№ 2781
гр. София, 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Г.а
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско
дело № 20221100511189 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г. М. Г., с която се обжалва Решение №
20049336/20.07.2022 г., постановено по гр. д. № 28212/2020 г. по описа на Софийски
-ви
районен съд, 91 състав, с което първостененният съд е приел за установено по отношение
на въззивника и молителя в първоинстанционното производство (баща и син), че е налице
извършено домашно насилие на 05.06, 06.06 и 07.06.2020 г., респективно - издадена е
заповед за защита и е наложена глоба в размер на 1000 лв. С оглед изхода на делото,
въззивникът е осъден да заплати и сторените по делото разноски - на майката А. Н. 600 лв.
и 50 лв. държавна такса.
В жалбата се твърди, че решението е порочно, като постановено при нарушение на
процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост
Изложени са съображения.
Моли се да се отмени решението в обжалваната част и да се постанови друго, с което
молбата за защита да се остави без уважение. Изрично във въззивната жалба се заявява, че не
претендира разноски.
Въззиваемата страна - детето Н. Г. Г., действащо чрез неговата майка и законен
представител А. Н. Н., в срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН, не е подала възражения.
В открито съдебно заседание, проведено на 22.05.2023 г. пред въззивната инстанция
оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от ответника
в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е срещу
1
подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и
допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на А. Н. Н., като майка и
законен представител на детето Н. Г. Г., родено на ******* г., с искане за предприемане на
мерки за защита срещу бащата Г. М. Г. за упражнен акт на домашно насилие на 05.06.2020г.,
на 06.06.2020г. и на 07.06.2020г., подробно описано в сезиращата съда молба от 02.07.2020
г.
Ответникът е оспорил твърденията в подадената молба за наличие на домашно
насилие.
С Решение № 20049336/20.07.2022 г., постановено по гр. д. № 28212/2020 г. по описа
-ви
на Софийски районен съд, 91 състав, е прието за установено, че Г. М. Г. е извършил
домашно насилие спрямо сина си Н. Г. Г. на 05.06.2020г. около 19,00 часа, както и
продължително на 06.06.2020г. и на 07.06.2020г. и е издал заповед, на основание чл. 15, ал.
2 от ЗЗДН, срещу Г. М. Г., като го е задължил, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Н. Г. Г., както и на осн. чл. 5, ал. 1, т. 3
от ЗЗДН му е забранил да доближава детето Н. Г. Г. на по-малко от 100 /сто/ метра, неговото
жилище, посещаваното от него училище и извънкласни дейности, както и местата за
социален и културен отдих за срок от 6 месеца считано от влизане в сила на решението;
осъдил е, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Г. М. Г. да заплати на А. Н. Н., като майка и
законен представител на Н. Г. Г. сумата 600,00 /шестстотин/ лева деловодни разноски;
осъдил е, на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, Г. М. Г. да заплати в полза на държавата по
сметка на СРС глоба в размер на 1000,00 /хиляда/ лева и по сметка на СРС държавна такса в
размер на 50,00 /петдесет/ лева; постановил е да се издаде на молителя заповед за защита.
Настоящият съд намира, че Софийския районен съд неправилно е приел, че
процесните насилнически актове са доказани.
Декларацията, подадена от А. Н. Н., е недопустимо доказателствено средство (т.е.
такова, което не е предвидено в закона) – съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН към молбата по чл. 8,
т. 1 се прилага и декларация от молителя за извършеното насилие, но в настоящия случай
молбата на А. Н. Н. е по чл. 8, т. 2, предл. 3 от ЗЗДН и липсва законоустановена възможност
процесуалният субституент да декларира извършено насилие спрямо лицето, чиято защита
търси.
Първоинстанционният съд неправилно е основал решението си и на обясненията на
детето Н. Г. Г., дадени в открито съдебно заседание, проведено на 18.05.2022 г., които почти
преповтарят твърденията в сезиращата молба, т.е. първостепенният съд е основал решението
си на твърденията на една от страните, което е неправилно.
Свидетелят П.Т.М. не е бил очевидец на твърдените актове на домашно насилие.
Същият е бил разпитан в открито съдебно заседание, проведено пред Софийски районен съд
на 15.12.2021 г. Видно от дадените показания, този свидетел има възприятия за ситуации
непосредствено преди и непосредствено след твърдените актове на насилие. Във всяка една
част показанията му представляват преразказ на друго лице, т.е. този свидетел не е
възпроизвел събития, които е възприел непосредствено, а е пресъздал информация, която му
е била споделена. Отделно от това, този свидетел е фактически съжител на майката на
молителя и преценката на неговите показания следва да се осъществява при съобразяване на
правилата на чл. 172 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), който законов текст намира
приложение в случая по правилата на § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН, т.е.
следва да се вземе предвид и възможна негова заинтересованост.
В производството пред въззивната инстанция е допуснато изготвянето на
съдебнопсихологическа експертиза, като такава е представена по делото на 12.05.2023 г.
Видно от заключението на приетата по делото и оспорена от въззиваемата страна
2
съдебнопсихологическа експертиза, относно поведението на бащата може да се твърди, че
то е твърде неподходящо, но не и че е същинско насилническо поведение насочено спрямо
детето. То е понесло стрес и негативни емоции от по-широк спектър, но със собствената си
детска интуиция е усетило, че настойчивото и изискващо поведение на бащата не съдържа
директна агресия, враждебност и агресия, насочени спрямо самото него.
Споменът на детето за обстоятелствата, описани в молбата за защита е формиран в
значителна степен от допълнително оказани върху него насочващи негативни въздействия от
страна на семейното обкръжение в дома на майката. У детето липсват поведенчески
проявления на страх от неговия баща, което е установено от поведението му по време на
личната среща с баща му, като поддържаната от него теза следва да се разглежда в плана и
на целенасочени въздействия от други, значими за него лица, без да се омаловажава
травмиращото поведение на бащата, което обаче не следва да се интерпретира като акт на
същинско психично насилие.
Други относими доказателства по делото не са събрани.
Предвид гореизложеното, въззивният съд приема, че обжалваното решение е
неправилно и следва да се отмени, а молбата за защита по ЗЗДН – да се остави без уважение.
Въззиваемият Н. Г. Г. не е навършил 18-годишна възраст, поради което държавната
такса, внесена от въззивника, остава в негова тежест, т.е. в тежест на въззивника (бащата Г.
М. Г.).
С оглед изхода на делото, въззиваемият Н. Г. Г. няма право на разноски за нито едно от
двете съдебни производства, като заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение
трябва да остане в тежест на въззивника (арг. от чл. 11, ал. 3 in fine ЗЗДН), който отделно от
това изрично е заявил, че не претендира разноски.
Водим от горното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20049336/20.07.2022 г., постановено по гр. д. № 28212/2020 г.
-ви
по описа на Софийски районен съд, 91 състав, и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Н. Н., ЕГН **********, като майка и
законен представител на детето Н. Г. Г., ЕГН **********, за издаване на заповед за съдебна
защита в полза на Н. Г. Г., ЕГН **********, действащ чрез неговата майка и законен
представител А. Н. Н., ЕГН ********** , срещу Г. М. Г., ЕГН **********, и ОТКАЗВА
ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА, с която на ответника да бъдат наложени
мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3