Решение по адм. дело №237/2024 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. чл. 46, ал. 1 ЗЧРБ.

Образувано е по жалба на А. Т. / A. T. против Заповед № 330з-1836/19.06.2024 г., издадена от ВПД зам.-директор на ОДМВР - Разград, с която на основание чл. 44, ал. 1 във вр. с чл. 39а, т. 1 и чл. 40, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 11 ЗЧРБ му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „Отнемане на правото на пребиваване в Република България“. Същата е изпратена по подсъдност на Административен съд- Разград с Определение № 20136/ 16.10.2024 г., постановено по ад №6871/ 2024 г. по описа на А..

В жалбата и по същество се излагат доводи, че тази заповед е незаконосъобразна, като издадена при неизяснени факти и обстоятелства, при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и преследваната от него цел. С оглед на това се иска от съда да я отмени, ведно със следващите от това законни последици. Претендира и за заплащане на деловодните разноски.

Ответникът не се явява в съдебно заседание и не ангажира съда със становище по спора.

Прокурорът заключава, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като счита, че е издадена без да са били налице фактическите и правни основания за налагане на тази ПАМ.

Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срок, от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество тя е основателна по следните фактически и правни съображения:

Събраните в хода на производството доказателства установяват, че жалбоподателят е гражданин на Република Турция, който е притежавал статут на продължително пребиваващ чужденец в Република България, получен на основание чл. 24, ал. 1, т. 10 от ЗЧРБ (чужденец, получил право на пенсия съгласно законодателството на Република България, държавата си на произход или друга държава и разполагат с достатъчно средства за издръжка в страната), за което му е издадено Разрешение за пребиваване с бл. № ********* от 08.11.2023 г., със срок на административна валидност до 20.09.2024 г. В този срок той е подал заявление за получаване на статут на постоянно пребиваващ чужденец в Република България на основание чл. 25, ал. 1, т. 5 от ЗЧРБ и с Решение № 136137/ 13.09.2024 г., издадено от Дирекция „Миграция“ - МВР- София, му е разрешено постоянно пребиваване на адрес [населено място], общ. Л., обл. Р., [улица].

Във връзка със започналото производство по ЗЧРБ служители в група „Миграция“ при ОДМВР- Разград извършили справка в системата за обмен на информация „Regix“ и изискали информация от Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ)- гр. Кърджали и гр. Хасково дали лицето А. Т. /A. T., което е със статут на продължително пребиваващ чужденец по чл.24, ал. 1, т. 10 ЗЧРБ, е работило по трудов договор в Република България, при кой работодател, за какъв срок и има ли извършени проверки и установени нарушения по чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗТМТМ.

Във връзка с направените запитвания са получени отговори от ДИТ- Кърджали и ДИТ –Хасково. В тях е посочено, че при извършена служебна проверка в електронния регистър на трудовите договори, е установено, че лицето А. Т. /A. T. е било в трудови правоотношения с работодателя „БББ СТЕК ХАУС” ЕООД, гр. Кърджали, ЕИК ********* в периода от 24.08.2021 г. до 09.09.2021 г., когато трудовият договор между страните е прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда - по взаимно съгласие. През посочения период (от 24.08.2021г. до 09.09.2021 г.) ДИТ - Кърджали не е извършвала проверка на дружеството и не е установила на работа това лице. Преди това, в периода от 03.08.2021 г. до 17.08.2021 г., жалбоподателят е имал деклариран трудов договор с „Б.Р.Ц Бейкъри Хаус“ ЕООД, гр. Свиленград, обл. Хасково, ЕИК *********. При извършена проверка на дружеството през месец ноември не е заварено лицето А. Т. и не са установени нарушения по чл. 8, ал.1, т. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ). Към отговорите са приложени извлечение от информационната система на ИА „Главна инспекция по труда“ и уведомленията по чл. 62, ал. 4 от КТ.

За изясняване на относимите обстоятелства е изискана информация и от ТД на НАП дали в периода от 01.01.2018 г. до настоящия момент има данни за жалбоподателя за осигуряване по КСО и/или ЗЗО в Република България и ако са извършени плащания, дали същите са регулярни или еднократни и дали са регистрирани трудови договори от работодатели за него.

От получения писмен отговор от ТД на НАП и справките към него се установява, че според регистрираните трудови договори А. Т. /A. T. от 03.08.2021 г. до 17.08.2021г. е бил работник в „Б.Р.Ц Бейкъри Хаус“ЕООД, гр. Свиленград, ЕИК *********, където има отработени 72 часа за месец август 2021 г. или общо осем работни дни, а за периода от 24.08.2021 г. до 09.09.2021 г. той е бил работник в „БББ СТЕК ХАУС“ЕООД, гр. Хасково, ЕИК *********, където има отработени 48 часа за месец август 2021 г. и 40 часа за месец септември 2021 г. или общо единадесет работни дни. Според данните за осигуряване на лицето по КСО на 16.09.2021 г. му е изплатен осигурителен доход в размер 218,18 лв.; на 15.10.2021 г. му е изплатен осигурителен доход в размер на 200 лв. и на 23.09.2021г. му е изплатен осигурителен доход в размер на 327, 27 лв. В периода от 01.01.2018 г. до 13.05.2024 г. няма данни за извършени плащания на задължения за осигуряване по КСО и/или ЗЗО.

При тези данни е прието, че чужденецът е извършил нарушение на трудовото законодателство и с Писмо рег.№ 330000-16849/ 29.04.2024 г. на основание чл. 26, ал. 1 АПК той е уведомен, че срещу него започва административно производство по прилагане на ПАМ „Отнемане правото на постоянно пребиваване в Република България“ на основание чл. 39а, ал. 1, т. 1 и чл. 40, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 11 от ЗЧРБ. Разяснени са му правата по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от АПК и определен 7-дневен срок от уведомяването, в който да се запознае с материалите по административната преписка и да представи обяснения и допълнителни документи. В указания срок жалбоподателят е представил своите обяснения, в които заявил, че не е допускал нарушения на българското законодателство, спазва законите на страната, живее честно и почтено.

Проверката е приключила с Предложение рег. №330з-18232/19.06.2024 г. за прилагане на ПАМ „Отнемане правото на постоянно пребиваване в Република България“ на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 10, ал. 1, т. 11 ЗЧРБ. В него е прието, че описаните по-горе факти и обстоятелства установяват, че за периода от 24.08.2021г. до 09.09.2021г. и от 03.08.2021г. до 17.08.2021г. А. Т. /A. T. е бил в трудови правоотношения и е полагал труд на територията на Република България, с което е нарушил трудовото законодателство на страната. Правната норма на чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗТМТМ е императивна и категорично регламентира кои граждани на трети страни нямат право на достъп до пазара на труда в Република България, включително и тези, получили право на продължително пребиваване по чл. 24, ал. 1, т. 10 от ЗЧРБ. В хода на воденото производство е установено обстоятелството, че при предишни пребивавания в страната, разрешени с Решение №*********/26.03.2021г. и Решение №*********/13.09.2021г. издадени от ОДМВР - Хасково, гражданинът на Република Турция А. Т. /A. T. е нарушил чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗТМТМ, поради което се предлага да се издаде ЗППАМ.

Административният орган е възприел изцяло изложените там констатации и правни изводи и въз основа на тях е издал Заповед № 330з-1836/19.06.2024 г., с която на основание чл. 44, ал. 1 във вр. с чл. 39а, т. 1 и чл. 40, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 11 ЗЧРБ на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „Отнемане на правото на пребиваване в Република България“.

Тази заповед е предмет на съдебен контрол в настоящето производство.

Съдът намира, че оспореният акт е валиден, като постановен от компетентен орган. Съгласно чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ принудителните административни мерки се налагат със заповеди на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", директорите на главните дирекции "Национална полиция", "Гранична полиция" и "Борба с организираната престъпност", директорите на Столичната и областните дирекции на МВР, директора на дирекция "Миграция", директорите на регионалните дирекции "Гранична полиция" на Министерството на вътрешните работи или на оправомощени от тях длъжностни лица. От приложената Заповед № 330з-483/ 21.02.2024 г. се установява, че директорът на ОДМВР- Разград е делегирал правомощия на заместник директора на ОДМВР- Разград да издава ЗППАМ по чл. 39а ЗЧРБ. Заповедта е издадена в установената от закона писмена форма и съдържа реквизитите, изискуеми по чл. 59, ал. 2 АПК, включително фактическите и правни основания, обосновали административния орган да приложи ПАМ.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и норми, които да съставляват самостоятелно основание за отмяна.

Заповедта обаче е издадена в нарушение на материалния закон.

Според приложените разпоредби на чл. 40, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 10, ал. 1, т. 11 З. П. „отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България“ се налага, когато се установи, че при предишно пребиваване е нарушил трудовото законодателство на страната. В случая липсват категорични доказателства за това.

По делото е установено, че жалбоподателят е чужденец - гражданин на трета държава по смисъла на § 1, т. 4 от Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), който през спорния период е имал разрешение за продължително пребиваване, получено на основание чл. 24, ал. 1, т. 10 от ЗЧРБ („лице, получило право на пенсия, съгласно законодателството на Република България, държавата си на произход или друга държава и разполага е достатъчно средства за издръжка в страната“). В това си качество и с оглед забраната на чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗТМТМ той не е имал право на достъп до пазара на труда в Република България.

Според подадените уведомления за сключени трудови договори през периода от 03.08.2021г. до 17.08.2021г. и от 24.08.2021г. до 09.09.2021г. А. Т. /A. T. е бил в трудови правоотношения с местен работодател по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗТМТМ („Б.Р.Ц Бейкъри Хаус“ЕООД, гр. Свиленград, ЕИК ********* и „БББ СТЕК ХАУС“ЕООД, , ЕИК *********). Липсват доказателства обаче, че срещу него е водено и приключило административнонаказателно производство, при което е установено, че той е извършил нарушение на чл. 75а, ал. 5 ЗТМТМ. Напротив, в писмените отговори на ДИТ- Кърджали и ДИТ- Хасково се посчва, че както срещу него, така и срещу неговите работодатели няма съставени АУАН и издадени НП за нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 2 ЗТМТМ. По делото няма данни, а и не се твърди, че той е извършил други нарушения на трудовото законодателство.

По правило контролът за спазване на трудовото законодателство се упражнява от служителите на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, съответно на регионалните Дирекции „Инспекция по труда“. В този смисъл са общите разпоредби на чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 20, ал.1, т.1 и т. 2 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда"(Правилника), както и нормите на КТ (чл. 399 КТ) и ЗТМТМ (чл. 67, ал. 2 ЗТМТМ). При установяване на трудово нарушение (нарушения на Кодекса на труда, Закона за инспектиране на труда, Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Закона за насърчаване на заетостта, Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, Закона за държавния служител и др.) инспекторите в ДИТ са оправомощени да съставят актове за установяване на административни нарушения и да образуват административнонаказателно производство (чл. 23, ал. 1, т. 3 от Правилника). Административнонаказващ орган в тези случаи са съответните директори на Дирекция „Инспекция по труда“ съобразно компетентността на актосъставителите ( чл. 20, ал. 2, т. 2 от Правилника). В този смисъл са и разпоредбите на чл. 79, ал. 1 и ал. 4 от ЗТМТМ. Анализът на цитираните норми сочи, че нарушенията на трудовото законодателство, включително и на ЗТМТМ се установяват със съставени АУАН от компетентните инспектори в ДИТ по реда на ЗАНН, а административнонаказателната отговорност се ангажира с издадени НП от съответния директор на ДИТ. Следователно за да е налице надлежно установено административно нарушение на трудовото законодателство следва да има издадени АУАН и НП от компетентните за това органи. В случая няма съставен АУАН и издадено НП за извършено нарушение на трудовото законодателство срещу А. Т. /A. T.

С оглед на това съдът намира, че не са били налице фактическите и правни основания за да се издаде процесната ЗППАМ, поради коуто тя се явява незаконосъобразна и следва да се отмени.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него деловодни разноски. Същите са своевременно предявени и доказани в размер на 1 010 лв., от които 10 лв. заплатена държавна такса и 1 000 лв. заплатено в брой адвокатско възнаграждение.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК Разградският административен съд

 

 

ОТМЕНЯ Заповед № 330з-1836/19.06.2024 г., издадена от ВПД зам.-директор на ОДМВР - Разград, с която на основание чл. 44, ал. 1 във вр. с чл. 39а, т. 1 и чл. 40, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 11 ЗЧРБ на А. Т. /A. T., гражданин на Република Турция, е наложена принудителна административна мярка „Отнемане на правото на пребиваване в Република България“.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- Разград да заплати на А. Т. /A. T., гражданин на Република Турция, с постоянен адрес в [населено място], общ. Р., обл. Р. сумата от 1 010 (хиляда и десет) лева- дължими деловодни разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му пред Върховен административен съд.