Р
Е Ш Е Н И Е № 260180 / 29.9.2020г.
гр.
П., 29.09.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Теодора Тодорова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 3142 по описа на ПРС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Топлофикация П.“ АД срещу И.Т.Я.,
с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове като
моли съда за признаване на установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 1434,49 лева, представляваща стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. П., кв. „***,, с абонатен № *** за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК на 27.12.2018 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата в размер на 139,21 лева,
представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения за периода от
09.07.2017 г. до 11.12.2018 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 9196 г. по описа на Районен
съд П..
Ищецът твърди, че между него и ответника
в качеството му на потребител-клиент за битови нужди съществува облигационно
правоотношение с предмет покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия,
възникнало по силата на закона и регулирано от публично известни общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през
процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника
топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение.
Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за
заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на
падежа, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на
края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно
чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът като потребител дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на заявената сума.
С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции.
Намира за дължима законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането.
В съдебно заседание поддържа така
предявените искове. Претендира разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор особеният представител на ответника – адв. М.Г. оспорва
предявените искове по основание и размер при твърдението, че ответникът не е
имал качеството потребител на топлинна енергия през процесния период, тъй като
не е бил собственик или вещен ползвател на имота. Посочва, че не е доказано
реалното потребление на топлинна енергия. Оспорва редовността на воденото от
ищеца счетоводство. Поддържа, че не е извършвана задължителна метрологична
проверка на топломера в абонатната станция. Оспорва приложимостта на
представените от ищеца Общи условия с довод за липсата на доказателства за
влизането им в сила. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на
предявените искове.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд П. е сезиран с обективно,
кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153,
ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично
вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия,
сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира
ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл.
415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да
бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство.
Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по
юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В
противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че
вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което
предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба
твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия,
регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи
посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е
необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на
търсеното във връзка с това обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени
с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение,
произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието
на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по
отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация – П.“ ЕАД. Последните
имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с
производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл.
150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна
(купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е
клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ,
бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители
на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал.
1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение №
ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр.
82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която купувач на
топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че включването на клаузите на
процесните ОУ като източник на права и задължения между страните съгласно чл.
150, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и
изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В случая се установи, че
последните са оповестени в един местен ежедневник, поради което и с оглед
липсата на твърдения от ответника за възражения срещу тях, съдът счита, че са
влезли в сила. Отношенията то така действащите общи условия се уреждат от
специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено
приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен
при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят
бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна
енергия от същата.
Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия,
купувачът е длъжен да заплаща дължимите
се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86,
вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител, изпада
в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да
е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.
При тази правна рамка, съдът дължи
произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията,
релевирани от страните по делото.
В настоящия случай между страните са
спорни всички елементи от фактическия състав на предявените искове, за които
ищецът носи доказателствена тежест.
В тази връзка, въпреки разпределената му
доказателствена тежест, указанията на съда по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, че не
сочи доказателства за съответния правнорелевантен факт и предоставената му
възможност за това чрез издаване на съответни съдебни удостоверения, по делото не
са ангажирани каквито и да е доказателства, от които да се установява първата
материална предпоставка за основателност на исковата претенция, а именно
съществуващо в полза на ответника право на собственост или право на ползване, обуславящо
качеството му „потребител на топлинна енергия“. По делото е постъпило
единствено уведомление от Община П. – отдел МДТ, в което се сочи, че за адрес
гр. П., кв. „*** в информационния масив на Дирекция МДТ не е била подавана
декларация по чл. 14 ЗМДТ.
Предвид изложеното и с оглед изричното
оспорване от ответната страна притежаването на права върху имота, съдът намира,
че от страна на ищцовото дружество, не е установено при условията на пълно и
главно доказване съгласно чл. 154 ГПК съществуването през процесния период на
облигационно правоотношение между него и И.Т.Я., обусловено от притежавани от него
вещни права върху жилището, респ. право на ползване на вещно или на
облигационно основание през процесния период. При прилагане неблагоприятните
последици на доказателствената тежест – чл. 154, ла. 1 ГПК, съдът е длъжен да
приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност,
съответно, че и свързаните с него правни последици не са настъпили.
Ето защо, съдът приема, че предявените
искове се явяват недоказани по своето основание – поради липсата на първата и
основна предпоставка за уважаването им – съществуването на облигационно
правоотношение между страните, поради което подлежат на отхвърляне, което прави
ненеобходимо обсъждането на останалите наведени доводи в отговора на исковата
молба, съответно на събраните в тази насока доказателства – експертни
заключения.
По
разноските:
При този изход на спора по силата на чл.
78, ал. 3 ГПК право на разноски има ответникът, но същият е бил представляван
от особен представител и не е сторил такива.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация-П.“
АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино, ТЕЦ
„Република“ срещу И.Т.Я., ЕГН **********
***, обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. чл. 422, ал. 1,
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че в полза на „Топлофикация П.“
АД съществува изискуемо вземане срещу И.Т.Я. за сумата в размер на 1434,49 лева, представляваща стойността
на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се
в гр. П., кв. „***,, с абонатен № *** за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК на 27.12.2018 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата в размер на 139,21 лева,
представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения за периода от
09.07.2017 г. до 11.12.2018 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 9196 г. по описа на Районен
съд П., като неоснователни.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд
П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ__________________