Р Е Ш Е Н И Е
Номер………. 14.02.2020 година Град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 14.01. 2020 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА
ТАНЕВА
Секретар: СТОЙКА ИВАНОВА
като
разгледа докладваното от съдията ТАНЕВА
в.т.д. № 1396 по
описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е
решение № 1184/04.09.2019 г., постановено по гр. д.
№ 2536/2019 г. по описа на Районен съд –
С.З. в частта, с която е осъден „Е.”
ЕАД, ЕИК ***, гр.П., р-н ***, представлявано от ***, да заплати на „В.“ ЕООД,
гр.С.З., ул. ***, ЕИК ***, представлявано от управителя ***, съдебен адрес ***,офис
2,сумата 1412,37лева/хиляда четиристотин и дванадесет лева и 37стотинки/,
представляваща платена без основание цена за достъп до разпределителната мрежа
за обект Помпена станция „К.“, ИТ № 2939033 за периода
01.12.2015г.–31.12.2015г. по фактура № **********/31.12.2015г., ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда – 14.05.2019г.
до окончателното заплащане сумата, както и сумата 746,81лева/седемстотин
четиридесет и шест лева и 81стотинки/, представляваща частта от направените по
делото разноски, по банкова сметка *** „Б.” ЕАД, сочена в исковата молба – BG
96 STSA 93 0000 2002601.
Въззивникът “Е.” ЕАД - П.
излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, като излага
подробни съображения. Моли съда, да отмени решението в обжалваната му част и да
отхвърли предявеният иск като неоснователен. Претендира разноски. Направено е
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В законоустановения срок е постъпил отговор от „В.”
ЕООД, с който оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Моли, да бъде
потвърдено решението в обжалваната му част. Претендира разноски.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като
обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за
установено следното:
По делото не се спори, че ищецът е потребител на
електрическа енергия, като по представената и приета като доказателство фактура
за периода /платени в цялост от ищеца/ на ищеца е начислена сума за пренос на
ел.енергия – по фактура № **********/31.12.2015г. – 1899,17лева, видно от
детайлната разбивка по фактурата.
Между страните е водена кореспонденция във връзка с
идентифициране на обекти на потребители, присъединени със собствени
електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се осъществява в
подстанциите – писмо изх.№ 6053-30/24.09.2008г., на Е. България Е.АД, писмо
изх.№ 1784/ 23.10.2008г. на В.” ЕООД –С.З., писмо изх.№ 2013/ 05.12.2008г. на В.”
ЕООД –С.З., писмо изх.№ 01/ 09.01.2009г. на Е. ЕАД. Ищецът е завел писмо с
искане за отпадане на такса пренос по ел. разпределителната мрежа изх.№
9946/26.11.2014г., на което е отговорен с писмо от 08.12.2014г., с указания как
да се процедира за смяна на меренето, което е заведено на 13.12.2014г. и на
29.12.2014г. им е отговорено, че собствеността е на Община Т., а не на „В и К”
ЕООД. С последващо писмо от 12.01.2015г. са им
изискани копия от актуален счетоводен запис за ДМА на енергийния обект –
трафопост, на което ВиК отговорило с писмо от
21.01.2015г., като получили в отговор разяснително писмо от 30.01.2015г., като
на 19.11.2015г. и на 14.01.2016г. са извършени демонтажи на електромери за
смяна на меренето от ниво ниско напрежение на ниво средно напрежение – за това
са съставени констативни протоколи за техническа проверка и подмяна на
средствата за търговско измерване.
За изясняване обстоятелствата по делото са ангажирани
свидетелски показания, които решаващият съд е кредитирал с доверие, тъй като
кореспондирали с останалите по делото
доказателства, от които се установявала собствеността на ищеца върху
съоръженията - Заповед № 135/ 12.12.1995г. на Община Т.,
Акт за приемане на основни средства, инвентаризационен опис, акт образец 16,
писмо вх.№ 257/30.08.1995г., придружаващо акт образец 16 и Разрешение за
ползване № 261 от 03.08.1995г., както и с по-горе цитираните писма.
Според свидетеля А.Р.О., служител на ищеца от
двадесет и пет години, от четири години същият е ръководител на Отдел „Енерго-механичен”. Запознат бил с въпросния казус между „В.”
гр.С.З. и „Е.” ЕАД гр.П.. През 2008г. получили писмо от „Е.” ЕАД гр.П. за
идентификация на обекти захранвани със собствени електропроводи, във връзка с
него подали документите, които успяли да открият в
архива на дружеството. За конкретния обект предоставили обр.
Акт 16 на комисия за приемане на въпросния електропровод и трансформаторни
постове към него, акт на Община Т., с който им се предоставило правото на
ползване и експлоатация на съоръженията, извлечение от счетоводните книги на
дружеството, че тези активи се съдържат в дружеството, както и актуална скица
на електропровода. Било им отговорено, че с тези документи не могат да
удостоверят собственост върху съоръженията. През 2014г. получили писмо от „Е.”
ЕАД гр.П., в което ги молили за съдействие във връзка с Европейски проект, в
което писмо се казваше, че конкретния електропровод е собственост на „В.” гр.С.З..
През всичките тези години поддръжката и експлоатацията са били за сметка на „В.”
гр.С.З.. „Е.” ЕАД гр.П. не са правили разход по поддръжката на електропровода.
За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена
и изслушана съдебно-техническа експертиза. От констатациите на вещото лице при
отговорите на поставените му въпроси се установява, че през периода
01.12.2015г.–31.12.2015г. измерването на потребената
от ищеца ел.енергия по процесните фактури за обект помпена станция „К.” ИТ №
2939033 се е извършвало на ниво ниско напрежение в ЗРУ /Закрито разпределително
устройство/ 20кV/400V в помпена станция „К.” собственост на ищеца. Измерването
се е извършвало посредством измервателна група в състав: средство за търговско
измерване – статичен трифазен тройнотарифен
електромер тим ЕМИ LZQJ, ф. номер№ 3368218, 5А/400V, клас на точност 1, знак за
извършена метрологична проверка М 13/045 02, срок за извършване на последваща проверка 2017г.
– токови трансформатори – 3 броя , тип GANZ клас на точност 1, 600/5А, К
120, ф.№ 852904, ф.№ 841404 и ф.№ 848104 – модем за дистанционен отчет марка
Gorlitz ф.№ *********, поставен в метално електромерно
табло тип ТЕПО.
Съгласно чл.120, ал.1 от ЗЕ и чл.27 от ОУ на Е.,
действали през процесния период, средствата за търговско измерване СТИ,
собственост на оператора на електрозапределителната
мрежа се разполагат до или на границата на имота на потребителя/ищеца/. При
собственост на ищеца върху електропровод „В.” 20кV, изходящ от подстанция „Т.”,
границата на собствеността му са изводите на електропровод „В.” в ЗРУ на
подстанция „Т.” на ниво средно напрежение. При надлежно уведомяване на
ответника за собствеността на ищеца върху електропровод „В.” през процесния
период, той е трябвало да монтира в подходящо ел.табло измервателна група на
средно напрежение, включваща токови и напреженови
трансформатори за средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за
дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20кV на електропровод „В.” в
подстанция ”Т.” чрез одобряване на отделно поле „мерене” или в съществуваща
килия.
Тъй като измервателната група е следвало да бъде
поставена на ниво средно напрежение 20кV в ЗРУ на подстанция „Т.” ищецът не
дължи заплащане на пренос на ел.енергия по ел.разпределителната мрежа средно
напрежение 20кV/електропровод „В.”/ до обект помпена станция „К.” ИТ № 2939033
за съответния период. Заплащането за пренос на ел.енергия през
електроразпределителната мрежа има за цел да компенсира
електроразпределителното предприятие за загубите на ел.енергия по този мрежа и
за дейностите по поддръжката и ремонтите й. Поддръжката и ремонтите са за
сметка на собственика/ищцовото дружество/, като той следва да заплаща загубите
на ел.енергия по нея чрез показанията на измервателната група, монтирана в
началото й. Тогава електроразпределителното и електроснабдителното предприятие
нямат разходи по нея, в конкретния случай не би имало разходи по електропровод
„В.” и нямат основание да калкулират на ищеца цена за пренос на ел.енергия на
ниво средно напрежение през електропровод „В.”.
Дори и измервателната група да е монтирана на страна
ниско напрежение в ЗРУ на помпена станция „К.” /както е в конкретния случай
през процесния период/, то ответникът няма основание да калкулира на ищеца цена
за пренос през електроразпределителната мрежа ниско напрежение в месечните
фактури за потребена ел.енергия, защото в помпена
станция „К.” и/или след нея няма електроразпределителна мрежа ниско напрежение.
Дори и да има такава, тя не е собственост на ответника, той няма разходи по поддръжката
и ремонта й, а загубите на ел.енергия по нея/или в ел.съоръженията на помпена
станция „К.”/ се заплащат от ищеца чрез показанията на измервателната група,
монтирана в ЗРУ„К.” на страна ниско напрежение.
По веригата на електрозахранване от подстанция „Т.”
110/20 кV, собственост на ЕСО към НЕК, през
електропровод „В.” 20кV, собственост на В.”ЕООД – С.З., до помпена станция „К.”,
собственост на В.”ЕООД – С.З., Е. „Е.”ЕАД и Е.”Е.Юг”
ЕАД нямат никаква собственост. В конкретния случай Е. „Е.”ЕАД се явява
доставчик на електроенергия на ишеца без никакви
ангажименти, свързани с пренос на тази доставена ел.енергия по
електроразпределителната мрежа средно и ниско напрежение, с изключение на
задължението да монтира подходящи измервателни групи на границата на собствеността на ищеца. При
собственост на ищеца върху електропровод „В.” 20 кV,
изходящ от подстанция „Т.”, той не дължи цена за пренос на ел.енергия пред този
електропровод до ПС” К.” нито при монтирана измервателна група на страна ниско
напрежение в ПС” К.”, нито при монтирана измервателна група на страна ниско
напрежение в ПС” К.”, нито при монтирана измервателна група на страна средно
напрежение в подстанция „Т.”. Е. ЕР няма собственост по цялата верига на Е. на
процесния обект и не може да претендира за такса пренос по
електроразпределителната мрежа до обекта.
За изясняване
на обстоятелствата по делото е назначена и изслушана и съдебно-икономическа
експертиза. Според заключението на същата, стойността на таксата пренос по
ел.разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение Помпена станция „К.” за
периода от 01.12.2015г. – 31.12.2015г. е 2547,25лева без ДДС. Ако се приеме, че
ищецът не дължи такса пренос по ел.разпределителната мрежа до обект на ниско
напрежение – Помпена станция „К.” за посочения период – платената недължимо
такса е в размер на 1899,17лева без ДДС, съответно 2279лева с ДДС. Разликата в
стойностите на отчетените в обект с ИТН 2939032 количества ел.енергия при
измерване на ниво средно и при измерване на ниво ниско напрежение за процесния
период бил в размер на 1412,37лева. Лихвата за забава за периода от извършеното
плащане – 07.01.2016г. до датата на подаване на исковата молба в съда –
14.05.2019г. е в размер на 452,21лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Отношенията между страните се регламентират от нормите
на Закона за
енергетиката, НАРЕДБА № 6 от 9.06.2004 г. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителните електрически мрежи (отм.)НАРЕДБА № 6 от 24.02.2014 г.
за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителните електрически мрежи,Правила за търговия с
ел.енергия /ДВ 66/26.07.2013 г./
Съгласно нормата на чл. 55, ал. 1, пр.
1 от ЗЗД полученото
без основание подлежи на връщане.Начална липса на основание е налице, когато е
получено нещо в следствие на нищожен акт. При условията на пълно и главно
доказване ищецът следва да установи, че е заплатил процесната сума,
представляваща разлика между платена от него такса ниско напрежение и такса
средно напрежение, каквото според него е дължима при положение, че собствения
му трафопост извършва преобразуването от СрН в НН.
Съгласно
решение № 75 от 25.03.2013 г. по гр.д. № 864/2012 г. І г.о. на ВКС, също
постановено по реда на чл. 290 ГПК, „границата на собственост върху
електрическите съоръжения“ по смисъла на чл. 120 ал.2 ЗЕ във вр. с чл. 127 ЗЕ и чл. 28 ал.1 от Наредба № 6/09.06.2004 г.
(отм.) за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия
към преносната и разпределителната електрическа мрежа визира границата между
електрическите съоръжения, собственост на разпределителното предприятие и тези,
собственост на потребител на електрическа енергия.
Към
момента на изграждането си процесният трафопост е бил свързан към страна ниско
напрежение, като към същия момент е липсвала нормативна уредба, която да
определя задължителни места на измерване на доставяната електрическа енергия.
Впоследствие
съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия/ 2007 и
Съгласно
разпоредбата на чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. (отм.) за присъединяване
на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителната мрежа, границата на собственост между електрическите
съоръжения на преносното предприятие и тези на потребителя се определя от
начина на присъединяване и от вида на съоръженията за присъединяване. Съгласно
чл. 29, ал.1, т.1 от Наредбата границата на собствеността следва да се определя
от мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата. Така в
хипотезата на присъединяване на потребител чрез собствен електропровод от
значение за определяне на мястото на търговско измерване е единствено границата
на собственост на електрическите съоръжения.
В
настоящия случай от заключението на съдебно – техническата експертиза се
установява, че граница на собствеността са изводите на електропровод „В.“ в ЗРУ
на подстанция „Т.“ на ниво средно напрежение. Ответникът е трябвало да монтира
в подходящо ел. табло измервателна група на средно напрежение, включваща токови
и напреженови трансформатори за средно напрежение,
средство за търговско измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите
средно напрежение 20 kV на електропровод „В." в
подстанция „Т." чрез обособяване на отделно поле „мерене" или в
съществуваща килия. Поради това въззивният съд приема, че в случая СТИ,
отчитащо в частта ниско напрежение е било неправилно разположено. Следователно
количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от
нормативно установените, не може да обуслови начисляване на цена за пренос. При
това положение съдът намира, че извършеното от разпределителното дружество
измерване е неправомерно, несъобразено с Наредба 6/09.06.2004 г., и поради това
и ищецът не е имал задължение да заплаща начислената му от ответното дружество
цена за пренос през разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение и остойностеното количество ел. енергия по цени за ниско
напрежение. С начисляване цена за "достъп ниско напрежение и пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа" в приложените
фактури, на практика ответникът е получил нещо без основание и се е обогатил за
сметка обедняването на дружеството. „Е.” ЕАД е формирал дължимата от „В.” ЕООД
цена за консумираната от него ел. енергия въз основа на параметри на
напрежение, което не отговаря на установеното от закона. Поради това и с оглед
неоспореното заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза
разликата между заплатената цена за пренос на ниско напрежение и действително
дължимата цена за пренос на средно напрежение за процесния период, се явява
платена без основание.
Въззивникът
следва да заплати на въззиваемия разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 360 лева с ДДС, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство.
Водим от горното,съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1184/04.09.2019 г.,
постановено по гр. д.
№ 2536/2019 г. по описа на Районен съд –
С.З. в обжалваната му част.
ОСЪЖДА „Е.”
ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. П., ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „В.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. *** сумата от 360 лева с ДДС, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред
настоящата инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.