Решение по ВЧНД №344/2025 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 144
Дата: 18 юли 2025 г. (в сила от 18 юли 2025 г.)
Съдия: Мая Петрова Величкова
Дело: 20252200600344
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 23 юни 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 144
гр. С., 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мая П. Величкова
Членове:Галина Хр. Нейчева

Пламен Д. Стефанов
при участието на секретаря Илка Й. Илиева
в присъствието на прокурора Д. Г. Г.
като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно частно
наказателно дело № 20252200600344 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ, вр. чл.306 ал.3 предл.1, вр. ал.1
т.1 предл.3 от НПК.
Образувано е по депозирана въззивна жалба от осъдения Г. К. Р., чрез
упълномощения му защитник адв.Н. К. от АК С., срещу протоколно
определение от 13.05.2025г. по Протокол рег.№ 807/13.05.2025г., постановено
по НОХД № 542/2025г. по описа на Районен съд С., с което при условията на
чл.306 ал.1 т.1 от НПК и при прилагането на чл.343б ал.5 от НК е отнето в
полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване
на престъплението, което е собственост на дееца - подсъдимият Г. К. Р., а
именно лек автомобил „В.“ с рег.№ ....., оставен на съхранение в склад МПС
при ОДМВР С. с Приемателно-предавателен протокол № 799/29.04.2025г.,
ведно с 1 брой контактен ключ за същото МПС.
Във въззивната жалба са развити доводи за незаконосъобразност на
определението на съда, както и противоречащо на практиката на съдилищата.
Сочи се, че поради наличието на производство пред Конституционния съд на
1
Република България – к.д.№ 15/2024г., е следвало районният съд да не се
произнася по приложението на чл.343б ал.5 от НК. Прави искане за
иницииране на производство пред КС на РБ по реда на чл.150 ал.2 от КРБ, за
обявяване на противоконституционност на чл.343б ал.5 от НК. Посочва се, че
не са налице условията на чл.25 и чл.26 от НПК за спиране на наказателното
производство до произнасяне на КСРБ. Иска се да се отмени атакуваното
определение. Алтернативно се иска въззивната инстанция да се произнесе
след постановяване на решението по к.д.№ 15/2024г. на КСРБ.
Представителят на ОП С., в съдебно заседание моли да не се уважава
депозираната жалба, тъй като в първоинстанционното производство е
приложен законът такъв, какъвто е към настоящия момент. Счита, че
аргументите на защитата са правно ирелевантни за решаване на делото, тъй
като наличието на спор, съответно на дело, образувано пред Конституционния
съд, не обосновава каквото и да е обстоятелство, касаещо
законосъобразността на постановеното определение. Посочва, че решението
на Конституционния съд ще се прилага само занапред, което по никакъв начин
не влияе на правния спор към настоящия момент. Пледира да се остави
жалбата като неоснователна и да се потвърдите първоинстанционното
определение за отнемане на превозното средство.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция осъдения Р. не се явява
лично, не се явява и защитникът му адв.Н. К. от АК С..
Настоящата въззивна жалба е подадена от легитимирана страна -
осъдения, който има право на такава жалба против съдебен акт (постановеното
определение), който подлежи на въззивен съдебен контрол, и в 15-дневния
преклузивен срок за атакуване, предвиден в чл.319 ал.1 от НПК, поради което
тя е допустима.
С.ският окръжен съд, след като се запозна с всички материали по
настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на
досъдебното производство и в хода на съдебно следствие пред първата
инстанция, както и провери атакуваното определение по оплакванията на
жалбоподателя и служебно изцяло, съгласно разпоредбата на чл.314 ал.1 от
НПК, направи извода, че въззивната жалба е неоснователна.
С.ският районен съд е изследвал относимите към спора обстоятелства,
анализирал е събраните на досъдебното производство и приобщени към
2
делото по надлежния процесуален ред доказателства, извършил е обективно,
всестранно и пълно изясняване на фактите по делото и след правилна
преценка на съвкупния доказателствен материал, приел за установени
фактическите обстоятелства, изложени в мотивите на определението, макар и
оскъдни. Всичко това първата инстанция е направила, съблюдавайки стриктно
правилата на наказателния процес.
Въззивният съд, действайки също като инстанция по фактите и
съобразявайки оплакванията, съдържащи се в жалбата, извърши собствена
преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на нея намира за
установено следното:
НОХД № 542/2025г. по описа на СлРС, е образувано по внесено на
08.05.2025г. споразумение за решаване на наказателното производство за
извършено престъпление по чл.343б ал.3 от НК от Г. К. Р.. Споразумението е
одобрено от съда с протоколно определение от 13.05.2025г., влязло в сила на
същата дата. С него Р. е признат за виновен в извършено престъпление по
чл.343б ал.1 от НК, като са му наложени наказания лишаване от свобода в
размер на пет месеца, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от три
години, както и наказание лишаване от право да управлява моторно превозно
за срок от една година и два месеца, считано от отнемане на СУМПС.
С.ски районен съд е приложи материалния закон в частта,
постановяваща отнемане на превозното средство, послужило за извършване
на престъплението, като се е произнесъл по прилагането на чл.343б ал.5 от НК
по реда на чл.306 ал.1 т.1 от НПК и в изпълнение на разпоредбата на чл.383
ал.2 от НПК. С обжалваното определение първоинстанционният съд се е
произнесъл по въпросите, свързани с отнемане на МПС – лек автомобил „В.“ с
рег.№ ....., послужило за извършване на престъплението по чл.343б ал.1 от НК,
в извършването на което жалбоподателят Г. К. Р. е признат за виновен с
одобреното споразумение по НОХД № 542/2025г. по описа на Районен съд С..
За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд, на
базата на събраните по делото доказателства, е приел, че престъплението по
чл.343б ал.1 от НК е било извършено с горепосоченото МПС, същото е
собственост на подс.Р., поради което и на основание чл.343б ал.5 от НК е
присъдил да се отнеме в полза на държавата МПС, собственост на подс.Р., а
именно лек автомобил „В.“ с рег.№ ......
3
Настоящата съдебна инстанция намира атакуваното определение за
правилно и законосъобразно, по следните съображения:
Разпоредбата на чл.343б ал.5 от НК е приета с измененията и
допълненията на НК в ДВ, бр.67 от 04.08.2023г., в сила от 08.08.2023г. Същата
е част от позитивното действащо право. Видно от цитираната разпоредба в
случаите на управление на моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над определени стойности или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена по надлежния ред, съдът отнема в
полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване
на престъплението и собственост на дееца, а когато деецът не е собственик
присъжда равностойността му. Видно от мотивите към законопроекта за
изменение и допълнение на НК, волята на законодателя при приемане на
разпоредбата на чл.343б ал.5 от НК, е да се предвиди допълнителна
превантивна мярка за санкциониране на извършителите на престъплението,
независимо от наложеното им наказание, с отнемането в полза на държавата,
респ. с присъждането равностойността на вещта, предмет на престъплението.
Чрез въвеждането на тази превантивна мярка се цели да се предотврати
извършването на бъдещо общественоопасно деяние в личен план за дееца и в
генерален план – за останалите членове на обществото.
В действителност, както е посочено във въззивната жалба, върховната
съдебна инстанция е имала по-рано възможност да дефинира термина „вещ,
послужила за извършване на престъплението“ в свое ТР № 84 от 01.12.1960г.,
ОСНК, ВС, което е валидно и към момента. Видно от юридическите изводи в
цитираното решение, такава вещ се явява „средство“, а не „предмет“ на
престъплението. В последващо ТР № 18 от 14.11.1977г., ОСНК, ВС, е видно,
че всъщност моторното превозно средство при престъпленията по транспорта
е предмет, а не средство на престъплението, тъй като то е елемент на
засегнатите обществени отношения, така защото при неговата липса
престъпление не би било налице. Не по същия начин стои въпросът при
„средството“ на престъплението, което не е елемент на засегнатите
обществени отношения и стои вън от него. По този начин и съобразявайки, че
деянията пo чл.343б aл.1-4 от HK ca чacт oт пpecтъплeниятa пo тpaнcпopтa,
чиито обект на защита ca oбщecтвeнитe oтнoшeния, cвъpзaни c бeзoпacнocттa
нa движeниeтo, пpaвилнoтo фyнкциoниpaнe и нopмaлнaтa, и бeзaвapийнa
paбoтa нa тpaнcпopтa, въззивният съд намира, че пpи вcички пpecтъплeния пo
4
тpaнcпopтa, cвъpзaни c yпpaвлeниe нa пpeвoзнo cpeдcтвo, тoвa пpeвoзнo
cpeдcтвo, като чacт oт обективната страна на пpecтъпния cъcтaв, e пpeдмeт нa
пpecтъплeниeтo. Затова, независимо че законодателят е използвал в чл.343б
ал.5 от НК израза „моторно превозно средство, послужило за извършване на
престъплението“, то не се променя характерът на МПС като предмет на
престъплението, а не на средство за извършването му. Поради това, СлОС
намира, че спор относно тяхната природа не би могло да има, имайки предвид
и цитираната тълкувателна дейност на ВС, а използваната от законодателя
дума „послужило“ не води до противоречие с Конституцията на Република
България.
Разпоредбата на чл.53 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК също предвижда
отнемане в полза на държавата, но само на вещите, собственост на дееца,
които са били средство, съответно предмет на престъплението, като при б.“б“,
това трябва и да е и изрично предвидено в разпоредба от особената част на
кодекса, каквато е и посочената разпоредба на чл.343б ал.5 от НК, а когато
средството на престъплението липсва или е отчуждено, се присъжда
равностойността му. Оттук следва, че отнемането на вещи в полза на
държавата, когато те са предмет на умишленото престъпление и принадлежат
на виновния, се извършва в изрично предвидените в особената част на НК
случаи (арг. чл.53 ал.1 б.“б“ от НК). Такова отнемане, но освен него и
присъждане на равностойност, е предвидено в разпоредбата на чл.343б ал.5 от
НК, намираща се в Особената част на НК. Настоящата инстанция намира, че
тази разпоредба се явява специална по отношение на общата разпоредба по
чл.53 от НК. В случая специалната разпоредба на чл.343б ал.5 от НК
доразвива общата разпоредба на чл.53 от НК, като предвижда освен отнемане
в полза на държавата на предмета на престъплението, когато е собственост на
дееца, и присъждане на равностойността на предмета на престъплението,
когато се установи, че деецът не е негов собственик, поради което се налага
изводът, че приложима е именно специалната разпоредба, а не общата такава.
Предвиденото в разпоредбата на чл.53 от НК отнемане в полза на
държавата, независимо от наказателната отговорност, както и предвиденото в
чл.343б ал.5 от НК отнемане на вещи предмет на престъплението (когато
деецът е техен собственик) или присъждане в полза на държавата на тяхната
равностойност (когато деецът не е собственик на вещите), не са наказание по
5
смисъла на наказателния закон, а гражданскоправна санкция за извършената
противозаконна дейност (в какъвто смисъл е и трайната практика на ВС и
ВКС по приложението на чл.53 от НК). От това следва, че при приложението
на този санкционен механизъм, за разлика от процедурата по налагане на
наказанието, не се съобразяват тежестта на извършеното общественоопасно
деяние и същият не се индивидуализира преди да бъде наложен
В този смисъл е и Решение № 8/17.07.2025г. по к.д.№ 15/2024г. по описа
на Коституционен съд на Република България. С решението е отхвърлено
искането за обявяване на противоконституционни разпоредбите на чл.343б
ал.5 и чл.343 ал.5 в цялост. Съдът отчита конкретно във връзка с предвиденото
отнемане в полза на държавата на МПС, което е собственост на дееца, или на
неговата равностойност, че посредством това правило по същество се
провежда именно конституционният принцип на равенство на гражданите
пред закона. Този аспект на принципа на правовата държава обосновава
задължението на публичната власт „да третира еднаквите еднакво“, за което е
определяща обективната преценка дали правните субекти се намират в една и
съща или сходна ситуация (Решение №11/2010г. по к.д.№13/2010г.; Решение
№4/2021г. по к.д.№1/2021г.; Решение № 10/2022г. по к.д.№21/2021г.; Решение
№15/2022г. по к.д.№10/2022г.). Съдът допълва, че отнемането на паричната
равностойност на МПС, когато не е собственост на дееца, осигурява
конституционния принцип на равнопоставеност на гражданите пред закона,
тъй като в противен случай лицата, извършили едно и също престъпно деяние,
биха били третирани различно според това дали моторното превозно средство
е собственост на дееца, или на друго лице. Въз основа на изложени аргументи,
с решението КСРБ приема, че разпоредбите на чл.343 ал.5 от НК и чл.343б
ал.5 от НК не са противоконституционни.
Настоящата инстанция, съобразявайки гореизложеното намира, че
прилагайки разпоредбата на чл.343б ал.5 от НК, в производството по чл.306
ал.1 т.1 от НПК, респ. отнемане на лекия автомобил, собственост на подс.Р.,
първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон и е
постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.
В конкретния случай, с одобреното споразумение по НОХД №
542/2025г., С.ски районен съд е признал подс.Р. за виновен и го е осъдил за
извършването на умишлено престъпление по чл.343б ал.1 от НК. Това
6
престъпление е било извършено при управление на МПС – лек автомобил „В.“
с рег.№ ...... Процесният лек автомобил е собственост на подсъдимия (видно от
справките за собственост - л.1-л.11 от НОХД № 542/2025г.). При тези данни
законосъобразно първостепенният съд е отнел в полза на държавата
моторното превозно средство - лек автомобил „В.“ с рег.№ ....., послужило за
извършване на престъплението по чл.343б ал.1 от НК, което е собственост на
дееца - подс.Р..
Предвид изложеното, настоящият състав намира за неоснователно
искането на защитата за отмяна на обжалваното определение. Видно от
горецитираното решение (Решение № 8/17.07.2025г. на КСРБ), разпоредбата
на чл.343б ал.5 от НК не противоречи на Конституцията на Република
България, както и на правото на Европейския съюз. Нещо повече, посочената
разпоредба е част от позитивното действащо право в страната и не е обявена
за противоконституционна от единствено оправомощения за това орган –
Конституционния съд на Република България. Въззивният съд е длъжен да
отбележи, че решението на Конституционния съд по к.д.№ 15/2024г. е
постановено на 17.07.2025г., поради което искането на защитата в жалбата за
иницииране на ново производство пред КСРБ със същия предмет - за
обявяване на противоконституционност на разпоредбата на чл.343б ал.5 от
НК, е неоснователно. Към момента има произнасяне на компетентния съд за
съответствието й с КРБ.
Въззивната инстанция намира, че разпоредбата на чл.343б ал.5 от НК е
въведена от националния законодател като императивна, при което
неприлагането й, обосновано с принципа на пропорционалността, би
означавало отказ да се приложи действащ закон, което е недопустимо, още
повече от правораздавателен орган.
Също от гледна точка на европейското законодателство, въззивният съд
счита, че въпросната разпоредба от НК, не противоречи и на чл.49 § 3 от
ХОПЕС. Съгласно цитираната разпоредба тежестта на наказанията не трябва
да бъде несъразмерна спрямо престъплението. В настоящия случай
разпоредба от НК не е „наказание“, а мярка, която мярка въззивният съд
намира за удачна, общественополезна и преди всичко – за приета от
законодателя по установения ред, в кръга на компетенциите му. Още повече и
както бе посочено, пропорционалността на мярката се следи и определя от
7
Народното събрание, което според въззивния съд, видно от мотивите към
законопроекта е сторено. Като такава, тя е част от позитивното действащо
право и следва да бъде приложена.
По изложените съображения съдът намира, че въззивната жалба се явява
неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното
определение като правилно, обосновано и законосъобразно, следва да бъде
потвърдено.
С оглед горното и на основание чл.306 ал.3, вр. чл.334 т.6, вр. чл.338 от
НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 13.05.2025г. по НОХД №
542/2025г. по описа на Районен съд С., с което е отнето в полза на държавата
моторното превозно средство - лек автомобил „В.“ с рег.№ ....., собственост на
подс.Г. К. Р., ЕГН **********.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8