№ 16281
гр. София, 08.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20241110124621 по описа за 2024 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД срещу К. Б. В. и Р. К. Б. субективно
пасивно и обективно съединени установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал.
1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат
на ищцовото дружество – при условията на разделна отговорност следните суми: 6
558,72 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. до топлоснабден имот с адрес: /адрес/, с абонатен номер
273771, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 10.10.2023 г. до изплащане на вземането, 1083,55 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 11.09.2023 г., начислена върху главницата за
доставена топлинна енергия, 31,98 лева, представляваща главница за извършена услуга
дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
10.10.2023 г. до изплащане на вземането, 6,91 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 16.10.2020 г. до 11.09.2023 г., начислена върху главницата за дялово
разпределение, за които суми по ч. гр. дело № 55984/2023 г. по описа на Софийски районен
съд, I ГО, 51-ви състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 01.11.2023 г. и които суми се разпределят между ответниците, както следва:
- за ответника К. Б. В. – 3/4 части от общо дължимите суми или: 4919,04 лева,
представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 10.10.2023 г. до изплащане на вземането, 812,66 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 11.09.2023 г., начислена върху главницата за
доставена топлинна енергия, 23,99 лева, представляваща главница за извършена услуга
дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
10.10.2023 г. до изплащане на вземането, 5,18 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 16.10.2020 г. до 11.09.2023 г., начислена върху главницата за дялово
разпределение.
- за ответницата Р. К. Б. – 1/4 част от общо дължимите суми или: 1639,68 лева,
представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
1
заявлението в съда - 10.10.2023 г. до изплащане на вземането, 270,89 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 11.09.2023 г., начислена върху главницата за
доставена топлинна енергия, 7,99 лева, представляваща главница за извършена услуга
дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
10.10.2023 г. до изплащане на вземането, 1,73 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 16.10.2020 г. до 11.09.2023 г., начислена върху главницата за дялово
разпределение.
Ищецът твърди, че през процесния период месец май 2020 г. – месец април 2022 г.
между него, в качеството му на доставчик и ответниците К. Б. В. и Р. К. Б., в качеството им
на собственици на недвижим имот, находящ се на адрес: /адрес/, с абонатен номер 273771, а
с това и на потребители – клиенти за битови нужди, е съществувало облигационно
правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до процесния имот, възникнало
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане.
Посочва се, през релевантния период от страна на ищеца е доставена топлинна енергия до
процесния имот, но ответниците не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане
на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая „Техем
сървисис“ ЕООД в края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение. Изяснява се, че
съгласно приложимите към правоотношението Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя
се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.
Ищцовото дружество твърди, че съгласно клаузата на чл. 33 от Общите условия за продажба
на топлинна енергия на клиенти за битови нужди в гр. София, в сила от 10.07.2016 г.,
ответниците, като клиенти на топлинна енергия, е следвало да заплатят стойността на
същата в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поддържа се, че в
срок не са погасени дължимите суми в общ размер от 7681,16 лева, от която: 6 558,72 лева –
цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., 1083,55 лева
– лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 11.09.2023 г., начислена върху главницата за
доставена топлинна енергия, 31,98 лева – цена на извършена услуга дялово разпределение
на топлинна енергия за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г. и 6,91 лева - лихва за забава
за периода от 16.10.2020 г. до 11.09.2023 г., начислена върху главницата за дялово
разпределение. Посочва се, че от общо начислените суми ответникът К. Б. В. дължи ¾ части,
а ответницата Р. К. Б. – ¼ част. Ищцовото дружество излага, че за тези суми в хода на
производството по ч. гр. дело № 55984/2023 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 51-
ви състав е издадена заповед за изпълнение на паричнто задължение по чл. 410 ГПК срещу
ответниците, като след дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК предявява процесните
установителни искови претенции. Намира за дължима и претендира и законната лихва за
забава върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
10.10.2023 г. до окончателното им изплащане. С тези доводи „Топлофикация София“ ЕАД
обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на
исковете. Претендира разноски.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени лично на ответника К.
Б. В. на 06.11.2024 г., а на ответницата Р. К. Б. по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК, на 13.02.2025 г.,
като в законоустановения и указан им едномесечен срок по чл. 131 ГПК по делото не са
подадени писмени отговори. В хода на производството по предходно развилото се ч. гр.
дело № 55984/2023 г. от ответниците, като длъжници, са депозирани писмени възражения по
образец по чл. 414 ГПК без конкретни доводи относно недължимостта на процесните суми.
2
По искането с правно основание чл. 219, ал. 1 ГПК:
В исковата молба ищецът е направил искане за привличане на „Техем сървисис“ ЕООД
като трето лице-помагач на негова страна, обосновавайки правния си интерес с
обстоятелството, че за това лице съществува договорно задължение за извършване на
дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това
задължение в полза на ищеца би възникнало вземане за обезвреда.
Съдът намира така отправеното искане за основателно, като направено в срока по чл.
219, ал. 1 ГПК, а с оглед изложените от ищеца твърдения, то следва да се приеме, че това
лице има и правен интерес да помага на ищцовата страна за установяване основателността
на исковите претенции - арг. чл. 218, ал. 1 ГПК, поради което искането следва да бъде
уважено.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените
установителни искове, както следва:
1). По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи – пълно и главно възникването и съществуването
между него и ответниците (при съответните идеални части) на облигационно отношение
през процесния период с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия,
обусловено от притежаването на правото на собственост/вещно право на ползване върху
процесния имот, или ползване на договорно основание със заявена промяна на партидата,
по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, при което за
ответниците е възникнало насрещно задължение за заплащане на цената в претендирания
размер, както и, че през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е
извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор,
при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената
услуга в претендирания размер.
2). По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на
ответниците в забава и размера на обезщетението за забава.
По доказателствените искания:
Представените от ищеца писмени материали съдът намира за относими към предмета
на правния спор и необходими за неговото разрешаване, поради което следва да бъдат
приети като доказателства по делото.
На основание чл. 190 ГПК подпомагащата страна следва да бъде задължена да
представи намиращите се у нея документи, касаещи отчитането и разпределението на
топлинна енергия в процесния имот, с абонатен номер 273771, включително изравнителните
сметки и документите за главен отчет на уредите за дялово разпределение и на водомерите
за топла вода.
Като относими към предмета на спора и разпределената доказателствена тежест,
следва да бъдат уважени доказателствените искания на ищеца по чл. 186 ГПК и чл. 192 ГПК.
С оглед липсата на депозирани в срок писмени отговори с оспорване на процесните
вземания, произнасянето по исканията на ищеца за допускане изслушването на съдебно-
техническа и съдебносчетоводна експертиза по въпроси, формулирани в исковата молба,
следва да бъде отложено за първото по делото открито съдебно заседание.
По делото следва да бъде приложено ч. гр. дело № 55984/2023 г., в хода на което е
издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК - до приключване на настоящото с
окончателен съдебен акт.
3
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в о.с.з. с призоваване на страните.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „Техем сървисис“ ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. Проф. Георги Павлов“ № 3,
като трето лице-помагач на страната на ищеца.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.05.2025 г. от
09:45 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, на подпомагащата
страна – с препис от исковата молба.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК подпомагащата страна „Техем сървисис“ с
ЕИК: ********* в едноседмичен срок от съобщението да представи намиращите се у него
документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия в процесния имот,
находящ се на адрес: град София, ж.к. „Яворов“ бл. 73, ет. 1, ап. 2а, с абонатен номер
2737711, включително изравнителните сметки и документите за главен отчет на уредите за
дялово разпределение и на водомерите за топла вода за процесния период - м.05.2020 г. -
м.04.2022 г.
ОТЛАГА за първото по делото о.с.з. произнасянето си по искането на ищеца за
допускане изслушването на съдебно-техническа и съдебносчетоводна експертиза по
въпросите, формулирани в исковата молба.
ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело № 55984/2023 г. по описа на Софийски районен съд,
I ГО, 51-ви състав – до приключване на настоящото с окончателен съдебен акт.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто –
доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице,
4
което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето
е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5