№ 21378
гр. София, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110102554 по описа за 2024 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “Топлофикация
София” ЕАД срещу Г. Н. Н., в обстоятелствената част на която се твърди, че
ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу ответника за заплащане на сумите 2154,11 лева, от които 1822,15 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от 01.10.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от
20.09.2023г., до окончателното изплащане на вземането и 279,08 лева -
мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 07.09.2023г., както и цена за
услугата „дялово разпределение“, представляващо 43,07 лв. - главница за
периода 01.08.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от
20.09.2023г., до окончателното изплащане на вземането и 9,81 лева -
мораторна лихва за забава от 16.10.2020г. до 07.09.2023г. По така подаденото
заявление било образувано ч.гр.дело № 51793/2023 г. по описа на СРС, 90
състав, но заявлението било отхвърлено с влязло в сила разпореждане №
119167/28.09.2023 г., като с разпореждане от 18.12.2023 г. на кредитора да
предяви осъдителен иск за вземането си по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК.
В законоустановения едномесечен срок кредиторът предявил осъдителния иск
за вземането си. При така изложените факти и като поддържа, че ответникът,
като потребител на топлинна енергия на топлоснабден имот, находящ се в гр.
1
София общ. .... е потребявал топлинна енергия в периода от 01.10.2020г. до
30.04.2022г, която не е заплатил, ищецът моли ответника да бъде осъден да
заплати сумите 2154,11 лева, от които 1822,15 лв. – главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.10.2020г. до
30.04.2022г., ведно със законната лихва от 20.09.2023г., до окончателното
изплащане на вземането и 279,08 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2021 г. до 07.09.2023г., както и цена за услугата „дялово разпределение“,
представляващо 43,07 лв. - главница за периода 01.08.2020г. до 30.04.2022г.,
ведно със законната лихва от 20.09.2023г., до окончателното изплащане на
вземането и 9,81 лева - мораторна лихва за забава от 16.10.2020г. до
07.09.2023г.
В исковата молба са налице твърдения, че ответникът - ползвател на
имота, описан в исковата молба, е и ползвател на топлинна енергия през
периода 01.10.2020г. до 30.04.2022г. и съответно е потребител на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, поради което за
него важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката, с оглед на което сумите за същия
са дължими от него. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна
енергия от ищеца, които се одобряват от ДКЕР към МС, с които се
регламентират търговските взаимоотношения между ищеца и потребителите
на топлинна енергия. В същите са определени редът и срокът, по които
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните суми за
топлинна енергия, а именно - 45-дневен срок след датата на публикуването им
на интернет страницата на дружеството. В този смисъл, задължението на
ответника за заплащане на дължимите от него суми в посочените ежемесечно
получаваните фактури, е най-късно до края на текущия месец, следващ този
на доставка на топлинна енергия. С изтичането на последния ден от месеца,
същия изпада в забава за изплащането на съответната сума, съгласно чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД. Ответникът е ползвал доставяната от ищеца топлинна енергия
през исковия период, но задължението не е погасено. Сградата-етажна
собственост, в която се намира имотът на ответника, е сключила договор за
извършване на дялово разпределение на топлинна енергия „Техем сървисис“
ЕООД, съгласно закона, като сумите за топлинна енергия за процесния имот са
били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на
2
отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършвала дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, поради
което и изготвените изравнителни сметки са на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение, в съответствие с действащата нормативна уредба.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата Г. Н. Н., чрез адв. И. К. И. -САК е
депозирала отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове
като неоснователни и недоказани. Оспорва количеството и качеството на ТЕ,
обвързаността на абонатният номер – ********** с името на ответника.
Оспорва основанието за начисляване на лихви. Прави възражение за изтекла
погасителна давност.
Третото лице - помагач „Техем сървисис“ ЕООД намира исковете за
основателни, както и че е водило надлежно топлинно счетоводство.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на
чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:
Видно от приложеното гр.д. № 51793/2023 г. по описа на СРС, 90 състав,
от ищеца на 20.09.2023г. е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, за исковите и по настоящото дело суми
относно топлоснабден имот, находящ се в гр. София общ. ..... По отношение
на собствеността на процесния недвижим имот е представен нот. акт за
покупко – продажба на недвижим имот № 115, дело № 30387/1997 г., на
нотариус ..., от който е видно, че ответницата е закупила процесното жилище,
като продавача ... е запазила вещното право на ползване на имота. Видно от
представеното удостоверение за наследници изх. № 12610/13.12.2017 г. на СО,
район Подуяне, ... е починала на 10.11.1999 г., т.е. вещното право на ползване
на имота се е погасило със смъртта на титуляра му. Затова съдът намира, че
между страните е било налице валидно договорно правоотношение при Общи
условия между страните за доставка от страна на ищеца на топлинна енергия
през процесния период 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г. В тази насока следва да
се има предвид и че ответницата лично е подала заявление – декларация на
15.12.2017 г. да й бъде открита партида за процесното жилище с аб. № 217670.
От неоспорената съдебно – техническа експертиза и писмените
доказателства, представляващи главни отчети и индивидуални справки за ТЕ,
подписани от ответника, издадени от третото лице – помагач, които съдът
3
кредитира, се установява, че справката на фирмата за дялово разпределение –
„Техем сървисис“ ЕООД, съдържа данни за общия разход на топлинна енергия
от абонатната станция и разходите за имота, като изчисленията са правени
съгласно нормативната уредба. Изчислена е потребена топлинна енергия за
битова гореща вода, както и съответните изравнявания за периоди по ФДР. В
имота на ответника е начислявана топлинна енергия за сградна инсталация и
отопление, но не и ТЕ за топла вода. В имота е имало 3 бр. отоплителни тела с
поставени ИРРО, както и щранг – лира в банята, като топлинната енергия е
начислявана по реален отчет на разпределителите.
От заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, с уточнение в открито съдебно заседание, което съдът възприема
изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че ответникът не
е платил начислените суми за процесния период, като начислени от ищеца по
фактури и след корекции по изравнителни сметки са суми в размер на 1 841.91
лв. главница и лихви в размер на 273.11 лв.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Съдът, като прецени изложените в исковата молба и отговора
фактически твърдения и съобрази формулираните искания, намира, че
предявените осъдителни искове имат правната си квалификация в
разпоредбата на чл. 422 ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Исковете са частично основателни.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест
/чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно
главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1/ по иска за
главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения
между страните за доставката на топлинна енергия, обемът на реално
доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2/ по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Съдът приема, че в настоящия случай е
било проведено успешно доказване, поради следните съображения:
4
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР
/писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на
чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че
ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране
в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ. Топлинното счетоводство на сградата, в която се
намира процесния недвижим имот е осъществявано от „Техем сървисис“
ЕООД.
В контекста на изложеното съдът счита, че по делото е установено по
несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия в
определено количество и нейните стойности за исковия период, предвид
липсата на оспорване от страна на ответника на основанието на иска и
дължимостта на претендираните вземания. Съдът кредитира неоспорените
счетоводни документи относно размера на дължимите суми. Същите са в
размер на 1 841.91 лева за процесния период 01.10.2020г. до 30.04.2022г., но
доколкото ищецът претендира по – нисък размер – 1 822.15 лв., съдът намира,
че иска следва да бъде уважен за целия предявен размер. В тази насока съдът
намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на
ответника, за това, че е налице изтекла погасителна давност, тъй като според
разпоредбата на чл. 111, б.в. от ЗЗД в случая давността е тригодишна и
доколкото исковия период е 01.10.2020г. до 30.04.2022г., а заявлението по реда
5
на чл. 410 от ГПК е подадено на 20.09.2023г. е видно, че давността не е
изтекла.
На следващо място от клаузите на Общите условия изпадането в забава
не е обусловено от изпращането на покана до длъжника. Според нормата на
чл.84, ал.1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Т.е., ответникът следва да се
счита за изпаднал в забава на 1-во число на втория месец, следващ отчетния
период, за който се дължи месечната стойност на доставената топлинна
енергия. Ето защо съдът приема, че втората релевирана претенция се явява
установена в своето основание. Съдът кредитира неоспореното заключение на
вещо лице по ССЕ относно размера на дължимите суми. Същите са в размер
на 273.11 лв. за процесния период 15.09.2021 г. – 07.09.2023 г., поради което
съдът намира, че иска следва да бъде уважен за този размер, а до пълния
предявен размер от 279.08 лв., а до пълния предявен размер искът следва да
бъде отхвърлен. В тази насока съдът намира за неоснователно възражението
на процесуалния представител на ответника, за това, че е налице изтекла
погасителна давност, тъй като според разпоредбата на чл. 111, б.в. от ЗЗД в
случая давността е тригодишна и доколкото исковия период е 15.09.2021 г. –
07.09.2023 г., а заявлението по реда на чл. 410 от ГПК е подадено на
20.09.2023г. е видно, че давността не е изтекла.
По делото не се спори, а и от представените два броя изравнителни
сметки се установява, че в рамките на процесния период дяловото
разпределение в сградата в режим на етажна собственост, в която се намира и
процесното жилище, се е извършвало от „Техем сървисис“ ЕООД, като в тази
насока е и заключението на вещото лице по СТЕ. В тази връзка следва да се
посочи, че съгласно чл. 139б, ал. 1 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост,
избират лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата
дялово разпределение. От това следва, че в тежест на ответника, както и на
останалите етажни собственици е било задължението след изтичане на срока
на договора с третото лице – помагач, да изберат друг топлинен счетоводител,
за което не са налице данни, или да сключат нов договор със същото
дружество за дялово разпределение, което също не се установява от
доказателствата по делото. Неизпълнението на посоченото законово
задължение от страна на етажните собственици не е от естество да ги
освободи от заплащане на сумите, дължими за извършване на дяловото
6
разпределение в процесната сграда, но по конкретното дело в хода на
настоящото производство не се установи безспорно, че в рамките на
предявения с исковата молба период в СЕС е извършвано дялово
разпределение на доставената и потребена топлинна енергия именно от
„Техем сървисис“ ЕООД, както и какъв е размера на дължимото
възнаграждение. По делото бяха представени и отчетните документи от
страна на това дружество. Предвид изложеното съдът намира, че искът за
заплащане на сумата от 43,07 лв. - главница за дялово разпределение за
периода 01.08.2020г. до 30.04.2022г.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
Предвид изложеното по-горе, съдът приема, че с оглед акцесорния
характер на претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва
и доколкото се установи наличието на главен дълг за дялово разпределение,
искът за заплащане на мораторна лихва в размер на 9,81 лева - мораторна
лихва за забава от 16.10.2020г. до 07.09.2023г. върху главницата за дялово
разпределение.
С оглед изхода от настоящия спор и претенцията на ищеца за заплащане
на разноски, на основание чл.78, ал.8 вр. ал.1 от ГПК ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца разноски в размер на 1 390.02 лв.,
представляващи държавна такса, депозити за особен представител и
експертизи и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, с
включени разноски по заповедно производство по ч.гр.д. № 51793/2023 г. по
описа на СРС, 90 състав.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Н. Н. ЕГН **********, със съд. адрес гр. София, ..., чрез
особения представител адв. И., да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София, ..., сумите 1822,15 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от 01.10.2020г. до 30.04.2022г., за недвижим имот в гр. София общ.
7
Подуяне ж.к. "...", бл. 178, ..., ет. 4, ап. 66, аб. № 217670, ведно със законната
лихва от 20.09.2023г., до окончателното изплащане на вземането и 273.11 лева
- мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 07.09.2023г., като ОТХВЪРЛЯ
иска до пълния предявен размер от 279,08 лв., както и да заплати цена за
услугата „дялово разпределение“, представляващо 43,07 лв. - главница за
периода 01.08.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от
20.09.2023г., до окончателното изплащане на вземането и 9,81 лева -
мораторна лихва за забава от 16.10.2020г. до 07.09.2023г., за които суми било
подадено заявление по чл. 410 от ГПК на 20.09.2023г., по което било
образувано ч.гр.дело № 51793/2023 г. по описа на СРС, 90 състав, но
заявлението било отхвърлено с влязло в сила разпореждане №
119167/28.09.2023 г.
ОСЪЖДА Г. Н. Н. ЕГН **********, със съд. адрес гр. София, ..., чрез
особения представител адв. И., да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ..., направените по
делото разноски в размер на 1 390.02 лв., с включени разноски по заповедно
производство по ч.гр.д. № 51793/2023 г. по описа на СРС, 90 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
ищеца – Техем сървисис ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. ...
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8