Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИИ РАЙОНЕН СЪД, III-ти граждански състав в открито съдебно заседание, на 18.03.2021 година, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Вероника Георгиева, като разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА гражданско дело № 8143 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Делото е образувано въз основа на депозирана
искова молба от “А.К.” АД, ***, регистрирано в Търговския регистър към Агенция
по вписванията с ЕИК ***, представлявано от ***, ЕГН ********** - Изпълнителен
директор, тел. ***, *** против Д.П.Т., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, в
която се твърди следното: Д.П.Т. е бивш служител на „А.К.“ АД, работила на
длъжност „супервайзър“. През времето на изпълнение на трудовия договор е
събирала парични суми клиенти на „***“ ООД - логистичен партньор на „А.К.“ АД
със задължението да ги предаде (отчете) в „***“ ООД. Получените суми не е
предала на „***“ ООД, а „***“ е заплатило пълната стойност на вземанията на „***“
ООД по издадените фактури към клиентите (магазините), видно от документ „Инкасиране
на пари“ от 06.12.2018г., от който се установява, че сума в общ размер на 4
459,55 лв. е внесена в брой на каса в „***“ ООД от Светла Вълчева - служител на
„А.К.“ АД. Това наложило подписването на Споразумение 02.01.2019г. между „А.К.“
АД и ответника - Д.П.Т., съгласно което:
1.Длъжникът е признал свое парично
задължение към „А.К.“ АД в общ размер на 4879,07лв.;
2.Длъжникът Д.Т. е дала съгласие по
чл. 272, ал. 1 от КТ сумата по т.1 да бъде удържана от трудовото й възнаграждение
и/или от дължими от „А.К.“ АД (в качеството му на работодател) обезщетения като
след направените удръжки ( общо - 2523,81лв.), остатъкът от дължимата сума
намалява до 2355,26 лв.
3.Длъжникът Д.Т. се е задължила да заплати
на„А.К.“ АД остатъка от дължимата сума - 2355,26 лв. както следва: на
периодични вноски в размер на 500 лв. месечно до пълното погасяване на
дължимите суми, вноските са дължими до 5-то число на съответния месец, считано
от месеца следващ прекратяването на трудовото правоотношение.
4.При забава в плащането на вноска,
Длъжникът дължи неустойка за забавеното плащане в размер на 0,1 % дневно върху
забавената сума, но не повече от 30 % от сумата.
5.Към 18.12.2019 г. Д.Т. не е
заплатила нито една от вноските по т. 3 от споразумението.
След уточнение от страна на ищеца се
твърди, че *** има задължение към „А.К.“ АД, към 18.12.2019 г., в размер на :
2355,26лв. – главница и 189,19лв. - неустойка за забава в размер на 0,1 %
дневно върху забавената сума, но не повече от 30 % от сумата (по Раздел II, т.6
от Споразумението) представляваща сбор от неустойките за забава на всяка от
вноските съгласно Споразумението: 1)150,00лв. - неустойка в/у сумата от 500,00лв.
за периода 06.02.2019 г. - 18.12.2019 г. (30 % от сумата) ; 2) 144,00лв. -
неустойка в/у сумата от 500,00 лв. за периода 06.03.2019 г. - 18.12.2019 г.; 3)
128,00лв. неустойка в/у сумата от 500,00лв. за периода 06.04.2019 г. - 18.12.2019г.;
4) 113,50лв. неустойка в/у сумата от 500,00 лв. за периода 06.05.2019 г. -
18.12.2019 г.; 5) 69,63 лв. - неустойка в/у сумата от 355,26 лв. за периода
06.06.2019 г. - 18.12.2019 г.;
Съдът е сезиран с искане да постанови
решение на основание чл.422 от ГПК, с което да признае за установено, че
ответницата дължи на ищеца посочените
по-горе суми, ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от
завеждане на настоящата искова молба в съда до окончателно изплащане на
главницата.
Претендират
се разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпило
писмено изявление от адв.В.К., назначена за особен представител на ответницата.
Оспорва предявените искове по основание и размер и твърди, че ответницата не
дължи претендираните суми. Оспорва представените по делото доказателства, без
да уточнява конкретно това си изявление.
В
о.с.з. ищцовото дружество се представлява от адв.***, който поддържа иска и
навежда доводи в о.с.з.
В
о.с.з. ответната страна се представлява от особения представител адв.К., която
прави изявление за решаване на делото съобразно доказателствата по делото.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
БЕЗСПОРНО по делото е, че ответницата е работила за
ищцовото дружество на длъжност „супервайзър, магазин“, като трудовото й
правоотношение е прекратено със заповед на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ, считано от 03.01.2019год.С оглед
конкретния предмет на делото е безспорно, че ответницата е подписала на
02.01.2019год. Споразумение с ищеца, в което е признала, че дължи сумата от
общо 4879,07лв. на А.К. АД-София - получени от нея от търговски партньори на
дружеството *** ООД /логистичен партньор на ищеца/, неотчетени впоследствие на
последното дружество. Видно от споразумението е, че сключилите го страни са
уговорили, че при прекратяване трудовото правоотношение на ответницата, същата
се задължава да го погаси до 5-то число на съответния месец, следващ месеца на
прекратяване действието на трудовия й договор. Налага се извод, изискуемостта
на вземането на ищеца спрямо ответната страна е било настъпило - заявлението е
подадено на 24.06.2019год. От приложеното ч.гр.д. №4159/2019год. по описа на
ПлРС се установява, че същото е образувано на посочената по-горе дата и е издадена заповед за изпълнение за
процесните суми. Предявеният иск на основание
чл.422 от ГПК е подаден в 1-месечния срок, регламентиран в закона и по
същество е основателен и доказан. По делото не са представени доказателства
ответницата да е извършила плащане по главното вземане на ищеца – пълно или частично, както и не се
установява такова плащане да е извършила и във вр. с претенцията на ищеца за
неустойка.
В
чл.6 от споразумението е уговорена
дължима неустойка в случай на неизпълнение на задължението от страна на
ответницата, която с оглед установения размер съдът приема за непротиворечаща
на закона. Искът следва да се важи.
При
този изход на делото ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото
дружество разноски в общ размер 930,21лв. – включващи държавна такса,
заплатен хонорар на особен представител
и адвокатско възнаграждение на пълномощника.
Следва да се присъдят и разноски от заповедното производство – 51лв. за
внесена държавна такса.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
на основание чл.422 от ГПК във
вр. вр. чл.79 от ЗЗД вр. чл.55 ал.1,
пр.1-во от ЗЗД вр. чл.92 ал.1 от ЗЗД, че Д.П.Т., ЕГН **********, постоянен
адрес: ***, с назначен особен представител – адв.В.К. от ПлАК, ДЪЛЖИ на “А.К.” АД, ***, ЕИК ***
сумите, както следва : 2355,26лв. – главница и 189,19лв. –
неустойка за периода от 06.02.2019год. до 18.12.2019год., дължими на основание
Споразумение от 02.01.2019год., сключено между страните по делото, ведно със
законната лихва от 24.06.2019год., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №4159/2019год. по описа на Плевенски районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК Д.П.Т., ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, с назначен особен представител – адв.В.К. от ПлАК, ДА ЗАПЛАТИ на “А.К.” АД, ***,
ЕИК *** разноски по исковото
производство в общ размер 930,21лв.
и разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 4159/2019год. на ПлРС - 51лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: