Р Е Ш Е Н И Е
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Гр.Плевен 22.11.2018г.
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен
наказателен състав,в публично заседание на тринадесети ноември, две хиляди и осемнадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪРБИНА
МЪЛЧИНИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ :
МАРИАН ИВАНОВ
ГЕОРГИ ГРЪНЧАРОВ
СЕКРЕТАР : АЛЕКСАНДРА СЕРГЕВА
ПРОКУРОР: ВИКТОР ДОЦЕВ
Като разгледа докладваното от съдия
Мариан Иванов В.Ч.Н.Д №948/2018 г. по описа на съда,за да се
произнесе взе предвид следното:
С определение №
647/01.10.2018г. по ЧНД № 1991/2018г., Районен съд-гр.Плевен, на основание чл.25
ал.1 ,вр. с чл.23 ал.1 от НК, определил
на осъдения В.И.М.- ЕГН **********, общо най-тежко наказание , между наложените
му по НОХД № 314/ 2018г., НОХД № 1154/2018 г., НОХД
№ 1069/ 2018г. и НОХД № 1745/2018
г., всички по описа на РС- Плевен, в размер на 3 години
лишаване от свобода, което да изтърпи
при първоначален „общ“ режим.
Срещу определение е подадена въззивна жалба
от адвокат Л.Ч.-***-сл.защитник на осъдения В.М..С нея се възразява срещу постановеното от съда, ефективно изтърпяване
на определеното общо наказание, на осъдения.Излагат се доводи, че същият е
извършвал престъпната си дейност „като муле“, но е върнал получените чрез
измамливи действия парични суми.Прави се искане, ако е възможно да се отложи
изпълнението на определеното му най-тежко наказание, въпреки, че подзащитния му
е с МН „Задържане под стража“ и за друга
измама, извършена в с*
В съдебното здаседание пред въззивния
съд, адвокат Л.Ч. поддържа изложеното в жалбата.Същевременно сочи , че по
отношение на подзащитния му междувременно са влезли в сила и други съдебни
актове, по които предстои да се извърши ново групиране на наказанията.Твърди,
че последната присъда е 11 месеца лишаване от свобода ,което ще се тъпи
ефективно, поради което настоящото въззивно производство няма как да е от
съществено значение.
Осъденият В.М., поддържа становището
на защитника си.
Прокурорът счита,че жалбата е
неоснователна, определението на първоинстанционния съд обосновано, правилно и
съобразено със закона и ТР №14/1987г. и по новата практика на ВКС, поради което
следва да се потвърди.
Плевенския окръжен съд като взе предвид становищата на страните и
доказателствата по делото , намира
следното:
Жалбата е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
От приложените справка за съдимост и съдебни актове е видно, че В.И.М. е осъждан, както
следва :
1.С определение по споразумение №71/30.01.2018г.,по Н.О.Х.Д.
№314/2018г. на РС-Плевен, за извършено деяние на 08.12.2017г., на основание
чл.209, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК и чл.55,ал.1,т.1 НК, на лишаване от
свобода за срок от 1 /една/ година, като на основание чл.66, ал.1 от НК , е
отложено изпълнението на наказанието, с изпитателен срок от 4 години.
2.С определение по споразумение №333/15.06.2018г., по Н.О.Х.Д. №1154/2018г.
на РС-Плевен, за извършено деяние на 16.12.2017г. ,на основание по чл.209, ал.1, във вр. с чл.20, ал.4, вр.
ал.1 от НК и чл.55ал.1,т.1 от НК, на лишаване от свобода за срок от 10 /десет/
месеца,като на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложено изпълнението на наказанието, с изпитателен срок от 3 години.
3.С присъда №116/21.06.2018г.,постановена
по Н.О.Х.Д. № 1069/2018г. на РС- Плевен, за извършено деяние на 11.12.2017г.,
на основание по чл.210, ал.1, т.1, във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.20,
ал.2, във вр. с ал.1 от НК и чл.54 от НК, чл.58а,ал.1 НК и чл.373, ал.2 от НПК,
на лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години, като на основание чл.66, ал.1
от НК, е отложено изпълнението на наказанието с изпитателен срок от 5 /пет/
години.Присъдата влязла в сила на 06.07.2018г.
4. С присъда №139/
18.07.2018г., по Н.О.Х.Д.№1745/2018г. на
РС-Плевен, за извършено деяние на 27.12.2017г., на основание чл.210, ал.1, т.1,
във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК и чл.54,
чл.58а,ал.1 НК и чл.373, ал.2 от НПК – на лишаване от свобода за срок от 1
/една/ година и 4 /четири/ месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК, е
отложено изпълнението на наказанието с изпитателен срок от 3 /три/ години.Присъдата
влязла в сила на03.08.2018г
При така изложеното правилно Плевенския
районен съд е приел,че следва да се определи едно общо наказание на осъдения,
измежду наложените му по описаните по-горе, влезли в сила съдебни актове.Деянията
са извършени в реална съвкупност, в период от време преди да е имало влязъл в сила съдебен акт, за което и да е от
тях.Това е видно както от справката за съдимост, така и от приложените съдебни
актове.Правилно съдът на основание чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 НК е
определил най-тежкото от тях, в размер на три години години лишаване от свобода, наложено му с
присъдата по НОХД №1069/2018г. на РС-Плевен.
С жалбата фрмално се оспорва постановеното от пър- воинстанционния съд, съобразно чл.25, ал.4 от НК, ефективно
изтърпяване на наказанието при първоначален „общ“ режим.
Във връзка с тези възражения, въззивния съд споделя доводите и изводите на първоинстанционния съд.Същите са обосновани и
законосъобразни.Съобразена е практиката по ТР №14/30.04.1987г.
на ОСНК, във връзка с правомощията на съда и съдебната практика по Решение №505 от
15.12.2009г. на ВКС по н.д. 526/2009г., първо н.о. и Решение №30 от 2.02.2009г. по н.д.
№724/2008г., първо н.о.
Налице са четири условни осъждания, за
извършени престъпления по чл.209, ал.1 ичл.210, ал.1 от НКи в съучастие по
смисъла на чл.20,ал.2 и 4 от НК, в един кратък период от време.Начина на
извършването им и причинените вреди,
това, че към настоящият момент, осъдения, е обвиняем, с МН „Задържане под
стража”, взета с определение №580/20.08.2018г. по Ч.Н.Д.№2079/2018 на РС-
Плевен, по друго дело, за деяние извършено след
влязлите в сила по настоящото дело съдебни актове, отново по чл.210, вр.
с чл.209 от НК и при условията на повторност, разкриват една последователна и
упорита престъпна дейност.Това характеризира осъдения, като личност с висока
обществена опасност.С висока обеществена опасност е и всяко от извършените
деяние, за които е бил осъден.Постановените условни осъждания не са оказали
възпиращ ефект от извършване на този вид престъпления, поради което правилно
първоинстанционният съд е постановил, определеното му общо наказание в размер
на 3 години лишаване от свобода, да се изтърпи ефективно, при първоначален „общ“
режим.
Предвид горното, въззивният съд намира
постановеното определение за правилно и законосъобразно, а жалбата за
неоснователна.
По изложените съображения съдът,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 647/01.10.2018г. по ЧНД №
1991/2018г. на Районен съд-гр.Плевен.
Решението е окончателно и не подлежи
жалба или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: