Р Е Ш Е Н И Е
№ /
2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в
публично съдебно заседание на 24.06.2019г.
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА
ДРИНГОВА
секретар
: ПЕТЯ ПЕТРОВА
разгледа
докладваното от председателя на състава
в. гр. дело № 2315 по описа за 2018г.
Производството е по реда на чл.294, ал.1 ГПК.
С решение № 125/ 01.10.2018г. по гр.д.№
3530/ 2017г.I г.о., е отменено решение № 550/ 06.04.2017г. по
в.гр.д.№ 123/ 2017г. ВОС и делото е
върнато за ново разглеждане, съобразно дадените указания.
Жалбоподателите-М.Д.С., Д.В.Н. и В.Д.И.,
чрез адвокат Т.И., поддържат въззивната жалба срещу решение № 4293/
18.11.2016г. постановено по гр.д.№ 15572/ 2015г. от Варненски районен съд XXVI състав , с което на основание чл. 108 от
ЗС е отхвърлен предявеният иск срещу *** А.С. и Й.Н.С. , за предаване
владението върху реална част с площ 268 кв.м.от ПИ с идентификатор
30497.501.358.по КК КР на гр.***, целият с площ от 760 кв.м., в с.***, обл.***,
при посочените граници на имота,
заключена между кадастралната граница на имоти с идентификатор №
30497.501.350 и № 30497.501.358 , кадастралната граница между имот с
идентификатор № 30497.501.359 и № 30497.501.358, и линиите с червен цвят,
защрихована в червено на скицата на л.19 от делото. С аргументите на въззивната
жалба претендират отмяна на решението и постановяване на друго, с което искът
да бъде уважен . В жалбата се твърди, че собствеността върху процесната част е
придобита след прехвърляне на имот по договор за издръжка и гледане с нот.акт №
131/ 1991г., представляващ парцел VI-350 , кв.17, с площ 1025 кв.м. по плана на с.*** , заедно с построените в него сгради . По КРП
, одобрен със заповед № 44/ 08.05.1984г., имотът е № VI-350
и площ 749 кв.м. .Останалата част с площ 246 кв.м. от ПИ № 350 е придадена по регулация към парцел XVI- 358, кв.17, собственост на праводателите на
ответниците, без данни за уредени регулационни сметки.
Счита,
че по отношение на този имот дворищно –регулационния план не е приложен- не са
налице предпоставките на чл. 33, ал.1 и 2 от ЗТСУ, предвид задължителните
указания дадени в ТР № 3/ 1993г. ,т.д.2/ 1993г., ОСГК. С изложените правни
аргументи претендират отмяна на
решението и постановяване на друго, с което искът да бъде уважен .
В хода на настоящото производство ,
твърдят, че собственикът на УПИ № VI--350, кв.17, с
*** ***- наследодател на ищците, не е получил дължимото обезщетение за отнетата
част от имота , евентуално, полученото обезщетение не е в пълен размер. По тази
причина следва да се приеме, че непосредственото отчуждително действие на ДРП е
прекратено с обратна сила.
Въззиваемите страни- С.А.С. и Й.Н.С.,чрез
пълномощник, са оспорили жалбата като неоснователна по направените
възражения.Изложените доводи са в подкрепа на защитната теза за приложена
регулация и уредени регулационните сметки, за осъществявано владение върху
имота в границите на регулационния план от 1990г.
Допълни аргументи са изложени в писмена защита, представена в настоящото
производство.По отношение на регулационните сметки твърдят, че са уредени въз
основа на Протокол № 06-11/ 24.09.1996г. и определените суми са изплатени на наследниците
на Дончо И. Николов, на 17.12.1996г. Увеличената цена от 253 лв., определена по
гр.д.№ 11/ 1997г., е внесена от С.С., съобразно представените доказателства. По
същество считат предявения иск за неоснователен и недоказан. Претендират
направените по делото разноски.
Съставът на Варненския окръжен съд, при
съобразяване становищата на страните и събраните по делото доказателства, на основание чл.269 ГПК и чл.235, ал.1- 3 ГПК, констатира :
Предявеният
иск е с правно основание чл.108 от ЗС. В предмета на доказване е собствеността
на ищците– М.Д.С. ,Д.В.Н. и В.Д.И., по отношение на реална част с площ 268
кв.м.от поземлен имот с идентификатор 30497.501.358 по КК и КР на гр.***, с.***, след като е придадена по регулация към
имота на ответниците- С.А.С. и Й.Н.С., а последните осъществяват фактическа
власт след изменението на регулационния
план.
1.Между
страните няма спор по следните факти и обстоятелства :
Ищците са собственици по наследяване
от Дончо И. Николов, починал на 31.08.2011г., на имот- дворно място с площ 1025
кв.м. , в с.***, Варненска област, прехвърлен на наследодателя по договор за
издръжка и гледане – нот.акт № 131, XVIII, дело № 5817/ 1991г. като парцел VI-350 , кв.17 по плана на
селото,заедно с построените в него къща и стопански постройки, при граници :
улица, парцел VII-351, XIV-358,V- 349.
Ответникът
С.А.С. е собственик на имот- дворно място с площ 349 кв.м., в с.***, Варненска област,
включено в парцел XIV-
358, кв.17 по плана на селото, придобито с договор за покупко-продажба по
нот.акт № 9/ 26.04.1994г., том XIX, дело № 6558/ 1994г.
С
протокол № 06-11/ 24.09.1996г. на комисията по чл. 265 ППЗТСУ / отм./ е
извършена оценка на 250 кв.м. от имот пл.№ 350, собственост на ищеца, придадени
към имот пл.№ 358, собственост на
ответника С.С.. Определеното обезщетение в размер на 128 698 лв./
неденоминирани/ е изплатено с три превода, окончателно на 17.12.1996г.
Съгласно
нот.акт № 22/ 28.01.1997г., том III, дело № 1194/ 1997г., С.А.С. е признат за собственик по регулация на придадените части от 250
кв.м. / от имот пл.№ 350, собственост на Дончо И. Николов/ и 45 кв.м./ от имот
пл.№ 357, собственост на ****, към
собствения му имот – парцел XIV- 358, кв.17 по плана на с.***, Варненска област,
на основание чл. 134, ал.2 от ЗТСУ / отм./. При съставянето на акта са
представени : скица № 305/ 95г. приложена към писмо от Кметство с.***, район *****
По
отношение на действащите планове на територията на с.*** съобразява заключението на
съдебно-техническата експертиза с вещо лице
инж.****,
поради неговата обективност и непротиворечивост за посочените обстоятелства. Първият
кадастрален и регулационен план / КРП/ е от 1963г. и въз основа на него е
изработен следващия КРП от 1984г., където процесните имоти са обозначени на
комбинирана скица 1 и 2 към заключението, със съответната номерация:180,181,
182 по КРП- .63г.; 350, 357, 358 по КРП- 84г., и със син н цвят регулационните граници на парцели V-349, VI-350, VII 351, XIII 358, XIV 358, 350, XV -359,
с посочените площи.Няма данни за прилагането на плановете относно спорните
имоти.
В действащия за територията КРП- 1990г., имотът
на ищеца по нот.акт № 131/ 1991г., е ПИ -350/ зелен цвят на скица № 3/, и с
площ 1025кв.м., измерена аналитично. Като парцел в регулация- УПИ-VI 350 е с площ 749 кв.м. щрихован с
червени линии.
По
КККР-2015г. ПИ-501.350 , с площ 757
кв.м., и ПИ 501.358, с площ 760 кв.м., са обозначени с черни вертикални линии
на комб. скица №4, съпоставени с
кадастралните и регулационни границите на ПИ -350 по КРП -1990г. С
констатациите по т.2/ 2.4/ вещото лице
приема, че между имота на ищците по титула за собственост, отговарящ по граници
на УПИ-VI 350
с площ 749 кв.м. по КРП-1990г., и имот ПИ-501.350 с площ 757 кв.м., отразен по
действащата към момента КККР-2015г. е налице частична идентичност, при която
частта от 740 кв.м. попада в границите на първия имот - т.2.5,б. Към датата на
одобрения ПУП-ПРЗ за УПИ XIX-350, кв.17, със заповед № Г -142/ 10.08.2009г. на
кмета на община ***, парцелните граници преповтарят кадастралните граници на
имот пл.№ 350 по КП -1990г., съответно на КП -1984г.
Според
заключението ПИ 501.358 по КККР-
2015г., отговаря по местоположение, конфигурация и приблизително по площ на
парцел XIV -182,180 по регулационната съставка на КРП-63г., с
площ измерена по скица 753 кв.м.; съответно на парцел XIV-358,350, по регулацията на КРП -84г. с
площ 719 кв.м., съответно на парцел XIV-358 / червен цвят/ по регулацията на КРП- 1990г. с
площ 734 кв.м. По КККР-2015г. имот ПИ
501.358 е с площ 740 кв.м., с
обозначените граници на скици 1,2,3 и 4,
идентичен с регулационните граници на парцел XIV-358 по плана от 1990г.
2. Същественият въпрос е за приложението на
дворищно-регулационния план от 1990г. за придаваемите 250 кв.м. от имота на ищците към имота на
ответниците, в зависимост от постановеното решение от 02.05.1997г. по гр.д.№
11/ 19997г. ВОС, с което оценката по протокол №06-11/
24.-09.1996г. на комисията по чл.265 ППЗТСУ е увеличена от 128 698лв. на
380 860лв. / неденоминирани/ .Страни в съдебното производство са
жалбоподателя –Дончо И. ***, ОП- ***.
Доказателства
за заплащане на разликата от 252лв. са представените пл.нареждания от
28.11.2018г. С писмо от „Български пощи „АД е установено, че са извършени
пощенските парични преводи с подател С.А.С. и получатели- Д.В.Н. и В.Д.И., с
вписано основание „ доплащане оценка на имот 30497.501.358“, неизплатени до
26.03.2019г. На 03.12.2018г. е изплатен паричен превод на сумата 42.00лв. с
получател -М.Д. С.,
и на същата дата е преведен обратно на С.С., неизплатен до 26.03.2019г.
С
писмо рег.№ АУО49274ВН-005 АС, район ****, община ***, е представена в заверен препис
административна преписка по протокол № 06-11/ 24.09.1996г. за оценка на имот от
268 кв.м., включени в ПИ 30497.501.358. От приложените документи не се
установява администрацията да е уведомила С.А.С. за увеличената оценка на придаваемата част от
имота на ищеца, а представените за извършени плащания са идентични по
съдържание и дати.
Преценявани
в съвкупност с останалите данни по делото, обосновават по същество извод за
неоснователност на исковата претенция.
По
действащия ДРП от 1990г. реална част от имот пл.№ 350 , за който е отреден
парцел VI-350,
е придадена по регулация към парцел XIV-358. Определеното от комисията
по чл.265 ППЗТСУ /отм./ обезщетение е изплатено на собствениците на
17.12.1996г. и издадена нот.акт № 22/ 28.01.1997г. по д.№ 1194/ 1997г., с което
С.А.С. е признат за собственик по
регулация на придадените – 250 кв.м. от имота пл.№ 350 и 45 кв.м.от имот
пл.№357 , към собствения му имот парцел XIV-358, КВ.17 по плана на
с.***, Варненска област. На основание чл. 134 , ал.2 от ЗТСУ / отм./,
нотариалният акт е издаден след проверка за редовността на представените
документи по отношение на условията за завземане на имота. По този начин
констативният нотариален акт е доказателство, че към 28.01.1997г.
регулационните сметки са уредени, респективно собствеността върху
придадените по регулация части е придобита по установения в закона ред.
Оспорването
на оценката и определената със съдебно решение разлика за доплащане са
обстоятелства, следващи титула на собствеността, съобразно който ответникът се
легитимира, противопоставимо на всяко трето лице. Допълнително определените
суми като обезщетение за придадената част са изплатени след представяне на
съдебното решение за изменение на оценката в исковото производство. Считано от
този момент ответниците се считат уведомени за възникналото задължение,
доколкото няма данни, които да обосноват друг правен извод.От друга страна,
ищците/праводателите им/ не претендирали
плащане след постановяване на решението за оценката.
Предвид
изложеното, дворищната регулация е приложена и нейният вещно-правен ефект е
настъпил. Придобитите по регулация части от съседни имоти са в границите на дворищно-регулационния план,
който при действието на чл.110, ал.1 от ЗТСУ / отм./ има непосредствено
отчуждително действие и от влизане на
плана в сила преобразува собствеността върху отредения парцел.
Не
са налице предпоставките на §8, ал.1 от ЗУТ / Дв, бр.1 -2001г., в сила от
3103.2001г./, за прекратяване действието на ДРП по отношение на спорния имот.
Изменението на оценката е извършено след издаване на констативния нотариален
акт, като поражда за собственика на придадената част облигационно задължение да
заплати разликата до определената със съдебното решение цена. Това задължение
възниква след признатата собственост на
ответника за спорната част, и по правното си значение не повлиява на действието
на плана , т.е. не води до неговото прекратяване по реда и при условията
предвидени в преходните разпоредби на ЗУТ.
На
основание чл. 271 ГПК съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 4293/ 18.11.2016г. постановено по гр.д.№ 15572/ 2015г. от Варненски районен
съд XXVI състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.