предоставени документи относно усвояване на кредита и услуагата „Кредит у дома”. Експертът посочва, че в системата на „Файненшъл България” ЕООД са отразени плащания по договор за потребителски кредит № *********/01.04.2015 г. в размер на 494,35 лв., отразени по падежни дати в изготвена от вещото лице таблица. Размерът на непогасените задължения са: 743,90 лв. – главница, 109,07 лв. – договорна лихва за периода 23.07.2015 г. – 25.05.2016 г., 35,65 лв. – такса за оценка на досие, 163,72 лв. – такса услуга „Кредит у дома” за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за периода 24.07.2015 г. – 27.05.2016 г., 382,01 лв. – такса услуга „Кредит у дома” за събиране на погасителните вноски по местоживене на кредитополучателя за периода 31.07.2015 г. – 27.05.2016 г., 242,82 лв. - обезщетение за забава за периода 23.07.2015 г. – 02.05.2019 г. В случай, че с направените вноски не са погасявани суми за такси и услуги, неплатеното задължение по договора би било, както следва: 580,33 лв. – главница, 62,69 лв. – договорна лихва за периода 01.10.2015 г. – 25.05.206 г., 242,82 лв. – лихва за забава за периода 23.07.2015 г. – 02.05.2019 г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1, т. 2 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 430, ал. 2 ТЗ, чл. 10а ЗПК и чл. 86 ЗЗД.

Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца към ответника, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (редакция на текста изм. ДВ, бр. 86 от 2017 г.) за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.

При така предявените искове в тежест на ищеца е да установи възникването в негова полза на изискуемо вземане, за което е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между „Файненшъл България“ ЕООД /с предишно наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД/, и ответника е възникнала валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор за заем, по силата на който на ответника е предоставена сумата 950,00 лв. срещу задължение за връщането й, заедно с договорна лихва, такса за услуга „кредит у дома“ и „оценка на досие“ в посочения размер на 60 равни седмични вноски, съответствие на клаузите на договора с императивните разпоредби на ЗПК, изпадането на заемателя в забава, че между цесионера и ищеца е сключен валиден договор за цесия, по силата на който на ищеца са прехвърлени вземанията по договора за заем с ответника, че цесията е съобщена на ответника от надлежната страна и размера на исковете

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Предвид правата и задълженията на страните по сключения договор, следва, че вземанията произтичат от договор за потребителски кредит, поради което съдът е длъжен служебно да извърши проверка за съответствие на неговите клаузи с императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите. В тази връзка са направени и изрични възражения за недействителност на договора в отговора на исковата молба.

От съдържанието на сключения договор съдът прави извод, че същият не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1 към ЗПК, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания Тоест, в посочената величина /представлявайки общ израз на всичко дължимо по кредита/ следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота относно посочените обстоятелства липсва. Посочен е лихвен процент по заема /който е фиксиран/, както и годишно оскъпяване по заема като сума, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора, тъй като липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 48,00 % ) и допълнителните допускания, при които е определен ГПР. Следва да се посочи, че съгласно договора ГПР включва фискирана лихва в размер на 31,82 % годишно и такса за оценка на досие, която не е посочена като процентното изражение. Същеврменно след като фиксираната лихва в размер на сумата 187,37 лв. формира 31,82% от ГПР, то таксата за оценка на досие в размер на 47,50 лв., т.е. приблизително четири пъти по-малко, се равнява на около 8% от ГПР, при което липсва яснота как е формиран остатъка до 48% на ГПР. На следващо място, видно от приложения договор, че съдържа уговорка за заплащане на сумата 743,83 лв., представляваяща такса за доставка на заетата сума в брой по местоживеенето на кредитополучателя и седмично домашно събиране на вноските по кредита, която е включена в седмичните погасителни вноски, но не е включена в ГПР. Така договорената клауза се явява нищожна, на основание чл. 21, ал. 2 ЗПК поради заобикаляне на установеното законово изискване, регламентирано в разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Освен това, кумулирането на тази такса към погасителните вноски води до извод за скрито оскъпяване на кредита, т. е. по същество е добавка към възнаградителната лихва на търговеца – заемодател, доколкото именно лихвата би се явила цена на услугата по предоставения заем и в този смисъл следва да бъде включена в ГПР, което не е сторено. Съгласно Решение от 15.03.2012г. по дело С – 453/10 - търговска практика, състояща се в посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния годишен процент на разходите, трябва да се окачестви като „заблуждаваща“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и за изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялните търговски практики“), доколкото тя подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.

Съобразно гореизложеното, кредитното правоотношение между страните се явява недействително на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици. Съобразно нормата на  чл. 23 ЗПК, при недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс.

Съгласно чл. 27 от договора с подпсиването му кредитополучателят потвърждава, че е получил от кредитора пълния размер на кредита, както е посочено на първата страница на договора в буква А. Предвид цитираното съдържание на договора и положения от кредитополучателя подпис върху него, съдът приема, че същият е получил заетата сума в размер на 950,00 лв.

От заключението на вещото лице по проведената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в системата на кредитора са отразени плащания по договора в размер на 494,35 лв. Следователно размерът на непогасеното вземане е 455,65 лв.

По делото не се спори, а и от представените доказателства съдът приема за установено, че вземането е валидно прехвърлено на ищеца в настоящото производство, за което длъжникът е надлежно уведомен с връчване на препис от исковата молба, съдържаща уведомление от предишния кредитор и нарочно пълномощно в полза на ищеца. Преписът от исковата молба, ведно с приложенията към нея, са връчени на ответника чрез назначения особен представител. Следователно длъжникът е получил изходящото от цедента (чрез надлежно упълномощен представител) до него уведомление. Защитата, която се осъществява от назначения по делото в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител осигурява защита на страна по делото, по отношение на която е приложена фикцията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Особеният представител може да извършва широк кръг от процесуални действия и съответно той се явява и надлежен адресат на всички твърдения, наведени от насрещната страна. Следователно, връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, дори и ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици (в този смисъл е Решение № 198/18.01.19 г. по т. д. № 193/18 г. на ВКС). Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото, с оглед чл. 235, ал. 3 от ГПК. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск, за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано (така решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.). Затова съдът приема, че с връчването на съобщение за извършената цесия, като приложение към исковата молба е осъществено надлежно уведомяване за цесията. По тези съображения следва, че процесната цесия има действие за длъжника и тъй като същият не твърди да е извършил плащане на прехвърленото вземане, то ищецът – цесионер, се явява носител на това вземане.

          С оглед изложеното, съдът достига до извод, че предявения иск за главница е основателен за сумата 455,65 лв., до който размер следва да бъде уважен, и отхвърлен за разликата над 455,65 лв. до пълния предявен размер 743,90 лв.

Предвид обстоятелството, че искът има за предмет парично вземане, като правоувеличаваща последица от предявяването му следва да бъде уважено и искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда – 02.05.2019  г., до окончателното изплащане на вземането.

Предвид извода за недействителнсот на договора за кредит, на основание чл. 23 ЗПК останалите искове следва да бъдат отхвърлени.

 

По разноските:

С оглед отправеното искане и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени направените разноски, съразмерно на уважената част от исковите претенции. В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните разноски: 31,25 лв. – държавна такса, 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, 200,00 лв. – депозит за вещо лице, 210,00 лв. – депозит за особен представител, т. е. направените разноски в исковото производство са в общ размер на 541,25 лв. В заповедното производство ищецът е направил разноски както следва: 31,25 лв. – държавна такса, и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, т.е. общо 81,25 лв. По отношение на разноските за връчване на съдебни книжа чрез ЧСИ, по делото липсват доказателства за реалното им извършване, поради което не следва да бъдат присъдени, а юрисконсултското възнаграждение е определено в минимален размер, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, на основание чл. 78, ал. 8, вр. чл. 37 ЗПрП и чл. 25 и чл. 26 от НЗПрП,  Съобразно уважената част на исковете, на ищеца следва да бъде присъдена сумата 157,83 лв. – разноски за исковото производство, и сумата 23,69 лв. – разноски за заповедното производство.

Ответникът не е представил доказателства за сторени разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъдени съобразно отхвърлената част на исковете.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Д.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата 455,65 лв. /четиристотин петдесет и пет лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № *********, сключен на 01.04.2015 г. с „Файненшъл България” ЕООД /с предишно наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД/, вземанията по който са прехвърлени на „Изи Асет Мениджмънт” АД с договор за цесия от 01.07.2017 г. и на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД /с предишна правно-организационна форма „Агенция за събиране на вземания” ООД/ по силата на Приложение 1 от 01.03.2018 г. към Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 02.05.2019 г., до изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед № 2050/07.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2925 по описа за 2019 г. на Районен съд – Перник, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата над 455,63 лв. до пълния предявен размер 743,90 лв.- главница, сумата 109,07 лв. - договорна лихва за периода от 24.07.2015 г. до 27.05.2016 г., сумата 35,65 лв. - такса оценка на досие за периода от 17.07.2015 г. до 27.05.2016 г., сумата 163.93 лв. - такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за периода от 24.07.2015 г. до 27.05.2016 г., сумата 381.80 лв. - такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за периода от 31.07.2015 г. до 27.05.2016 г., и сумата  128,24 лв. - обезщетение за забава за периода от 25.07.2015 г. до 02.05.2019 г.

 

ОСЪЖДА А.Д.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата 157,83 лв. /сто петдесет и седем лева и осемдесет и три стотинки/ – разноски за исковото произвидство, и сумата 23,69 лв. /двадесет и три лева и шестдесет и девет стотинки/ – разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 2925 по описа за 2019 г. на Районен съд – Перник.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 2925 по описа за 2019 г. на Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.