РЕШЕНИЕ № 300
гр.
Плевен, 9 Май 2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Плевен
– първи състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
при
секретар Венера Мушакова, изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева
административно дело № 255/2017 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с вр. чл. 284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража (ЗИНЗС), вр. с чл. 3 от КОНВЕНЦИЯ за защита на правата на човека и
основните свободи /ЕКПЧОС/.
Образувано
е по искова молба /ИМ/ на Ц.Т.М., ЕГН **********, изтърпяващ наказание по НК в
затвора гр. Плевен срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.
София, с която е предявил два иска. Първият с цена на иска 100 000 /сто хиляди/
лева, като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неосигурена ***
помощ, в следствие на което ищецът е загубил един *** /който се е разрушил/, а
друг се е разцепил на две. Вторият иск е с цена на иска 500 000 /петстотин
хиляди/ лева за неосигурено адекватно на заболяването му „***“ медицинско
лечение. Първоначалната ИМ е била оставена без движение, като с „изложение
допълнение“, подадено от ищеца /л.л.27-35/ е била уточнена и допълнена.
В
уточнената и допълнена ИМ се сочи, че преди влизането в затвора е отишъл при
условията на свободен прием при *** в гр.Варна, където е работел, защото го е
заболял ***. Не е отишъл до личния си лекар за направление, защото е трябвало
да плаща път до Търговище, където е личния му лекар. Ходил е три пъти на ***,
като е заплащал всяка процедура. Останало е *** да се ***, но е свършил парите и е
решил да изчака до началото на месец април, тъй като в края на всеки месец е
получавал заплата. На 31.03.2016 г. обаче е бил задържан, отведен във Варненския
затвор, а от 06.04.2016 г. е в затвора в гр. Плевен. Твърди, че не помни името
на ***, при която се е лекувал, нито неин адрес или телефон. Посочва, че в
затвора здравен картон му е направен едва на 06.07.2016 г., когато е отишъл за
първи път при лекаря. Тогава се е оплакал от болки *** и е потърсил и ***. Не е
бил прегледан от ***, въпреки искането му. Отишъл е втори път при лекаря на
31.08.2016 г., и отново е бил записан при ***, но не е прегледан от такъв. В
края на месец септември е паднала *** на друг ***. Сочи, че след многобройни
молби и настоявания едва на 01.08.2016 г. е бил регистриран като осигурен, като
здравноосигурителна книжка е следвало да му се издаде непосредствено след
регистрацията, но поради нехайство и бездействие на лекаря, такава му е била
издадена чак на 13.10.2016 г. На 03.10.2016 г. и отново е поставил въпроса за ***.
Установило се е, че няма здравноосигурителна книжка, подал е молба, но едва на
22.11.2016 г. му е било издадено направление и е бил приет от ***. В средата на
ноември първият му *** е бил съвсем разрушен, а вторият се е бил разцепил на
две. Сочи, че е трябвало да чака цели 5 месеца - от 06.07. до 22.11.2016 г., за
да мине на преглед при ***. Твърди, че след това е трябвало да чака 3 месеца,
за да бъде направена рентгеновата снимка, която му е била назначена, като това е станало на
13.02.2017 г. Към момента на подаване на ИМ и вторият *** е напълно разрушен.
Посочва, че в следствие на това, че е трябвало да чака седем месеца за да бъде
приет от ***, в нарушение на чл. 143 от ЗИНЗС, са му разрушени два ***, които
са безвъзвратно загубени, поради което моли да му бъде присъдено обезщетение в
размер на 100 000 лева, което да бъде изплатено от ГДИН.
Посочва
също, че през месец май 2016 г. е получил силни болки ***, отишъл е на преглед на
06.07.2016 г., лекарят е установил „***“. Твърди, че и друг път е боледувал от
това заболяване, като знае, че за същото има ефикасно лекарство, от което
болките минават за около седмица. Категорично му е било отказано и му е изписан
„Темпалгин“ и „Дексофен“, които са болкоуспокояващи. Дексофен се използва за
ставни болки, и има страничен ефект болки ***, от каквито болки той се оплаква.
Посочва, че на 03.10.2016 г. е отишъл отново и е поискал да му бъде изписано лекарство, тъй
като болките продължили, в следствие на което му е изписан „Пироксикам“, който
е лекарство за артрит, а не за ***. При трето посещение на 26.10.2016 г. му е
изписан „Напроксен“, който също не лекува ***, а се използва за болки при
артрит. Не му са разрешавали да внесе лекарство, с което да се лекува. На
14.03.2017 г. е отново прегледан, изписан му е алмирал, което лекарство също е
за артрит и не лекува „***“. Сочи, че продължава да живее със силни болки ***,
24 часа в денонощието, 10 месеца. Не може да се облича и съблича. Счита, че в
ОЗ – Плевен му е отказано медицинско лечение, в следствие на което е поставен
при нечовешки условия на живот, принуден да понася силни болки и мъчения в
продължение на 10 месеца, с което са нарушени човешките му права според чл. 3
от ЕКЗПЧОС. По този начин е подложен на жестоко и нечовешко отношение. По този
иск иска да му бъде присъдено обезщетение в размер на 500000 лева, като моли са
му бъде изплатено исканото обезщетение от ГДИН.
С
определение № 517/19.05.2017 г. /л.63/ на ищеца е предоставена правна помощ.
В
писмен отговор на ИМ /л.74/, подаден от юрк. Г. /наименован становище/ се сочи, че исковете
са недопустими, доколкото дейността, свързана с упражняването на лекарска
практика, не съставлява „административна дейност“ по смисъла на ЗОДОВ. Сочи и
разпоредбите на чл.2 от Наредба №32 от 22.03.2010 г. за условията и реда за
медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода, препращащ към чл.5 от
Закона за лечебните заведения. Алтернативно сочи, че искът е неоснователен,
като администрацията е изпълнила задълженията си по чл.2, т.3 от ЗИНЗС, включително
е предоставила своевременно медицинска и *** помощ на ищеца. Моли да се отхвърли
иска и да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Ищецът
е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, явява се лично и се представлява
се от адвокат Б.К. - назначен за процесуален представител на ищеца по реда на
Закона за правната помощ. Адв. К. счита, че има пропуски в отношението на затворническите власти и от
лечението на затворническите лекари, поради което следва да се приеме, че исканията
на ищеца, макар и отчасти, са основателни и моли съда, като се съобрази с
представените по делото доказателства, да постанови решение, с което да осъди
ответника - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да изплати обезщетение,
което съдът да прецени по справедливост. Моли да бъде присъдено и адвокатско
възнаграждение.
Ответникът
– Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, редовно призован, се
представлява от юрисконсулт П. П. с пълномощно на л. 220 от делото. Поддържа изложеното в писмения
отговор на процесуалния представител на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, като по отношение на исковата молба от Ц.Т.М. изразява становище,
че същата, на първо място, е недопустима, тъй като има съдебна практика, която
е непротиворечива по отношение на дължимата административна дейност и
прилагането на медицинско лечение и медицинско обслужване в местата за лишаване
от свобода. Счита, че същата дейност, която е свързана с упражняване на
лекарска практика не съставлява административна дейност по смисъла на ЗОДОВ. В
случай, че съдът реши, че исковата молба е допустима, то алтернативно изразява
становище за неоснователност и недоказаност на иска. Подробни съображения излага
в писмени бележки. Моли в случай, че съдът отхвърли исковата претенция на
ищеца, да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в полза на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ в размер на 300 лева. В писмените бележки
допълнително твърди, че видно от заключението на ВЛ д-р Т. разрушаването на ***,
за да се стигне до ***, е нужно повече от една година, поради което дори да се
приеме, че при постъпването в затвора състоянието на двата *** е било видимо
добро, то не може да се стигне за толкова кратко време до ***. Твърди, че не са
налице незаконосъобразни действия и бездействия, които да са довели до вреди,
липсва и причинна връзка между вредите и такива действия и бездействия. Болките
***, от които се оплаква ищецът, видно от заключението на ВЛ, са резултат от естествени
дегенеративни промени в опорно двигателния апарат, и обострянето им не е
резултат от неоказана или несвоевременно оказана медицинска помощ.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Плевен счита, че така предявената искова молба от Ц.М.
срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София е неоснователна и не
следва да бъде уважавана в никакъв размер в този вид, както в първата част от
молбата, така и във втората. Счита, че не са събрани адекватни, качествени и
годни доказателства, от които съдът да си направи един обоснован и
законосъобразен извод, че се следва това обезщетение на лицето. Сочи, че
основните доказателства представени по настоящото дело са двете експертизи –
едната ***, другата медицинска, като от първата е видно по категоричен и
безспорен начин, че симптомите и оплакванията са били предварително налични и ***
лечение, което се е дължало и което е било необходимо, не е било потърсено по
адекватен начин преди постъпването в мястото за лишаване от свобода, като
отделно е констатирана и една недобра устна хигиена, която е безспорно
установена и е спомогнала за тези здравословни проблеми във връзка със ***
необходимост, за която претендира лицето. Не счита, че тези усложнения се
дължат на неадекватна реакция от страна на администрацията на затвора. Във
връзка с втората претенция счита, че по отношение на лицето, към онзи момент, е
прилагано напълно легитимно и адекватно медицинско лечение, от което той се е
нуждаел, съобразно условията, които са били представени към онзи момент, които
се прилагат към всеки един гражданин. Счита, че исковата молба следва да бъде
отхвърлена.
Съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно
от справка за л.св. М. /л.л.77, 78/, същият изтърпява наказание от 1+1 години
лишаване от свобода по нохд №1199/2015 и нохд №700/2015 г. на РС-Търговище.
Настанен е в затворническо общежитие от закрит тип „Вит“ /ЗОЗТ/, начало на
изтърпяване на наказанието 06.04.2016 г. *** лечение на лишените от свобода от
затвора Плевен е организирано чрез регионална здравна каса и *** кабинет към
ДКЦ „Св. Пантелеймон“ гр.Плевен. При спешни случаи нуждаещите се от *** помощ
се конвоират до *** кабинет в ДКЦ „Св. Пантелеймон“ гр.Плевен. При изрично
желание за интервенция при конкретен специалист се конвоират индивидуално. Видно
от медицинска справка за здравословното състояние на М. /л.79/, същият е посещавал
медицинския център на затвора на 06.07.2016 г., 31.07.2016 г., 03.10.2016 г.,
26.10.2016 г., 14.03.2017 г. с оплаквания от болка в ***. Лекуван с НСПВ. На
14.03.2017 г. със същите оплаквания е лекуван с алмирал гел. На 06.06.2017 г.
преглед със същите оплаквания, отказва лечение с флостерон мускулно, даден
диклак табл. 150 мг, 2х1/2 т. Записан за преглед при *** на 04.04.2017 г.,
отказал преглед. В здравната книжка са отразени прегледи от *** от 2013 г. - 2
прегледа, от 2014 г. - 3 прегледа. Датите на лечението, посочени в справката са
видни от отразяването в медицинския журнал /л.л.95-103/, както и от копието на
здравния картон на М. /л.л.104-109/. В справка на л.94 допълнително се сочи, че
М. първоначално е бил настанен в пета затворническа група, а от 04.05.2017 г. е
в ЗОЗТ „Вит“. Получава лекарства срещу подпис, а тъй като е с глухота, му е
съдействано от ДСП Търговище през м.07.2016 г. за отпускане на средства за батерии
за слухов апарат и закупуването им. По делото е приобщен график за работното
време на медицинския център /л.111/, като видно от същия, амбулаторният прием
на л.св. е през различни дни за намиращите се в различни структури на затвора,
а спешни случаи се приемат приоритетно извън графика.
Видно
от справка от НЗОК /л.л.120,121/, от 2001 до 05.04.2016 г. М. е имал ОПЛ д-р Р. Н. от гр.Търговище, като не е
ползвал медицински услуги и не е получавал лекарства, частично или напълно
платени от НЗОК, за 2015 и 2016 г. На 22.11.2016 г. му е извършен обстоен
профилактичен преглед за установяване на орален статус и изготвяне на амб. лист
от д-р В.Б. от медико-дентален център „Св.Панталеймон“. По делото са приложени
амбулаторни листи /АЛ/ от прегледите при *** на 22.11.2016 г. /л.137/ , като и
от преглед, осъществен на 21.03.2017 г. /л.136/, в които е описан *** статус.
Видно от справката на л.144, М. е с непрекъснати здравноосигурителни права. Видно
от писмо от ОПЛ д-р Н.
/л.151/, за периода 2014 - 2016 г. М. не е посещавал кабинета й и съответно няма
извършени задължителни медицински прегледи и няма регистрирани диагнози по
оплаквания.
М.
притежава здравноосигурителна книжка, издадена на 13.10.2016 г. /л.5/, като на
01.08.2016 г. е отразен избор на общо практикуващ лекар /л.4/.
По
делото са разпитани трима свидетели - о.с.з. на 25.09.2017 г. /л.158 и сл./. Св.
д-р Ц.Д. е общо практикуващ лекар. Свидетелката заявява, че познава ищеца и го
е преглеждала в здравната служба към затвора, където ходи два пъти седмично,
като не си спомня датите. Споделя, че те трябва да са отбелязани в здравния
картон на лицето. Спомня си, че ищецът
се е оплаквал от болки ***, а тя му е изписала хапчета, предложила му е
инжекции, но той е отказал. Сочи още, че в здравната служба на затвора се записват
затворниците, които имат нужда от ***.
Св.
д-р Т.П. е общо практикуващ лекар, работила е по граждански договор със
затвора, преглеждала е ищеца. Спомня си, че го е диагностицирала с *** и
бронхит. Изписвала му е Алмирал гел, диклак и други обезболяващи, и противовъзпалителни му е изписвала. Изписала
му е инжекции, но той е отказал. Споделя, че при *** проблем се дава
обезболяващо и лицето се записва в списък за ***. Списъкът представлява лист,
на който се записват всички, които желаят *** помощ.
Св.
д-р В.Б. е дентален лекар, посещавала е затвора до края на месец май 2017 г.
Познава М., преглеждала го е два пъти, но не си спомня конкретните оплаквания, сочи
че същите са отразени на амбулаторен лист /АЛ/. Предявени са и А, на
л.л.136,137, и св. Заявява че подписите на приложените АЛ са нейни. От АЛ от
22.11.2016 г. се установява, че ищецът има *** само на *** , на АЛ, намиращ се
на л.136, има *** на ***. Няма спомен да са правени тези *** при нея до
напускането и на „Св.Панталеймон“.
Съдът
дава вяра на показанията на всички разпитани свидетели. Показанията бяха
изложени пред съда спокойно и уверено от свидетелите и са основани на личните
им възприятия и професионална преценка, която са извършили при медицинските
прегледите на ищеца. Тези гласи доказателства съответстват на събраните по
делото писмени такива и на заключенията на приетите по делото две съдебни
експетизи.
По
делото е извършена съдебно-*** експертиза /ССЕ/ с ВЛ - лекар по *** медицина,
специалист по обща *** медицина, фокална диагностика и алергология, чието
заключение е приобщено на л.л. 177-180. Съгласно последното, след проучване на
документите и преглед на М., в устната кухина има *** налични ***. От тях два с
обтурации - ***. Единична
*** на ***. Четири *** са с *** - ***. Два напълно разрушени ***
- *** на ***, които подлежат на екстракция.
Обилно отложен *** камък по всички *** повърхности, дори оклузално и силно
занемарена устна хигиена. Генерализиран ***.
По представените два АЛ - на 22.11.2016 г. са установени ***, а на 21.03.2017 г. са
установени ***.
След постъпването в затвора не е провеждано *** лечение освен двата прегледа и
направена рентгенова снимка. След постъпването в затвора първият снет ***
статус е от 22.11.2016 г. Разликата между него и настоящия се изразява
обективно в три нови ***. Поради обилно отложения *** камък дори по дъвкателните
повърхности, *** се откриват трудно. Двата разрушени *** , в момента ***, са отчетени
като такива и при първия снет *** статус. В о.с.з. ВЛ допълва /л.183, гръб/, че
разрушаването на един *** за да стигне до неговото ниво, което е на ниво ***,
отнема като време повече от година. Ако е бил мъртъв ***, може да се пречупи и
за 5-6 месеца, зависи какво е изходното положение. При ищеца изходното положение
е отчетено чак ноември месец, така че няма как да се знае април, като е
постъпил, какво е било положението. Ако се приеме, че състоянието на *** месец
април е било добро, то не може да стане за толкова кратко време до положение ***.
По
делото е назначена и съдебно медицинска експертиза /СМЕ/ с ВЛ доц. д-р Б.С.,
специалист по нервни болести, като заключението е приобщено на л.215. Съгласно
същото, М. е боледувал от *** и правилно е лекуван. Поставената диагноза
съответства на оплакванията. Назначеното лечение е адекватно и обичайно при
такива случаи. Назначеният медикамент Dexofen 25 мг филмирани таблетки е нестероидно противовъзпалително средство,
повлияващо, както симптома болка, така и възпалителният механизъм на болестта. Причина
за заболяването са естествените дегенеративни процеси на опорно-двигателната
система /кости, стави, мускули/ и нервната система, провокирани и обострени от
различни фактори, включително резки движения, физически натоварвания, неудобна
поза, промени в атмосферното налягане, преохлаждане, други локални климатични
фактори и др. Различните фактори се комбинират и това не позволява да се определи
водеща причина. Не може да се приложи лечение върху причината. Не може да се
лекува старостта-естествената дегенерация на организма. Ефекта от лечението е често
е непълен и дори незадоволителен. Това налага актуализация на лечението -
повишаване на дозите, промяна на медикаментите, използване на инжекционни
форми. Самата болка е нормална, важна и полезна реакция на организма, която
сигнализира за някакво неблагополучие. Лечението е актуализирано неколкократно
и е адекватно. Листовката за пациента е предназначена за немедици, в нея
многократно се препраща към консултация с лекар или фармацевт. Това обяснява
нелогичните и неадекватни заключения, съответно претенции за диагнозата и лечението
на ***
заболяване в ИМ. Прилаганите лекарства Темпалгин, Диклак, Алмирал гел са
правилни, адекватни и подходящи за заболяването ***. В о.с.з. ВЛ добавя
/л.л.228,229/, че няма никакъв проблем в листовката да пише, че едно лекарство,
което се дава за даден симптом, може да предизвика състояние с аналогични
симптоми /болка ***/. Не извършил преглед, защото информацията по делото е била
достатъчна, тя отразява състоянието на лицето към въпросните моменти на остри
оплаквания, след има това еволюция на състоянието от приложено лечение и така
нататък, оплакванията към момента могат да са много по-различни. От вида на
ищеца в залата заключава, че нещата не са актуални към момента и преглед не се налага.
Съдът
възприема заключенията и на двете съдебни експертизи. Заключенията отговарят
пълно всестранно и компетентно на поставените задачи, като съответстват и допълват събраните по делото
писмени и гласни доказателства.
В ЗИНЗС (ДВ - бр. 13/2017 г., в сила от 17.02.2017 г.), глава седма "Отговорност за дейност на специализираните органи по изпълнение на наказанията", се съдържат специални процесуални правила (чл. 284-286 ЗИНЗС).
Съгласно чл. 284, ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС. Искът се
разглежда по реда на глава единадесета от АПК.
Според чл. 205 от АПК, приложим на осн. препратката от чл.
285, ал.1 вр. чл. 284 ЗИНЗС, искът за обезщетение се предявява срещу
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт,
действие или бездействие са причинени вредите.
В
случая в ИМ са съединени два иска срещу ответника. По отношение на
допустимостта им съдът намира:
ГДИН
е обособена като самостоятелно юридическо лице, считано от 01.06.2009 г. с
влизането в сила на ЗИНЗС - чл.12, ал.2 от ЗИНЗС, съгласно която разпоредба
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е юридическо лице към
министъра на правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка.
Исковете
срещу ГДИН за периода след 06.04.2016 г. са подадени от надлежна страна, имаща
право и интерес от предявяването им и на основание чл. 204, ал.4 от АПК са
допустими за разглеждане.
Разгледани по същество са неоснователни и недоказани.
Според
специалната разпоредба на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС (Нов - ДВ, бр.13 от 2017
г., в сила от 07.02.2017 г.), държавата отговаря за вредите, причинени на
лишените от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл. 3.
В чл. 3, ал.1 ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според
втората алинея за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в
липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
провертяване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснованата употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Изброяването в
закона е неизчерпателно, а примерно. Съдът счита, че нарушение на тази забрана
е и липсата или несвоевременната медицинска и *** /***/ помощ, доколкото л.св.
не може свободно да търси и получава такава, а зависи от съдействието от страна
на длъжностни лица от местата за лишаване от свобода. Дали в настоящия случай е
налице такава липса на медицинско обслужване, е въпрос на доказване по делото.
Нормативният
акт, който урежда медицинското обслужване на лишените от свобода е Наредба № 2
от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за
лишаване от свобода. Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС, при
изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване
на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. Медицинското
обслужване се осъществява от медицински центрове и специализирани болници за
активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5,
ал. 1 от Закона за лечебните заведения, които са част от националната система
за здравеопазване и медицинска помощ. В медицинските центрове към затворите
затворническите общежития и поправителните домове се осъществява *** помощ,
спешна медицинска помощ, първична медицинска помощ, специализирана
извънболнична помощ, както и профилактика за укрепване и поддържане на
физическото и психическото здраве на лишените от свобода лица. Изпращането на
лишени от свобода за лечение на други места се осъществява по препоръка и
предписание на лекуващите лекари. Анализът на посочената нормативна уредба
сочи, че нормативно установеното задължение на администрацията в местата за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, е създаването на условия за
опазване на физическото, включително денталното, и психичното здраве на лицата
изтърпяващи това наказание, чрез осигуряване на медицинско обслужване.
По отношение на първия иск, ищецът се позовава на
обстоятелството, че не му е осигурена своевременна *** помощ, поради което е
загубил един и съществено е увреден втори ***. Така наведените твърдения са
недоказани. Видно от описанието в ИМ, ищецът неправилно смята, че за да посети ***,
е необходимо да има направление от ОПЛ. Посещението при *** не става с
направление от ОПЛ. Всяко ЗОЛ има право да избере ***, като прегледът се вписва
в здравната книжка. В случая твърдението, че преди постъпването в затвора е
лекуван при *** в гр.Варна, като му е предстояло поставяне на *** на ***, е
недоказано. Доколкото става въпрос за обстоятелство, настъпило преди
постъпването в затвора, за него не важи презумпцията на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС.
С определение №517/19.05.2017 г. на ищеца е указано, че носи доказателствената
тежест за установяването на фактическите основания, на които основава иска си.
Непосочването на ***, при който е провеждал лечение преди постъпването, както и
липсата на каквито и да са писмени доказателства за такова лечение води съда до
извода, че провеждането на такова лечение не е доказано. Видно от заключението
на ССЕ, за пълното разрушаване на *** до положението, което е при ищеца, е
необходима повече от година, ако *** е бил относително добро състояние.
Установеното при първия *** преглед на 22.11.2016 г., че и двата *** са
разрушени, води до извод, че те не са
били здрави при постъпването в затвора. Само ако *** е бил мъртъв, може да се
пречупи за 5-6 месеца. Доказателства обаче, че *** е бил мъртъв към датата на
постъпване, не са налице. Освен това при прегледа на 22.11.2016 г. *** не е бил
пречупен, а е бил само ***, видно от АЛ от прегледа. Ищецът твърди, че от
втория *** му е паднала *** през месец септември 2016 г., и е бил само разцепен
към датата на прегледа от 22.11.2016 г., а видно от АЛ за същия преглед, също е
бил само ***. Липсват каквито и да са доказателства - както писмени, така и
гласни, че М. е искал да посети *** в месеците преди прегледа на 22.11.2016 г.
Освен това, въпреки осъществените две посещения при ***, М. не е предприел
нищо, за да бъдат лекувани болните му *** - тези, които са с ***. В този смисъл
са и показанията на св.Б., която е обслужвала *** затворниците до месец май
2017 г. Видно от ССЕ, М. има силно занемарена орална хигиена. Не е предприел
нищо за лечението на ***те си, при двата прегледа при *** само е установено
тяхното състояние. Не са доказани твърденията, че с три месеца е забавено
извършването на рентгенова снимка на ***те. В двата АЛ от *** липсва насочване
за извършването на такава снимка, такава или нейното разчитане не са приложени
по делото.
По
отношение на втория иск, ищецът се позовава на това, че изписаните му лекарства
не лекуват неговото заболяване, като му е било отказано да внесе лекарства в
затвора. Така наведените твърдения се опровергават от събраните доказателства.
Видно от СМЕ, М. е боледувал от *** и е правилно лекуван за това заболяване. ВЛ
подробно обяснява, защо приложеното лечение е правилно, и че не може от
приведените от листовката за пациента твърдения да се направи извод, че
лечението е неправилно. В същата СМЕ е посочено, че заболяването е
дегенеративно, обусловено е от възрастта на М., и не винаги може да се повлияе
бързо от лечението.
Твърденията, че не са му са разрешавали да внесе лекарство, с
което да се лекува, са недоказани. Доколкото М. не притежава медицинско
образование, не може да прецени, с какво лекарство трябва да се лекува от заболяването
***. Липсва искане за преглед при друг лекар /извън затвора/, липсва медицинско
предписание за друго лекарство, което да ползва в затвора, и което да се внесе
отвън. Никой от разпитаните свидетели не дава информация за направен отказ от
страна на лекар, обслужващ затвора, спрямо М. - че на последния не му е
разрешено да внесе лекарство. Липсват и писмени доказателства в тази насока. По
тази причина съдът приема, че тези твърдения - за отказ от внасяне на
лекарство, не са доказани. Липсват и каквито и да са доказателства, че М.
продължава да живее със силни болки ***, 24 часа в денонощието, 10 месеца, и че
не може да се облича и съблича. Видно от показанията на ВЛ по СМЕ /л.229/,
нещата са били много по-леки отколкото ищецът ги описва постфактум.
Липсва
отказано или забавено медицинско или *** лечение, в следствие на което ищецът
да е бил поставен при нечовешки условия на живот, с което да са нарушени
човешките му права според чл. 3 от ЕКЗПЧОС.
По
тази причина липсва въобще причиняване на вреда, още по-малко такава, причинена
от незаконни актове, действия или бездействия на затворническата администрация.
Не са доказани обстоятелствата по чл. 3
вр. чл. 284 от ЗИНЗС, въз основа на които да се приеме, че са налице
незаконосъобразни действия или бездействия на затворническата администрация по
отношение на ищеца, които са уронили човешкото му достойнство или породили
страх и незащитеност като пряка последица. Не може да се приложи презумпцията
за вреди по чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, доколкото липсва незаконосъобразна дейност
на администрацията.
По
отношение на останалите твърдения на страните съдът намира:
Твърденията,
че ИМ е недопустима, доколкото се твърдят вреди от медицинска помощ, която не е
административна дейност, са неоснователни. Част от административната дейност на
затворническата администрация е осигуряването на адекватно и своевременно
медицинско обслужване. Неосигуряването на такова медицинско обслужване
представлява съгласно чл.3, т.1 от ЗИНЗС подлагане на изтезание, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Ако се докаже, че е налице неосигуряване на
медицинско обслужване, се прилага презумпцията по чл.284, ал.5 от ЗИНЗС и се
предполага настъпването на неимуществени вреди до доказване на противното.
С
оглед на изложеното, ИМ е допустима, но неоснователна и доказана, поради което следва да се отхвърли.
Въпреки
този изход на делото, не е основателна претенцията на процесуалния представител
на ГДИН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно
чл. 286, ал.2 от ЗИНЗС, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да
заплати разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент
от чл. 75 и чл. 76 ГПК са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи
лица, т.е. разноските, направени по процесуалните действия, които страната е
искала да бъдат извършени. По аргумент от горните текстове на ГПК и нормата на
чл. 286, ал.3 ЗИНЗС, отговорността на загубилия делото ищец за разноски се
ограничава само до разноските по производството. Обратно - при частично или
пълно уважаване на иска, ответникът заплаща на ищеца и разноски за
производство, както и заплатена от него държавна такса и възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв съразмерно с уважената част от иска.
Отговорността за възнаграждението за адвокат, съответно за юрисконсулт е
предвидена отделно от законодателя и при липсата на указание в закона, за
възможността за търсена на такава отговорност, то такава не може да се търси. В
този смисъл е съдебната практика - решение № 12445/17.10.2017 г. по адм.д.№
6338/2016 на ВАС, постановено по аналогичните текстове на чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ.
Воден
от горните мотиви и на основание чл.204, ал.4 от АПК във връзка с чл.284, ал.1
от ЗИНЗС вр. чл. 3 от ЕКПЧОС, Административен съд-Плевен, първи състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на Ц.Т.М. срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, гр. София, с която е предявил два иска. Първият с цена на иска
100 000 /сто хиляди/ лева, като обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от неосигурена *** помощ, в следствие на което ищецът е загубил един *** /който
се е разрушил/, а друг се е разцепил на две. Вторият иск е с цена на иска 500
000 /петстотин хиляди/ лева за неосигурено адекватно на заболяването му „***“
медицинско лечение.
ОТХВЪРЛЯ искането на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.
София за присъждане на разноски по делото.
Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в срок от 14 дни от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: