№ 27370
гр. София, 24.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:В. М. Станиславова
като разгледа докладваното от В. М. Станиславова Гражданско дело №
20241110161351 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на А. Г. А. срещу „А. Т. Е. Г.“ АД.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от „А. Т. Е. Г.“ АД.
В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за недопустимост на
предявените установителни искове поради липса на правен интерес. Съдът намира
възражението за неоснователно. Видът на иска и обемът на защита зависят от нуждата,
обусловено от конкретното засягане на правата по насрещната претенция, поради което е
допустимо предявяването на установителен иск в случаите, когато, по преценка на ищеца,
потвърждаването или отричането със сила на пресъдено нещо на спорното материално
право, би осигурило защита на неговото право.
В отговора на исковата молба ответникът е направил искане по чл. 213 ГПК – за
съединяване на производството по настоящото дело с производството по гр. д. №
57618/2024 г., гр. № 57623/2024 г., гр. № 57662/2024 г., гр.д. № 61351/2024 г., гр. д. №
62226/2024 г., гр. д. № 68792/2024 г., гр.д. № 69727/2024 г. и гр.д. № 70941/2024 г. При
служебно извършена проверка съдът констатира, че производствата по посочените дела са
на различен етап, поради което не са налице основания за прилагане на чл. 213 ГПК.
На основание чл. 140 ГПК, Со.ийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.10.2025 г. от
13:30 часа, за която дата да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са за разглеждане от А. Г. А. срещу „А. Т. Е. Г.“ АД установителни искове
с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2 и 3 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 33, ал. 1 ЗПК и чл.
143 ЗЗП за прогласяване нищожността на сключен между страните Договор за
потребителски кредит № /16.10.2023 г., евентуално за прогласяване нищожността на клаузата
на чл. 4 от Приложение № 5 към договора за потребителски кредит, предвиждаща заплащане
на неустойка при неосигуряване на поръчител, обективно съединени с установителен иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК, за прогласяване
нищожността на Приложение № 3 към Договор за потребителски кредит № /16.10.2023 г.,
предвиждащо задължение за заемополучателя да заплати възнаграждение за ВИП
обслужване, и с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 5,00 лева – част от сумата 118,80 лева, платена без
1
основание по договор за потребителски кредит № /16.10.2023 г.
В исковата молба се твърди, че на 16.10.2023 г. между А. Г. А. и „А. Т. Е. Г.“ АД е
сключен договор за потребителски кредит № , по силата на който на ищеца е била
предоставена в заем сумата от 400,00 лева, която той е следвало да върне в срок до
15.11.2023 г. чрез заплащане на една погасителна вноска в размер на 453,33 лева с одобрено
обезпечение и 532,13 лева без одобрено обезпечение, от които 400,00 лева – главница, 13,33
лева – възнаградителна лихва, 40,00 лева – такса преференциално обслужване, и неустойка в
размер на 78,80 лева. В чл. 1 от Приложение № 5 към договор за потребителски кредит № .
било посочено, че най-късно до следващия ден, кредитополучателят е длъжен да представи
обезпечение по кредита, като са поставени неизпълними условия за поръчителя – да е лице
над 20-годишна възраст, да има не по-малко от 05 години трудов и осигурителен стаж и
други, като било посочено и че ако потребителят намери и осигури двама поръчители, то
кредиторът, по свое усмотрение, може да поиска и повече от двама поръчители. В чл. 4 от
Приложение № 5 към договор за потребителски кредит № . е указано, че в случай, че
потребителят не предостави исканото обезпечение, той дължи неустойка в размер, посочен
в погасителния план. Съгласно чл. 4 от Приложение № 5 към договор за потребителски
кредит № . размерът на неустойката в случай па непредоставяне на обезпечение е в размер
на 2,63 лева средно на ден, но не повече от 1% на ден от главницата по кредита. Излагат се
твърдения, че въпреки формално дадената възможност на заемополучателя да осигури
обезпечение в срок от 24 часа, още със сключването на договора му е начислена т. нар.
„неустойка“ и тя е включена в погасителния план още от самото начало. Посочва се, че към
Договор № . е подписано и Приложение № 3, в което страните са уговорили на потребителя
да бъде предоставено преференциално обслужване, изразяващо се в удължено работно
време - 08:00 ч. до 20:00 ч., безплатно известяване за предстоящи вноски, евентуално
участие в бъдещи несигурни промоции, регулярно участие в томболи, когато такива са
налични, безплатно получаване на удостоверение на актуален дълг или удостоверение за
липса на задължение. Ищецът излага подробни съображения, че договорът за кредит е
недействителен. Като основания за това твърди нищожност на клаузата, предвиждаща
заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение; различие между посочения в
договора ГПР и действително приложения в кредитното правоотношение; действително
приложеният ГПР в отношенията между страните надхвърля законоустановения максимален
размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК, а посредством въвеждането на клауза за неустойка се цели
заобикаляне именно на този размер; поради пороците на посочения в договора ГПР е
нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК; в договора се съдържат неравноправни
клаузи по смисъла на ЗЗП. По отношение на Приложение № 3 поддържа, че то е
недействително, поради протИ.речието му с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Поддържа,
че когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят дължи
единствено чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи. Предвид
изложеното, моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника „А. Т. Е. Г.“ АД, с който се оспорват предявените искове като
неоснователни. Оспорват се твърденията на ищеца, че е заплащал суми по договора.
Оспорват се твърденията, че договорът за потребителски кредит е нищожен. Излагат се
съображения, че разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не предвижда в договора за
потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи,
включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на
ГПР в смисъл на предвиждания за бъдещето, а не в смисъл на разходи, част от ГПР.
Оспорват се още и твърденията, че клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка при
непредоставяне на обезпечение е нищожна и се поддържа, че разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т.
1 ЗПК предвижда, че при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски
кредит. Излагат се съображения, че ограничението за размера на обезщетението по чл. 33,
ал. 2 ЗПК се прилага единствено при забава за парични плащания, но не и по отношение на
размера на обезщетението за неизпълнение на други задължения на кредитополучателя,
предвидени в договора за кредит. Оспорват се твърденията на ищеца, че предвидената такса
в Приложение № 3 към договора за потребителски кредит е недействителна и се твърди, че
допълнителният пакет услуги не е необходимо условие за сключването на договора, а
предоставените услуги по пакета са такива, подобряващи позицията на кредитополучателя
по отношение на останалите кредитополучатели на дружеството. Предвид изложеното се
моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
2
По разпределението на доказателствената тежест между страните:
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2 и 3 ЗЗД:
УКАЗВА на ищеца, че е в негова доказателствена тежест да докаже при условията на
пълно и главно доказване следните обстоятелства: сключването на процесния договор за
заем с посоченото в исковата молба съдържание; че част от съдържанието на договора е
клауза, предвиждаща заемът да бъде обезпечен с някое от посочените в клаузата
обезпечения, както и че договорът за заем и клаузата за заплащане на неустойка са нищожни
на заявените с исковата молба основания – поради неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, чл. 19, ал. 4 ЗЗП и чл. 33, ал. 2 ЗПК; че във връзка с процесния договор за кредит е
подписано Приложение № 3 към Договор за потребителски кредит № /16.10.2023 г.,
предвиждащо задължение за заемополучателя да заплати възнаграждение за ВИП
обслужване, което е недействително на заявените с исковата молба основания.
УКАЗВА на ответника, че е в негова доказателствена тежест е да докаже
възраженията си, в това число, че договорът за потребителски кредит и Приложение № 3
към него са действителни.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
УКАЗВА на ищеца, че е в негова доказателствена тежест да докаже при условията на
пълно и главно доказване следните обстоятелства: че е заплатил твърдените суми по
договора за паричен заем; че това разминаване на блага от имуществото на ищеца към
имуществото на ответника е без правно основание, т. е. е осъществено без да е бил налице
годен юридически факт за това.
УКАЗВА на ответника, че е в негова доказателствена тежест да докаже наличието на
валидно правно основание за получаване на платените от ищеца искови суми – наличието на
действителен договор за потребителски кредит, въз основа на който са извършени
начисления на процесните стойности.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорно и ненуждаещо се
от доказване, следното обстоятелства: че между ищеца и ответника е сключен договор за
паричен заем № /16.10.2023 г.
По доказателствата:
ДОПУСКА и ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата
молба документи като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
поставените в исковата молба задачи, при депозит в размер на 400,00 лева, вносим от ищеца
в тридневен срок от получаване на настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И. Д..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на ответника на
основание чл. 190 ГПК да представи справка от счетоводството си за всички извършени
плащания по договор за паричен заем № , доколкото за установяване на обстоятелствата
относно плащането е допусната ССчЕ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на ответника на
основание чл. 190 ГПК да представи копие от договора, погасителен план и СЕ, тъй като те
са представени с ОИМ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 186 ГПК за издаване на
съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с информация от дирекция
„Регистри“ към БНБ за всички сключени от него договори за потребителски кредит с
ответника, и движенията по тях, като неотносимо към предмета на доказване по настоящото
дело.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
3
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищеца по насрещния иск – и
препис от отговора на насрещната искова молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4