№ 212
гр. С.З., 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:А. Д. А.ов
Николай Ил. Уруков
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно
гражданско дело № 20255500500373 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от
В. Г. Р. от гр.С.З., чрез адв.В. А. от АК С.З. против решение №
286/27.03.2025г., постановено по гр.д.№ 618/2024 г. по описа на Районен съд
гр. С.З., с което е осъдена В. Г. Р. да заплати на „Н.А.“ ЕООД на основание
чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.266 ЗЗД вр. с чл.258 ЗЗД сумата от 8374,61 лева,
представляващо незаплатено възнаграждение за изпълнени СМР на обект –
апартамент в гр.С.З., бул.“******** включващи полаган труд по СМР,
доставени материали и механизация, ведно със законната лихва от завеждане
на исковата молба, както и направените разноски по делото в размер на
2886,40 лева.
Въззивницата обжалва първоинстанционното решение, като неправилно
и постановено при явно противоречие с действителното правно положение.
На първо място, сочи, че първоинстанционният съд е допуснал множество
нарушения на съществени процесуални правила, а на второ място счита, че
решението на съда е необосновано, тъй като отразените в решението
фактически изводи не кореспондират с информацията съдържаща се в
събраните по делото доказателства. Счита, че първоинстанционният съд не е
обсъдил нито едно от направените с отговора на исковата молба възражения
на ответницата. Твърди, че не е обсъден и факта, че представената от ищеца
1
оферта, за която съдът е заключил, че е приета от В. Р. е изготвена от трети
правен субект – „М.-С.**“ЕООД, гр.С.З.. От една страна ищец по делото е
„Н.А.“ ЕООД, който претендира да е изпълнител по договор за СМР, а от
друга страна договорът за СМР, след като, както се твърди ответницата е
приела офертата за сключване на такъв договор от „М.-С.-„ ЕООД. Т.е. сочат
че изводите на съда противоречат на правилата на формалната логика. Считат,
че тъй като В.Е.З. действа, както в качеството на физическо лице, така и като
законен представител на „Н.А.“ ЕООД и „М.-С.**“ЕООД изводът на
първоинстанционният съд за възникнало облигационно отношение между
въззивницата и „Н.А.“ ЕООД е произволен и некореспондиращ с
доказателствата по делото. Излагат подробни съображения за това.
Моли съда да отмени постановеното първоинстанционно решение, като
вместо него да постанови друго решение, с което да отхвърли предявения иск,
като неоснователен. Претендира сторените разноски и пред двете съдебни
инстанции.
Въззиваемата страна „Н.А.“ ЕООД със седалище гр.С.З., представлявано
от управителя В.Е.З., чрез адв. А. С. от АК С.З., заявяват, че считат, че
изложените във въззивната жалба оплаквания са несъстоятелни, а
обжалваното решение не страда от приписваните му пороци.Считат същото за
правилно, постановено без допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, противоречие с материалния закон или
необоснованост. Взема становище по наведените във въззивната жалба
оплаквания. Молят съда да остави подадената въззивна жалба без уважение,
като неоснователна, да потвърди обжалваното първоинстанционно решение и
да осъди жалбоподателката да заплати направените пред въззивната
инстанция разноски.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши
проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от
ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за
установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.258
ЗЗД.
Ищецът „Н.А.” ЕООД С.З. твърди в исковата си молба, че в началото на
есента на 2023г. се запознал с ответницата по повод ремонт на неин
апартамент, находящ се в гр.С.З., бул.***************. Заявява, че е
едноличен собственик на капитала и управител на „М.-С.**“ ЕООД -
търговско дружество, което се занимава със строително-ремонтни и монтажни
дейности. Представил й оферта за работата, която тя искала да се извърши.
Ответницата заявила, че не желае да плаща данък добавена стойност, защото
се оскъпявал ремонта. Тъй като имал друго търговско дружество „Н.А.“
ЕООД, което не е регистрирано по ДДС решил, че ще извърши възложеното с
2
него. Уговорили обема на възложените строително-монтажни работи тяхната
стойност, като се разбрали тя периодично да плаща авансово суми, за да
закупува и доставя материали и за заплащане на труда на наетите работници.
Ищецът представил три договора - за извършване на СМР, за доставка на
материали за извършване на СМР и за осигуряване на строителна
механизация, необходима за извършване на СМР, които тя отказала да
подпише. Във връзка с този й отказ счита, че между страните бил сключен
устен договор за изработка. Ответницата заплатила авансово договорените
суми, а ищецът започнал да изпълнява възложената работа. Впоследствие му
били възложени и някои допълнителни дейности.
В изпълнение на договореното в апартамента били извършени дейности,
които са подробно описани в исковата молба. Ищецът заявява, че в изпълнение
на възложеното закупил материали на обща стойност 8 512 лева. За вложения
труд и съответна печалба на описаното по-горе, извън стойността на
материалите следвало ответницата да му заплати 17781,61 лева. Същата към
началото на декември 2023г. заплатила 4000 лева за материали и на няколко
вноски за труд и строителна механизация - общо 11 000 лева. Впоследствие
ответницата отказала да възстанови стойността на платените от ищеца
материали, както и да заплати според уговореното вложения труд. Сочи, че
към 12.12.2023г. му дължала сумата от 4512 лева за доставени материали и
сумата от 6781,61 лева за механизация, вложен труд и печалба. Или общо
11293,61 лева. Изпратил й нотариална покана рег.№23173, том 5, акт №87 на
Нотариус Д.Н., получена от ответницата на 13.12.2023г. С нея на основание
чл.87 ал.1 от ЗЗД я предупредил, ако в седмичен срок от получаването не
изпълни задълженията си, ще счита договора за развален по нейна вина. След
получаване на тази покана ответницата заплатила за доставени материали на
„Б.Б.“ ООД сумата от 2919 лева, но други плащания не последвали. Така на
04.01.2023г. изпратил на ответницата нова нотариална покана рег.№146, том1,
акт 2 на Нотариус Д.Н., връчена на 05.01.2024г., с която заявил, че счита
сключения между тях договор за изработка за развален и още веднъж я
поканил да заплати на „Н.А.“ ЕООД сумата от 8 374,61 лева. Сочи, че до
момента тази сума не е платена. Така останали дължими за материали 1593
лева и 6781,61 лева за вложен труд и печалба на дружеството. Счита, че
ответницата не е изпълнила едно от основните си задължения по чл.258 от ЗЗД
- като поръчващ по договора за изработка - да заплати уговореното
възнаграждение и доставените материали за изпълнение на поръчката.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата В. Г. Р.
да му заплати сумата от 8 374,61лева, от които за доставени материали 1593
лева и 6781,61 лева - възнаграждение за изпълнение на възложената работа,
ведно със законната лихва върху тези суми от завеждане на исковата молба.
Претендира направените по делото разноски.
3
В допълнителна молба ищецът уточнява, че страните са постигнали
съгласие за извършване на възложената работа на 30.09.2023г. Възложените
дейности са по приложената оферта - количествено-стойностна сметка.
Договорили са краен срок за изпълнение 31.12.2023г. Договорили
първоначално възнаграждение в размер на 13 663 лева за възложената работа,
плюс прогнозна сума за материали 1156,17 лева.
Ответницата В. Г. Р. представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в
който взема становище, че оспорва изцяло исковата молба. Заявява, че оспорва
основателността на предявения от „Н.А.' ЕООД С.З. против В. Г. Р. иск за
заплащане на сумата 8374,61 лева, от които за доставени материали 1593 лева
и 6781,61 лева - възнаграждение за изпълнение на възложената работа. Сочи,
че липсват доказателства, потвърждаващи твърдението на ищеца, че между
страните по делото е възникнало правоотношение по договор за изработка.
Излага подробни съображения за това. Счита, че и за самия ищец не е съвсем
ясно кое лице има качеството на изпълнител по твърдения от него договор.
В условията на евентуалност, ако съдът приеме за доказано
възникването на правоотношение между страните по договор за изработка,
прави следните възражения: Счита, че за ответницата не е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение на ищеца. Съгласно
разпоредбата на чл.266, ал.1 от ЗЗД възнаграждение на изпълнителя се
заплаща за приетата работа. Приемането на работата изисква фактическо
предаване на резултата от изпълнителя на възложителя, последвано от
извършването на едно правно действие, изразяващо се в одобряване на
работата от възложителя. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК
доказването на изпълнението на работата е в тежест на изпълнителя. За
установяване вида, количеството и стойността на строително-мотажните
работи в търговския оборот се е наложило използването на Протокол/Акт
Образец 19, какъвто по делото не е представен. Този документ се изготвя от
изпълнителя и с подписването му от възложителя без възражения работата се
счита за приета. В случая сочи, че няма никакви доказателства, че резултатът
от завършената съобразно договора работа е бил представен на ответницата и
че същата го е одобрила. Поради това и ответницата не дължи заплащане на
възнаграждение на изпълнителя. Прави възражение, че при извършване на
работата изпълнителят се е отклонил от поръчката, както и че изпълнената
работа има недостатъци. Твърди, че в случая е налице хипотезата на чл. 265,
ал. 2 ЗЗД - отклонението от поръчката и недостатъците са толкова съществени,
че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение.
Същите създавали сериозни затруднения за ползването на имота и
отстраняването им е технически невъзможно и икономически
нецелесъобразно. Следователно за нея е възникнало вторичното санкционно
право да развали договора за изработка с едностранно волеизявление. Затова
4
заявява, че счита твърдения от ищеца договор за изработка за развален на
основание чл. 265, ал. 2 ЗЗД. Ако не се приеме, че твърдяната от ищеца
договорна връзка между страните е прекратена поради разваляне, моли да се
има предвид, че ответницата упражнява притегателното си право по чл.265,
ал.1, предл.3 от ЗЗД и иска да бъде намалено възражението на изпълнителя.
Уредената в чл.265, ал.1, предл.3 от ЗЗД претенция представлява особено
приложение на общото правило на чл.80, ал.1 от ЗЗД, целящо да възстанови
равновесието в насрещните престации по договора за изработка. При спазване
принципа на справедливост в гражданските отношения било недопустимо
едната страна да се обогатява за сметка на другата, като претендира
заплащане на възнаграждение в пълен размер при наличие на отклонения на
изработеното в количествено и качествено отношение спрямо първоначално
уговореното. Поради изложеното по-горе моли съда да отхвърли предявения
от „Н.А.' ЕООД С.З. против В. Г. Р. иск за заплащане на сумата 8374,61 лева,
от които за доставени материали 1593 лева и 6781,61 лева - възнаграждение за
изпълнение на възложената работа, като неоснователен и недоказан.
Претендира направените по делото разноски.
В допълнителен отговор ответницата В. Г. Р. възразява, че ищецът не е
изложил никакви обстоятелства досежно видовете и количествата строителни
дейности, които се твърди, че са му били възложени от ответницата.
Задоволил се е да препрати към оферта /количествено-стойностна сметка/,
изготвена от "М.-С.- **" ЕООД, гр. С.З.. Излага подробни съображения и в
тази посока.
В условията на евентуалност, ако съдът приеме за доказано
възникването на правоотношение между страните по договор за изработка,
допълва възраженията си, направени в отговора на исковата молба, както
следва: В процесния апартамент изцяло не били изпълнени редица работи,
посочени в представената оферта от "М.-С.**" ЕООД, гр.С.З., като ги описва
подробно. Освен това сочи, че работата има и съществени недостатъци, които
също описва.
Пред първоинстанционния съд са събраните следните доказателства: По
делото са представени Оферта от „М.-С.**“ЕООД С.З., съдържаща
количествено-стойностна сметка за следните работи: 1) За Спалня 1 -
грундиране на стени и тавани, гипсова шпакловка по стени и тавани и
боядисване с латекс стени и тавани; 2) Спалня 2 - грундиране на стени и
тавани, гипсова шпакловка по стени и тавани, боядисване с латекс стени и
тавани; 3) Хол - грундиране на стени и тавани, гипсова шпакловка по стени и
тавани, боядисване с латекс стени и тавани; 4) Коридори - къртене на
бетонови первази, вароциментова мазилка по первази, грундиране на стени и
тавани, гипсова шпакловка по стени и тавани, боядисване с латекс стени и
тавани, настилка от гранитогрес ; 5) Кухня - къртене на стар фаянс, полагане
5
на ПВЦ тръби ф50 , полагане на ППР тръби ф20, грундиране на стени и
тавани, гипсова шпакловка по стени и тавани, боядисване с латекс стени и
тавани; 6) Баня - къртене на стар фаянс , полагане на ПВЦ тръби ф110,
полагане на ПВЦ тръби ф50, полагане на ППР тръби ф20, направа на
облицовка по стени от фаянс, настилка от гранитогрес, демонтаж и монтаж на
бойлер, демонтаж стара и монтаж на нова мивка със смесител, монтаж на
душ; 7) Тоалетна - къртене на стар фаянс, полагане на ППР тръби ф20,
направа на облицовка по стени от фаянс, настилка от гранитогрес, демонтаж и
монтаж на нов моноблок, демонтаж стара и монтаж на нова мивка със
смесител. -Ръкописно написана Оферта „Допълнителни работи“, с посочване
на вида и цената на допълнителните работи, както следва: 1) Бокс -
гранитогрес по под, изравняване на стени; 2) Тоалетна - изграждане на
гипсокартон - таван, стена, кутия и измазване на стени; 3) Баня - изграждане
на гипсокартон, измазване на стени, изкъртване на врата и наново обръщане;
4) Къртене и обръщане на вратата в спалнята; 5) Зидане с итонг и изравняване
с картон; 6)Коридор до баня - изграждане на гипсокартон; 7) Местене на
багаж и изкъртване на плочки по под - бокс; 8) Изхвърляне и извозване на
боклуци; 9) Плочки в коридор - разлика за доплащане; 10) Допълнително
изграждане на ВиК мрежа с местене на водомер и ел.кабел; 11) Тераса и
парапети - изолация, шпакловка с мрежа и мазилка; 12) Тераса и тераса хол -
гранитогрес; 13) Къртене на вратата на банята и обръщане отново.
По делото са представени разпечатки от кореспонденция, водена между
управителя на ищцовото дружество - В.З. и ответницата В. Р. в приложението
Viber, извлечени от инсталираното на телефонния апарат на Златева
приложение в присъствието на Нотариус (Констативен протокол акт №128 рег.
№8375/11.11.2024г. и Констативен протокол №129 рег.№8378/12.11.2024г. на
Нотариус Р.Г.), съдържащи снимки на „Допълнителни работи“ и разменена
информация за извършваните СМР и тяхната цена.
По делото е допусната и изготвена съдебно - техническа експертиза, със
задача да се установи от какъв сървър са свалени съобщенията, на какви
устройства; съответства ли съдържанието на представената хартиена
разпечатка; манипулирано ли е съдържанието чрез последващо коригиране и
изтриване.
В обясненията си по реда на чл.176 ГПК ответницата В. Р. заявява, че е
получила първата оферта, а допълнително написания ръкописен текст е
получила по Viber като съобщение. Заявява също, че се е съгласила с цените в
първата оферта, както и че е плащала на Венета винаги, когато е поискала
пари, не е преустановявала плащанията и не е правила проблем с плащането.
Ответницата заявява също, че не е приемала СМР, нито е имала такава
възможност, не е одобрявала СМР.
По делото е представена фактура №7246/01.07.2024г. за строителни
6
материали на стойност 5593,20лв. с ДДС с приложен фискален бон и опис на
строителните материали.
За изясняване на обстоятелствата е назначена и изслушана съдебно-
техническа експертиза и са допуснати и събрани гласни доказателства.
По делото са представени: Нотариална покана рег.№23173/12.12.2023г.,
изходяща от В.Е.З., връчена на В. Р. лично на 13.12.2023г., в която са описани
извършените СМР, тяхната стойност, заплатените суми и ответницата е
поканена да заплати сумата от 4512 лв. за доставени материали и 6781,61 лв.
вложен труд и печалба; Нотариална покана рег.№ 146/04.01.2024г., изходяща
от „Н.А.“ ЕООД, връчена на В. Р. лично на 05.01.2024г., в която след
констатация за частично заплащане на материали, ответницата е поканена да
заплати 1593 лв. /материали/ и 6781,61 лв. /труд и печалба/. В поканата е
отправено и изявление за разваляне на устния договор за изработка, поради
виновно неизпълнение на задълженията по него от страна на ответницата.
При така установената фактическа обстановка по делото
въззивният съд намира следното:
Предявеният от „Н.А.' ЕООД - гр. С.З. против В. Г. Р. иск за заплащане
на сумата 8374,61 лева, от които за доставени материали 1593 лева и 6781,61
лева - възнаграждение; за изпълнение на възложената работа, е неоснователен
и недоказан.
Ищецът твърди, че между страните е възникнало правоотношение по
договор за изработка. Договорът за изработка е такъв, по силата на който
изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката
на другата страна, а последната да заплати възнаграждение - чл. 258 ЗЗД. По
естеството си договорът е консенсуален и се смята за сключен с постигането
на съгласие. В исковата молба не е посочено обаче кога е осъществен
фактическият състав на сключването на договора, т.е. на коя дата страните са
постигнали съгласие относно съществените елементи на договора, а именно:
възложената работа и възнаграждението на изпълнителя. Договорът за
изработка е двустранен и възмезден, тъй като от него възникват задължения за
двете страни и срещу това, което изпълнителят ще изработи, другата страна
дължи възнаграждение. Липсва представен по делото писмен договор между
страните „Н.А.' ЕООД - гр. С.З. и В. Г. Р..
Въззивният съд намира, че по делото не са събрани доказателства,
потвърждаващи твърдението на ищеца, че между страните по делото е
възникнало правоотношение по договор за изработка. С исковата молба са
представени две нотариални покани, които са противоречиви по съдържание:
Нотариална покана рег. № 23173/12.12.2023 г., том 5, акт № 87 на Нотариус
Д.Н. и Нотариална покана рег. № 146/04.01.2024 г., том 1, акт 2 на Нотариус
Д.Н.. В първата се твърди, че такъв договор е сключен между В. Г. Р. и
физическото лице В.Е.З., а във втората - между В. Г. Р. и юридическото лице
7
„Н.А." ЕООД - гр. С.З.. Очевидно е, че и за самия ищец не е съвсем ясно кое
лице има качеството на изпълнител по твърдения от него договор.
Тази неяснота се задълбочава от представената от ищеца оферта
/количествено-стойностна сметка/, изготвена от "М.-С.**" ЕООД, гр. С.З.. От
една страна, ищец по делото е „Н.А." ЕООД - гр. С.З., който претендира да е
страна /изпълнител/ по договор за СМР. От друга страна, договорът за СМР е
сключен, след като, както се твърди, ответницата е приела оферта за
сключване на такъв договор от "М.-С.**" ЕООД, гр. С.З.. Ако насрещното
волеизявление на ответницата е за приемане на представената с уточняваща
молба оферта на "М.-С.**" ЕООД, гр. С.З., то е правно невъзможно правата и
задълженията на възложител по така възникналото правоотношение по
договор за изработка да възникнат за „Н.А." ЕООД - гр. С.З..
С оглед на това въззивният съд намира за неправилни изводите на РС-
С.З. за наличието на сключен договор за изработка между страните по делото.
В решението си първоинстанционният съд е посочил, че офертата е на „М.-
С.**“ ЕООД гр. С.З. и е основал становището си за възникване на
правоотношение по договор за изработка на приемането на същата оферта от
ответницата. С оглед на това въззивният съд намира, че единствено
възможният от гледна точка на формалната логика извод е, че при приемането
на оферта на „М.-С.**“ ЕООД гр. С.З. договорно правоотношение може да
възникне само с този правен субект. Нито в обясненията на ответницата
дадени по реда на чл.176 ГПК, нито във “...водената между страните в
приложението Viber кореспонденция” /стр. 11 от решението/ става въпрос за
договор с „Н.А.“ ЕООД - гр. С.З.. Внимателният преглед на съдържанието на
посочената “кореспонденция” разкрива съобщения, разменяни между
потребител V (+359 88 4706598) и потребител V (+359 89 7823173), което е
видно и от заключението на компютърно-техническата експертиза.
На следващо място въззивният съд взе предвид и факта, че В.Е.З.
действа както в качеството на физическо лице, така и като законен
представител на „Н.А.“ ЕООД - гр. С.З. и на “М.-С.**” ЕООД, гр. С.З.
/обстоятелство, което е отразено и в мотивите на обжалваното решение - на
стр. 10/. В двете нотариални покани преди предявяване на иска /Нотариална
покана per. № 23173/12.12.2023 г., том 5, акт № 87 на Нотариус Д.Н. и
Нотариална покана per. № 146/04.01.2024 г., том 1, акт 2 на Нотариус Д.Н./ се
твърди, първо, че ответницата е договаряла с физическото лице В.З., а после, с
„Н.А.“ ЕООД - гр. С.З., но по оферта на “М.-С.**” ЕООД, гр. С.З.. По делото е
представена оферта единствено на “М.-С.**” ЕООД, гр. С.З.. Никъде в
обясненията на ответницата по чл. 176 ГПК не се признава, че е договаряла с
„Н.А.“ ЕООД - гр. С.З., като това юридическо лице не се споменава и в т.нар.
кореспонденция.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че изводът на
8
първоинстанционния съд за възникнало облигационно правоотношение между
ответницата и ищеца „Н.А.“ ЕООД - гр. С.З. се явява абсолютно неправилен и
некореспондиращ със събраните доказателствата по делото. В мотивите на
решението се цитират разпоредби от ЗЗД, регламентиращи договора за
изработка, но липсват съображения как и защо приетите за установени от съда
факти се отнасят към фактическите състави, уредени в хипотезите на
посочените правни норми. В мотивите също не е посочена конкретна дата, на
която съдът приема, че волеизявленията на страните са съвпаднали, респ. се е
стигнало до сключване на договор за изработка, липсва посочване на
конкретното съдържание на правоотношението /правата и задълженията на
страните/ и най-вече - на размера на уговореното възнаграждение на
изпълнителя.
На следващо място въззивният съд намира, че неправилно
първоинстанционния съд е установявал наличието на сключен такъв договор
за изработка устно, предвид забраната за установяване на договори на
стойност над 5000 лева със свидетелски показания - чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК.
Тази забрана е относима към неформалните договори, за действителността на
които не е необходим писмен акт. В случая ищецът не сочи какъв е размерът
на уговореното възнаграждение на изпълнителя, което е от значение за
определяне стойността на договора. Както в нотариалните покани, така и в
исковата молба обаче се съдържа признание на факта, че по твърдения от
ищеца договор за изработка ответницата е заплатила сумата 15000 лева, което
означава, че стойността на договора надхвърля посочената в чл. 164, ал. 1, т. 3
ГПК сума. С оглед на това договорът за възлагането на строително-монтажни
работи не подлежи на установяване с гласни доказателствени средства
предвид максимално определения размер, до който те са допустими /така:
Решение № 72 от 28.04.2015 г. по т. д. № 2628/2013 г. на Върховен касационен
съд, 2-ро търг. отделение и Определение № 60692 от 14.12.2021 г. по т. д. №
384/2021 г. на Върховен касационен съд, 1-во търг. отделение/.
Ответницата изрично е заявила несъгласие по чл. 164, ал. 2 ГПК, вр. с
чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК за установяване на твърдения от ищеца договор за
изработка със свидетелски показания. С оглед на това въззивният съд намира,
че сключването на договора може да бъде установено единствено с писмени
доказателства, каквито не са представени по делото.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че в настоящия случай
сключването на договора може да бъде установено единствено с писмени
доказателства, каквито по делото не са представени. Липсват документи, от
които да се установяват съвпадащи насрещни изявления на страните в
настоящото производство за възникване на правоотношение между тях по
договор за изработка с твърдяното от ищеца съдържание. Липсват
доказателства, потвърждаващи твърдението на ищеца, че между страните по
9
делото е възникнало правоотношение по договор за изработка.
Предвид гореизложените съображения въззивният съд намира, че
между ищеца и ответника не е бил сключен договор за изработка поради
което и за ответницата не са възникнали задължения по такъв договор.
С оглед на това въззивният съдът намира, че предявеният иск от „Н.А."
ЕООД - гр. С.З. против В. Г. Р. иск за заплащане на сумата 8374,61 лева, от
които за доставени материали 1593 лева и 6781,61 лева - възнаграждение за
изпълнение на възложената работа, е неоснователен и недоказан, поради
което следва да бъде отхвърлен.
Предвид гореизложените съображения, настоящата инстанция намира,
че обжалваното решението е неправилно и незаконосъобразно, поради което
следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което бъде
отхвърлен предявеният от „Н.А." ЕООД - гр. С.З. против В. Г. Р. иск за
заплащане на сумата 8374,61 лева, от които за доставени материали 1593 лева
и 6781,61 лева - възнаграждение за изпълнение на възложената работа, като
неоснователен и недоказан.
По разноските:
С оглед изхода на делото – основателност на въззивната жалба следва да
се присъдят на въззивнцата всички направени разноски по делото, които са
общо в размер на 2970 лв. – за двете съдебни инстанции.
Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 286/27.03.2025г., постановено по гр.д.№ 618/2024
г. по описа на Районен съд С.З. изцяло, като ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Н.А.“ ЕООД С.З., ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление гр.С.З., бул.*********, представлявано от
В.Е.З. против В. Г. Р., ЕГН **********, с адрес гр.С.З., бул.“*********** иск с
правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД във вр. с чл.266 ЗЗД вр. с чл.258 ЗЗД за
заплащане на сумата от 8374,61 лева, представляваща незаплатено
възнаграждение за изпълнени СМР на обект - апартамент в гр.С.З.,
бул.“********, от които: 3881,61 лева за полагане на труд по СМР, 1593,00
лева за доставените материали и 2900 лева за механизация, ведно със
законната лихва от завеждане на исковата молба - 06.02.2024г. до
окончателното плащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Н.А.“ ЕООД С.З., ЕИК ******, със седалище и адрес на
10
управление гр.С.З., бул.*********, представлявано от В.Е.З. да заплати на В.
Г. Р., ЕГН **********, с адрес гр.С.З., бул.**********, сумата в размер на
2970 лв. / две хиляди деветстотин и седемдесет лева /, представляваща
направените разноски за двете съдебни инстанции.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните
основания по чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11