Решение по дело №31/2025 на Районен съд - Сливница

Номер на акта: 75
Дата: 19 май 2025 г.
Съдия: Людмила Людмилова Митрева
Дело: 20251890200031
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 януари 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. Сливница, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Мария В. И.
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Административно
наказателно дело № 20251890200031 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „С.“ ООД срещу Наказателно постановление № 23-
2400465/11.11.2024 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Софийска
област към Главна дирекция „Инспекция по труда“ за извършено нарушение на чл.62, ал. 1
от Кодекса на труда, за което му е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 1800 лева.
В жалбата са изложени твърдения, че АУАН и издаденото въз основа на него
Наказателно постановление са незаконосъобразни.
Административно-наказващия орган не е депозирал отговор на жалбата. В хода на
делото оспорва същата.
Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата се явява процесуално допустима, подадена в срок и от легитимирана страна,
срещу акт, подлежащ на обжалване.
По същество:
От представеното по делото Наказателно постановление № 23-2400465/11.11.2024 г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Софийска област към Главна
дирекция „Инспекция по труда“ се установява, че на „С.“ ООД е наложено наказание
имуществена санкция в размер на 1800 лева, съгласно чл.414, ал.3 КТ за извършено
нарушение по чл.62, ал. 1 от Кодекса на труда /л.7/.
От Акта за установяване на административно нарушение /л.10/ се установява, че на
16.08.2024 г. в 11.00 часа е извършена проверка от контролните органи на Инспекцията по
труда Софийска област в обект на контрол – складова база, находяща се в гр. Б., ул. „Р.К.“ №
*. При проверката е заварено лицето Е.Д.Ц. да полага труд на обекта /пакетира стока/.
1
Същата е попълнила декларация, че работи в „С.“ ООД от 01.08.2024 г. с работно време от
08.30 часа до 13.00 часа, че има почивни дни – събота и неделя, че получава трудово
възнаграждение в размер на 7.50 лева на час, няма сключен писмен трудов договор, а има
граждански договор.
Контролиращите органи са приели, че е налице нарушение на чл.62, ал.1 КТ – липса
на писмен трудов договор, доколкото в представения граждански договор /л.20/ негов
предмет е извършване на допълнителна спомагателна дейност в склада, следи за спазване на
сроковете за получаване на пратките, организира приемането, следи за спазването режима на
правилно съхранение на пратките по време на пренасянето им и др., при месечно
възнаграждение от 925 лева, като не е предвиден срок за това.
Наред с това са представени декларация, подписана от Е.Д.Ц. декларация по чл.270,
ал.3 КТ за даване на съгласие за изплащане на трудовото й възнаграждение по трудовото
правоотношение по банков път /л.22/, декларация, с която дава съгласие работодателят й да
съхранява, обработва и предоставя личните й данни на трети лица във връзка с изпълнение
на трудовия й договор /л.21/.
Съдът приема, че АУАН и Наказателното постановление са издадени от компетентни
за това органи – главен инспектор към ИТ, София – област /л.53/, респективно Директора на
Инспекцията по труда, София – област /л.49-50/, съгласно чл.416, ал.5 КТ. Същите не страдат
от пороци. При съставянето им не са нарушени материалния и процесуалния закон, двата
акта са ясни и непротиворечиви както поотделно, така и помежду си.
Изложеното в АУАН и в Наказателното постановление се установява, освен от
описаните по-горе документи и от разпита на свидетелите Ц. И. К. – актосъставител и Б. Л.
Т. – свидетел на съставянето на акта /протокол от о.с.з. от 17.04.2025 г./, които са извършили
цялата проверка. Същите установяват, че са извършили проверка в складова база на „С.“
ООД в гр. Б. на 16.08.2024 г. и след това по документи на 28.08.204 г. и 09.09.2024 г. в
сградата на ДИТ – София обл. При проверката са заварили няколко лица да работят в обекта,
едно от които е била Е.Ц.. За нея не е представен трудов договор, а граждански такъв. От
гражданския договор и от представени декларации, подписани от служителя и предоставени
от управителя на „С.“ ООД се установявало, че всъщност лицето полага труд характерен за
трудово правоотношение – получава трудово възнаграждение, има определено работно
време, извършва конкретна дейност, а не е сключен писмен трудов договор.
Съдът кредитира показанията на така разпитаните свидетели като обективни и
непротиворечиви както по между си, така и с останалите събрани по делото доказателства.
Свидетелите дават информация за факти и обстоятелства, които са възприели лично и
непосредствено.
Съгласно разпоредбата на чл.62, ал.1 КТ трудовия договор се сключва в писмена
форма, която е форма за действителност.
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 КТ - Отношенията при предоставянето на
работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
Основните характеристики на трудовия договор, изведени от закона – чл.66, ал.1 КТ и
съдебната практика Решение № 2/2004 г. по гр.д № 1087/2002 г. ВКС, 3 ГО, Решение №
2134/2004 г. по гр. д. № 3193/2002 г. 3 ГО, са – йерархическа зависимост и подчиненост при
извършване на възложената работа, контрол за изпълнението й, работно време, работно
място и уговорено трудово възнаграждение.
Основната разлика между трудовото правоотношение и облигационното
правоотношения – граждански договори, уредени в ЗЗД /договор за изработка/договор за
поръчка/ са следните: по силата на трудовия договор едно физическо лице предоставя
работната си сила за изпълнение на даден вид работа, която се контролира от работодателя и
е в зависимост от установените от него ред и трудова дисциплина, договорът е за
продължаващо многократно изпълнение, работодателят е този, които носи риска от
стопанската дейност, докато при гражданския договор негов предмет е постигане на
конкретен трудов резултат също свързан с полагане на труд, но при пълна самостоятелност
на работещия до получаване на крайния продукт, при него се предполага еднократно
изпълнение за определен срок до постигане на уговорения резултат и рискът от дейността е
за изпълнителя.
2
В представения по делото граждански договор не са очертани конкретния резултат,
който е следвало да постигне изпълнителя, срок за който следва да бъде извършена
конкретната работа. Предметът на процесния договор така, както е формулиран в същия
предполага точно определена трудова дейност с място на изпълнение при „С.“ ООД в
рамките на пълен работен ден, определено е месечно възнаграждение в размер на 925 лева, а
не постигането на конкретен резултат за определен срок, за което да се дължи фиксирано
възнаграждение, което разкрива характерните белези на трудово правоотношение. В този
смисъл е Решение № 180 от 1.03.2012 г. по к. а. н. д. № 124/2012 г. на АССО Решение №
256 от 28.03.2012 г. по к. а. н. д. № 140/2012 г. на АССО, Решение № 242 от 27.03.2012 г.
по к. а. н. д. № 139/2012 г. на АдмС - София област, Решение № 286 от 2.04.2012 г. по к. а.
н. д. № 178/2012 г. на АдмС - София област.
Още повече в самите декларации, които Е.Ц., е подписала при встъпването си на
работа, предоставени от „С.“ ООД се разкрива трудовоправният характер на
правоотношението, сключено между тях, в които същото е наричано трудово, дадено е и
съгласие по чл.270, ал.3 КТ от работника да получава възнаграждението по трудовото
правоотношение със „С.“ ООД по банков път.
С оглед всичко изложено съдът приема, че между „С.“ ООД, в качеството на
работодател и Е.Ц., в качеството на работник е възникнало трудово правоотношение,
прикрито със сключен граждански договор, поради което е нарушена разпоредбата на чл.62,
ал.1, вр. чл.1, ал.2 КТ, а именно отношението по повод предоставянето на работната сила на
Е.Ц.а да бъде оформено като трудово такова, чрез сключване на писмен трудов договор със
съдържанието по чл.66, ал.1 КТ.
Жалбоподателят правилно е санкциониран от контролните органи, приложена е
правилната материално правна и санкционна разпоредби. Управителят на „С.“ ООД е
присъствал при проверката, за което свидетелстват разпитаните свидетели, връчен му е
препис от АУАН, предоставена му е възможност да изложи възражение, от която възможност
жалбоподателят се е възползвал.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че АУАН и НП са
незаконосъобразни, доколкото се основават на декларация, попълнена и подписана от
работника, която декларация нямала доказателствена стойност, а и насочвала единствено
към отговори, относими за трудови правоотношения.
Видно от попълнената от Е.Ц. декларация /л.19/, предоставена й от контролните
органи на Инспекцията по труда, същата поставя конкретни въпроси, изискващи конкретен и
недвусмислен отговор за това къде работи, от кога, има ли работно време, какво е
възнаграждението, има ли почивни дни, дейност. Съдържанието й не е подвеждащо, а цели
да се установи характера и вида на извършваната от работника работа.
Съдът счита, че съобразявайки се с императивната разпоредба на чл. 415в, ал. 2 от
КТ - не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 от
Кодекса на труда, АНО не би могъл да приложи и разпоредбата на специалната по
отношение на чл. 28 от ЗАНН разпоредба на чл. 415в, ал. 1 от КТ, с оглед значимостта на
охраняваните обществени отношения по защита на едни от най-важните конституционни
права на гражданите - трудовите права.
За цитираното нарушение административнонаказващият орган е наложил на
жалбоподателя, в качеството му на работодател, имуществена санкция в размер на 1800
лева, съгласно разпоредбата на чл.414, ал.3 КТ, при предвидена възможност за налагане на
такава в размер от 1 500 до 15 000 лева.
Съдът намира, че при определяне на имуществената санкция не са съобразени
тежестта на нарушението и целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН. Отчитайки всички относими
към нарушението обстоятелства, съдът приема, че размера на наложената имуществена
санкция следва да бъде определен в размер на минималния такъв. Това е така, тъй като няма
данни дружеството да е санкционирано за предходни нарушения на трудовото
законодателство при други проверки от дирекция "Инспекция по труда", както и не са
3
налице други утежняващи обстоятелства. Не са настъпили някакви вреди за работника, а
наред с това са заплатени всички дължи данъци и осигуровки във връзка с трудовото
правоотношение на работника, което се установява от представената по делото сметка за
изплатени суми /л.60/.
При тези съображения жалбата се явява частично основателна и обжалваното
наказателно постановление следва да бъде изменено, като бъде намален размера на
наложената имуществена санкция от 1800 лева на 1500 лева.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за двете страни,
пропорционално на наложената санкция.
Жалбоподателят не е направил искане за присъждане на разноски, както и не
представил доказателства за сторени разноски, поради което и разноски не следва да му
бъдат присъждани.
Въззиваемата страна също не е направила искане за присъждане на разноски.
При тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т.4 ЗАНН, Районен съд – Сливница.
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-2400465/11.11.2024 г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Софийска област към Главна дирекция
„Инспекция по труда“, с което на „С.“ ООД, ЕИК ************* е наложена имуществена
санкция в размер на 1800 лева, съгласно чл.414, ал.1 КТ за извършено нарушение по чл.62,
ал.1 КТ КАТО НАМАЛЯВА РАЗМЕРА НА ИМУЩЕСТВЕНАТА САНКЦИЯ от 1800
лева на 1500 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от АПК –
пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му и на основанията, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________

4