№ 14291
гр. София, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20241110172515 по описа за 2024 година
Предявени са положителни установителни искове с правно основание 422 от
ГПК, вр. с чл. 59, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът-„ТС” ЕАД твърди, че ответникът „С.“ АД е потребител на топлинна
енергия за топлоснабеден имот-апартамент 25, находящ се в гр. ////////, но между
страните липсва сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия съобразно
изискването на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ. Сочи, че през процесния период ответникът е
потребявал енергия в имота, поради което се е обогатил неоснователно, а ищецът се е
обеднил със стойността й. Твърди, че в производство по реда на чл. 410 от ГПК
ответникът е депозирал възражение, поради което е обоснован правен интерес от
исковете, с които се иска от съда да признае за установено, че „С.“ АД му дължи
сумата от 107,96 лв. – главница, представляваща стойността на потребена топлинна
енергия за периода 01.10.2020 год. – 30.11.2020 год. и сумата от 37,29 лв. – лихва за
забава от 15.09.2021 год. – 21.08.2024 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.08.2024 год.-датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до изплащане на сумите.
Претендира сторените разноски.
Ответникът-„С.“ АД е депозирал, в срок, отговор на исковата молба, в който
излага становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва доставката на
топлинна енергия и размера на дължимите суми. Оспорва качеството си на потребител
на топлинна енергия за стопански нужди, по смисъла на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ, тъй
1
като топлоснабденият имот не е бил използван за стопанска/търговска дейност.
Релевира възражение, че не е получавал нито покана за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия, нито покана за заплащане на процесните суми. Прави
възражение за изтекла погасителна давност на част от претенциите. Оспорва да е
ползвал топлоснабдения имот през процесния период.
Третото лице помагач-„Термокомплект“ ООД не взема становище по предявените
искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
В тежест на ищеца по исковете с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.59, ал.1
ЗЗД е да докаже, че е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и на
посочената стойност, с която ответникът се е обогатил, тъй като се явява потребител
на енергия в процесния имот и за процесния период. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си към
ищеца.
Съгласно разпоредбите на § 1, т.43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция до 17.07.2012
г.) и § 1, т.33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) потребител на енергия или природен
газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице,
което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански
нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между
топлопреносното предприятие и потребителя – арг. чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ. В настоящия
случай ищцовата претенция се основава на твърденията за липса на сключен писмен
договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване от ответника.
Съдът намира, че иска е неоснователен, тъй като предпоставка за основателността на
претенцията на предявеното основание е ищецът да докаже, че ответникът се е
обогатил със стойността на доставената стока, т.е. че той действително е ползвал
топлоснабдения имот и е консумирал претендираното количество топлинна енергия. В
случая в тази насока не са ангажирани никакви доказателства, а видно от
представената и приета като доказателство по делото обща фактура, тя е издадена на
юридическо лице, което не е страна в настоящия спор.
С оглед на изложеното и доколкото по делото не се установява ответникът да е
използвал доставена от ищеца топлинна енергия в имота, липсва основание да бъде
ангажирана неговата отговорност респ. същия не се е обогатил със стойността й. При
неоснователността на предявения главен иск неоснователен е и акцесорния за
мораторно обезщетение върху цената на топлинната енергия, поради което и иска с
2
правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД следва да се отхвърли.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 600 лева, представляваща сторените разноски в настоящото
производство и разноските в заповедното производство.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТС” ЕАД, ЕИК /////////, със седалище и адрес на
управление: гр. ////// искове против „С.“ АД, ЕИК ///////, с адрес: гр. /////// за признаване
за установено, че дължи на „ТС” ЕАД, на основание 422 от ГПК, вр. с чл. 59, ал.1 от
ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 107,96 лв. – главница, представляваща стойността
на потребена топлинна енергия за периода 01.10.2020 год. – 30.11.2020 год. за
недвижим имот- апартамент 25, находящ се в гр. //////// и сумата от 37,29 лв. – лихва за
забава от 15.09.2021 год. – 21.08.2024 год., като неоснователни и недоказани.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач
„Термокомплект“ ООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3