Решение по адм. дело №1432/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1522
Дата: 6 ноември 2020 г. (в сила от 17 март 2021 г.)
Съдия: Атанаска Ангелова Атанасова
Дело: 20207040701432
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 20 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

1522                                     06.11.2020 година                                     гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на седми октомври две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:

                              Председател: А. Атанасова

 

при секретаря Г. Драганова, като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 1432 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 61, ал. 11 от Закона за здравето и е образувано по повод жалбата на С.К.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, против Предписание № 200712/415657 за поставяне под карантина, издадено от И. И. Раденкова на длъжност старши инспектор в РЗИ- Кюстендил.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспореното предписание, поради нарушение на материалния закон. В нея се сочи, че не са налице установените в чл. 61, ал. 1 и ал. 2 от Закона за здравето (ЗЗ) материалноправни предпоставки. По същество се иска отмяна на предписанието.

В съдебното заседание жалбоподателят се явява лично и с упълномощен представител, който поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Моли да бъде прогласена нищожност на предписанието, поради некомпетентност на неговия издател. Подробни доводи излага в писмени бележки.

Ответникът не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. С писмена молба заявява становище за неоснователност на оспорването. Счита, че компетентността за издаване на предписанието произтича от длъжностното му качество, предвид въведените с длъжностната характеристика за заеманата длъжност задължения. Представя доказателства.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал.1 от АПК и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:

Предмет на съдебната проверка за законосъобразност е Предписание № 200712/415657 за поставяне на жалбоподателя С.К.К. под карантина, издадено от И. И. Раденкова на длъжност старши инспектор в РЗИ- Кюстендил. Предписанието е издадено на основание чл. 61, ал. 6 от ЗЗ, в изпълнение на заповед № РД01-333/12.06.2020 г. на министъра на здравеопазването, и е връчено на жалбоподателя на 12.07.2020 г., при влизане в страната през ГКПП Гюешево. Като фактическо основание за издаването му се сочи пристигане от рискова зона- Албания. Определена е начална дата на карантината 12.07.2020 г., място за поставяне под карантина: гр. Бургас, ж.к. „Славейков“ 44 и продължителност на карантината 14-дневен срок.

Според настоящия съдебен състав оспореното предписание е нищожно, като издадено от некомпетентен орган. Съображенията:

С нормата на чл. 61, ал. 1 от ЗЗ е предвидена задължителна изолация и/или болнично лечение на лица, страдащи от конкретно посочени заразни болести. Лицата, контактни на болни от заразна болест по ал.1, подлежат на задължителна карантина на основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗ. Според същата норма лицата, влезли на територията на страната от други държави, може да подлежат на задължителна карантина, с цел предотвратяване разпространението на заразни болести по ал. 1. Задължителна карантина се извършва с предписание на директора на съответната РЗИ или на оправомощено от него длъжностно лице, в срок, определен със заповед на министъра на здравеопазването по предложение на главния държавен инспектор- чл. 61, ал. 6 и ал. 7 от ЗЗ.

Оспореното предписание е издадено от старши инспектор при РЗИ Кюстендил. По делото няма данни за овластяване на същия да изпълнява функциите на директор на РЗИ към момента на издаване на предписанието (на 12.07.2020 г.), респ. да са му предоставени с нарочен акт от директора такива правомощия, няма и твърдения в този смисъл. Напротив, твърди се, че изрично овластяване не е необходимо, тъй като компетентността за издаване на предписанието произтича от длъжностното му качество. Действително, съгласно т. 5.9 от приложената длъжностна характеристика функциите и задълженията за длъжността „старши инспектор“ включват издаване на предписания за провеждане на задължителни мерки в обектите, в които извършва контрол, но само по отношение на конкретно посочени дейности- по спазване на здравните изисквания за физиологичните норми на хранене и за седмичните учебни разписания на училищата, както и по спазване изискванията на Закона за здравето, въвеждащ забрана за тютюнопушене, а и компетентността за издаване на предписание за поставяне под карантина следва да бъде изрично възложена от компетентния съгласно нормата на чл. 61, ал. 6 от ЗЗ орган- директор на РЗИ с нарочен акт. Доказателства за овластяване на ответника с такива правомощия не са ангажирани по делото.

Данните от приложените с писмената защита заповед № РД-01-147/29.06.2020 г. на директора на РЗИ и заповед № РД-01-128/16.03.2020 г. на министъра на здравеопазването не променят горния извод, доколкото в тях не се съдържа волеизявление за упълномощаване на заемащия длъжността „старши инспектор“ да издава предписания по чл. 61, ал. 6 от ЗЗ. Със заповедта на министъра на здравеопазването се разкриват временни звена за граничен здравен контрол на посочените гранични контролно-пропусквателни пунктове и се нарежда на директорите на съответните РЗИ да обезпечат непрекъснат денонощен режим на работа на тези звена, а със заповедта на директора на РЗИ Кюстендил е определен график за дежурствата на ГКПП Гюешево за посочения период, осигуряването на извозването на дежурните екипи, посочено е къде да се насочват лицата със съмнения за COVID-19 и други организационни въпрос.

Следва да се посочи още, че обжалваното предписание не носи подписа на неговия издател, в нарушение на изискването, предвидено в нормата на чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК, поради което и не би могло да се приеме, че с него е изразена правно валидна воля. Ето защо, при липса на доказателства за надлежно оправомощаване на служителя, издал предписанието, и липса на основен реквизит- подпис на издателя на акта, съдът приема, че са налице пороци, обуславящи нищожност на същото.

При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да се присъдят на жалбоподателя направените разноски по делото в размер на 510 лева, от които 10 лева държавна такса и 500 лева- заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТ на Предписание № 200712/415657 за поставяне под карантина, издадено от И. И. Раденкова на длъжност старши инспектор в РЗИ- Кюстендил.

ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция Кюстендил да заплати на С.К.К. с ЕГН ********** сумата от 510 (петстотин и десет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчване на съобщението.

 

                                                        СЪДИЯ: