РЕШЕНИЕ
№ 1517
гр. Пловдив, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20225300502459 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от А. Н. А., ЕГН
**********, чрез пълномощника й по делото адв. С. М., против Решение №2338 от
24.06.2022г., постановено по гр.д. №19853/ 2021г. по описа на Районен съд- Пловдив, I
гр.с., с което е бил отхвърлен предявения от нея против „***********, иск за
признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника поради изтекла
погасителна давност сумата от 2884,41 лв., представляваща 1/3 част от сумата от
8653,24 лв.- главница по договори за кредит и поръчителство от 21.05.2007г. и
допълнителни споразумения от 11.02.2011г. и 28.05.2012г., сключени между А. В.
М., като кредитоискател, Л. А. М., като поръчител и „*********“ ЕАД, като
кредитор, вземанията по които са били прехвърлени на „*********“ ЕАД, за
която сума е бил издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. №2351/2014г. по описа на
Районен съд- Пловдив и за събирането й е образувано изпълнително дело
№186/2014г. по описа на ЧСИ *******. Във въззивната жалба са изложени
подробни оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, като се
иска отмяната му и уважаване на исковата претенция и присъждане на направените
по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна
„**********, подаден чрез пълномощника му юрк. А. Д., в който се поддържа, че
решението е правилно и се иска потвърждаването му и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
1
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана
страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си
по чл. 269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо, поради което
на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде проверена неговата правилност
съобразно посоченото в жалбата, както и при служебна проверка за спазването на
императивните материалноправни норми съгласно дадените указания в т. 1 от ТР №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Производството по делото е образувано по предявен от А. Н. А., в качеството
й на наследник по закон на Л. А. М., иск с правно основание чл. 439, ал. 2 от ГПК,
за признаване за установено, че не дължи поради изтекла погасителна давност на
„*********, сумата от 2884,41 лв., представляваща 1/3 част от сумата от
8653,24 лв.- главница по договори за кредит и поръчителство от 21.05.2007г. и
допълнителни споразумения от 11.02.2011г. и 28.05.2012г., сключени между А. В.
М., като кредитоискател, Л. А. М., като поръчител и „******“ ЕАД, като
кредитор, вземанията по които са били прехвърлени на „*******“ ЕАД, за която
сума е бил издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. №2351/2014г. по описа на Районен
съд- Пловдив и за събирането й е образувано изпълнително дело №186/2014г. по
описа на ЧСИ *******.
От събраните по делото и неоспорени от страните писмени доказателства се
установява, че ищцата е дъщеря и наследник по закон на Л.А. М., ЕГН
**********, бивш жител на гр. **********г. На 14.02.2014г. по ч. гр. д. №2351/2014г.
по описа на РС-Пловдив срещу длъжниците А. В. М. и Л. А. М. са били
издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, съгласно които са осъдени да заплатят на
„********“ ЕАД сумите от 8653,24 лв.- главница, 761,85 лв.- редовна лихва за
периода 12.07.2013г.-13.02.2014г.; 228 лв.- санкционираща лихва за периода
12.07.2013г.-13.02.2014г.; 95 лв.- заемни такси; ведно със законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението- 13.02.2014г. до окончателното й
заплащане, дължими по договори за кредит и поръчителство от 21.05.2007г. и
допълнителни споразумения от 11.02.2011г. и 28.05.2012г., както и сумата от
194,76 лв.- разноски по делото. За принудителното удовлетворяване на вземанията
си и въз основа на така издадения изпълнителен лист банката е образувала на
24.02.2014г. изпълнително дело №186/2014г. по описа на ЧСИ ********, с район на
действие Окръжен съд- Пловдив. С молбата за образуване на изпълнителното дело
взискателят е поискал извършване на опис на движими вещи на длъжниците,
както и насочване на изпълнението върху притежавани от тях МПС и недвижими
имоти. На 21.04.2015г. между „*******“ ЕАД, като продавач, и „********“ ЕАД,
като купувач, е бил сключен договор за покупко- продажба на вземания, по
силата който посочените по- горе вземания на банката по договора за кредит от
21.05.2007г. са били прехвърлени на „*******“ ЕАД. По искане на дружеството
с разпореждане на съдебния изпълнител от 24.11.2015г. „********“ ЕАД е
конституирано като взискател по изпълнителното дело. С писмена молба на
дружеството от 03.08.2017г. същото е поискало извършване на справки за
банкови сметки на длъжниците и налагане на запор върху тях, както и
насрочване на опис на движими вещи в дома на длъжниците, а с писмена молба от
07.12.2018г. е поискало налагане на запор върху пенсията на длъжника Л- А. М.
След като по изпълнителното дело са събрани доказателства, че последната е
2
починала на ******г., с разпореждане на съдебния изпълнител от 11.07.2019г.
като длъжници са били конституирани наследниците й А. Н. А., И. Н. А. и Д.
Н. М. На 20.08.2019г. между взискателя „**********“ ЕАД и длъжниците А. В.
М., А. Н. А., И. Н. А. и Д. Н. М. е било подписано споразумение, съгласно
което длъжникът А. В. М. се е задължил да погаси задължението по
изпълнителното дело на месечни вноски в срок до 10.03.2024г., а останалите
длъжници са се задължили да отговарят солидарно с него за изпълнение на
задълженията му по споразумението. Съгласно чл.13.1 от споразумението същото
следва да се счита за признаване по смисъла на чл.116, б.А от ЗЗД от
длъжниците на описаните в него вземания на кредитора, а съгласно чл.13.2 същото
се счита за отказ от давност по смисъла на чл.113 от ЗЗД от длъжниците, ако
давностният срок е изтекъл по отношение на някой от тях. По искане на
взискателя на 21.08.2019г. изпълнителното производство е било спряно. На
02.07.2021г. взискателят е поискал възобновяване на принудителното изпълнение и
насочване на изпълнението върху банкови сметки, трудови възнаграждения,
движимо и недвижимо имущество на длъжниците, както и опис на движими вещи
на адресите им. След извършване на съответните справки на 16.09.2021г.
съдебният изпълнител е наложил запор върху банкови сметки на ищцата А. Н. А.
в „***********“ АД и „**********“ ЕАД
При така изложените факти могат да се направят следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 439,ал.2 от ГПК, според който
длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението само въз основа на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. В случая, доколкото изпълнителното
основание е заповед за изпълнение, то ищецът може да оспорва вземанията само
въз основа на факти и обстоятелства, настъпили след влизане в сила на заповедта за
изпълнение. Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи
процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства- изтекла
погасителна давност след влизане в сила на заповедта за изпълнение. В случая по
отношение на процесните вземания, които са били установени с влязла в сила
заповед за изпълнение, е приложима петгодишната погасителна давност съгласно
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, предвиждаща че ако вземането е установено
със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Доколкото
влязлата в сила заповед за изпълнение има последиците на съдебно решение-
формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че
вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение,
както и има изпълнителна сила, то разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД се
прилага и по отношение на установените с нея вземания /в този смисъл-
Определение №60818 от 15.12.2021г. на ВКС по гр.д.№2482/2021г., 4-то г.о.;
Решение №3 от 04.02.2022г. на ВКС по гр.д.№1722/2021г., 4-то г.о./.
Погасителната давност е започнала да тече от влизане в сила на заповедта
за изпълнение, което по отношение на първоначалния длъжник Л. А. М.
/наследодателка на ищцата/ е станало на 22.03.2014г., тъй като видно от
приложеното заверено копие от изпълнителното дело поканата за доброволно
изпълнение, ведно със заповедта, й е била връчена на 07.03.2014г., като по
делото не се твърди и не се ангажират доказателства тя да е подала възражение
срещу нея. С писмена молба от 03.08.2017г. ответното дружество „********“
ЕАД, в качеството му на новоконституиран взискател по изпълнителното дело, е
поискало извършване на справки за банкови сметки на длъжниците и налагане на
запор върху тях, както и насрочване на опис на движими вещи в дома на
длъжниците. Така подадената молба, в която се съдържа искане за извършване
3
на изпълнителни действия срещу длъжника е прекъснала погасителната давност за
вземанията на основание чл.116, б.В от ЗЗД, независимо че въз основа на нея
съдебният изпълнител не е извършил поисканото изпълнително действие. Този
извод се налага както от мотивите по т.10 от Тълкувателно решение №2/2013г.
на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че „искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи“, така и от диспозитива по т.10, съгласно който „нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие“. От датата на така извършеното
действие по отправяне на искане за предприемане на принудително изпълнение,
което е прекъснало давността, до датата на подаване на исковата молба по
настоящото дело- 15.12.2021г. не е изтекъл срок от пет години, поради което
вземанията на ответното дружество не са погасени по давност. Предвид горното
предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли. Даже и да се приеме,
че посочената молба не е прекъснала погасителната давност за вземанията и
същата е изтекла, то със споразумението от 20.08.2019г. ищцата А. Н. А. се е
отказала от давността съгласно чл.113 от ЗЗД, поради което исковата й
претенция би била неоснователна и по тези съображения.
Неоснователни са възраженията на ищцата, че по изпълнителното дело
била настъпила перемпция по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на 24.02.2016г., тъй като в
продължение на две години след образуването му взискателят не бил искал
извършване на изпълнителни действия, а предприетите след прекратяването му
изпълнителни действия били ненадлежни. Съгласно формираната съдебна
практика /Решение №37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр.д.№1747/2020г., 4-то г.о.;
Решение №3 от 04.02.2022г. на ВКС по гр.д.№1722/2021г., 4-то г.о./ настъпилата
перемпция на изпълнителното дело е без правно значение за давността, а
обезсилването по право на изпълнителните действия по перемираното дело не се
отразява на настъпилото по същото прекъсване на погасителната давност съгласно
чл.116, б.В от ЗЗД. Когато по изпълнителното дело е направено искане за
прилагане на изпълнителен способ след като перемпцията е настъпила, съдебният
изпълнител не може да откаже да го изпълни, а следва да образува ново
изпълнително производство, но искането прекъсва давността независимо дали е
било образувано ново дело. Ако искането на кредитора е направено
своевременно, но изпълнителното действие не е било предприето от надлежния
орган преди изтичане на давностния срок по причина, която не зависи от волята на
кредитора, давността се счита за прекъсната с искането. Предвид горното в случая
направеното от взискателя искане от 03.08.2017г. е прекъснало погасителната
давност независимо от настъпилата преди или след това перемпция на
изпълнителното дело и независимо, че съдебният изпълнител не е предприел
поисканото изпълнително действие.
По така изложените съображения въззивната жалба е неоснователна, а
обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено, като на
основание чл.272 от ГПК се препрати и към мотивите му.
С оглед изхода на правния спор и на основание чл.78, ал.8 от ГПК
жалбоподателката следва да осъдена да заплати на въззиваемата страна
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 100 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2338 от 24.06.2022г., постановено по гр.д.
№19853/ 2021г. по описа на Районен съд- Пловдив, I гр.с.
ОСЪЖДА А. Н. А., ЕГН **********, да заплати на „**********“ ЕАД,
ЕИК ********, сумата от 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5