№ 1957
гр. София, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20211110143925 по описа за 2021 година
Предявени са обективно и субективно пасивно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
следните лица да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва:
М. К. О.: сумата от 862.80 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
07.2017г. до м. 04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 51,
находящ се в гр. София, ж.к. „Западен парк“, бл. 134, вх. В, ет. 5, сумата от 150.29 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 15.09.2018г. до 22.06.2021г., сумата от 11.82 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 06.2018г. до м. 04.2019г. услуга дялово разпределение, както и
сумата от 2.89 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 30.07.2018г. до 22.06.2021г., ведно със законната лихва
върху главните вземания, считано от 27.07.2021г. до окончателно изплащане на
задължението;
К. А. М.: сумата от 431.65 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
07.2017г. до м. 04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 51,
находящ се в гр. София, ж.к. „Западен парк“, бл. 134, вх. В, ет. 5, сумата от 75.14 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 15.09.2018г. до 22.06.2021г., сумата от 5.91 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 06.2018г. до м. 04.2019г. услуга дялово разпределение, както и
сумата от 1.45 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 30.07.2018г. до 22.06.2021г., ведно със законната лихва
върху главните вземания, считано от 27.07.2021г. до окончателно изплащане на
задължението;
А. А. В.: сумата от 431.65 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
07.2017г. до м. 04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 51,
находящ се в гр. София, ж.к. „Западен парк“, бл. 134, вх. В, ет. 5, сумата от 75.14 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
1
времето от 15.09.2018г. до 22.06.2021г., сумата от 5.91 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 06.2018г. до м. 04.2019г. услуга дялово разпределение, както и
сумата от 1.45 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 30.07.2018г. до 22.06.2021г., ведно със законната лихва
върху главните вземания, считано от 27.07.2021г. до окончателно изплащане на
задължението.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че през исковия период между него и Е.
Д. В. е съществувало облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна
енергия, като клиентът не изпълнил насрещното си задължение за заплащане на цената на
потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, както и цената на предоставена услуга дялово разпределение. Изяснява, че съгласно
приложимите общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане,
тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на
потребителя. Твърди, че съгласно общите му условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, в сила от 2016г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
в 45- дневен срок след публикуване на фактурата за месечния отчетен период на интернет
страницата на продавача, а обезщетение за забава се дължи единствено върху сумата по
общата фактура, обхващаща целия отоплителен сезон, в случай че сумите по нея не бъдат
заплатени в 45- дневен срок от публикуването й на интернет страницата на дружеството.
Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения
потребителят изпаднал в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1
ЗЗД претендира присъждане и на обезщетения за забава върху главните вземания. Тъврди,
че след смъртта на Е. В. формираните в правната й сфера задължения преминали към
ответниците в качеството им на нейни наследници по закон. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали отговори на исковата молба, с
които оспорват исковете с идентични доводи. Поддържат, че не са клиенти на ищцовото
дружество по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, като считат, че от приложените по делото
доказателства не се установява наследодателят им Е. В. да е била собственик на процесния
имот, във връзка с което оспорват доказателствената стойност на приложения към исковата
молба нотариален акт, както и автентичността на заявление- декларация за откриване на
партида на името на Е. В.. Считат за недоказано правнорелевантното обстоятелство, че са
приели изрично или конклудентно наследството на общия си наследодател, а в условията на
евентуалност спрямо така изложените доводи релевират възражение за погасяване на
вземанията по давност. Като допълнителен аргумент за неоснователност на исковете срещу
нея ответницата М. О. сочи необосноваността на твърдението, че дължи част от дълга, по-
голяма от тази на останалите ответници, възлизаща на 2/4 части от задължението.
Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се
осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/
съществуване през исковия период на облигационно (продажбено) отношение между ищеца
и наследодателя на ответниците, по силата на което топлофикационното дружество се е
задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя
2
на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално
изпълнение на задължението на „Топлофикация София“ ЕАД да предостави съответното
количество топлоенергия до имота; 3/ настъпилото наследствено правоприемство,
легитимиращо отвтетниците като носители на процесните задължения.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.
Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател
на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на
облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното
дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима
писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане
на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални
условия.
Установява се от приобщения като писмено доказателство Нотариален акт за дарение
№ 160, том LXXXXV, дело № 19222 от 1993г., че на 26.07.1993г. Е. Д. В. е придобила
правото на собственост върху следния недвижим имот: апартамент № 51, находящ се в гр.
София, ул. „Суходолска“ № 1, блок 13, вх. „В“, ет. 5, като от представеното с исковата молба
и неоспорено от ответника удостоверение с изх. № 68-00-1330/7/06.11.2012г. по описа на
ГИС- София се установява, че посоченият в нотариалния акт адрес е идентичен с актуалния
понастоящем административен адрес на процесния топлоснабден имот, а именно: гр. София,
ж. к. „Западен парк“, бл. 134, вх. А, Б, В и Г. От извършената по искане на ищеца справка в
Национална база данни „Население“ се установява, че Е. Д. В. е починала на 30.04.2021г.,
поради което и при липсата на данни, а и на твърдения за осъществени преди или по време
на исковия период юридически факти, довели до отчуждаване на правото на собственост
върху процесния имот от правната й сфера, следва да се приеме, че през този период тя е
била единствен собственик на жилището. Установява се от извършената по искане на ищеца
справка в НБД „Население“ по отношение на М. Петрова Иванова- майка на Е. В. и неин
праводател съгласно посочения по- горе нотариален акт за покупко- продажба, че същата е
починала на 20.05.2008г., с което на основание нормата на чл. 59, ал. 1 ЗС е погасено
учреденото в нейна полза с този нотариален акт вещно право на позлване върху имота.
Поради това следва да се приеме, че единствен носител на вещно право (на собственост)
върху процесния апартамент през исковия период е била Е. В., която в това си качество и
съобразно дефинитивната норма на чл. 153, ал. 1 ЗЕ е била потребител на доставяната до
имота топлинна енергия и поради това задължена да заплаща цената й. А след смъртта й на
30.04.2021г. формираните в правната й сфера парични задължения са преминали към
наследниците й по закон: М. К. О.- дъщеря, К. А. М. и А. А. В.- внуци, наследили я,
замествайки на основание чл. 10, ал. 1 ЗН своята майка Марта Климентова В., починала
преди своята възходяща Е. Д. В.. По изложените съображения ответниците се явяват
материално легитимирани да отговарят по предявените искове при квоти, както следва: М.
О.- за ½ част от дълга, доколкото съобразно нормата на чл. 5, ал. 1 ЗН децата на починалия
наследяват по равни части, а съгласно извършените справки Е. В. е имала две дъщери, а К.
М. и А. В.- по ¼ част всеки или по ½ част от припадащата се на на тяхната майка ½ част от
задължението на наследодателката Е. В..
За пълнота и прецизност следва да се изясни, че в случая ирелевантно се явява
обстоятелството дали оспореното с отговорите на исковата молба заявление- декларация
действително е подписано от соченото в него лице Е. Д. В., доколкото, както бе изяснено, в
случая качеството й на потребител на топлинна енергия през исковия период се основава на
обстоятелството, че същата е била собственик на жилището, поради което в конкретния
3
случай подаването на декларация за откриване на партида на нейно име, в случай че това е
сторено, би имало единствено вътрешноорганизационно и техническо значение за водените
от ищеца ведомости, а не правно такова.
Във връзка със съдржащото се в отговорите на исковата молба възражение, че по
делото няма доказателства ответниците да са приели наследството на Е. В., следва да се
изясни, че съгласно разпоредбата на чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му,
а приемането произвежда действие с откриване на наследството, т. е. въвежда се законова
презумция, по силата на която законните наследници носят отговорност по чл. 60, ал. 1 ЗН
от откриване на наследството по смисъла на чл. 1 от закона до доказване приемане на
наследството по опис или отказ от наследство /в този смисъл е постановеното по реда на чл.
290 ГПК Решение № 437 от 17.01.2012 г. по гр. дело № 70/2011 г., III Г. О., ВКС/. В случая
ответниците не твърдят и не доказват да са приели наследството на Е. В. по опис или да са
се отказали от него, поради което следва да се приеме, че след смъртта й на 30.04.2021г. на
основание наследствено правоприемство всяко от посочените лица е придобило посочените
части от наследственото имущество, респ. от включените в него задължения.
Не се спори, а и се установява от надлежно приобщените и неоспорени писмени
доказателства- договор № 3958 с предмет извършване на дялово разпределение в сградата, в
която се намира процесният имот, протокол от проведено общо събрание в тази сграда,
както и списък на етажните собственици към него, от документите, представени от третото
лице- помагач на ищеца, касаещи извършваното в имота дялово разпределение, както и от
заключението на съдебно- техническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202
ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и
обосновани отговори на поставените задачи, че имотът, във връзка с който ищецът
претендира спорните вземания, се намира в сграда в режим на етажна собственост, която
през исковия период е била топлоснабдена.
Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода през процесния период е извършвано от конституираното на основание чл. 219
ГПК като трето лице- помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД.
Реалното изпълнение на задължението на топлофикационното дружество да достави
соченото от него количество топлинна енергия, както и на третото лице- помагач да
извърши услугата дялово разпределение, както и техните стойности за исковия период не се
оспорват от ответниците, като в този смисъл са изричните им изявления в отговорите на
исковата молба. Независимо от това следва да се изясни, че тези правнорелевантни
обстоятелства се установяват от заключението на съдебно- техническата експертиза, както и
от представените от подпомагащата ищеца страна документи, касаещи извършваното по
отношение на имота дялово разпределение. С оглед на това следва да се приеме, че
стойността на формираните за процесния период задължения за цената на топлинната
енергия и за цената на услугата дялово разпределение възлиза именно на претендираните
суми.
С оглед формирания положителен извод за възникнали в правната сфера на ищеца
вземания за стойността на предоставени топлинна енергия и услуга дялово разпределение на
обсъждане подлежи своевременно релевираното от ответниците възражение за погасяване
на тези вземания по давност.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, съдържащи се в Тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК „периодично“ по смисъла
4
на разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД е това плащане, което не е еднократно и не се
изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи. Задължението е за
трайно изпълнение, защото длъжникът трябва да престира повече от един път в течение на
определен срок. Неговото задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези множество
престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им
настъпва периодично. Еднаквостта или различието на размера на задължението за плащане
нямат отношение към характеристиката му като периодично, а единствено е необходимо той
да е предварително определен или определяем… Изискуемостта, забавата и давността за
всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения,
имащи единен правопораждащ факт. Последният може да бъде различен юридически факт
/прост или сложен в зависимост от структурата си/ с гражданскоправно действие.
Отличителната разлика на периодичните плащания е предварително определеният и
известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде
изпълнено…В обобщение следва да се приеме, че винаги когато едно плащане притежава
посочената по-горе съвкупност от отличителни белези, то следва да се определи като
периодично по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД. Вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна
давност.“ При така изложеното по отношение на вземанията на ищеца „Топлофикация
София“ ЕАД приложима се явява специалната тригодишна давност, предвидена в нормата
на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, като началният момент, от който започва течението на този давностен
срок е изискуемостта на всяко месечно задължение за заплащане стойността на потребената
топлинна енергия и на цената за предоставената услуга „топлинно счетоводство“.
В разглеждания случай ищецът претендира заплащане на цената на топлинната
енергия и на услугата дялово разпределение, предоставени съответно в периода от м.
07.2017г. до м. 04.2019г. и в периода от м. 06.2018г. до м. 04.2019г., през които отношенията
между страните по продажбеното правоотношение са били регламентирани съобразно
Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на
потребители за битови нужди, в сила от м. 07.2016г.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тези общи условия клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1- за прогнозно начислено
количество топлинна енергия, и ал. 2- за реално определеното количество топлинна енергия,
в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 2 на чл. 33
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и по ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период (месечен по ал. 2 и годишен
по ал. 3) в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение
за забава се начислява единствено върху задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в този срок. Следователно, съгласно коментираните общи условия обезщетение за
забава се дължи единствено върху месечните суми, когато се извършва месечен реален отчет
на потребеното количество топлинна енергия, или върху сумата по изравнителната сметка,
когато месечните суми са начислявани прогнозно, а реален отчет е извършен в кР. на
отоплителния сезон.
Съгласно нормата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение, спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. А съгласно § 13 от ЗИД на Закона за здравето,
обн. в бр. 44/2020г. на ДВ, сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават
5
да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник".
При съобразяване на периода, за който се претендира заплащане стойността на
предоставените топлинна енергия и услуга дялово разпределение, и на приложимите в
случая общи условия, както и на цитираните разпоредби от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, и на § 13 от ЗИД на Закона за здравето,
предвиждащи специална хипотеза на спиране течението на давностните срокове за периода
от 13.03.2020г. до 20.05.2020г., съдът намира, че вземанията на ищеца за времето от м.
07.2017г. до м. 03.2018г. са погасени по давност, по отношение на тях е погасено правото на
иск (в материалния смисъл на понятието) на ищеца. Така, за последното включено в
посочения интервал от време месечно задължение- това за м. 03.2018г., погасителната
давност е изтекла на 22.07.2021г.- три години два месеца и седем дни (през които два месеца
и седем дни е спряло течението на давността съобразно цитираните разпоредби от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение и на ЗИД на Закона за здравето)
след настъпване на изискуемостта му съобразно правилата на приложимите в случая общи
условия на ищеца от 2016г., т. е. 5 дни преди подаване на исковата молба в съда.
Следователно, непогасени по давност и поради това подлежащи на съдебно
установяване и принудително изпълнение са вземанията на търговеца за цената на топлинна
енергия за периода от м. 04.2018г. до м. 04.2019г., чиято стойност, определена от съда по
реда на чл. 162 ГПК въз основа на данните по делото, вкл. в заключението на съдебно-
техническата експертиза, възлиза на сумата от 1631.28 лева, както и изцяло вземанията му за
цената на услугата дялово разпределение за целия исков период- от м. 06.2018г. до м.
04.2019г.
С оглед на така установеното и при съобразяване на дела на всеки от ответниците в
съсобствеността исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 153 ЗЕ,
имащи за предмет цената на топлинната енергия, следва да бъдат уважени, както следва:
срещу М. О.- за сумата от 815.64 лева за периода от м. 04.2018г. до м. 04.2019г., срещу К.
М.- за сумата от 407.82 лева за същия период, и срещу А. А. В.- за сумата от 407.82 лева за
същия период, а за разликите до пълните предявени размери и периоди тези искове следва
да бъдат отхвърлени. Исковете за цената на услугата дялово разпределение, от своя страна,
подлежат на цялостно уважаване.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи пълно и
главно съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника по него в забава, както и
размер на вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползването на паричния капитал и
съизмеряваща се със законната лихва за периода.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца, в сила от м. 07.2016г., клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1- за
прогнозно начислено количество топлинна енергия, и ал. 2- за реално определеното
количество топлинна енергия, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал. 2 на чл. 33 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 и по ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период
(месечен по ал. 2 и годишен по ал. 3) в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като обезщетение за забава се начислява единствено върху задълженията по чл. 32,
ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в този срок. Следователно, съгласно коментираните общи
условия обезщетение за забава се дължи единствено върху месечните суми, когато се
извършва месечен реален отчет на потребеното количество топлинна енергия, или върху
сумата по изравнителната сметка, когато месечните суми са начислявани прогнозно, а
реален отчет е извършен в кР. на отоплителния сезон.
Страните не спорят, а и се установява от заключението на съдебно- техническата
експертиза, че за процесния имот топлинната енергия е начислявана по прогнозен дял, като
6
в кР. на едногодишния отчетен период е издавана изравнителна сметка, поради което в
случая приложимо се явява правилото на чл. 32, ал. 3 от общите условия на ищеца, в сила от
2016г., предвиждащо съставяне на изравнителна сметка, а въз основа на нея- на обща
фактура за отчетния период. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от общите условия от
2016 г., обаче, цитираната по- горе разпоредба на чл. 33, ал. 4 от тези общи условия не би
могла да се приложи, тъй като в случая изготвянето на изравнителните сметки и издаването
на общите фактури за 2017г.-2018г. и за 2018г.- 2019г. са извършени след предвидения в
общите условия от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на възможност
да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответниците изпадат
в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил.
При тези съображения следва да се приеме, че в правната сфера на ищеца не е
възникнало вземане за обезщетение за неточно в темпорално отношение изпълнение на
главните задължения, поради което искът за законна мораторна лихва върху цената на
топлинната енергия подлежи на отхвърляне в неговата цялост.
При идентични мотиви в цялост следва да бъде отхвърлена и претенцията за
обезщетение за забава върху стойността на услугата дялово разпределение. По отношение
на цената й липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна
енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана- арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а по
делото липсват представени доказателства за отправена и получена от ответника покана за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват и на двете
страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищеца сумата от общо 307.72 лева (1/2 част- М. О., ¼ част- К. М., и ¼ част- А. В.),
представляваща част от сторените в настоящото производство разходи за държавна такса,
депозит за възнаграждение на вещото лице, както и възнаграждение за юрисконсулт, които
части са съответни на уважената част от исковете, като включеното в тази сума
юрисконсултско възнаграждение е определено от съда на основание разпоредбата на чл. 78,
ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ в минимален размер с оглед липсата на фактическа и/или правна сложност
на делото.
Съобразно отхвърлената част от претенциите срещу всеки от ответниците на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА в полза адвокатите, предоставили им
безплатни адвокатска защита и съдействие в настоящото производство, следва да бъде
присъдена сумата от по 58.48 лева за всеки ответник, представляваща част от следващото им
се възнаграждение, определено от съда съобразно материалния интерес и правилата на чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. К. О., ЕГН **********, по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата
от 815.64 лева, представляваща цена на потребена в периода от от м. 04.2018г. до м.
04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 51, находящ се в гр.
София, ж.к. „Западен парк“, бл. 134, вх. В, ет. 5, както и сумата от 11.82 лева,
представляваща цена на предоставена в периода от м. 06.2018г. до м. 04.2019г. услуга
7
дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от
27.07.2021г. до окончателно изплащане на задължението, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК-
сумата от 153.86 лева- разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ предявения срещу нея иск за
цена на топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 862.80 лева, както и за
периода от м. 07.2017г. до м. 03.2018г. , както и изцяло исковете с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за осъждане на М. К. О., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, сумата от 150.29 лева, представляваща обезщетение за забава,
начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2018г. до 22.06.2021г.,
както и сумата от 2.89 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на
услугата дялово разпределение за периода от 30.07.2018г. до 22.06.2021г.
ОСЪЖДА К. А. М., ЕГН **********, по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата
от 407.82 лева, представляваща цена на потребена в периода от от м. 04.2018г. до м.
04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 51, находящ се в гр.
София, ж.к. „Западен парк“, бл. 134, вх. В, ет. 5, както и сумата от 5.91 лева,
представляваща цена на предоставена в периода от м. 06.2018г. до м. 04.2019г. услуга
дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от
27.07.2021г. до окончателно изплащане на задължението, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК-
сумата от 76.93 лева- разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ предявения срещу нея иск за
цена на топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 431.65 лева, както и за
периода от м. 07.2017г. до м. 03.2018г., както и изцяло исковете с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за осъждане на К. А. М., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, сумата от 75.14 лева, представляваща обезщетение за забава,
начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2018г. до 22.06.2021г.,
както и сумата от 1.45 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на
услугата дялово разпределение за периода от 30.07.2018г. до 22.06.2021г.
ОСЪЖДА А. А. В., ЕГН **********, по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата
от 407.82 лева, представляваща цена на потребена в периода от от м. 04.2018г. до м.
04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 51, находящ се в гр.
София, ж.к. „Западен парк“, бл. 134, вх. В, ет. 5, както и сумата от 5.91 лева,
представляваща цена на предоставена в периода от м. 06.2018г. до м. 04.2019г. услуга
дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от
27.07.2021г. до окончателно изплащане на задължението, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК-
сумата от 76.93 лева- разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ предявения срещу него иск за
цена на топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 431.65 лева, както и за
периода от м. 07.2017г. до м. 03.2018г. , както и изцяло исковете с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за осъждане на А. А. В., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, сумата от 75.14 лева, представляваща обезщетение за забава,
начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2018г. до 22.06.2021г.,
както и сумата от 1.45 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на
услугата дялово разпределение за периода от 30.07.2018г. до 22.06.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на адв. Р. Б. Н., ЕГН **********, сумата от 58.48
лева, представляваща възнаграждение за оказана от нея безплатна адвокатска защита на
ответницата М. К. О..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на адв. В. В. Н., ЕГН **********, сумата от 116.96
лева, представляваща възнаграждение за оказана от него безплатна адвокатска защита на
ответниците К. А. М. и А. А. В..
8
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ищеца
„Техем сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9