№ 538
гр. П., 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Албена Г. Палова
Членове:Мариана Ил. Димитрова
Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Диана Мл. Т.ова
като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно гражданско
дело № 20255200500790 по описа за 2025 година
Произовдството е въззивно, образувано по жалба вх.№23303/25.08.2025 на А. К. Г.
ЕГН ********** с постоянен адрес : с. Д., общ. Р. , ул. „С.К. „ № 2 чрез адв. Т. А. , от АК- П. ,
със съдебен адрес : гр. П., ул. „С.В.“ № 3 , ет.1 , офис 3 против Решение № 906/ 16.07.2025 г.
постановено по гр.д. № 1002/2025 г. по описа на ПзРС, с което са отхвърлени предявените
от А. К. Г. с ЕГН ********** от с. Д., община Р., ул.“С.К.“№2 срещу Областна дирекция на
МВР П. с ЕИК ********* с адрес град П., пл.“С.“№3, представлявана от старши комисар
Д.Б. искове с правно основание чл.178, ал.1т.3 от ЗМВР във вр.с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР за
сумата от 5045.24лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд въз основа на преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1.143 за
396 часа за периода от 11.03.2022г-11.03.2025г. и иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за
сумата от 910.51 лв. представляваща обезщетение за забава, дължимо за периода от първо
число след изтичане на всеки тримесечен период през процесния период до 11.03.2025г. ,
както и е осъден А. К. Г. с ЕГН ********** от село Д., община Р., ул.“С.К.“№2 да заплати
на Областна дирекция на МВР П. с ЕИК ********* с адрес град П., пл.“С.“№3,
представлявана от старши комисар Д.Б. на основание чл.78, ал.8 от ГПК сумата от 200 лв.,
представляваща разноски по делото.
В жалбата е изложено становище за неправилност и незаконосъобразност на
решението. Поддържат се доводи, че поради приоритета на европейското право над
националното не трябва да се прилага тълкуването на въпроса относно приложимия закон ,
дадено в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. по тълкувателно дело №1/2020 г. на
Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК) на ВКС, съгласно което „..При отчитане
и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на
вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9. ал. 2 от
същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за
Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове".Поддържа се още, че сравнителният анализ на нормативната уредба на
нощния и извънредния груд сочи, че ако регламентацията им в ЗМВР е сравнима с
регламентацията в ЗДСл. то във всички случаи нормите, регламентиращи нощния труд в КТ
защитават в по-висока степен правата на работниците и служителите, чиито трудови
1
правоотношения се подчиняват на този закон, в сравнение с правата на служителите, чиито
трудови правоотношения се подчиняват на ЗМВР. Развиват се още доводи, че в КТ нощният
труд е ограничен до 7 часа, заплащането на същия според този нормативен акт предвижда
увеличение в размер на 0.15 на сто от минималната работна заплата за всеки започнат час.
но не по-малко от 1 лев на час, а със Заповед № 8121з- 156/05.02.2020 г. на Министъра на
вътрешните работи тази сума е фиксирана твърдо на 1 лев и липсва възможност
заплащането да се определя на база минималната работна заплата за работещите в МВР,
който механизъм в отделни случаи би позволил заплащането на този вид труд да е по-
високо от 1,00 лев на час. В същото време с последното изменение на чл. 187 ал. 1 от ЗМВР
нощният труд е фиксиран на 8 часа за всеки 24 часа, което надвишава с 1 час ограничението
на нощния труд според КТ. Следователно частен охранител, работещ на трудов договор
съгласно изисквания та на ЗЧОД и извършващ сходна дейност с тази на служител на МВР, е
третиран по- благоприятно от служителя на МВР. Същото се отнася и за горските
инспектори, назначени по трудови договори, подчинени на КТ.Поддържа, че единствената
компенсаторна мярка за заплащането на нощния труд на служителите на МВР,
съществувала в чл.31. ал.2 от Наредба № *****-407/11.08.2014 г. не е възпроизведена в
следващите издадени наредби.Според жалбоподателя не може да бъде споделено , че за
служителите на МВР не е предвидено преобразуване на нощния труд в дневен с коефициент
1.143 и изплащането му като извънреден, защото с оглед спецификата на служебните
правоотношения на държавните служители в МВР били предвидени редица други
компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено време /чл. 178. ал.
I. т. I от ЗМВР/. размер на основния платен годишен отпуск /чл. 189 от ЗМВР/. обезщетения
за неизползван платен годишен отпуск /чл.234. ал.1 от ЗМВР/. обезщетения за прекратяване
на служебното правоотношение /чл.234. ал.1 от ЗМВР/, по- благоприятен режим на
заплащане на извънредния труд според неговата продължителност /чл.187. ал.5. 6 и 7 от
ЗМВР/ и др. Тези компенсаторни механизми са дължими на посочените в самия закон
основания, предвидени за тази категория служители, и не могат изрично да бъдат
квалифицирани като закрилни мерки за нощен труд при работа с високо нервно-психическо
натоварване, каквато несъмнено е работата на служителите на МВР.Твърди се , че
указанията в решението на СЕС са да се установи дали по-голямата продължителност на
нощния труд по ЗМВР се компенсира по друг начин с предвидени изрични мерки, каквито
могат да бъдат намаленото работно време, допълнително заплащане, обезщетения или
сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от
служителите на МВР нощен труд, за каквито няма данни да са представени доказателства по
делото. С оглед на това следва да се приеме, че по ЗМВР не са предвидени допълнителни
закрилни мерки, компенсиращи удълженото време за нощен труд. Анализът на законовите
разпоредби за придобивките по чл. 178. ал. I. т. 1—6. чл. 179. ал. 1 и ал. 4. чл. 181. ал. 1,2 и 3.
чл. 182. чл. 183, ал. I и ал. 3, чл. 184, ал. I, чл. 185. ал. 1. чл. 186. чл. 186а. чл. 187. ал. 5. 6 и 7.
чл. 189. чл. 190. чл. 191. чл. 233 и чл. 234. чл. 238 от ЗМВР и чл. 69 от КСО. се ползват от
всички държавни служители по чл. 142. ал. I. т. I от ЗМВР, а не само от тези от тях, които
полагат нощен труд, работейки на смени. Жалбоподателят поддържа, че описаните
придобивки не могат да бъдат определени като „компенсаторни механизми", като „други
мерки за защита" в смисъла, посочен в т. 51 от решението на СЕС по същото дело - те не са
насочени специално към полагащите нощен труд на смени държавни служители, нито пък се
предоставят поради и съобразно продължителността на труда им през нощта и „не са
свързани пряко с естеството на нощния труд“. Обръща внимание, че размерите на
минималната междудневна почивка и непрекъснатата седмична почивка, включително тази
при сумирано изчисляване на работното време по КТ (чл.152—153), и по Наредба *****-
922/22.07.2022 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142 ал. 1. т. 1 и ал.
3 от ЗМВР. (чл. 14) са еднакви. По този начин полицаите и пожарникарите по чл. 142, ал. 1,
т. I ЗМВР, работещи на смени и полагащи нощен труд, имат придобивки, ползвани и от
неработещите на смени и неполагащи нощен труд служители по същата точка I. и дадени им
не заради нощния труд, а заради особените им задачи по чл. 2 от ЗМВР — на защитници на
правата и свободите на гражданите и обществения ред и сигурност. От друга страна нито в
Закона за МВР, нито в мотивите за изменението му са посочени причини, които да
обосновават необходимостта от завишаване на продължителността на полагания нощен труд
и премахването на коефициента 1.143 при приравняването на нощния към дневен труд, като
при това мотивите да не са икономически и да са свързани с допустима от закона цел. Или
ако се вземе предвид отново регламентацията на труда на частния охранител съгласно ЗЧОД
2
(който препраща към КТ за уреждане на трудовите правоотношения с тези служители),
остава без отговор въпросът на базата на какъв разумен критерий трудовите
правоотношения на служителите на МВР касателно нощния труд са уредени по-
неблагоприятно в сравнение с трудовите правоотношения, свързани със същия вид труд,
полаган от частния охранител. Както сочи СЕС в своите решения по преюдициално
запитване, макар че чл.8 и чл. 12, буква "а" от Директива 2003/88 да не налагат да се приеме
национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния
труд за работниците от публичния сектор е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня, то при всички случаи в полза на такива работници
трябва да има други мерки за защита под формата на допълнително заплащане, обезщетения
или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на
полагания от тях нощен труд. Ето защо се моли съда да постанови решение, по силата на
което да бъде уважен предявения иск против ОД на МВР гр. П., а именно : да изплати на
ищеца дължимата сума за положен нощен труд от 2557 часа (две хиляди петстотин петдесет
и седем часа), преизчислен с коефициент 1.143. за да бъде приравнен към дневния такъв,
общо в размер на 5045.24 (пет хиляди четиридесет и пет лева и двадесет и четири стотинки)
лева, към която сума следва да се прибави и мораторната лихва за забава, изчислена към края
на всяко тримесечие поотделно, през процесния период / 11.03.2022 г,- 11.03.2025 г./ на
плащането на главницата, в размер на общо 910.51 (деветстотин и десет лева и петдесет и
една стотинки) лева, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата
молба, както и да бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В срока по чл.263 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по въззивната
жалба.
Въззивният съд след като подложи на анализ данните по делото и като взе предвид
събраните по делото доказателства приема от правна страна следното :
В исковата си молба ищецът К. Г. твърди против ответника ОД на МВР , че през
периода 11.03.2022г. до 11.03.2025г. и до момента изпълнява служебните си задължения на
смени/ дневни от 07:00часа до 19:00часа и нощни от 19:00 часа до 07:00 часа на следващия
ден, всяка от които е с продължителност от 12 часа съгласно изготвени и утвърдени от
началника на РУ месечни графици при сумирано отчитане на работното време. Ищецът
твърди, че през процесния период ищецът е положил нощен труд, равняващ се 1631 часа /
съобразно направеното уточнение с молба вх.№10712/11.04.2025г/, които умножени с
коефициент 1.143, за да бъде приравнен към дневния такъв формират сумата от 1 887.90лв.,
към която сума следва да се добави и лихва за забава в размер на 267.79лв., от края на всяко
тримесечие през което е следвало да се заплати дължимата сума за положен нощен труд като
образуването на посочения размер подробно е посочено в исковата молба в табличен
вид.Твърди се, че отношенията между страните се уреждат по специалния закон - ЗМВР.
Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавни
служители в МВР се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения, сред които
е предвидено и допълнително възнаграждение за извънреден труд по см. на чл. 178, ал.1, т.3
от ЗМВР. В разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР е разписано, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Сочи се, че според нормата на чл.187,
ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, време за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Прави се преглед на приложимата
подзаконова нормативна уредба за периода от 01.04.2015г. до 16.11.2022г. , като се поддържа
, че в тези наредби - чл.3, ал.3 глас, че при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22.00 -06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно
8 часа за всеки 24 часов период от време. Единствено в текста на чл.31, ал.2 от действащата
през този период Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014 г. /ДВ бр.69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ бр.
40 от 02.06. 2015 г., в сила от 01.04. 2015 г. / при сумирано отчитане на отработеното време,
общия брой часове положен труд между 22.00 часа и 06.00 часа за отчетения период се
умножава по 0,143.В следващите две наредби № 8121з- 592/25.05.2015 г. и № 8121з-
776/29.07.2016 г., приложими към коментирания процесен период от м. септември 2016 г. до
настоящия момент липсвала изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в
дневен.
Според ищеца това не следвало да се тълкува като въведена забрана за
3
преизчисляване за положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен, а
представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. При
наличие на такава празнота в специалната уредба, касаеща служителите на МВР, следва
субсидирано да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното
време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143.
В противен случай държавният служител в МВР би бил неравностойно третиран спрямо
работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ. В
подкрепа на този довод ищецът цитира и решението от 24.02.2022г на СЕС по дело
№262/2020г. Сочи се, че практиката на СЕС има приоритет пред Тълкувателно решение №
1/15.03.2023 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г.на ОСГК на ВКС), поради което исковата
претенция се явява доказана по основание. Поддържа се, че ответникът е изпадал в забава
след изтичане на срока, в който е трябвало да плати съответното трудово възнаграждение,
поради което счита претендираната в мораторна лихва за основателна за периода от датата
на изплащането на извънредния труд /падежа на всяко тримесечие през коментирания
период/, през което ответникът е дължал сумата за положения нощен труд, но не е изплатил
същата, до окончателното и изплащане на дължимото изискуемо вземане. Моли се съда да
постанови решение, с което да бъде осъден ответника ОДМВР П. да изплати на ищеца
сумата от 1887.90лв. дължима сума за положен нощен труд от 1631 часа за периода от
11.03.2022г до 11.03.2025г., и сумата от 267.79лв. мораторна лихва за забава, изчислена на
края на всяко тримесечие поотделно, през процесния период /11.03.2022 г. до 11.03.2025 г./
на плащането на главницата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба. В подкрепа на твърденията си ищецът сочи доказателства и
прави доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника чрез пълномощника му, е подаден писмен
отговор, с който се поддържа, че неправилно ищецът посочва, че е налице празнота в
нормативната уредба, касаеща МВР и навежда доводи, че следва да се премине към
субсидиарно приложение на разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. Смята, че уредбата на нощния труд на държавните служители в МВР за
разглеждания период се съдържа на две нива - първо на законово, в чл.187, ал.1 и ал.3 от
ЗМВР, чл.179 от ЗМВР и второ, на подзаконово ниво в Наредба № *****-922/22.07.2022 г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането па работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките за държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 и ал.3 от ЗМВР. Сочи, че
приложимия коефициент е 1, а не твърдения в исковата молба от 1,143 - цитира чл.187
ЗМВР. Позовава се и на Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълкувателно дело №
1/2020 г. ОСГК на ВКС.Сочи, че поради противоречивата съдебна практика и
постановяването на ТР № 1/15.03.2023 г., както и с оглед Решенията от 24.02.2022 г. на СЕС
по дело С-262/2020 и от 04.05.2023 г. по съединени дела С-529/21 - С-536/2021 и С732/2021 -
С-738/2021, постановени по отправени съответно от PC Луковит и от PC Кула
преюдициални запитвания по аналогични спорове, е отправено преюдициално запитване по
в.гр.д № 193/2023 г. По това преюдициално запитване било образувано дело С-435/2023 на
СЕС. Посочва, какъв отговор е дал Съдът на Европейския съюз с определение от 29.07.2024
г. Счита, че исковата претенция е неоснователна.По отношение на иска с правно основание
чл.86 ЗЗД, счита същия за неоснователен, поради неоснователност на главния иск влече като
правна последица и неоснователността на акцесорната претенция за мораторни лихви. Иска
се от съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани. Претендира заплащане на разноски - юрисконсултско
възнаграждение.
Така предявените в условията на кумулативно обективно съединяване искове
намират правното си основание в разпоредбата на чл.178 ал.1 т.3 вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР и
чл.86 ЗЗД.
СЪДЪТ, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани
с въззивната жалба, възраженията на въззиваемата страна и всички събрани по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна:
Между страните не е спорно, че през исковия период от 11.03.2022г до 11.03.2025г,
4
а и към настоящия момент ищецът полага труд по служебно правоотношение при ответника
като заема длъжността“ старши полицай“ участък Б., към РУ-П.,като този релевантен факт е
и доказателствено обезпечен с приетото по делото удостоверение рег. №312р-
30318/03.12.2024г., издадено от сектор“ЧРПО“ при ОД на МВР-П.,както и че е работил на
смени/ дневни от 07: 00 часа до 19:00 часа и нощни от 19:00 часа до 07:00 часа на следващия
ден/, всяка от които е с продължителност 12 часа , съгласно изготвени и утвърдени от
началника на РУ- П. месечни графици при сумарно отчитане на работното време ,които
графици се съдържат в досието на ищеца, прието като доказателство по делото.
Според заключението на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като
компетентно и обосновано изготвено и неоспорено от страните по делото, за исковия период
11.03.2022г до 11.03.2025г. разликата между положените часове нощен труд , приравнени
към дневен труд с коефициент 1.143 е в размер на 396 часа. През процесния период не е
извършено приравняване на положения от ищеца нощен труд към дневен.Получените 396
часа труд разлика между отработените часове нощен труд и получените часове сред
приравняването с коефициент 1. 143 не са заплатени на ищеца. Общият сбор на изчисленото
възнаграждение за 396 часа разлика между отработените часове нощен труд и получените
часове след приравняването им с коефициент 1.143 за исковия период е в размер на
5045.24лв. Според вещото лице сумата за обезщетение за забава върху главницата, изчислена
от падежа на всеки от тримесечните периоди - първо число на месеца, следващ изтичането
на сумарния тримесечен период до датата на завеждане на исковата молба е в общ размер от
910.51 лв.
Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
За да бъде уважен иск за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение на
служител за положен от него извънреден труд, следва да бъде установено, че ищецът е бил
на служба за посочения период и че действително е положил труд, който се счита за
извънреден и че същият не му е бил заплатен.
По първата предпоставка няма спор и от доказателствата по делото се установи, че
през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение, заемайки посочената
длъжност, като е работил на 12-часови смени, от което следва, че попада в категорията
субекти по служебно правоотношение, за които са приложими изключително нормите на
ЗМВР, доколкото в този закон не е предвидено друго. Цитираният нормативен акт е
специален по отношение на ЗДСл, тъй като в него е уреден статутът на държавните
служители, полагащи труд по служебно правоотношение в системата на МВР - арг. от чл.
142, ал. 2 от ЗМВР.
Твърденията на ищеца са, че при даване на 12-часови смени фактически е полагал
труд над нормативно установената продължителност на служебното време, който не бил
компенсиран. Затова спорният въпрос е материално-правен. Същият се концентрира върху
това доколко положените от ищеца часове нощен труд надвишават нормативно
определените такива, от което следвало да бъдат преизчислени в часове дневен такъв чрез
умножаване с коефициент 1,143. Казано с други думи, следва ли резултатът от
преизчислението да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и заплати като такъв с
допълнително възнаграждение, на осн.чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР.
За процесния период 11.03.2022 до 11.03.2025 г. са приложими нормите на ЗМВР
/обн. ДВ бр.60/7.07.2020г ./, т.е. при действието редакцията на чл.187 ал.1 ЗМВР според
която нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е
8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е
трудът, който се полага между 22,00 и 6,00 ч.Според чл. 187 ал.2 за държавните служители,
които изпълняват служебните си задължения при специфични условия и рискове за живота и
здравето, се установява намалено работно време. Според чл. 187 ал.3 ЗМВР работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-часова
смяна е по изключение, а според чл. 187 ал.4 ЗМВР при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност
на работното време през нощта по ал. 1.
В тежест на ищеца е установяването на положения труд извън нормативно
определеното служебно време, а за ответната страна - че ищецът е бил компенсиран с
5
дължимата почивка, респ.с допълнително възнаграждение.
По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния
период ищецът е полагал труд през нощта /22.00 - 06.00 часа/, съгласно графици, а
отработеното работно време се е изчислявало сумирано.
Според нормата на чл.187 ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните
работи. Поради спецификата на дейността е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. От това следва, че в интервала от 22 ч. до 6 ч. полаганият труд се
квалифицира като нощен и същият е с продължителност 8 часа.
Разпоредбите на чл.187 ЗМВР се явяват специални спрямо общите правила,
установени с КТ, което изключва прилагането на по-стария общ закон - КТ, а още повече на
по-ниски по ранг нормативни разпоредби, съдържащи се в наредби, правилници и пр.
Казано с други думи, специалният закон въвежда еднаква продължителност на работното
време на служителите в МВР през деня и през нощта – по 8 часа за разлика от работното
време за работниците и служителите по трудови правоотношения, установени по КТ. В
последния, съгл.чл.140 ал.1, е предвидено, че нормалната продължителност на 16
седмичното работно време при 5-дневна работна седмица, през нощта е 35 часа.
Изложеното е в съответствие и със задължителното тълкуване, дадено с Решението
от 24.02.2022г на Съда на ЕС по дело № С-262/20, в т.1 от диспозитива на което е даден
отговор на поставените два въпроса от преюдициалното запитване – първи и трети, а
именно: 1) Ефективната защита по чл.12 б.„а" от Директива 2003/88/ЕО изисква ли
нормалната продължителност на нощния труд на полицаи и пожарникари да е по-кратка от
установената нормална продължителност на труда през деня? и 3) Ефективното постигане на
целта по §8 от Преамбюла на Директива 2003/88/ЕО — да се ограничи продължителността
на нощния труд, изисква ли националната правна уредба изрично да посочи каква е
нормалната продължителност на нощния труд, включително на заетите в публичния сектор.
Крайният извод е посочен в т.55 от мотивите и възпоризведен в т.1 от диспозитива : “Чл.8 и
чл.12 б.“а“ от Директива 2003/88 трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема
национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния
труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от
предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. При всички случаи в
полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки,
които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. В
т.50 от мотивите е изложено, че Директива 2003/88 не налага да се приемат мерки, с които да
се установи разлика между нормалната продължителност на нощния труд и нормалната
продължителност на труда през деня. Следователно, Директивата не налага да се приема
особена норма, която специфично да урежда нормалната и пределна продължителност на
нощния труд, при условие че тази продължителност е ограничена в съответствие с
изискванията, произтичащи от чл.8 от Директивата /т.е. да не е повече от 8 часа/. Затова
държавите-членки е необходимо да следят за гарантиране спазване принципите за защита
безопасността и здравето на работниците, полагащи нощен труд, като прилагат други мерки
под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на този вид труд /т.51/.
Това налага извод, че нормата на чл.187 ЗМВР от вътрешното ни законодателство,е
синхронизирана с установените международни норми, според които въведеното ограничение
е нощният труд да не бъде повече от 8 часа. Ето защо следва да се приеме, че полаганият от
държавните служители според специалния закон /ЗМВР/ нощен труд е с продължителност от
8 часа.
В т.2 от диспозитива на Решението на СЕС е даден отговор по втория от
преюдициалните въпроси: „Принципът на равенство, залегнал в чл.20 и чл.31 от Хартата
изисква ли определената в националното право нормална продължителност на нощния труд
7 часа за работници в частния сектор, да се прилага и за работници в публичния сектор,
вкл.за полицаи и пожарникари“: „Членове 20 и 31 от Хартата на основните права на
Европейския съюз /ХОПЕС/ трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в
6
законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем
часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор,
включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава
на обективен и разумен критерий, т.е. свързана е с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съразмерна на тази цел.
В тази връзка различното третиране на работниците в частния и публичния
сектори /в случая полицаите и пожарникари/ е свързано с допустимата от закона цел,
изведена в чл.2 от ЗМВР : “Дейността на МВР е насочена към защита на правата и
свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната
сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението“,
която дейност се осъществява въз основа на изброените в чл.3 принципи, сред които са тези
по т.1 - спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които
Република България е страна и т.7 - защита на служителите при и по повод изпълнението на
служебните им задължения. Възложените на МВР функции кореспондират на нормата по
чл.105 ал.2 от Конституцията, овластяваща изпълнителната власт да осигурява обществения
ред и националната сигурност на гражданите и Държавата. Допуснатата разлика е
съразмерна и на целта на закона доколкото за служителите на МВР в специалния закон са
предвидени множество други социални облаги, уредени в Раздел VI „Възнаграждения,
материално и социално осигуряване на служителите на МВР“ и в Раздел VII „Работно време
и отпуски“.
На следващо място необходимо е да се прави разграничение между нощен и
извънреден труд. Нощен, както се посочи по-горе, е трудът, полаган през нощта между 22.00
и 6.00ч. Извънреден е трудът, който е бил реално положен от служителя по разпореждане
или без такова, но със знанието и без противопоставянето на работодателя и който труд
попада извън установенотоза служителя работно време по график. Нормата на чл.187 ал.8
ЗМВР /в редакцията бр. 60/ 2020 г. / лимитира извънредния труд, който не може да
надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно, а разпоредбата на ал.7 указва
как следва да бъде възмезден положеният от служителя извънреден труд.
Правото на изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд е
регламентирано в чл.179 ал.1 ЗМВР. В ал.2 на същия член е посочено, че размерът на
допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със Заповед на Министъра на
вътрешните работи, докато размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден труд
е определено още в самия закон - за служителите, работещи на смени, се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд в размер на 50% увеличение върху основното месечно
възнаграждение /чл.187 ал.7 ЗМВР/. Следователно, допълнителните възнаграждения за двата
вида труд се изплащат по различен ред и размерът им е регламентиран в различни
нормативни актове.
В нормата на чл.187 ал.10 ЗМВР изрично е предвидена делегация на М- ра на
вътрешните работи да определи реда за разпределянето на работното време, за неговото
отчитане и за компенсирането на работата на държавните служители извън установеното
редовно работно време .
Така на осн.чл.187 ал.9 ЗМВР са приети във времето няколко Наредби, като
последно е приета Наредба №8121з-922 от 22.07.2022г, която е приложимата подзаконова
нормативна база за процесния период. В тази наредба липсва изрично правило, аналогично
на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з- 407/11.08.2014 г., съгласно което при сумирано отчитане
на отработеното време, общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за
отчетния период се умножава по 1,143, като полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-
592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з- 776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време
между 22.00 ч. и 06.00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят,
сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове, т.е. липсва специално
правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в
дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните
служители в МВР. В Наредба №8121з-908/02.08.2018г. и Наредба №8121з-1059/26.09.2019г.
се съдържа разпоредба с идентично съдържание / чл.9/, според която за всеки отработен
нощен час или за част от него от 22:00 до 6:00часа на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд.В нито една от двете наредби няма предвидена
възможност за преобразуване на положения нощен труд в дневен такъв при полагане на труд
7
на смени и сумирано изчисляване на работното време.
Т.е. -при преглед на подзаконовата нормативна база единствено в Наредба № 8121з-
407/11.08.2014 г. е регламентирано , че положеният труд в периода от 22:00 ч. до 06:00 ч. при
сумирано отчитане на работното време общият брой на тези часове за целия отчетен период
се умножава по 1,143 и полученото число се сумира с общия брой отработени часове за
отчетния период.
В допълнение може да се посочи и това, че коефициентът 1,143 е определен в
Писмо изх.№ 94-НН-198/29.08.2011г на МТСП, което се явява задължително предписание за
всички работодатели по трудови правоотношения. Същото е издадено в качеството му на
орган, осъществяващ контрола по спазването на трудовото законодателство „когато
нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа /чл.136 ал.3 КТ/ и
нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа /чл.140 ал.1 КТ/,
съотношението е 8ч/7ч, т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е
равен на 1,143. Целта на този коефициент е да определи така възнаграждението на
работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово
възнаграждение като за 8 часа. Следователно, превръщането на нощните часове в дневни,
съгласно НСОРЗ, е установено с цел увеличаване заплащането на нощния труд /за да не бъде
ощетен работникът, работил през нощта, и да получи по-малко ТВ от този, който е работил
през деня/, а не е с цел заплащане на извънреден труд по смисъла на чл.143 ал.1 КТ. Да се
мисли противното /като се преизчисляват часовете нощен труд с коефициент 1,143 и
получените допълнителни часове да се заплащат като извънреден труд/ би довело до
поставяне в по- неблагоприятно положение работещите по трудови правоотношения спрямо
служителите по служебни правоотношения, регламентирани от ЗМВР, които два вида
правоотношения са установени в закона, както се посочи по-горе.
От изложеното следва, че ако положеният от ищеца труд през нощта, в интеравала от
22 ч до 6 ч, е бил в рамките на установените в чл.187 ал.1 ЗМВР време от 8 часа, то той няма
характера на извънреден и затова се заплаща като нощен по определената в Заповедта на
Министъра на вътрешните работи тарифна ставка.
В обобщение следва, че липсва нормативна празнота, която да налага субсидиарното
приложение на КТ, а още по-малко на подзаконовите нормативни актове, приети въз основа
на КТ, и по-конкретно нормата на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, приета с ПМС № 4/17.01.2007 за преобразуването на часовете нощен труд
/НСОРЗ/ с коефицент 1,143. Нормата е неприложима за служебните правоотношения по
ЗМВР, тъй като според по-новия и специален закон, какъвто е ЗМВР, нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време за лицата, работещи в МВР по
служебно правоотношение,какъвто е и ищецът, е еднаква - 8 часа. В този смисъл са и
задължителните указания, дадени с ТР на ОСГК на ВКС № 1/15.03.2023го по тълк.д.
№1/2020г, съобразно които „при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от
служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на
Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в
частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат
разпоредбите на специалния Закон за МВР и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове. Според ВКС при разработването и приемането на ЗМВР законодателят е
имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на
гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагане на нощен труд от
служителите на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми -
допълнително възнаграждение за прослужено време - чл.178, ал.1т.1 от ЗМВР, по-голям
основен платен годишен отпуск/ чл.189, ал.1 от ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на
служебно правоотношение / чл.234, ал. 1 от ЗМВР/, по-благоприятен режим на заплащане на
извънреден труд/ чл.187, ал.5 и ал.6 от ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на
осигурителни вноски и по- благоприятни условия за придобиване на пенсия / чл.69, ал.2 от
КСО/, пенсиониране при първа категория труд/ чл.69 от КСО/ и др. Посочено е, че при
отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са
приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата и следва да се прилагат разпоредбите на специалния
Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове.
В този смисъл не може да се говори за твърдяната от ищеца неравнопоставеност на
8
служителите на МВР със служители работещи в други сфери на обществените ни
отношения.
Поради това следва да се приеме, че ищецът през процесния период е работил на 12-
часови смени по утвърдени графици за дежурства. Отработеното време се отчита в часове,
което се сравнява с нормата за съответния месец, получена при умножаването на броя на
работните дни за месеца по 8. Когато отработените часове не превишават месечната норма,
на ищеца се заплаща само допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25лв
за всеки час нощен труд. Само в случай, че е отработил в повече от нормата, тогава часовете
в повече следва да бъдат компенсирани с възнаграждение за извънреден труд.
По делото не се спори и се установява, че на ищеца са били заплатени всичките
часове нощен труд, остойностени по съответната тарифна ставка. Не се установява да е
положил реално часове труд над установената норма за процесния период, което да дава
основание същите да бъдат възмездени като извънреден труд.
Следва да се посочи и това, че още в обстоятелствената част на исковата си
молба ищецът дори не твърди да е полагал реално извънреден труд над установения в ЗМВР
норматив, а претендира само преизчисляване на положения нощен труд, попадащ в рамките
на 12-часовите му дежурства по график.
По спорните правни въпроси , районният съд е постановил съдебен акт , който е
изцяло в съответствие, както с ТР на ВКС , така и с практиката на СЕС и с формираната
вече многобройна и непротиворечива практика на ВКС.
Всичко изложено налага извода за неоснователност на иска, тъй като не се
установи ищецът да е работил реално извън установеното за него работно време по график,
т.е. да е полагал труд над установения норматив, който извънреден труд също е лимитиран,
съгл.чл.189 ал.7 ЗМВР.Неоснователността на главния иск обуславя неоснователност и на
акцесорния такъв.
Достигането до правни изводи, еднакви с тези на ПзРС, налага потвърждаването
на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
С оглед отхвърляне на жалбата като неоснователна, на ищеца – жалбоподател не
се дължат разноски, а ответникът не е претендирал такива.
Воден от горното, СЪДЪТ :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ПзРС № 906/16.07.2025 г. постановено по гр.д. №
1002/2025 г. по описа на съдия съд.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 1- месечен с от
съобщаването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9