№ 303
гр. В., 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско дело
№ 20243110106776 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявен от Н. Н. С., ЕГН **********,
Д. Д. Л., ЕГН ********** и К. И. С., ЕГН ********** срещу "Б. ДСК" АД, ЕИК *********,
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 вр. чл 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищците не дължат
претендираните от ответника суми: главница по Договор за кредит от 22.04.2005г. в размер
на 22 331.89 лева, договорна лихва за периода от 15.02.2011г. до 28.12.2011г. в размер на
1023.90 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК в съда 28.12.2011г. до
окончателното изплащане на задължението, за които вземания в полза на ответника е
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. 21415/2011 г. по описа на ВРС и е образувано
изпълнително дело № 479/2012 г. по описа на ЧСИ И.С. с район на действие ОСВ.
Ищците основават исковата си претенция на следните фактически твърдения: по
ч.гр.д. № 21415/2011 г. на ВРС, в полза на ответника срещу ищците е издаден изпълнителен
лист за сумите предмет на настоящото производство. Въз основа на изпълнителния лист, на
19.05.2012г. е образувано изпълнително производство № 479/2012 г. по описа на ЧСИ И.С. с
район на действие ОСВ. Сочат, че на 11.02.2014г. ОТП Ф.Б. ЕАД е подало молба за
конституиране като взискател по изп. дело по силата на договор за цесия от 26.09.2013г..
ОТП Ф.Б. ЕАД е заличено като търговец на 25.05.2023г. от ТР, като негов правоприемник е
ответникът "Б. ДСК" АД. На 27.02.2018г. ЧСИ е прекратил изп. производство с
постановление, на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. От ответника не са извършвани валидни
действия, обуславящи прекъсване на давността след прекратяване на изп. дело. Навеждат
доводи, че възможността на ответника да събере принудително вземанията си е погасена по
давност. Ето защо обективират искане за постановяване на положително решение по
делото.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника. Оспорва да е подавал данни
към ЦКР за задължения на ищците. Оспорва иска като недопустим. Счита за недопустимо
производството, тъй като към момента не е налице висящо изпълнително производство и за
ищците липсва правен интерес от предявяване на иска. В условията на евентуалност
признава иска, като счита същия за основателен, тъй като възможността за принудително
изпълнение на вземането е погасена по давност. Твърди, че след получаване на
постановлението за прекратяване на изп. дело не е предприел действия за принудително
събиране на вземанията по изпълнителния лист. Моли поради изложените съображения за
1
прекратяване на производството, а в условията на евентуалност за приложение на чл.78, ал.2
ГПК.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
С оглед съвпадащите насрещни твърдения, съдът приема за безспорен и ненуждаещ
се от доказване факта, че по заявление подадено от Б. ДСК ЕАД, е инициирано ч.гр.д. №
21415/2011г. по описа на ВРС за издаване на заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист в
полза на заявителя. Издадена е Заповед по чл.417 ГПК № 13059/29.12.2011 год. и
изпълнителен лист срещу Н. Н. С., Д. Д. Л. и К. И. С., който обективира задължението им в
полза на Б. ДСК ЕАД за следните суми: главница по Договор за кредит от 22.04.2005г. в
размер на 22 331.89 лева, договорна лихва за периода от 15.02.2011г. до 28.12.2011г. в размер
на 2906.30 лева, наказателна лихва за периода от 17.06.2011г. до 28.12.2011г. в размер на
1223.96 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК в съда 28.12.2011г. до
окончателното изплащане на задължението.
По процесния изпълнителен лист на 19.05.2012г. е образувано изпълнително дело №
479/2012 г. по описа на ЧСИ И.С. с район на действие ОСВ. На ЧСИ са възложени действия
по чл.18 ЗЧСИ.
Връчени са покани за доброволно изпълнение на длъжниците.
На 27.05.2012г. е наложена възбрана върху ½ ид.ч. от недвижим имот на Д. Л.,
находящ се в с. Е..
На 31.05.2012г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на Д. Л.,
получавано в ТЕЦ В.. Запорното съобщение е получено от работодателя на 15.06.2012г..
На 11.02.2014г. е подадена молба от ОТП Ф.Б. ЕООД за конституиране като взискател
по силата на договор за цесия от 26.09.2013г.
С молба от 12.06.2014г. взискателят е поискал налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на К. С., получавано в Г.т.. Запорът е наложен на 13.06.2014г..
По делото са разпределени постъпили суми от запори на трудови възнаграждения в
периода 20.07.2012 г. - 15.09.2014 г.
Следващата молба от взискателя е подадена на 26.02.2018г., като е отправено искане
за налагане на запор върху банкови сметки на длъжниците.
На 27.02.2018г. съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното дело на основание
чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като е посочил, че последно изпълнително действие е от 15.10.2014г..
На 01.03.2018г. взискателят е уведомен от ЧСИ за прекратяване на изпълнителното
производство.
На 02.08.2018г. ЧСИ е вдигнал служебно наложената възбрана, на основание чл.433,
ал.3 ГПК.
С оглед така установените факти, съдът намира следното от правна страна:
Правният интерес от предявяване на настоящия иск се обосновава с твърденията за
изтекла погасителна давност, с оглед на което евентуално настъпилата перемпция е
относима при преценка валидността на последващите изпълнителни действия.
Длъжникът - ищец има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на
погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание, въз основа на което
е издаден изпълнителен лист и при прекратено изпълнително производство /на осн. чл.433,
ал.1, т.8 ГПК/. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който
той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на
ищеца да иска установяване, че вземането е погасено по давност. Това е така, защото само
давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител
длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете.
Перемпцията по чл.433, ал.1, т.8 ГПК не изключва принудителното изпълнение, защото
когато тя настъпи и кредиторът направи искане за нов способ за изпълнение, съдебният
изпълнител не може да откаже да изпълни поискания нов способ – той дължи подчинение на
представения и намиращия се у него изпълнителен лист. Единствената последица от
настъпилата перемпция е, че съдебният изпълнител ще образува новото искане в ново /като
номер/ изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по силата на закона /решение №
50041/10.05.2023 г. на ВКС, ТК, т.д. № 20 по описа за 2022 г.; решение № 60282/19.01.2022 г.
2
по гр.д. № 903/2021г. на ВКС, III г.о/. В определение № 513/24.11.2016г. по ч.гр.д. №
1660/2020 г. на ВКС, I т.о. е прието, че при заведен отрицателен установителен иск,
независимо от липсата на висящо изпълнително производство за събиране на вземането, към
момента на предявяването му, правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз
основа на съществуващия в полза на кредитора /бивш взискател/ изпълнителен титул, който
материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след
приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има
интерес да установи, с оглед упражняване на други свои имуществени или неимуществени
права, вкл. спрямо трети лица, които ищецът би могъл и следва да конкретизира. Дори
такива да не биха били заявени, достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
възможността за иницииране на ново изпълнително производство, независимо че и в хода на
същото би могъл да предяви иска си, доколкото в тази последна хипотеза и за препятстване
на изпълнителните действия следва да предприеме и обезпечаване на иска си, съответно да
поеме риска на евентуален отказ за обезпечаване, все действия обективно засягащи правната
му сфера. Правен интерес от предявяване на иска по чл.439 ГПК е налице, когато
съществува изпълнителен титул в полза на кредитора-ответник, въз основа на който
последният може да поиска образуване на изпълнително производство.
По изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск следва да
се приеме за процесуално допустим, поради което съдът дължи произнасяне по съществото
на спора.
Защитата в изпълнителния процес е средство за реакция срещу незаконосъобразните
действия по изпълнение, породени от нарушаване на материалноправните или
процесуалноправните изисквания за законност на изпълнителното производство.
Материалноправните изисквания за законност представляват условия за допустимост на
изпълнителното производство. Те обхващат съществуването на изпълняемото право в полза
на взискателя и принадлежността на обекта на изпълнение към имуществото на длъжника
по изпълнението. Защитата срещу материалната незаконосъобразност на изпълнителния
процес повдига спор относно даденото гражданско право, поради това тя се реализира по
исков ред. Предявен е иск срещу взискателя за установяване несъществуването на правото,
предмет на принудителното изпълнение, който се квалифицира по чл. 439 ГПК вр. с чл.124,
ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на длъжника по изпълнително дело
да оспори чрез иск изпълняемо право. Това право може да е установено с влязло в сила
решение или да е предмет на издаден изпълнителен лист. В последния случай длъжникът по
изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по заповед за изпълнение, като се
позова на факти /погасяване по давност, плащане, прихващане и др./, настъпили след
издаването му. Настоящият иск се основава на твърдения за факти, възникнали след издаване
на изпълнителния лист, което обуславя неговата допустимост съобразно предвидените в
чл.439 ГПК условия.
Съгласно мотивите към т. 10 на ТР № 2/26.VІ.2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело
№ 2/2013 г., „за разлика от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва
еднократно - в началото на процеса, при изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Взискателят е този, който чрез своите действия и активност следва да поддържа
висящността на изпълнителния процес - като заявява извършване на конкретни
изпълнителни действия, внася съответните такси и разноски за извършването им и иска
прилагане на нови изпълнителни способи“.
За да се извърши преценка дали процесните вземания са погасени по давност, следва
да се съобрази дали и кога е била прекъсната давността по отношение на тях.
Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Заповедта за изпълнение
замества съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването от длъжника
чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва
в общия исков процес. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е било подадено в
срок, какъвто е и разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице
изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е
установено със сила на пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че ако
длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл. 414, ал. 2 ГПК
преклузивен срок, заповедта за изпълнение влиза в сила, като се получава ефект, близък до
силата на пресъдено нещо, тъй като единствената възможност за оспорване на вземането са
3
основанията по иска с правно основание чл. 424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и
нови писмени доказателства. В този смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна
практика на ВКС – напр. Определение № 480/9.07.2013 г., постановено по ч. гр. д. №
2566/2013 г. по описа на ВКС, IV ГО. Извън иска по чл. 424 ГПК длъжникът не може да се
ползва от друга форма на искова защита, с която да оспорва самото вземане. Когато
длъжникът е бил лишен от възможността да оспори вземането, може да поиска от въззивния
съд отмяна на заповедта за изпълнение на основание чл. 423 ГПК. Този режим се различава
от регламентирания в ГПК (отм.) във връзка с издаването на изпълнителен лист въз основа
на несъдебно изпълнително основание, в който е предвидена възможност за предявяване на
искове – чл. 252 ГПК (отм.), чл. 254 ГПК (отм.), чл. 255 ГПК отм.), които не се преклудират
със специални срокове. В действащия ГПК с изтичането на преклузивния срок за подаване
на възражение против заповедта за изпълнение се получава крайният ефект именно на
окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането. Въпреки
съществуващите сходства между уредбата на несъдебните изпълнителни основания по ГПК
(отм.) и на заповедното производство, уредено в Глава XXXVII на действащия ГПК,
последното има съществени специфики, които правят недопустимо поставянето на знак за
равенство помежду им. Стабилитетът на заповедта за изпълнение произтича от това, че тя
влиза в законна сила, за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК
(отм.). Съгласно т. 14 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по
описа на ОСГТК, ВКС, новият ГПК урежда заповедното производство като част от
изпълнителния процес и поради това заявлението за издаване на заповед за изпълнение не
прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането,
но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, ако е бил
спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след
изтичането на срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, давността не се счита прекъсната със
заявлението. Неподаването на възражение от страна на длъжника създава презумпция, че
вземането е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на
нея се издава изпълнителен лист съгласно разпоредбата на чл. 416 ГПК.
По изложените съображения съдът намира, че нормата на чл. 117, ал. 2 ГПК следва да
намери приложение и по отношение на вземане, за което е налице постановена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, влязла в сила поради неподаването на възражение от страна на
длъжника в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК.
С оглед разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизането в сила на процесната
заповед за изпълнение и издаването на изпълнителния лист, е започнала да тече нова
петгодишна погасителна давност досежно спорните вземания.
В настоящия случай доколкото изпълнителното производство № 479/2012 г. по описа
на ЧСИ И.С. с район на действие ОСВ.е образувано при действието на ППВС №
3/18.11.1980г., именно задължителното тълкуване на чл. 116 ЗЗД, дадено с него е било
приложимо в отношенията между страните и съдебния изпълнител до последващата му
отмяна с тълкувателното решение от 26.06.2015г. С оглед даденото разрешение в цитираното
постановление погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение, а докато трае изпълнителното производство същата се спира. От
горното следва, че с подаването на молбата за образуване на изпълнително дело взискателят
е прекъснал теченето на давностния срок, като същият е спрян до постановяването на ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че
предходното постановление е изгубило действие, респективно от тази дата започва да тече
давност по материалното правоотношение. В този смисъл е постановеното по реда на чл.290
ГПК Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г., на ВКС, ГК, IV ГО, което се
възприема от настоящия състав. За заварените като висящи от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС,
ОСГТК производства по принудително изпълнение и спрямо осъществените по тях факти до
посочената дата следва да намери приложимост задължителното тълкуване, дадено с ППВС
№ 3/18.11.1980 г., според което през времетраенето на изпълнителното производство – от
датата на образуването му, до датата на приемане на последващия тълкувателен акт
(придаващ различно обвързващо тълкуване на последиците на давността при висящност на
изпълнителния процес), погасителната давност е спряла.
Перемцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни
института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за
давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици.
Изтеклата погасителна давност изключва правото на принудително изпълнение, въпреки че
кредиторът се е снабдил с изпълнително основание (пред съдебния изпълнител обаче
4
длъжникът не може да се позове на нея и съдебния изпълнител не може да я зачете, освен
при влязло в сила решение за уважаването на иска по чл. 439 ГПК). Перемпцията не
изключва правото на принудително изпълнение. Обратно, и след настъпването й правото на
принудително изпълнение може да съществува, но въпреки това чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
задължава съдебният изпълнител да я зачете. В този смисъл са и решение
№60282/19.01.2022 г. по гр.д. №903/2021 г. на ВКС, III г.о., решение №3/04.02.2022 г. по
гр.д. №1722/2021 г. на ВКС, IV г.о., решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на
ВКС, IV-то ГО и други.
Съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да
съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един
или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране
на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат
осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от
трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др.
В чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с
предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско действие за принудително
изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган на
принудително изпълнение – публичен изпълнител, синидик, съд по несъстоятелността) и то
прекъсва давността; но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от
поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но
изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на
давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора; давността се счита
прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена
надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва
веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с
предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след
поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва последователно във времето,
когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или
възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни
предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на постановлението за
възлагане.
В случая, след 26.06.2015 г., когато е започнала да тече давността, не са предприемани
изпълнителни действия, като давността за вземанията е изтекла.
В заключение, ако се съобрази постановката относно прекъсване течението на
давността, възприета в посоченото по - горе ТР, следва да се приеме, че след 26.06.2015г.
действия с ефект да прекъсне давностния срок за вземанията не са предприемани. Давността
за принудителното събиране на вземанията по издадения изпълнителен лист е изтекла.
Предявеният иск е основателен и следва да бъдат уважен.
Относно разноските:
Неоснователни са възраженията на ответника за приложение на чл.78, ал.2 ГПК.
Първата предпоставка по чл.78, ал.2 ГПК липсва, когато сезирането на съда е условие за
упражняване на субективните права на ищеца. В случая ответникът е станал причина за
завеждане на делото, тъй като при образуване на изпълнителното производство, въз основа
на изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед по чл.417 ГПК, предявяването на иск
по чл.439 ГПК за оспорване на изпълнението въз основа на факт, настъпил след
5
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден изпълнителния
лист, е единствената възможност за защита на длъжника. Същият се е възползвал от правото
си да установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факт, който е настъпил след
съдебното му установяване и който е от значение за съществуването му. Подобно възражение
длъжникът не е могъл да направи пред ЧСИ, защото основанията за прекратяване на
изпълнителното производство са изчерпателно изброени в закона и позоваването на изтекла
погасителна давност не е сред тях. Признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи
ответникът от отговорността за разноски, тъй като не е налице първата предпоставка на
чл.78, ал.2 ГПК, поради наличието на данни за извършени извънсъдебно действия по
събиране на вземането и изпълнителен титул срещу ищеца за същото, който може да
послужи за образуване на ново изпълнително производство, в рамките на което длъжникът
не би могъл да направи обвързващо кредитора или ЧСИ възражение за погасяване на
вземането по давност, което да даде основание за прекратяване на делото. Възражението за
погасяване на вземането по давност следва да бъде предявено по съдебен ред, за да има
обвързващи кредитора последици. Сезирането на съда е условие за упражняване на
субективните права на ищеца и признанието на иска не е достатъчно, за да се приложи
чл.78, ал.2 ГПК /в този смисъл определение № 50010/23.03.2023г. по ч.гр.дело № 3372/2022г.
на ВКС; определение №71/21.01.2014г. по ч.гр.д. № 17/2014г. на ВКС; определения № 500 от
16.07.2013г. по ч.гр.д.№ 2326/13г.на І т.о. и № 709 от 28.12.2012г. по ч.гр.д.№ 592/12г.на І
гр.о. на ВКС/.
С оглед изхода от настоящия спор право на разноски имат ищците. Възражението на
ответника по чл.78, ал. 5 ГПК е неоснователно. Претендираните адвокатски възнаграждения
съответстват на предвидения минимален размер от Наредба № 1/09.07.2004г. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК и при съобразяване с прекратената част на производството, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищците разноски в общ размер на сумата от 4395.46
лева /934.23 лв. държавна такса и по 1730.62 лева адвокатско възнаграждение за всеки от
ответниците Н. Н. С. и К. И. С./.
На основание чл.78, ал.4 ГПК ответникът същи има право на разноски. Съдът
определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 540 лева, на основание чл. 25, ал.1 вр.
ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ. На основание чл. 78, ал. 4 вр. ал.8 ГПК
ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника разноски в размер на сумата от
72.73 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. Н. С., ЕГН **********, Д. Д. Л., ЕГН
********** и К. И. С., ЕГН ********** не дължат на "Б. ДСК" АД, ЕИК *********,
следните суми: главница по Договор за кредит от 22.04.2005г. в размер на 22 331.89 лева,
договорна лихва за периода от 15.02.2011г. до 28.12.2011г. в размер на 1023.90 лева, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК в съда 28.12.2011г. до окончателното
изплащане на задължението, за които вземания в полза на ответника е издаден изпълнителен
лист по ч.гр.д. 21415/2011 г. по описа на ВРС и е образувано изпълнително дело № 479/2012
г. по описа на ЧСИ И.С. с район на действие ОС-В., на основание чл. 439 вр. чл 124, ал. 1
ГПК.
ОСЪЖДА "Б. ДСК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.С., ул. М. № 19, да заплати на Н. Н. С., ЕГН **********, адрес: с. Е., ул. Д. Д. Д. Л., ЕГН
**********, адрес: с. Е., ул. П. и К. И. С., ЕГН **********, адрес: гр. В., бул. Х.Б. №6, вх.В,
ет.4 сумата 934.23 лева, сторените по делото разноски за заплатена държавна такса, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА "Б. ДСК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.С., ул. М. № 19, да заплати на Н. Н. С., ЕГН **********, адрес: с. Е., ул. Д. сумата
1730.62 лева, сторените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА "Б. ДСК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.С., ул. М. № 19, да заплати на К. И. С., ЕГН **********, адрес: гр. В., бул. Х.Б. №6, вх.В,
ет.4 сумата 1730.62 лева, сторените по делото разноски за заплатено адвокатско
6
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Н. Н. С., ЕГН **********, адрес: с. Е., ул. Д. Д. Д. Л., ЕГН **********,
адрес: с. Е., ул. П. и К. И. С., ЕГН **********, адрес: гр. В., бул. Х.Б. №6, вх.В, ет.4 да
заплатят на „Б. ДСК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.
М. № 19, сумата 72.73 лева - юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 4
вр. ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - В. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
7