и за да се произнесе взе предвид,следното : Настоящото производство е образувано по въззивна частна жалба,депозирана от адв. Аврамов,в качеството му на процесуален представител на Фахри Юсеин Емин и Мелиха Байрям Емин,и двамата от гр. Момчилград. Жалбата е насочена срещу определение от 08.05.2007 г. на Районен съд,гр. Кърджали,постановено по гр.д. № 304 по описа на съда за 2007 г. В жалбата се твърди,че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и че е необосновано. В жалбата се твърди,че както искът, така и възражението за нищожност не се преклудират във времето и могат да бъдат предявени или изтъквани без ограничение във времето. Изтъква се също,че от доказателствата по делото било видно,че иск по чл.254 от ГПК, поради нищожност на записа на заповед не бил воден, поради което неправилно съдът бил прекратил производството по делото с подобни мотиви. Жалбодателите молят настоящата инстанция да постанови определение, с което да отмени атакуваното и върне делото на същия съд, но на друг негов състав, за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендират разноски. Окръжният съд по повод депозираната въззивна частна жалба,констатира следното : Пред Кърджалийският районен съд е предявен от адв. Аврамов,в качеството му на процесуален представите на Фахри Юсеин Емин и Мелиха Байрям Емин,отрицателен установителен иск с правно основание чл. 254 от ГПК,с петитум да бъде признато по отношение на ответника Николай Панев Панев,че вземането по изпълнителен лист от 05.06.2002 г. по ч.гр.д. № 405/02 г. по описа на Кърджалийския районен съд , издаден въз основа на запис на заповед от 16.08.2002 г., не се дължи. С определение,постановено в открито съдебно заседание,проведено на 08.05.2007 г.,в производство под № 304/07 г.,образувано по повод предявения иск, Кърджалийският районен съд на основание чл.224,ал.2 от ГПК, е прекратил производството по делото и е осъдил ищците да възмездят ответника за направените от него разноски по делото. Първоинстанционният съд е приел,че спорът относно изпълняемото право е бил разрешен с влязло в законна сила решение,постановено по гр.д. № 460/04 г. на КРС. Приел е, че при иск по чл.254 от ГПК, длъжникът следва да изчерпи всички свои възражения срещу изпълняемото право и пропуснатите възражения не могат да се предявяват по – късно с нов иск. Този извод настоящата инстанция намира за обоснован и правилен,поради което го споделя изцяло. В аспекта на изложеното съдът съобрази приобщеното като доказателство по делото гр.д. № 460/2004 г. по описа на Кърджалийския районен съд,от което установи,че частните жалбодатели в настоящото производство,Фахри Юсеин Емин и Мелиха Байрям Емин са предявили против ответника Николай Панев Панев,отрицателен установителен иск с правно основание чл.254 от ГПК, за признаване за установено недължимостта на вземането по изпълнителен лист от 05.06.2002 г. по ч.гр.д. № 405/2002 г. по описа на РС – Кърджали, издаден въз основа на запис на заповед от 16.08.2002 г. Този иск е разрешен с влязло в законна сила решение № 100 от 30.09.2004 г.,постановено по гр.д. № 460/2004 г. по описа на РС – Кърджали. В този смисъл така предявеният в настоящото производство иск се явява втори ,същият такъв отрицателен установителен иск,при който първият е решен със сила на присъдено нещо. Настоящият извод закономерно предпоставя приложението на разпоредбата на чл.224,ал.2 от ГПК. Или казано с други думи доколкото спорът относно изпълняемото право е бил разрешен с влязло в законна сила решение,правилно първоинстанционния съд е прекратил поради нарушаване на залегналия в ал.1 на чл.224 от ГПК,принцип за непререшаемост на един правен спор,така образуваното повторно дело. В този аспект следва също изрично да бъде посочено,че настоящата инстанция споделя напълно и доводът на първоинстанционния съд,че в едно производство по чл.254 от ГПК,длъжникът е длъжен да изчерпи всички свои възражения срещу изпълняемото право,като пропуснатите такива не могат да се правят с нов иск,защото са преклудирани от силата на присъдено нещо,в казуса от силата на присъдено нещо на решение № 100/30.09.2004 г., постановено по гр.д. № 460/04 г. на КРС.,оставено в сила с решение № 40/ 07.02.2005 г.,пост. по в.гр.д. № 510/04 г. на Кърджалийския окръжен съд,което пък е оставено в сила с решение № 1168/06.02.06 г.,пост. по гр.д.№ 467/05 г. по описа на ВКС,ТК,ІІ О. Нещо повече,че цитираното като основание на повторно предявения иск,ТР № 1/28.12.2005 г. ,пост. по тълк.д. № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС,не е по своя характер нова материалнаправна норма,чието приложение да води до нищожност на съществуващи в правния мир сделки,а средство за уеднаквяване на наложила се съдебна практика. Водим от изложеното,съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната въззивна жалба на Фахри Юсеин Емин и Мелиха Байрям Емин,и двамата от гр. Момчилград,ул.”Пазарска” № 6,със съдебен адрес гр. Хасково,ул.”Христо Ботев “ № 1,ет.4,офис 433,адв. Аврамов,срещу Определение от 08.05.2007 г.,постановено по гр.д. № 304/07 г. по описа на Кърджалийския районен съд. Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Р. България,с частна жалба в седмодневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.
|