РЕШЕНИЕ
№ 1190
гр. София, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светлин Михайлов
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно гражданско дело
№ 20241000501726 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 на ГПК.
Производството е образувано по повод постъпила въззивна жалба от М. М. Г.,
Е. М. Г. и Я. В. Г., наследници на първоначалния ищец М. Г. Г., с която обжалват решение №
265 364 от 09.08.2021 г., постановено по гр. д. № 14 120/17 г. по описа на Софийски градски
съд, Гражданско отделение, 23 състав, в частта, в която съдът е отхвърлил предявения иск
над присъдената сума от 35 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта, в която съдът е
присъдил законната лихва върху присъдената сума от 12.04-.2017 г., както и в частта, в която
съдът е осъдил ищеца да заплати на ответното дружество разноски, съобразно отхвърлената
част на иска в размер на 1 394 лв., деловодни разноски и 4 500 лв. адвокатско
възнаграждение.
В жалбата се твърди, че атакуваното решение в таза част е неправилно.
Релевира доводи относно допуснато процесуално нарушение, изразяващо в непосочването в
доклада по делото, че съдът ще прилага унгарския закон. Твърди се допуснато процесуално
нарушение при разпит на свидетел, изразяващо се в липсата на указания, каква е
доказателствената тежест на тези показания и в каква насока и обхват следва да бъде
изслушан този свидетел.
Релевира твърдения за неправилност на изводите на съд, свързани с
1
определения размер на обезщетението. Твърди, че същият е изключително занижен,
несправедлив, не може да репарира нанесени на ищеца вреди в относително пълен обем.
Инвокира довод за липса на доказване на съпричиняване, както и че приетия процент на
съпричиняване (50) е силно завишен, неправилно определен, недоказан. Твърди, че
съобразно унгарския закон (чл. 13), в случай на застрахователно събитие, независимо от
броя на жертвите, материалните щети са с ограничено покритие до 500 милиона унгарски
форинти (приблизително 2 723 969, 40 лв.), а до лимита от 1 600 милиона унгарски форинта
(приблизително 8 713 502.07 лв.) са ограничени нематериалните щети - в случай на телесни
повреди и смърт, което се установява от писмо с изх. № XX-NMFO/ID/6316/2018/UZF от
13.03.2019 г. на Министерството на правосъдието на Унгария. Твърди, че лихвата за забава,
когато искът е предявен в давностния срок, се изчислява от датата на настъпване на вредата.
Твърди, че съгласно чл. 2:52 от кодекса, причинените вреди не следва да се доказват пред
съда, след като е установил правонарушение, а размерът на обезщетението се определя от
съда, като се вземе предвид тежестта на нарушението и неговото отражение върху живота на
пострадалия. Твърдят, че при определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, първоинстанционният съд не е отчел всички относими факти и
обстоятелства в цялост и е определил занижен размер на обезщетение на търпените от
ищеца неимуществени вреди, следствие загубата на сина му В. Г., който загубил два дни
преди рождения му ден - на ненавършените 64 години. При определяне размера на
заместващото обезщетение при причинена смърт на близък - в конкретния случай на син на
ищеца, е необходимо, както първоинстанционния съд сочи в обжалваното решение, според
унгарското право да се отчете “тежестта на нарушението и неговото отражение върху живота
на пострадалия”. Твърди, че начинът на извършването на противоправното деяние,
претърпените от ищеца психически страдания от загубата на най-близкия родственик и
единствен родител, възраст, социално-икономическите условия в страната към момента на
настъпване на застрахователното събитие - 2016 г., както и нормативно определеният лимит
на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано
лице по застраховка „Гражданска отговорност” дават основание да се приеме, че
определеният размер е занижен. Оспорва размера на приетото от съда съпричиняване - 50 %,
принос равен на приноса на причинителя на вредата и в тази връзка твърди, че това не е
доказано по безспорен и категоричен начин.
Моли съда да постанови решение, с което да се отмени решението на първата
инстанция в частта, в която предявения иск за неимуществени вреди е отхвърлен за
разликата над 35 000 лв., ведно със законната лихва от 12.04.2017 г. до окончателното
изплащане на задължението и вместо него се постанови ново, с което се осъди ответника да
заплати сумата от още 65 000 лв., ведно със законната лихва от ******** г. - датата на
увреждането до окончателното изплащане на задължението, както и законна лихва върху
присъдената сума от 35 000 лева, считано от ******** г. - датата на увреждането до
окончателното изплащане на задължението и сторените по делото разноски и адвокатски
хонорар.
2
Въззиваемата страна „Фолксваген аутоферзихерунг“ АГ оспорва подадената
въззивна жалба и моли съда да я остави без уважение, като потвърди атакуваното решение в
обжалваната част и претендира разноски. Оспорва наведените твърдения за допуснати
процесуални нарушение от страна на първоинстанционния съд. В тази връзка твърди, че с
определение № 21 593 от 02.10.2018 г. съдът е изложил подробно фактическите твърдения и
доказателствени искания на страните и, след като е приел, че приложимо към иска срещу
застрахователя е унгарското национално право, е допуснал събирането на ангажираните от
страните доказателства. Предприети са и действия по служебно установяване на
съдържанието на приложимото унгарско право. Твърди, че съгласно закона и трайно
установеното в доктрината и съдебната практика, съдът има единствено задължение да
укаже на страната, че за определени твърдени от нея обстоятелства тя изобщо не сочи
никакви доказателства, но няма задължението да указва на страната, че ангажирани от нея
доказателства не са подходящи или годни да докажат твърдени обстоятелства, още по-малко
пък да указва на страната преди решението си по делото, че страната не е доказала
определени обстоятелства посредством събраните доказателства, тъй като това би нарушило
принципа на състезателност, на равенство на страните и диспозитивното начало в
гражданския процес. Твърди, че в съответствие с Гражданския кодекс 2:43, точка а,
накърняването на личностните права и по-специално посегателството върху живота,
телесната неприкосновеност и здравето представляват нарушение на правата. Не е
необходимо да се доказва допълнителен недостатък, освен факта на нарушението, за да се
обоснове искането за обезщетение за вреди.
Твърди, че при определяне размера на дължимото обезщетение следва да се
вземат предвид всички индивидуални обстоятелства на случая възрастта на родителя и на
загиналия, къде е живял, какви са били отношенията му с починалия, размера на
претенцията, евентуална съвина на починалия и др. под. Твърди, че с оглед на събраните
доказателства, присъденото обезщетение не е в занижен и несправедлив размер, а
изтъкнатите доводи във въззивната жалба на ищците относно лимитите по застраховката са
неотносими, тъй като от установеното съдържание на приложимото унгарско право не се
установява, че те имат отношение към размера на обезщетението в случаи като настоящия.
Твърди, че според Гражданския кодекс при определяне на размера на обезщетението
особено важно е да се направи преценка в зависимост от тежестта на нарушението, неговото
повтарящо се естество, обхвата на нарушението, въздействието на нарушението върху
жертвата и нейната среда. По отношение на оспорването на съпричиняването твърди, че
същото е доказано по категоричен начин. Твърди, че изготвената експертиза не потвърди и
твърденията, че при механизъм с преобръщане поставеният колан не разпространявал своето
ефективно действие. Напротив, изводите на вещите лица, че ако В. Г. е бил с поставен
предпазен колан, не би изпаднал от автомобила и не би могъл да получи тежките
увреждания на вътрешните органи в гръдния кош и корема, довели до неговата смърт са
еднозначни и безусловни. Всичко това показва, че е налице поне 50 % принос и отговорност
за вредите и от страна на загиналия В. Г.. По отношение на иска за законна лихва твърди, че
оплакванията във въззивната жалба са изцяло неоснователни. Твърди, че съгласно събраната
3
информация за съдържанието на приложимото унгарско право това правило важи за лихвата,
дължима от деликвента, но не и за лихвата, дължима от застрахователя.
С въззивна жалба „Фолксваген аутоферзихерунг“ АГ оспорва решение № 265
364 от 09.08.2021 г., постановено по гр. д. № 14 120/17 г. по описа на Софийски градски съд,
Гражданско отделение, 23 състав, в частта, в която съдът е осъдил ответника над сумата от
10 000 лв. до присъдената сума от 35 000 лв., равностойност на 6 312 005 HUF,
представляваща обезщетение за причинените на М. Г. Г. (починал в хода на производството)
болки и страдания от смъртта на сина му В. М. Г., настъпила при ПТП на ******** г. в
Република Унгария, ведно с лихва за забава, считано от 12.04.2017 г. до окончателното
плащане в размер на основния лихвен процент на унгарската централна банка, валиден за
първия ден от календарното полугодие, засегнат от забавянето, който се прилага за целия
период на даденото полугодие на основание чл. 6:152 от унгарския Граждански кодекс; в
частта за присъдената лихва за забава върху главницата от 10 000 лв. за периода 12.04.2017 г.
до окончателното плащане на сумата, както и в частта за присъдените 10 000 лв., с оглед на
това, че сумата е присъдена общо за тримата ищци „съобразно наследствените им дялове“
без да е посочена точната припадаща се сума на всеки ищец.
В жалбата се твърди, че в тази част постановеното решение е
незаконосъобразно. Твърди, че с оглед на събраните по делото доказателства, определеното
от представителя за уреждане на претенции ЗАД „Алианц България“ обезщетение в размер
на 400 000 HUF е законосъобразно по размер, като се отчитат конкретно доказаните
относими обстоятелства, включително и безспорно доказаното съпричиняване от страна на
загиналия В. М. Г.. Твърди, че сумата от 10 000 лв. е формирана след приспадане на 50 %
съпричиняване от страна на загиналия В. М. Г., изразяващо се в липса на поставен от негова
страна предпазен колан, намираща се в причинна връзка с настъпилия от ПТП смъртоносен
резултат, и е над обичайно определяните по приложимото унгарско право за подобни случаи
съобразно предвидените в него критерии, включително и съобразно критериите, изложени в
писмо изх. № 310-04-6778 от 12.10.2017 г. на представителя ЗАД „Алианц България“ и
подлежи на съответно разпределение между ищците. Развива доводи свързани с Регламент
„Рим II“, уреждащ съществуването, естеството и оценката на претендираните вреди или на
претендираното обезщетение. Моли съда да обърне внимание на факта, че при определяне
размера на обезщетенията за вреди Гражданският кодекс се основава на разпоредбите си
относно размера на обезщетенията. В тази връзка цитира съдебна практика, която е напълно
последователна по отношение на психическата болка, понесена от загубата на роднина,
самият траур е недостатъчен, за да оправдае нуждата. В настоящия случай не се твърди,
нито се доказа увреждане на здравето на първоначалния ищец М. Г. в резултат на смъртта на
сина му В. Г.. От това прави изводи, че самият концептуален подход на СГС към определяне
вида на търпените от М. Г. неимуществени вреди е неправилен. Съдът е определил
обезщетение за търпени от бащата болки и страдания, въпреки че такава концепция не е
позната на унгарското право. Унгарското право говори за нарушение на личността и то само
ако е налице увреждане на здравето на роднината вследствие загубата на близък. От тук и
4
изложените от СГС мотиви относно обема на страданията на бащата от загубата на сина му
са ирелевантни както към определяне на подлежащите на обезщетяване вреди, така и към
техния размер. В тази връзка твърди, че следва да се разгледа само другото потенциално
увредено право на М. Г.: да живее в цяло семейство според ролята му в семейството. По
отношение на отговорността на загиналия В. М. Г. за настъпването на ПТП, за смъртоносния
резултат и за произтеклите от тях неимуществени вреди на М. Г. твърди, че изводите на съда
са правилни, като за изчерпателност препращаме и към изложеното по този въпрос в
писмената ни защита пред първата инстанция. Твърди, че не е ясно по какъв валутен курс е
определена сумата от 35 000 лв. спрямо определеното от съда обезщетение в унгарски
форинти. По отношение на присъдената лихва твърди, че от писмо изх. № 310-04-2283 от
11.04.2017 г. и писмо изх. № 310-04- 6778 от 12.10.2017 г.се установява, че е даден мотивиран
отговор на претенцията и са направили мотивирано предложение за обезщетение в срока по
чл. 22 от Директива 2009/103/ЕО, респ. чл. 496 от КЗ, с което застрахователят и неговият
представител за уреждане на претенции са изпълнили в срок задълженията си за
произнасяне по претенцията. Посочва конкретни доказателства от които прави извод, че
ищецът е получил мотивиран отговор на представителя „Алианц България“, а впоследствие -
и мотивирано предложение за обезщетение както в срока по чл. 22 от Директива
2009/ЮЗ/ЕО, респ. чл. 496 от КЗ, така и отново в срока по чл. 516, ал. 5, изр. 2 от КЗ. Ето
защо моли съда постанови решение, с което да се отмени атакуваното и вместо него да
постановите друго, с което да се отхвърли предявения иск над общата сума от 10 000 лв. и
претендираната законна лихва върху неоснователната горница, както и в частта за
присъдената законна лихва върху необжалваната главница от 10 000 лв., а също и
съответната част от присъдените на ищците разноски.
Ответниците по тази въззивна жалба М. М. Г., Е. М. Г. и Я. В. Г., наследници
на първоначалния ищец М. Г. Г. оспорват същата. Твърдят, че изцяло неоснователни, са
наведените във въззивна жалба твърдения, че справедливия размер на обезщетение бил 10
000 лв. и че ищецът не бил доказал иска си, съобразно изискванията на унгарското право и
практика. Оспорват наведеното твърдение, че съгласно унгарското право и практика, при доказано
наличие на съпричиняване не се дължало обезщетение или че същото следвало да се намали
драстично. В тази връзка се позовават на представените писма, разглеждащи съдебната практика на
съда в Унгария. Оспорват и възприетия размер на съпричиняването от първоинстанционния съд.
Твърдят, че всички доводи относно завишаването на размера на обезщетението за неимуществени
вреди бил завишен и по тази причина бил в противоречие с принципа на справедливостта.
Оспорват твърдението, че съгласно унгарското право и практика, обезщетение за неимуществени
вреди на близък роднина се дължало за нарушение на личността, и то само ако била налице
увреждане здравето на роднината вследствие загубата близък. Напротив, правилно съдът е приел,
че съгласно чл. 2:52 от Унгарския Граждански закон, причиняването на личностни вреди, каквито
се претендират в настоящето дело, и съгласно унгарската съдебна практика ( BDP 20122704) е
основание за претендиране на обезщетение. Съгласно чл. 2:52 от този кодекс, причинените вреди не
следва да се доказват пред съда, след като е установил правонарушение. Съобразно същата
разпоредба - размерът на обезщетението се определя от съда, като се вземе предвид тежестта на
нарушението и неговото отражение върху живота на пострадалия, а не само върху неговото
5
физическо здраве. Твърдят, че в случай, че се установи, че в унгарското право и практика липса
институт, съгласно който на увреденото лице се дължи обезщетение за търпените от него
неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, емоционален и психически стрес от
смъртта на сина му, или че обичайно те се присъждат в сочените размери ( 400 000 HUF
приблизително = 2 218 лв.), то в случая е налице противоречие на унгарското право и практика с
българския обществен ред, българското право, практика и морал. Поради което в случай, че се
установи, че унгарското право и практика са несъвместими с българския обществен ред, следва да
бъде приложено българското право и практика по настоящия казус. Оспорват наведените
твърдения, че тъй показанията на свидетелката Г. са бегли. Оспорват изцяло наведените твърдения,
за недължимост на лихвата за забава. От предтавените по делото доказателства, в частност молба с
вх. № 200-00-123/12.01.17 г. до ЗАД “Алианц България” АД е видно, че е представено
удостоверение за банкова сметка. В тази връзка навеждат доводи, че ответното застрахователно
дружество и неговия представител не се произнасят 10 месеца. Изцяло оспорвам наведеното
твърдение, че по унгарското право, периодът на изпълнение започвал от уведомяването, а не от
датата на застрахователното събитие. Съгласно унгарското право, правото на обезщетение се дължи
от момента на възникване на вредата (Граждански кодекс 6:532 ) от посоченото по- горе писмо
лихвата за забава, когато искът е предявен в давностния срок, се изчислява от датата на
настъпване на вредата.
По отношение на представените пред настоящата инстанция доказателства
твърдят, че същите са неотносими, тъй като касаят плащания извършени по гр. д. № 10 383/19
г., водено от Е. Г. и Я. Г. за търпените от тях двамата имуществени и неимуществени вреди от
смъртта на техния съпруг и баща.
С частна жалба М. М. Г., Е. М. Г. и Я. В. Г., наследници на първоначалния ищец
М. Г. Г. оспорват определение от 29.11.2021 г., постановено по гр. д. № 14 120/17 г. по описа
на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 23 състав, с което съдът е оставил без
уважение молбата за изменение на решение № 265 364 от 09.08.2021 г., постановено по
същото дело в частта му за разноските.
В частната жалба се твърди, че определението е неправилно, необосновано,
незаконосъобразно. Твърди, че пред настоящата въззивна инстанция, съдът е разгледал иск
за неимуществени вреди в размер на 140 000 лв. Считам същите за завишени и
неоснователни. Смятат, че съдът следва да намали и присъди разноски на ответното
дружество, съобразно отхвърлителната част на исковете, а не в пълен размер. Твърдят, че
присъденото в полза на ищцовата страна адвокатско възнаграждение е минималното такова
(съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения),
съобразно уважената част на иска, а присъденото адвокатско възнаграждение и
претендирани разноски в полза на ответното застрахователно дружество не само не са
намалени като прекомерни, но и са уважени в пълните претендирани размери. Твърдят, че с
оглед принципа на законност и равнопоставеност на страните, следва да присъди по същия
начин адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ответника и
съобразно уважената и отхвърлена част на исковата претенция. С оглед изложеното, молят
съда да отмените атакуваното определение, с което се потвърждава обжалваното решение в
частта за разноските, като уважите искането с настоящата молба за намаляване присъдените
6
в полза на ответника деловодни разноски и адвокатски хонорар, с оглед тяхната
прекомерност.
Ответникът по частната жалба „Фолксваген аутоферзихерунг“ АГ оспорва
същата с твърдения за нейната неоснователност и моли съда да я отхвърли изцяло. Прави
изчисления по отношение на размера на предявеният иск и отхвърлената част като твърди,
че делото се характеризира с висока степен на правна и фактическа сложност, поради което
присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4 500 лв. не са прекомерни
по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Твърди, че първоинстанционно производство е
продължило 4 години и са проведени 9 открити съдебни заседания. Материалният интерес,
който определя и професионалната отговорност на адвоката, е значителен.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 265
364 от 09.08.2021 г., постановено по гр. д. № 14 120/17 г. по описа на Софийски градски съд,
Гражданско отделение, 23 състав, че съдът е осъдил „Фолксваген аутоферзихерунг“ АГ да
заплати на М. М. Г., Е. М. Г. и Я. В. Г., в качеството им на наследници на първоначалния
ищец М. Г. Г., починал в хода на делото и съобразно наследствените им дялове, сумата от
35 000 лв. равностойност на 6 312 005 HUF,съставляваща обезщетение за
причинените на М. Г. Г. болки и страдания от смъртта на сина му В. М. Г., настъпила при
ПТП на ******** г. в Република Унгария, ведно с лихва за забава, считано от 12.04.2017 г. до
окончателното изплащане в размер на основания лихвен процент на унгарската централна
банка, валиден на първия ден от календарното полугодие, засегнат от забавянето, който се
прилага за целия период на даденото календарно полугодие на основание чл. 6:152 от
унгарския Гражданки кодекс, отхвърлил е иска за остатъка до пълния предявен размер от
140 000 лв., ведно със законната лихва върху отхвърлената част от претенцията и ведно със
искането за присъждане на лихва за забава върху присъдената част за периода от датата на
настъпване на ПТП - ******** г. до 12.04.2017 г. като неоснователни и недоказани, осъдил е
„Фолксваген аутоферзихерунг“ АГ да заплати на адвокат М. И. Д. сумата от 1 082.50 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА, вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл. 78, ал. 1 ГПК,
осъдил е „Фолксваген аутоферзихерунг“ АГ да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумите от 112,50 лв. за допусната експертиза и 1 400 лв. за държавна такса и е осъдил М.
М. Г., Е. М. Г. и Я. В. Г., в качеството им на наследници на първоначалния ищец М. Г. Г. и
съобразно наследствените си дялове да заплатят на „Фолксваген аутоферзихерунг“ АГ
разноски производството по делото в размер на 1 394.96 лв. деловодни разноски и 4 500
лв. адвокатско възнаграждение.
7
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното
определение от 29.11.21 г., постановено по гр. д. № 14 120/17 г. по описа на Софийски
градски съд, Гражданско отделение, 23 състав съдът е оставил без уважение молбата с
правно основание чл. 248 ГПК за изменение на съдебното решение от 09.08.2021 г.,
постановено по гр. д. № 14 120/17 г. по описа на Софийски градски съд в частта за
разноските, подадена от М. М. Г., Е. М. Г. и Я. В. Г., конституирани на основание чл. 227
ГПК на мястото на починалия в хода на делото ищец М. Г. Г. като неоснователна.
Не се спори, а се установява и от решение от 29.11.2021 г., постановено по гр.
д. № 14 120/17 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 23 състав, че
съдът е допуснал, на основание чл. 251 ГПК, тълкуване на диспозитива на съдебно решение
от 09.08.2021 г., постановено по гр. д. № 14 120/17 г., като абзац първи и четвърти от
диспозитива се четат, както следва:
„Осъжда „Фолксваген аутоферзихерунг“ АГ да заплати на М. М. Г., Е. М. Г. и
Я. В. Г., в качеството им на наследници на първоначалния ищец М. Г. Г., починал в хода на
делото, по 11 666.67 лв. на всеки ( общо 35 000 лв., равностойност на 6 312 005 HUF),
съставляващи обезщетение за причинените на М. Г. Г. болки и страдания от смъртта на сина
му В. М. Г., настъпила при ПТП на ******** г. в Република Унгария, ведно с лихва за забава,
считано от 12.04.2017 г. до окончателното изплащане в размер на основания лихвен процент
на унгарската централна банка, валиден на първия ден от календарното полугодие, засегнат
от забавянето, който се прилага за целия период на даденото календарно полугодие на
основание чл. 6:152 от унгарския Гражданки кодекс, като отхвърля иска за остатъка до
пълния предявен размер от 140 000 лв., ведно със законната лихва върху отхвърлената част
от претенцията и ведно със искането за присъждане на лихва за забава върху присъдената
част за периода от датата на настъпване на ПТП - ******** г. до 12.04.2017 г. като
неоснователни и недоказани.“
Четвърти абзац от диспозитива следва да се разбира по следния начин:
„Осъжда „Фолксваген аутоферзихерунг“ АГ всеки от наследниците на първоначалния ищец
М. Г. Г., а именно М. М. Г., Е. М. Г. и Я. В. Г. да заплатят на „Фолксваген аутоферзихерунг“
АГ сумите от по 464.98 лв. всеки за деловодни разноски и по 1500 лв. всеки за адвокатско
възнаграждение.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с решение №
881 от 15.06.22 г., постановено по в. гр. д. № 717/22 г., по описа на Софийски апелативен
съд, Гражданско отделение, 7 състав е оставил в сила решение на Софийски градски съд,
Гражданско отделение, 23 състав от 09.08.21 г. и 29.11.21 г. (второто постановено при
условията на чл. 251 от ГПК) по гр. д. № 14 120/17 г. в частите касаещи присъдените
главници, законни лихви, държавна такса, съдебни разноски и адвокатско възнаграждение по
чл. 38 от ЗАдв. И е отменил решения на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 23
състав от 09.08.21 г. и 29.11.21 г. (второто постановено при условията на чл. 251 от ГПК) по
гр. д. № 14 120/17 г. в частта, с която М. М. Г., Е. М. Г. и Я. В. Г. са осъдени да платят на
„Фолксваген аутоферзихерунг“ АГ адвокатски хонорар над сумата от 3 248 лв. и е отменил
8
определение на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 23 състав от 29.11.21 г.,
постановено по гр. д. № 14 120/17 г. (постановено при условията на чл. 248 от ГПК).
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с решение от
17.06.24 г., постановено по гр. д. № 1 913/23 г. по описа на Върховен касационен съд,
Гражданска колегия, Трето гражданско отделение касационната инстанция е оставила без
уважение искането за спиране на производството, отменил е въззивно решение №.
881/15.06.22 г., постановено по гр. д. №.717/22 г. по описа на Софийски апелативен съд,
Гражданско отделение, 7 състав, и решение №.1 175/02.09.22 г., постановено по гр. д.
№.717/22 г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 7 състав и е
върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Не се спори между страните, а се установява и от влязлата в сила присъда от
22.03.2017 г., постановена по дело № В. 15/2017/5 по описа на Окръжен съд град
Мошонмагяровар, Унгария, че Nexhipi Hatixhe като водач на лек автомобил Сеат Ибиза, per.
№ ******** е призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 235, ал.1, ал.2, т.
Б от Наказателния кодекс за причиняване на смъртта на В. Г. при управление на посоченото
МПС.
Не се спори, а се установява и от представеното заявление до ЗАД „Алианц
България“ ЕАД, в качеството на представител на „VW Autoversicherumg“ AG, връчено на
12.01.2017 г., че ищецът е заявил претенция за изплащане на обезщетение пред
застрахователя.
Не се спори, а се установява и от писмо от 11.04.2017 г., че застрахователя е
уведомил ищеца за образуваната щета във връзка с направеното искане, както и че е изискал
представянето на допълнителни доказателства за наличието на родствени връзки между
ищеца и почиталия при ПТП, за механизма на настъпване на последното и вината на дееца,
както и да се представят банкови сметки за изплащане на обезщетенията.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото,
че в изпълнение на исканията ищецът е представил на 14.07.2017 г. поисканите
доказателства, без да представи данни за банковата си сметка. По делото не са ангажирани
доказателства, от които да се установява, че ищецът е уведомен за определено обезщетение
и за направено предложение за сключване на споразумение.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че на 05.09.2017 г.
ищецът е сезирал българското НББАЗ с искане да му се изплати обезщетение. НББАЗ е
отхвърлил претенцията, като е обосновал отказа си с твърдението, че не са изпълнени
формалните изисквания за ангажиране на неговата отговорност, съобразно чл. 515, ал. 1 КЗ (
12.09.2017 г.).
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото,
че след извършена справка от 12.10.2017 г. на Гаранционен фонд България е установено, че
към датата на настъпване на процесното ПТП за увреждащото МПС е налице валиден
застрахователен договор за риска „Гражданска отговорност“, сключен със застрахователно
9
дружество „Фолксваген аутоферзихерунг“ АГ, Федерална република Германия, като за
представител на посочения застраховател за Република България е посочено ЗАД „Алианц
България“ ЕАД. Това се установява от информация от Информационния център на
Гаранционния фонд в Германия.
Не се спори между страните, а се установява и от събраните по делото
доказателства, че с молба от 17.10.2017 г. ищецът е сезирал повторно НББАЗ, като в отговор
на молбата НББАЗ на 18.10.2017 г. ищецът е уведомен, че производството по молбата се
прекратява на основание чл. 516, ал. 5 КЗ, тъй като в срока за произнасяне по молбата
представителя на застрахователя са изпратили мотивиран отговор по направената пред тях
претенция. Не се спори, а се установява и от приложеното и по делото копие от мотивирания
отговор, предоставен на ищеца от НББАЗ, че българския застраховател, в качеството си на
представител на „Фолксваген аутоферзихерунг“ АГ е определил обезщетение за
причинените от смъртта на сина му неимуществени вреди в размер на 400 000 HUF при
отчитане на 50% съпричиняване поради непоставен предпазен колан от починалия.
От заключението на приетата по делото комплексна съдебно-медицинска и
авто-техническа експертиза се установява, процесното ПТП е настъпило на ******** г.
около 02:10 ч. на AM „Ml“ на територията на Унгария в участъка на километър 145-248.
Вещите лица след запознаване с доказателствата по делото твърдят, че лекия автомобил
Сеат „Ибиза“, per. № ******** напуска пътното платно от ляво на платното за движение в
посока от гр. Хегьешхалом към гр. Гьор, след което се насочва на дясно към десния край на
пътното платно, като нанася удар на движещият се по дясната лента микробус Рено
„Трафик“, per. № ********, с ремарке per. № ********. Твърдят, че в резултат на удара,
микробусът напуска пътното платно от дясно, попада в канавката и се удря в десния скат на
канавката и се преобръща по таван, ремаркето се откъснало от влекача и също се
преобърнало по таван. Вещите лица дават заключение, че возеният лек автомобил изпаднал
от ремаркето и се установил в канавката на дясната си страна, а лекия автомобил Сеат
„Ибиза“ е спрял на отбивката от дясната страна. В заключението си вещите лица твърдят, че
в резултат на удара в десния скат на канавката, пътникът, возел се отзад от лявата страна на
микробуса, е изхвърчал през страничното стъкло, авто-композицията се е „превъртяла“ през
него, и това му е причинило толкова тежки наранявания, че е починал на място. Починалият
е намерен в канавката, при задната част на микробуса. Дават заключение, че от техническа
гледна точка първопричината за настъпване на процесното ПТП е отклоняването на
вниманието от страна на водачката на лек автомобил Сеат, резултат на което автомобила е
напуснал пътното платно от ляво и последващо рязко насочване на дясно, при което е
нанесла удар от ляво на преминаващия микробус, движещ се по дясната лента.
В заключението е отразено, че вследствие от настъпилото ПТП на В. Г. са
причинени следните травматични увреждания: Глава - рана в ляво на челото 11/4 см,
охлузна рана на челото в ляво 4 /1 см., кръвонасядане в ляво 6/8 см., мозъчен оток; Гръден
кош - сплескан, охлузване в долната част на гърба в дясно с липса на кожа 15/2 см, дясна
страна на поясната област липса на кожа 8/4 см, хемоторакс в ляво 600 мл, 500 мл в дясно,
10
хемоперикард 150 мл, кръвонасядания на стените на сърцето, контузия и разкъсване на
белите дробове, разкъсване между IV и V гръдни прешлени, счупване на от II до VI десни
ребра, счупване по друга линия от I до VII десни ребра, разкъсване на плеврата в дясно,
нарушаване целостта на главната артерия; Корем - хемоперитонеум 500 мл, кръвонасядания
на тънки и дебели черва, разкъсване на слезката 6 см; Крайници - дясно рамо по предна
повърхност - охллузване 3/2 см, дясна китка - охлузване 8/ 1,5 см; Причина за смъртта е
тежката гръдно-коремна травма, изразяваща се в разкъсване на вътрешните органи и
несъвместим с живота кръвоизливи в гръдната и коремната кухини - 1 750 мл. В
заключението е отразено, че между смъртта на В. Г. и процесното ПТП има пряка причинно
-следствена връзка. Вещите лица описват механизма на настъпване на самите увреждания:
При завъртането на микробуса в тревната канавка, В. Г. изпада от автомобила и вероятно е
получил охлузванията и раните по главата, тялото и крайниците. След изпадането му от
автомобила е притиснат от него и вероятно тогава е получил тежките травми на гръдния кош
и корема, изразяващи се в разкъсване на белите дробове, счупване на ребра, множество
натъртвания на сърцето, нарушаване целостта на главната артерия, разкъсване на далака,
които са довели до масивен кръвоизлив в гръдната кухина и корема. Твърдят, че процесният
микробус, в който се е возил като пътник починалият е оборудван с триточкови инерционни
колани на всичките места в автомобила. В заключение вещите лица твърдят, че ако
пострадалия е бил с правилно поставен предпазен колан, не би изпаднал от автомобила и не
би могъл да получил тежките увреждания на вътрешните органи в гръдния кош и корема,
довели до неговата смърт.
В показанията си свидетелят Е. С. Г., снаха на починалия твърди, че ищецът е
преживял тежко смъртта на сина си и до края на живота си е страдал за него. Ищецът бил
жизнен човек въпреки възрастта и живеел отделно от сина си.
От заключението на назначената комплексна съдебно медицинска и
автотехническа експертиза се установява, че вида на микробуса, с които е пътувал
починалия е „пътнически“, т.е. предназначен е за превоз на пътници, както и че по делото
липсват доказателства пострадалия да е бил с предпазен колан. Вещите лица са категорични,
че правилно поставеният предпазен колан предпазва тялото да изхвърчи от микробуса,
независимо дали ударът е бил челен или страничен. В показанията си дадени в съдебно
заседание вещите лица категорично заявяват, че безспорно пострадалия би получил
травматични увреждания в резултат на удара и с поставен предпазен колан, но същите не
биха довели до летален изход. Същият се дължи на изхвърчането на тялото извън микробуса
при преобръщането му. Така изготвеното заключение кореспондира с другите събрани по
делото доказателства, поради което настоящият състав го кредитира изцяло.
В заключението си назначеното вещо лице, специалист по унгарското право
твърди, че съобразно същото основание за неимуществени вреди е накърненото право да се
живее в здравословна семейна среда, а настъпилата смърт нарушава личното неимуществено
право да се живее в пълноценно семейство. При определяне на размера на обезщетението
съдът следва да изхожда от затрудняване на положението, възрастта, появата на
11
допълнителни задължения, възникването на трудности в общото семейно предприятие.
Вещото лице посочва практика, съобразно която при определяне на размера на
обезщетението съдът е задължен да вземе предвид не само неблагоприятните последици но
и настъпилите промени в ценовите/стойностни отношения. При определяне на размера на
обезщетението законодателството на Р Унгария допуска съдът да определи неговия размер
към момента на настъпването на деликта и присъди лихва върху тази сума, така и да
определи размера на обезщетението към момента на постановяване на съдебното решение,
като в този случай лихвата за забава се дължи от този момент. По отношение на втория
поставен въпрос относно дела на съпричиняването правото познава института на
обективната отговорност за опасна дейност. Съобразно чл. 6:536 от действащият ГК на Р
Унгария лицето, в чиито интерес се извършват опасните дейности ( управлението на МПС е
винаги опасна дейност) се счита за лице извършващо опасната дейност, а съгласно
разпоредбата на чл. 6:537, ал. 1 от същия операторът не е длъжен да обезщети вредите,
доколкото те са произтекли от вина на пострадалото лице. От цитираната от вещото лице
съдебна практика може да се направи обоснован извод, че при определяне на размера на
съпричиняването съдът следва да отчете приносът на всеки един за настъпването на вредите.
Вещото лице е отразило, че практиката на съдилищата в Р Унгария безпротиворечиво
приема, че при наличието на принос съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 6:539 от
кодекса, съгласно който експлоататорите дължат обезщетение в съотношение на тяхната
вина за вредите причинена един на друг. В заключителната си част вещото твърди, че
преценката за наличието на съпричиняване се прави въз основа на конкретните
доказателства по делото, поведението на пострадалия следва да се преценява с оглед на
действията му такива каквито средства да бъдат в конкретната ситуация, както и че липсват
законови или други пречки при определяне на размера делът на пострадалия да е по-голям
от този на виновния водач, при отчитането на наличието на пряка причинно-следствена
връзка между действията (поведението) на участниците и настъпването на вредоносния
резултат.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените
от ищеца уточнения предявен е иск за заплащане на сумата от 140 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат на ПТП, от което е
настъпила смъртта на В. Г..
С атакуваното решение № 265 364 от 09.08.2021 г., постановено по гр. д. № 14
120/17 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 23 състав, че съдът е
осъдил „Фолксваген аутоферзихерунг“ АГ да заплати на М. М. Г., Е. М. Г. и Я. В. Г., в
качеството им на наследници на първоначалния ищец М. Г. Г., починал в хода на делото и
съобразно наследствените им дялове, сумата от 35 000 лв. равностойност на 6 312 005
HUF,съставляваща обезщетение за причинените на М. Г. Г. болки и страдания от смъртта на
сина му В. М. Г., настъпила при ПТП на ******** г. в Република Унгария, ведно с лихва за
забава, считано от 12.04.2017 г. до окончателното изплащане в размер на основания лихвен
12
процент на унгарската централна банка, валиден на първия ден от календарното полугодие,
засегнат от забавянето, който се прилага за целия период на даденото календарно полугодие
на основание чл. 6:152 от унгарския Гражданки кодекс, отхвърлил е иска за остатъка до
пълния предявен размер от 140 000 лв., ведно със законната лихва върху отхвърлената част
от претенцията и ведно със искането за присъждане на лихва за забава върху присъдената
част за периода от датата на настъпване на ПТП - ******** г. до 12.04.2017 г. като
неоснователни и недоказани, осъдил е „Фолксваген аутоферзихерунг“ АГ да заплати на
адвокат М. И. Д. сумата от 1 082.50 лв., представляваща адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38 ЗА, вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и чл. 78, ал. 1 ГПК, осъдил е „Фолксваген аутоферзихерунг“
АГ да заплати по сметка на Софийски градски съд сумите от 112,50 лв. за допусната
експертиза и 1 400 лв. за държавна такса и е осъдил М. М. Г., Е. М. Г. и Я. В. Г., в качеството
им на наследници на първоначалния ищец М. Г. Г. и съобразно наследствените си дялове да
заплатят на „Фолксваген аутоферзихерунг“ АГ разноски производството по делото в размер
на 1 394.96 лв. деловодни разноски и 4 500 лв. адвокатско възнаграждение.
С атакуваното определение от 29.11.21 г., постановено по гр. д. № 14 120/17 г.
по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 23 състав съдът е оставил без
уважение молбата с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на съдебното решение от
09.08.2021 г., постановено по гр. д. № 14 120/17 г. по описа на Софийски градски съд в
частта за разноските, подадена от М. М. Г., Е. М. Г. и Я. В. Г., конституирани на основание
чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на делото ищец М. Г. Г. като неоснователна.
По допустимостта и основателността на подадените въззивни жалби:
По отношение на допустимостта на подадените въззивни жалби съдът намира,
че като подадени в установения срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на въззивен
контрол съдебен акт същите са процесуално допустими. Атакуваното решение е валидно и
допустимо. Разгледани по същество същите са неоснователни по следните съображения:
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението в неговата цялост, за допустимостта му в обжалваната част, а за
правилността му единствено въз основа на въведените в жалбата основания и при
съобразяване правилното приложение на императивните материално-правни норми.
Наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение са свързани с
твърденията, че съдът неправилно е определил размера на обезщетението, от кой момент се
дължи законна лихва върху заявените обезщетения за неимуществени вреди, както и се
оспорва размера на съпричиняване. Така въведените с въззивната жалба твърдения за
незаконосъобразност на атакуваното решение, настоящият състав намира за неоснователни.
По делото липсва спор относно приложимото право, което съгласно
разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Регламент № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета
от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения ( Рим
II ) приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено
увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е
настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките
последици от този факт.
От събраните по делото доказателства по правилата на Регламент (ЕО) №
1206/2001 г. на Съвета от 28.05.2001 г. за сътрудничество на съдилищата на държавите-
13
членки при събирането на доказателства по граждански и търговски дела информация за
съдържанието на приложимото към настоящия правен спор унгарско право, както и от
заключението на назначената съдебна експертиза в областта на унгарското право се
установява, че отговорността за вреди настъпили в резултат на ПТП, отговорността се
покрива от задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. Задължението за
сключването на такъв застрахователен договор произтича от разпоредбата на чл. 4, ал.1 от
Закон LXII от 2009 г. за Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Предмет на
така регламентирания застрахователен договор е поемането на задължение от страна на
застрахователното дружество да покрие причинените по време на експлоатацията на
превозното средство щети, на което съответства задължението на застрахованото лице да
поддържа във валидност плащането на съответните премии. Гаранционното отговорност на
застрахователя обхваща всички вреди, включително и тези по отношение на лица, които не
управляват МПС.
С разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от цитирания закон унгарския застраховател е
ограничил размера на тази отговорност да 500 млн. HUF и 1 600 мил. HUF за персонални
нетелесни повреди. Видно от цитираните разпоредби определеният лимит не може да се
надхвърля и включва и суми за лихви до датата на изпълнение, вкл. разходи за процесуално
представителство.
В разпоредбата на чл. 28, ал. 1 и чл. 32, ал. 1 от същият законодателят е уредил
реда за ангажиране на отговорността, съобразно които пострадалия предявява претенцията
си към застрахователя, които има задължението да определи и изплати определения размер
на обезщетението. Пострадалият разполага и с възможността, ако приеме, че определеният
размер не покрива вредите да предяви и иск пред съда в гражданско производство. С
разпоредбата на чл. 15 от закона законодателят е предвидил изключение от общото правило.
От заключението на назначената съдебна експертиза се установява, че
съобразно чл. 6:536 от действащият ГК на Р Унгария лицето, в чиито интерес се извършват
опасните дейности ( управлението на МПС е винаги опасна дейност) се счита за лице
извършващо опасната дейност, а съгласно разпоредбата на чл. 6:537, ал. 1 от същия
операторът не е длъжен да обезщети вредите, доколкото те са произтекли от вина на
пострадалото лице.
От заключението на съдебната експертиза се установява, че практиката на
съдилищата в Р Унгария безпротиворечиво приема, че при наличието на принос съдът
следва да приложи разпоредбата на чл. 6:539 от кодекса, съгласно който експлоататорите
дължат обезщетение в съотношение на тяхната вина за вредите причинена един на друг.
Съгласно разпоредбата на чл. 6:536 от действащият ГК на Р Унгария лицето, в чиито интерес
се извършват опасните дейности (управлението на МПС е винаги опасна дейност) се счита
за лице извършващо опасната дейност. Тази практика приема, че преценката за наличието на
съпричиняване се прави въз основа на конкретните доказателства по делото, поведението на
пострадалия следва да се преценява с оглед на действията му такива каквито средства да
бъдат в конкретната ситуация, както и че липсват законови или други пречки при
14
определяне на размера делът на пострадалия да е по-голям от този на виновния водач, при
отчитането на наличието на пряка причинно-следствена връзка между действията
(поведението) на участниците и настъпването на вредоносния резултат.
С оглед на изложеното по отношение на приложимото право настоящият
състав намира, че въведените с въззивните жалби твърдения за незаконосъобразност на
атакуваното решение са неоснователни по следните съображения:
По спорния въпрос относно размера на обезщетението, което ще репарира
вредите съдът намира, че същото е правилно определено. Видно от събраните по делото
доказателства, заключението на назначената експертиза, както и цитираната в нея практика
на унгарския съд основание за неимуществени вреди е накърненото право да се живее в
здравословна семейна среда, а настъпилата смърт нарушава личното неимуществено право
да се живее в пълноценно семейство. При определяне на размера на обезщетението съдът
следва да изхожда от затрудняване на положението, възрастта, появата на допълнителни
задължения, възникването на трудности в общото семейно предприятие. С оглед на така
цитираната практика, както и предвид неоспорените от страните доказателства, събрани в
настоящето производство, от които се установява по безспорен начин, че ищецът е
пострадалия в ПТП са живели в различни домакинства, т.е. настъпилата смърт представлява
накърняване на правото да се живее в здравословна среда. Загубата на дете е едно от най-
големите страдания, които може да преживее един родител, като то противоречи на
естествения ход на живота и е изключително стресиращо, особено когато смъртта настъпва
внезапно. Страданието на родителя продължава през целия му живот и значително се
отразява на емоционалното и психическото му здраве. При определяне размера на
обезщетението съдът взима предвид цитираното обстоятелство, времето през което ищецът е
живял в тази накърнена здравословно среда. По делото липсват доказателства за влошени
отношения между роднините. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че
справедливото обезщетение, което ще репарира вредите на ищеца е сумата от 70 000 лв.
Същата е съобразена с практиката на унгарския съд, както и с лимитите на отговорността на
застрахователя гражданска отговорност, посочени в писмата.
По отношение на втория спорен пред настоящата инстанция въпрос относно
наличието на съпричиняване и неговия размер съдът намира, че релевираните възражения
на жалбодателите са неоснователни. В конкретния случай пострадалият е бил без поставен
предпазен колан. Видно от заключението на назначената експертиза, както и от събраните по
делото доказателства, преценката за наличието на съпричиняване се прави въз основа на
конкретните доказателства по делото, поведението на пострадалия следва да се преценява с
оглед на действията му такива каквито средства да бъдат в конкретната ситуация, както и че
липсват законови или други пречки при определяне на размера делът на пострадалия да е
по-голям от този на виновния водач, при отчитането на наличието на пряка причинно-
следствена връзка между действията (поведението) на участниците и настъпването на
вредоносния резултат. Вещите лица са категорични, че правилно поставеният предпазен
колан предпазва тялото да изхвърчи от микробуса, независимо дали ударът е бил челен или
15
страничен. В показанията си дадени в съдебно заседание вещите лица категорично заявяват,
че безспорно пострадалия би получил травматични увреждания в резултат на удара и с
поставен предпазен колан, но същите не биха довели до летален изход. Същият се дължи на
изхвърчането на тялото извън микробуса при преобръщането му. С оглед на това настоящият
състав намира, че процента на съпричиняване на вредите, резултат от поведението на
пострадалия е правилно определен – 50%.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че дължимото обезщетение,
което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца (неговите наследници)
представлява сумата от 35 000 лв.
По отношение на въведеното като спорно твърдение пред настоящата инстанция
относно началния момент на дължимата лихва съдът в настоящия си състав намира, че същото
е неоснователно. По делото липсва спор между страните, а се установява и от събраните
доказателства, че ищецът е сезирал представителя на застрахователя за територията на Р
България с искане за изплащане на обезщетение на 12.01.2017 г. Това е началния момент от
които тече предвидения в чл. 31 от унгарския Закон за „Гражданската отговорност“ тримесечен
срок за произнасяне независимо от представянето или не на всички необходими документи и
информация. В този срок е предоставена възможността на застрахователя да определи и
изплати оезщетение за вредите. С оглед на това следва да се приеме, че застрахователят дължи
законна лихва върху обезщетението (вкл. и присъденото със съдебно решение такова) от датата
на изтичане на предвидения срок. До неговото изтичане съобразно правилата на унгарското
законодателство същият не е изпаднал в забава, поради което не следва да дължи и лихва върху
присъдената сума (обезщетение за забавено изпълнение). От събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че предвидения тримесечен срок за изплащане на
обезщетение от страна на застрахователя (произнасяне по претенцията) е изтекъл на 12.04.2017
г., поради което лихвата за забава следва да бъде присъдена от този момент.
Въведеното твърдения на въззивниците ищци, че лихвата тече от момента на
увреждането съдът намира за неоснователно. Правилото (от унгарския закон), че законна лихва
се дължи от момента на инцидента се отнася до делинквента. Това се дължи на разликата в
основанието, на което се дължи обезщетение. Деликвента отговаря на извъндоговроно такова, а
застрахователят дължи обезщетение въз основа на сключеният с виновния водач договор за
застраховка „Гражданска отговорност“. Този извод се подкрепя именно от предвидения в
унгарския закон 3-месечен срок, предоставен на застрахователя да определи и изплати
обезщетение на пострадалите или увредени от ПТП лица (чл.6:152 от унгарски Граждански
кодекс). Лихвата следва се определи в размер на основания лихвен процент на унгарската
централна банка, валиден на първия ден от календарното полугодие, засегнат от забавянето,
който се прилага за целия период на даденото календарно полугодие съобразно цитираната
разпоредба на унгарския Гражданки кодекс. В останалата част следва да се споделят мотивите
на първоинстанционния съд, като правилни и законосъобразни, на основание чл. 272 от ГПК.
По допустимостта и основателността на подадената частна въззивна
жалба:
По отношение на допустимостта на частната жалба съдът намира, че същата е
процесуално допустима, като подадена в установените от закона срокове и от упълномощени
лица. Разгледана по същество същата е частично основателна.
С атакуваното определение от 29.11.21 г., постановено по гр. д. № 14 120/17 г. по
описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 23 състав съдът е оставил без
уважение молбата с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на съдебното решение от
09.08.2021 г., постановено по гр. д. № 14 120/17 г. по описа на Софийски градски съд в
16
частта за разноските, подадена от М. М. Г., Е. М. Г. и Я. В. Г., конституирани на основание
чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на делото ищец М. Г. Г. като неоснователна.
Релевираните с частната жалба твърдения за незаконосъобразност на атакуваното
определение са свързани с размера на присъденото адвокатско възнаграждение и претендирани
разноски в полза на ответното застрахователно дружество. Твърди се, че същите не само не са
намалени като прекомерни, но и са уважени в пълните претендирани размери. Така наведените
доводи съдът намира за основателни.
С атакуваното допълнително решение първоинстанционния съд е присъдил
разноски за адвокатска защита на ответника в размер на 4 500 лв. ( по 1 500 лв. за всеки от
конституираните в производството наследници на ищеца). С оглед на фактическата и правната
сложност на делото, проведените съдебни заседания и извършените от пълномощника на
ответника процесуални действия по защита интересите на ответника съдът намира, че
дължимото възнаграждение за оказаната помощ следва да бъде определено в размер на 1 200
лв. за всеки един или общо в размер на 3 600 лв.
С оглед на изложеното съдът намира, че следва да се постанови решение, с което
да бъде отменено атакуваното допълнително решение над сумата от 3 600 лв. до присъдения
размер от 4 500 лв.
По отношение на изявленията за присъждане на разноски в настоящето
производство, както и тези сторени пред Върховния касационен съд съдът намира следното:
Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника в производството
сумата от 800 лв., представляваща разноски в настоящето производство, сумата от 7 850.70 лв.,
представляваща разноски за един адвокат в настоящето производство, сумата от 745 лв.,
представляващи държавни такси в касационното производство, сумата от 3 833.70 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение в касационното производство, сумата от 500 лв.,
представляваща държавна такса за въззивното производство, както и сумата от 3 240.81 лв.,
представляваща разноски за един адвокат пред въззивната инстанция.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на наследниците на ищеца сумата
от 8 000 лв., представляваща разноски за един адвокат пред настоящата инстанция, сумата от
8 500 лв., представляваща разноски за касационното производство. Ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на адвокат М. И. Д. сумата от 2 650 лв., представляваща разноски
при първото гледане на делото във въззивната инстанция.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 265 364 от 09.08.2021 г., постановено по гр. д. № 14 120/17 г.
по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 23 състав, в частта, в която съдът
е осъдил „Фолксваген аутоферзихерунг“ АГ да заплати на М. М. Г., Е. М. Г. и Я. В. Г., в
качеството им на наследници на първоначалния ищец М. Г. Г., починал в хода на делото и
съобразно наследствените им дялове, сумата от 35 000 лв. равностойност на 6 312
005 HUF, съставляваща обезщетение за причинените на М. Г. Г. болки и страдания от
смъртта на сина му В. М. Г., настъпила при ПТП на ******** г. в Република Унгария, ведно
с лихва за забава, считано от 12.04.2017 г. до окончателното изплащане в размер на
17
основания лихвен процент на унгарската централна банка, валиден на първия ден от
календарното полугодие, засегнат от забавянето, който се прилага за целия период на
даденото календарно полугодие на основание чл. 6:152 от унгарския Гражданки кодекс,
отхвърлил е иска за остатъка до пълния предявен размер от 140 000 лв., ведно със законната
лихва върху отхвърлената част от претенцията и ведно със искането за присъждане на лихва
за забава върху присъдената част за периода от датата на настъпване на ПТП - ******** г. до
12.04.2017 г. като неоснователни и недоказани, осъдил е „Фолксваген аутоферзихерунг“ АГ
да заплати на адвокат М. И. Д. сумата от 1 082.50 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38 ЗА, вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и чл. 78, ал. 1 ГПК, като правилно и
законосъобразно.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 29.11.2021 г., постановено по гр. д. № 14 120/17
г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 23 състав, че съдът е допуснал,
на основание чл. 251 ГПК, тълкуване на диспозитива на съдебно решение от 09.08.2021 г.,
постановено по гр. д. № 14 120/17 г., в частта, в която съдът е осъдил „Фолксваген
аутоферзихерунг“ АГ да заплати на М. М. Г., Е. М. Г. и Я. В. Г., в качеството им на
наследници на първоначалния ищец М. Г. Г., починал в хода на делото, по 11 666.67 лв. на
всеки ( общо 35 000 лв., равностойност на 6 312 005 HUF), съставляващи обезщетение за
причинените на М. Г. Г. болки и страдания от смъртта на сина му В. М. Г., настъпила при
ПТП на ******** г. в Република Унгария, ведно с лихва за забава, считано от 12.04.2017 г. до
окончателното изплащане в размер на основания лихвен процент на унгарската централна
банка, валиден на първия ден от календарното полугодие, засегнат от забавянето, който се
прилага за целия период на даденото календарно полугодие на основание чл. 6:152 от
унгарския Гражданки кодекс, като отхвърля иска за остатъка до пълния предявен размер от
140 000 лв., ведно със законната лихва върху отхвърлената част от претенцията и ведно със
искането за присъждане на лихва за забава върху присъдената част за периода от датата на
настъпване на ПТП - ******** г. до 12.04.2017 г. като неоснователни и недоказани.
ОТМЕНЯ решение от 29.11.2021 г., постановено по гр. д. № 14 120/17 г. по
описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 23 състав в частта, в която съдът е
допуснал, на основание чл. 251 ГПК, тълкуване на диспозитива на съдебно решение от
09.08.2021 г., постановено по гр. д. № 14 120/17 г. и е осъдил всеки от наследниците на
първоначалния ищец М. Г. Г., а именно М. М. Г., Е. М. Г. и Я. В. Г. да заплатят на
„Фолксваген аутоферзихерунг“ АГ сумите от по 464.98 лв. всеки за деловодни разноски и
над сумата от по 1 200 лв. всеки за адвокатско възнаграждение, като неправилно и
незаконосъобразно.
ОТМЕНЯ определение от 29.11.21 г., постановено по гр. д. № 14 120/17 г. по
описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 23 състав, с което съдът е оставил
без уважение молбата с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на съдебното решение
от 09.08.2021 г., постановено по гр. д. № 14 120/17 г. по описа на Софийски градски съд в
частта за разноските, подадена от М. М. Г., Е. М. Г. и Я. В. Г., конституирани на основание
18
чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на делото ищец М. Г. Г., като неправилно и
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА „Фолксваген аутоферзихерунг“ АГ, адрес: „Гифхорнерщрасе“ 57,
38112 Брауншвайг, Федерална република Германия да заплати на М. М. Г., ЕГН
**********, Е. М. Г., ЕГН ********** и Я. В. Г., ЕГН **********, в качеството им на
наследници на първоначалния ищец М. Г. Г. с ЕГН ********** сумата от 8 000 (осем
хиляди) лв., представляваща разноски за един адвокат пред настоящата инстанция, сумата от
8 500 (осем хиляди и петстотин) лв., представляваща разноски за касационното
производство.
ОСЪЖДА М. М. Г., ЕГН **********, Е. М. Г., ЕГН ********** и Я. В. Г., ЕГН
**********, в качеството им на наследници на първоначалния ищец М. Г. Г. с ЕГН **********
да заплатят на „Фолксваген аутоферзихерунг“ АГ, адрес: „Гифхорнерщрасе“ 57, 38112
Брауншвайг, Федерална република Германия на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумите както
следва: 800 (осемстотин) лв., представляваща разноски в настоящето производство, сумата от
7 850.70 (седем хиляди осемстотин и петдесет лв. и седемдесет ст.) лв., представляваща
разноски за един адвокат в настоящето производство, сумата от 745 (седемстотин четиридесет
и пет) лв., представляващи държавни такси в касационното производство, сумата от 3 833.70
(три хиляди осемстотин тридесет и три лв. и 70 ст.) лв., представляващи адвокатско
възнаграждение в касационното производство, сумата от 500 (петстотин) лв., представляваща
държавна такса за въззивното производство, както и сумата от 3 240.81 (три хиляди двеста и
четиридесет лв. и осемдесет и една ст.) лв., представляваща разноски за един адвокат пред
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Фолксваген аутоферзихерунг“ АГ, адрес: „Гифхорнерщрасе“ 57,
38112 Брауншвайг, Федерална република Германия да заплати на адвокат М. И. Д. сумата от
2 650 (две хиляди шестотин и петдесет) лв., представляваща разноски при първото гледане на
делото във въззивната инстанция, на основание чл. 38 от ЗАдв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението за изготвянето му до страните пред Върховния касационен съд, при условията
на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19