№ 25346
гр. София, 19.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20231110120280 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
В срока по чл. 248, ал.1 от ГПК е постъпила молба вх. № 95726/22.03.2024г., подадена от
пълномощникът на ответника – адв. С. С. за допълване на решение № 3518/27.02.2024г. в
частта за разноските.
Молбата е администрирана като препис от нея е изпратен за отговор на ищеца, който е
взел становище с отговор вх. № 164590/21.05.2024г. Счита, че не следва да заплаща
адвокатския хонорар на пълномощника на ответника, тъй като е освободен от заплащане на
държавна такса и разноски.
Разгледана по същество молбата по чл. 248, ал.1 от ГПК е основателна, но за сума в по –
нисък размер, поради следното:
С решение № 3518/27.02.2024г. съдът се е произнесъл по предявените от Г. О. З. искове
като ги е отхвърлил като неоснователни. В хода на делото пълномощникът на ответника –
адв. С. е поискала присъждане на сторените от тази страна съдебни и деловодни разноски, а
именно адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. Представя доказателство за
плащането им – фактура № 1112 от 05.06.2023г. Адвокат С. е упълномощена от ответникът
ЧСИ Б. да го представлява по делото, участвала е в него, представила е списък на
разноските.
Съдът следва да се произнесе по искането за присъждане на разноски в полза на ответната
страна и да присъди такива, тъй като съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът също има
право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно на отхвърлената част
от иска. В разглежданият казус исковете на ищеца са отхвърлени в цялост, но вместо
претендираното минимално по размер адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв.
следва да присъди по – ниска сума, в размер на 200 лв. От една страна, съдът не е обвързан
от предвиденото в НМРАВ по отношение на адвокатското възнаграждение, като в тази
насока е Решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела C-427/16 и C-428/16, от друга
1
страна, взе предвид недоброто материално и финансово положение на ищеца, което е дало
основание също така да го освободи от заплащане на държавна такса и разноски в
производството по делото, на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК. Това освобождаване, обаче, е във
връзка с възможността без да е финансово притеснен да осъществи права и законни
интереси по делото, чрез ангажиране на доказателства, за който счита, че подкрепят
предявените искове. Това освобождаване на се отнася до разноските, които следва да понесе
по чл. 78, ал. 3 от ГПК при отхвърляне на исковете му. Относно възможността съдът да
определи възнаграждение под установения минимум в НМРАВ, съдът взе предвид и
решение № 3091/22.05.2024г. по възз.гр.д. № 7419/2023г. на СГС, и решение №
5776/13.11.2023г. по гр.д. № 3947/2022г. на СГС.
Воден от горното и на осн. чл. 248, ал.3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА решение № 3518 от 27.02.2024 г., постановено по гр. д. № 20280/2023г. по
описа на СРС, I ГО, 30 състав, със следното:
ОСЪЖДА Г. О. З., с ЕГН **********, с адрес: /населено място/ да плати на ЧСИ М. Б. с
рег. № 838 на КЧСИ, с адрес: /населено място/ сторени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лв. като искането за разноски над тази сума до сумата от
480 лв. отхвърля като неоснователно.
Определението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2